Турският геноцид над православните християни в Анатолия и Кипър
Отиди на страница:
| Да си полу-окат , а да си мислиш , че си хванал Бога за шлифера - това е най-разпространено по целия свят, включително и сред някои българи. Като вица за българския герб от времената на Тато |
| Пак заповядай приятелю Емидим! Много се радвам, че все още има интелигентни хора, които се интересуват от истинската история, а не онази фалшифицираната.Понтийският диалект е велико нещо, хилядолетия тези хора са били откъснати от Елада , което е способствало за появата на редица различия в езика на понтийците. Аз самият не го владея прекрасно, но овладяването на понтийския ще си остане една от несбъднатите ми мечти навярно. Ди ефхон тон Агион Патерон имон, Кирие Иису Христе о Теос имон, елейсон имас. Кирие , тон нун му фотисон, ке тин кардиан ке та хили му аниксон, ис то имин Се. Панагиа Триас елейсон имас! Докса Патри ке Йо ке Агио Пневмати ке нин, ке ай, ке ис тус еонас тон еонон. Амин. |
| Има Натиснете тук най-горе на страницата |
| Костас Ефенди какво ще кажеш за гръцките издевателста над българи по време на "Османското" присъствие? |
| Костаааааааас , къде изчезна? Натиснете тук Редактирано от - kara74 на 16/08/2006 г/ 12:13:57 |
 Готино 3D  __________________________________________ кликай: аз пия от линка кръвчица, ти се включваш в игрица ...още... тук |
| kara74 [Златен] от Turkey, благодаря, бил съм в Истанбул, но това, което предлагате, е много интересно! |
| Само че това е Константинопол. Нищо де __________________________________________ кликай: аз пия от линка кръвчица, ти се включваш в игрица ...още... тук |
На 21 септември турският парламент беше разделен относно конкретната формулировка на резолюция, отнасяща се до училищата на малцинствата, като опозиционните законодатели изразиха опасения, че тя би могла да позволи повторното отваряне на гръцкото богословско училище на остров Халки, което беше закрито преди 35 години. Въпреки натиска от страна на Европейския съюз Турция отказва да отвори отново богословското училище на остров Халки близо до Истанбул, което бе затворено за нови ученици през 1971 г. по силата на закон, който поставя религиозното и военното обучение под държавен контрол. Семинарията остава отворена до 1985 г., когато последните пет семинаристи завършват. В сряда (20 септември) законодателите от управляващата Партия на справедливостта и развитието гласуваха с вдигане на ръка одобряването на резолюция, с която се разрешава на чуждестранни ученици да посещават училища на малцинствата в Турция, в отговор на искане от Външното министерство да се разреши на децата на чужденци, пребиваващи в страната, да посещават такива училища. Законодателите от опозиционната Републиканска народна партия обаче остро се противопоставиха на резолюцията с аргумента, че тя би отворила отново православната семинария. Опозицията принуди парламента да отложи дебатите до вторник (26 септември), за да се изчака разяснение от Външното министерство и Министерството на образованието. Законодателите от управляващата партия изтъкват аргумента, че резолюцията се отнася само до първите осем класа и не би могла да се приложи по отношение на православната семинария, която е средно училище. Официални лица от ЕС и САЩ многократно призоваваха Турция да отвори семинарията, в която са се обучавали поколения православни водачи, включително сегашния Вселенски патриарх Вартоломей І, и да възстанови собствеността на малцинствените християнски общности, която беше конфискувана от държавата след спадане на числеността на техните паства. Богословското училище на остров Халки е обучавало поколения църковни водачи, включително сегашния Вселенски патриарх Вартоломей І, и официални църковни лица заявяват, че отварянето на училището е важно за образованието на бъдещите водачи. След закриването на училището Вселенската патриаршия се опитва да обучава бъдещите водачи на Църквата като ги изпраща в богословски училища в чужбина след завършване на средно училище в Турция. Повечето от тях обаче не се завръщат, нещо, което според църковните лица лишава Църквата от евентуални нови водачи. През 1992 г. Църквата съзнателно избира млад Вселенски патриарх, Вартоломей, който тогава е едва 51-годишен. Според договор с Гърция от 1923 г. Вселенският патриарх трябва да бъде турски гражданин. Това е условието, поставено от Турция, за да се позволи Вселенската патриаршия да остане в Истанбул. Турция беше обвинена, че използва възможността си за контрол над Патриаршията в Истанбул като инструмент срещу гръцките действия по отношение на мюсюлманското малцинство в Гърция. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган неотдавна изказа недоволство относно отказа на Гърция да признае един религиозен водач, или мюфтия, избран от местните мюсюлмани там. Патриаршията в Истанбул датира от създаването на 1100-годишната православна византийска империя, която пада през 1453 г., когато мюсюлманските отомански турци завладяват Константинопол, днешния Истанбул. Вартоломей І е Вселенски патриарх със седалище в Истанбул, въпреки че само няколко хиляди гърци живеят днес в Турция. Той пряко ръководи също така няколко поместни православни църкви по света, включително Американският архидиоцез на Вселенската патриаршия. Турция обаче отдавна отказва да признае някаква международна роля за патриарха, който е турски гражданин и етнически грък, и отхвърля използваното от него титулуване “вселенски”. Тя твърди, че патриархът е просто духовният водач на намаляващата православна общност в Истанбул. Турция приема закон за училищата на малцинствата, но премахва ключов пасаж, позволяващ на чуждестранни ученици да ги посещават Във вторник (26 септември) турският парламент прие законопроект, подкрепен от Европейския съюз, с който се увеличават възможностите за училищата на малцинствата, но премахна ключов пасаж, който би позволил на чуждестранни ученици да ги посещават, един ход, който вероятно ще бъде изтълкуван като още една пречка по пътя на Турция към членството в Европейския съюз. Евробюрократите определиха като необходимо условие за европейското членство на Турция въвеждането на широкомащабни реформи за увеличаване правата на малцинствата, ако въобще тази мюсюлманска страна се присъедини някога към един разширен Европейски съюз. Нежеланието на Турция да отстъпи пред исканията за повторно отваряне на семинарията произтича от дълбокото недоверие, което мнозина изпитват към Патриаршията поради нейните традиционни връзки с Гърция, историческият съперник на Турция в региона. Юристи-ултранационалисти казват, че са събрали милиони подписи в Турция с искане Вселенският патриарх да бъде преместен в Гърция. Ръководителят на турската парламентарна комисия по образованието, Тайяр Алтикулач, заяви, че формулировката на одобрения законопроект означава, че семинарията ще остане затворена, освен ако правителството не вземе решение за поправка в конституцията, за да я отвори. “Законопроектът няма нищо общо с богословското училище. Отварянето на богословското училище е конституционен въпрос”, каза той. Приетият законопроект определя малцинствените училища като “предучилищни, основни и средни училища, основани от гръцкото, арменското или еврейското малцинство” и уточнява, че те трябва да се посещават от “ученици, произхождащи от Република Турция”. Премахнатата формулировка е включвала “чуждестранни ученици, които принадлежат към тези малцинства”. Във връзка с тези събития парламентарната комисия по правосъдието във вторник обсъди формулировката на отделен законопроект, имащ за цел да върне собствеността на религиозните благотворителни организации на малцинствата, конфискувана от държавата през 1974 г. Планираните поправки биха позволили на благотворителните организации да придобиват и регистрират собственост, която им е била дарена, но не е ясно дали те биха позволили на малцинствените групи да възстановят собственост, която впоследствие е била продадена на други хора. Въпреки че предложените поправки се приветстват като голям напредък, те все още не могат да отговорят на очакванията на малцинствата, тъй като не засягат въпроса за някои други конфискувани имоти, като гробища или имоти, притежавани от малцинствени училища, които не са благотворителни организации, каза Мурат Кано, юрист и експерт по правата на малцинствата, пред частната телевизионен канал Haber Tü rk във вторник. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган от про-ислямисткото правителство във вторник подчерта, че Гърция трябва да предприеме стъпки за предоставяне на повече “права на мюсюлманите, живеещи в Гърция” преди Турция да предприеме някакви по-нататъшни стъпки. Членове на малките гръцко и арменско малцинства в Турция отправиха критики към позицията на правителството, заявявайки, че биват третирани като “заложници”, а не като “граждани”, съобщава Haber Tü rk. |
| Кoце, моите извинения към дамата, изтривам мнението си единствено и само заради това, че съм си позволил да използувам нейната личност в спора...но продължавам да мисля, че си крайно пристрастен, даже заслепен... Редактирано от - udi на 14/12/2006 г/ 00:22:42 |
| Тая тема щеше да тръгне по съвсем различен начин ако не я беше пуснал някой с гръцко-звучащ псевдоним. Но това е положението... Злини и безумия е имало бол из целия полуостров. Но който иска да ги забрави и да си живее живота я в Ню Йорк, я в Гърция берейки маслини струва ми се мисли от днес за утре. Няма друг начин най-накрая да направим мир с гърци, турци, сърби и т.н. без да приемем историческите реалности. Затова темата е интересна. За гръцките варварщини е необходима отделна обаче - те са си бая. Ако става въпрос за Турция, проблемът струва ми се е това постоянно отричане от страна на турците, че техния народ е вършил злини. Никой не обвинява днешните турци, че са клали който и да било - дано българите заживеем с тях без комплекси и кавги - ама е крайно време да проумеят, че техните предци са избивали безмилостно нетурското население на Мала Азия и че е време да поискат прошка заради тях. Това е цивилизованата постъпка. Това да отричаш факти не е гордост а простотия. А после Ердоган се чуди защо ЕС не го разбира... |