Отиди на страница:
Графе, привет!  Тук някои "творят" нови теории, че по принцип не може да има истински творец, който да не е монархист, а вероятно имат предвид и обратното. Чудя се, ...дали да взема да им повярвам?! |
Мдааааа, слушах - някой тия дни спомена, че целта на тая псевдодискусия е абсурдизиране на проблема с досиетата, а не морален катарзис и т.н. Все повече и аз се убеждавам, че е така. "Водещите" офицери на ДС вървят из медиите и разнасят истината за своята държавно-полезна дейност преди 10.ХІ.89г. - заплашват, намекват, снизходително морализаторстват. Не знам дали има други такива "водещи офицери" в света. Струва ми се, няма. Морален катарзис под вещото ръководство на г-н Цвятко Цветков и компания - това е абсурд.  Абсурд е и отъждествяването на доносника с агент, шпионин, сътрудник или там както ги наричат. Да клепеш съседи, колеги и приятели (че даже и съпруг/а) с "моралното съображение", че му "помагаш да поправи политическите си грешки" (по- г-н Коритаров) не е равнозначно на дейността на хората от икономическо, научно или др. разузнаване. И аргументът ти да е "държавата е била комунистическа".  Щото освен държавна сигурност, и образованието беше комунистическо, и икономиката беше такава, и здравеопазването беше такова и ... да не продължавам. Още по-голям абсурд е да използваш досиета, за да мериш големината на писателите.  Това означава просто да деформираме цели поколения напред. Аз например, години наред не отварях книга на Е.Багряна, щото някой в детството ми беше внушил, че е виновна за смъртта на Вапцаров. Абсурд е днешните си ежби писателите да решават чрез досиета, а следващите поколения да ги оценяват не по творчеството им, а по папките им.  Така, че тези, които имат изгода да вкарват обществото в казана на хаоса, знаят защо го правят. Ние обаче предвиждаме ли какъв ще е резултатът - сега и в бъдеще. |
| Пенкилерка, с какво по-точно Байрон е чукал сестра си и къде и защо? Ако ли не кажеш, това е гаден донос и клевета с/у доброто име на Байрон, който нема сестра  |
| Calina Malina , Би ли дала по един пример , само по един , от целият този донос дето си ги съчинила.Донос е драга , защото е плод ва неукротена фантазия и развинтено въображение?При това доста силно развинтени? --------- Аз пък твърдя обратното , че днес да се пише за морала на обществото преди 89 год. , от това по-голяма липса на морал няма и не може да има. Това е причината и отварянето на досиетата , да се очаква да имат, обратен на желаният ефект. Но и това ща е за добро .Поразените да клюкарстват и да се занимават с интриги , нямат друга опора на високата и непреходна духовност , в която се преструват. Много скоро ще потърся друга основа за творческа изява на нравите си? Но най хубавото е третото , много скоро ще се разбере , че с такива клюки до никъде не се стига и клюкарите ще трябва да бъдат изритани.А след клюкарите , да се надяваме , че ще дойде ред и на апашите и мародерите , поразени от възвишените чувства , морал да разпространяват , като своя морала не го виждат , днешният и техният пропаднал морал?. ------ При художествените измислици , по принцип да се говори за ТВОРЧЕСТВО , това е много преувеличена работа.Творчество има само при единици и тези единици човек трябва да ги търси по цялата човешка история.За другите?Какви ненормални неща , какви перверзии е съчинило това ТВОРЧЕСТВО , че да се чудиш , какво се разбира под творчество при художествените измислиците. Редактирано от - хунвейбин на 03/07/2006 г/ 16:12:37 |
Лесносмилаема тема, всеки много я разбира и е върхът на морала български. Нещо като за мачовете и търговийката... |
| деиствително са го обвинявали за сестра му , но тои винаги го е отричал. имал е сестра, казвала се агуста или нещо подобно |
| Все пак му е била половин сестра - и се твърди, че не са отраснали заедно и затова се влюбили, като се запознали. Пък може би не случайно дъщеря му Ада Аугуста (първата програмистка, за който не знае), е наречена така. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Доста семпла дискусия, под една много добра статия-изповед. Дори умни люде са се пообъркали в четивото. По същество, казаното от ГК е вече писано от великият Георги Марков. На мен обаче нещо почва да ми идва твърде много случващото се. Поне да не ни бяха отпускали юздите. |
| Вярно, Байрон хем е имал сестра (полу), хем е имал любовна връзка с нея... Вярно е , че дъщеря му е Ада и езикът АДА е кръстен на нейно име... Абе как от темата за доносниците стигнахме до Байрон и сестра му??? |
| Прави сте, откриватели на българската демокрация, колко сте прави... За какво ли наистина са й на една нация големи писатели, ако читателите й са като FL, Chako или Ebachev... |
| Така казват? Човека бил социално и политизирано животно .Ако го няма социума , за това какво представлява човека , нито може да се каже , нито може да се оцени . Затова казват , че първо се описвал социума и след това се обсъждал морала на отделният човек. Имало обаче три изключения , за оценителите на обществото и на хората. Това на хищника , на лудия и на Боговете.Те така се усамотявали , така дебнели , фантазирали и осъждали? Дори не ги питали , от какви факти изхождат? И какво да ги питат? Какъв отговор може да се очаква , от хищник , луд или от някой мислещ се за Бог? |
Абе как от темата за доносниците стигнахме до Байрон и сестра му??? Ей ги на! Доносниците-писатели, дето измислят на хората сестри, па и са светили как ги били чукали, че зачевали, че програмни езици създавали! Или... кой си има сестра - да си я чука! А? А! А-ааа?!?  |
| Байрон е много скандален. Думат, че умрял полудял, поради заболяване от сифилис. Бил красавец, гениален, и лорд, и имал дъщеря от сестра си -лейди Огъста.Казвала се Медора. Чела съм за сексуална връзка между двамата мъже /Шели и Байрон/, а след смъртта на Шели, Байрон пък бил любовник на жена му, сам Байрон умрял напълно не с разума си |
| Карам си, значи, колата, по пътя и задминавам несретник, тикащ количка с отпадъци. Платното- тясно и бибиткащият зад мен дишащ зад врата ми келеш с фирмен бус няма шанс да ме изпревари. Наложи се „да го нахраня”, на което той отговори с продължително натискане на клаксона. От цялата работа аз се почувствах омерзен, щото обикновено не си позволявам да проявявам емоции за дреболии като пътното движение. Сто пъти на ден никой не ми дава предимство при потегляне и никой не дава мигачи при завиване. Дори веднъж, като ме вози приятел, катаджия, който това му е работата- и той не дава мигачи, когато не го вижда никой. Мразя тази примитивна арогантност, мразя дивашкото налагане и безпардонната простотия, която ни залива отвсякъде. Сигурно стигам точката на кипене и ще гръмна от дребен повод. Или ще се гръмна. Недоволството е най голямо, когато нещата тръгнат да се оправят и отлепят от долна мъртва точка-казва един разбирач. Тези, последните петнайсет, само го нагнетиха максимално, щото ни отлепиха от нея. Четейки пресата, СМИтата, вървейки по улиците, слушайки езика- не мога да избягам от усещането, че времето е спряло някъде на седемдесетте. Същата дискусия, само леко видоизменена, я е имало и в СССР преди седемдесет, с римейки през десетина години. Имената са се сменяли-Булгаков, Пастернак, Солженицин, Сахаров, Буковски , но доктрините са останали-правоверни, срещу неверни. Конете и магаретата могат да бягат заедно в пространство от три метра, но на къра разликата си личи. Некадърността и амбицията са сестри. Талантът не може без свобода-но псевдоталантът не вирее със свобода, нему му трябва солта на заклеймяването. Господи, прочетете отново”Когато часовниците са спрели „-на Георги Марков! И пак „Литературен фронт”, и пак ни заливат клишета , пак борба за "щастие", ипак по местната преса малоумна писачка громи и вади сензации за малката правда, и пак се борим на високо ниво за голямата, и пак сме в се същата антидрама на Йонеско, като бледа шега на същинския ни бг антитеатър..И пак омерзение, и пак повсеместна мръсотия, и пак не стига въздуха.. Бълнуваме ли, или ще се събудим в 70те?. Прето е, пише Джери, да се смята, че литературата, изкуствата, журналистиката, са отражение на живота. Срещу това твърдение в днешната бг действителност трябва да се сложи една голяма въпросителна. Защото е трудно да се повярва, че спрялото време в изкуството и вестниците отразява спрялото ни време в живота...” Всички големи романи са романи на конфликта между творец и общество."България няма талант, за да създаде голям роман"-думи на Радичков. Драмата на Пастернак: „Първият белег на таланта е смелостта-но не смелост на сцената или в редакцията, а смелостта пред белия лист хартия” "Злото, за да се самосъхрани, често се маскира като добро-може да се каже, че ЗЛОТО винаги има комплекс за малоценносг и затова то никога не е откровено”- кво повече и как по-ясно-не ти трябва ни психоанализа, ни Фройд, ни Райх.. По натакък Марков пише, че той не познава нито един зъл човек или зъл акт, в който да не се е прикривал комплекс за малоценност.. "Чистото и честно начало е жизнено необходимо за Пастернак, за да пристъпи към романа(д-р Живаго) с напълно нов, неопетнен творчески замах...защото в романа ще става въпрос за разчистване сметките между красотата на живота и в човека и нейното най-грозно отрицание-мръсотията на обществото. Аз лично не познавам до ден днешен един единствен поет или писател от Източна Европа, който живейки живота на добре платен, самодоволен храненик на режима , готов да стисне всяка нечиста ръка, дресиран на всякакви писателски салтоморталета, да е написал нещо, което да заслужава думата творчество.Тъкмо обратно-творческото самоубийство на не един или двама талантливи поети и и писатели започва именно с отеглянето от чистото и честно начало. Свидетел съм на постепенното и безвъзвратно ликвидиране на човешката и творческа чувствителност на писатели и поети не само спрямо света, но и спрямо самите тях..." В есе за взаимното разбиране, Марков разглежда общуването при соца като общуване НА а не със събеседника. Опитайте се да говорите с някой- и той ще потъне в клишета. Интервютата при соца са празни тенекиени отговори. През измамната картина на огромното говорене от СМИ, всъщност откриваме действителната картина на пустословието, породено от жестокото отчуждение. Защо? Заради животът, който живеем, отговаря ГМ. Заради чудовищното дръпване назад в човешките отношения, заменени от псевдоотношения. Защото всичките ни отношения са основани на човешкия страх-страната се управлява със страх, литературата се пише със страх, работи се със страх, отивате на събрание със страх, общувате със страх, любите се със страх. Всичко това води до логичната самозащита на инстинкта ни. Скриваме се, за да се пазим за времето, да пазим същността си недосегаема дотогава, докато животът ни позволи да се открием. А ще можем ли тогава-се е питал преди трийсетина години той. Оказа се-не. Само страхът от партията се е видоизменил малко. И понеже гледам, че нищите Оруел нека да видим...”Литературата е нещо индивидуално, изискващо умствена честност и минимална цензура...Ортодоксалната атмосфера винаги уврежда прозата-колко добри католици са били добри романисти? Защото романът е протестантска форма на изкуство, той е продукт на свободния ум, на автономния индивид. През никое десетилетие от последните 150 години ние н е сме имали такава бедна проза, както през 30те години на 20 век.Комунисти и прокомунисти имаха монопол върху литературата и критиката..беше време на етикети , лозунги и увъртания.Беше невъзможно да се пише в такава атмосфера. Добрите романи не се пишат от нагаждачи, нито пък от хора, съзнаващи собствената си неортодоксалност. Добрите романи се пишат от хора КОИТО НЕ СЕ СТРАХУВАТ. Въображението , като някои диви животни, не може да живее в клетка- и всеки писател или журналист, който отрича това, готви собственото си унищожение.”-Джордж Оруел Редактирано от - Зе Мария на 03/07/2006 г/ 18:38:47 |
Вероятно лорд Байрон много по-лесно е открил в сестра си и домашната коза любовниците, отколкото лорд Бейкън в свинята бекона.  |
| Има ли нещо , което да ни смае при някогашното и днешното ДУХ-ОВНО лицемерие. Да дадем един Земен пример?За донос колебаещ се между Земята и Слънцито? Годината е чак , чак , 1982 година. Ватикана официално оправдава Галилей, който също е бил нарочен за камила.Така битката на Земята , за най земните и важни неща е протичала , под знамената на високо моралните и високо духовните , дето знаят само в носът да си бъркат? ---------------- , , И все пак тя се върти!”Тези думи на Галилей се считат за един от първите химни на свободата , които е чуло човечеството? По благосклонна е съдбата му отколкото към Бруно и много други , но е много велик примера , заради забраните ДАЖЕ и да се МИСЛИ? -------- След като в Стария завет на Светото писание е казано как Исус Навин спира слънцето над Гавон , твърдението , едно от най нормалните твърдения , , че Земята се върти около Слънцето , е считано за нещо повече от грях.” Да се казва истината е било грях , голям грях , абсолютна прилика с днешното време?И то какъв грях е било? На 16 юни 1633 година се провежда заседание на ИНКВИЗИЦИЯТА , председателствувано от папата. Видяхте я годината 1633.Какви времена , какви нрави , колко след новата ера и чак до днешните , много близки и много ДУХ-ОВНИ години. , , Да бъде осъден на затвор , по усмотрение на Светата инквизиция.Да му се нареди да не разсъждава повече , ПИМЕНО или УСТНО , или по какъвто и да било друг начин.” Това е част от текста съчинен на това съвещание на ИНКВИЗИЦИЯТА, прочетен когато Галилей е на колене , когато го принуждават да се отрече от себе си , да се отрича от ТВОРЧЕСТВОТО , за да остане Слънцето насила завързано , в ума на хората, на синджир за Земята. В тъмницата Галилей загубва зрението си и умира много скоро , след около 9 години , от , , свещеният” съд на МОРАЛИСТИТЕ А народа на гроба му просто ще напише. , , Изгубил е зрението си , защото нищо вече не остана в природата , което да не е видял.” Никакъв снобизъм , никаква игра на дребно , няма в тези дълбоко издълбани в камъка думи. Така че нищо ново в крясъци от типа , , Пак ли ти БЕ, неудачник?” Инквизицията и делото на инквизицията са живи , много живи? Снобите , днобите , дето баламосват са живи? Живи и здрави да са? От сноб народа не се впечатлява?Да си съчиняват доносите? |
Всъщност, Байрон никога не е крил връзката си със сестра си, дори пред жена си Анабел, която му била съвсем безразлична, оставял я вечер в спалнята сама и отивал при сестра си. Да, и втората му дъщеря Ада е от сестра му, с която имат общ баща. |