Това е то европейския опит - паркинг за мангали. Идеално решение и за нашите условия. С някои уточения. 1. Ограда около 4 метра с бетонна основа и бодлива тел под напрежение. 2. Кльонова система за сигнализация 3. Минно поле около оградата, предимно с противопехотни мини (макар че съм фен на руската инженерна мисъл, нека да са "Клеймор" мините защото сме в НАТО) 4. Наблюдателни Вишки през 100 метра (с картечници, за съжаление пак ще трябва да използваме западни боклуци - М-60 вместо класиката ПКМ на Ижевските заводи) 5. Отоплителна централа - крематориум 6. Началник на лагера, опс паркинга - оберщурмбанфюрер от СС страдащ от хронично лошо настроение. 7. И музиката да свири. |
"...ние трябва да направим нещо за Родината си, а не тя за нас!"П.Петров Ех, този Кенеди, цитират го като Библията! |
Защото, това звучи точно като: "Другари, Дайте да дадем!" - хем познато, но и хем по-тека, нали... както са си свикнале. Ma, я ги питай тия лозунгари: кои сте "ние" и какво точно да направиш, че да видиш смех |
Вари го, печи го...остава си циганин! Даваш му апартамент - то го осира или го продава. Вариантът с караваните е най-ефикасен! |
"Вариантът с караваните е най-ефикасен!" И караваните ще продадат и пак ще строят коптори с черги, тенекии и найлони! |
Полковник Кадафи има опит с номадските племена, за 30 години горе-долу успя да ги натика в градовете... А иначе продължава да си спи в палатка |
Мангасарите в Резервати зад телените огради/нека там си се крадат, бият, убиват един друг/.То те и без това са си защитен вид. |
Angelioto, Perkoles, Нещата са прости, макар че може да звучи и като лозунг. Нима вие не можете да крадете, стига да поискате? Нима не можете да се самонастаните някъде, стига да решите, че трябва? Нима не можете да сте асоциални, ако това ви е интересът? Нима не можете да работите в чужбина, а не в България, ако го решите? Примерите са безброй... И, ако не правите всички тези неща, значи вече правите нещо за Родината си, независимо дали го осъзнавате или не! |
Perkoles, Сигурен съм, че имаше някакъв комплимент в последните ти два постинга, но не можах да схвана какъв е?! |
А, работата в чужбина се приравнява с кражбата, самонастаняването и асоциалното поведение!? А ако съм неработещ чиновник от раздут щат или безработен? Пак ли от мене държавата ще има полза? |
Аз предлагам пък резервати с определен режим за напускането им. С тяхна вътрешна полиция под ръководството на циганския съд-мюшере. Който иска да засява селскостопански култури, който иска да упражнява занаяти или песни и танци. Ще водят туристите там и ще им изнасят програми, като през това време ловки джепчии ще си отмъкват каквото искат, което ще създава определени емоционални настроения. Е , ако са договорят с тур операторите може на излизане от резервата да си получат някой от вещите , естествено срещу заплащане. Ще съхраним една уникална общност. През година примерно, катуните да си разменят резерватите за да не губят чуството си за мобилност.Ще ги ексортира жандармерията докато пътуват, като им се даде срок. Държавата да взима наем за ползването на резервата. Да си създадът пенсионни и здраноосигурителни фондове.Ако искат ток, вода и парно да се оправят с частниците. Дон Цеци ще усвоява чуждестранните помощи под ръководството на цар Киро и принцовете-те може и да не живеят в резерватите, за да имат социални контакти.По проблемите за здравето на нашите любимци ще се заемат мисионери, църкви, червени кръстове и полумесеци-като за тях това ще си е една авантюра с ориенталски привкус. Не е зле в близост до резерватите да има бази на НАТО.Хем ще ползват различните видове услуги, който предлагат, хем ще си копуват сувенири, както и ще ги обезпечават ако стане нещо. Който циганин реши да се интегрира-минава през мюшерето и отделна комисия от областта или общината където иска да прибивава. Доказва чрез необходимите документи, че има средства и няма задължения и забрани. Дава му се срок, социалните го наблюдават и ако не се справи обратно в катуна. Държавата за да покаже че е социална може да отпусне първоначална помощ, като средствата се заделят от бюджета на НС. Подходящи места за резервати по мойто скромно мнение са районите на Сакар, край Турско -Гръцката граница и в горите тилилейски. |
Cruella de Vil, Не ги приравнявам. Няма да спорим за роботата в чужбина, защото знам, че не си безпристрастна. Надявам се да ме разбереш. Редактирано от - Петър Петров на 06/07/2006 г/ 11:49:18 |
и все пак се надяваме, да не си останеш вечно недоразбран (дай някакво решение извън лозунгарството и съжаленията, ти си умен мъж) |
Перко - здрасти не си прав със Алеата всички го разбират кой как му отърва ?!?!?! Има едно нещо да питам ама честно ще ми кажеш Примерно Виждаш един циганин или комунист да се дави какво ще му кажеш за да го спасиш ?!? |
“В Германия, родината на ръководителя на зелените в Европарламента Даниел Кон-Бендит, който е съавтор на писмото на Ели де Хрун, има дълга традиция на тяхното преследване.” Г-н Терзиев, за Ваша информация – родината на Даниел Кон-Бендит не е Германия, а Франция. През далечната 1968 същият е лидер на тогавашните студентски протести във Франция – хипарската вълна с основен акцент върху секса и наркотиците. По-късно се преселва във ФРГ, където първоначално работи като възпитател в детска градина във Франкфурт, а по-късно като член на Партията на Зелените е избран за депутат в Бундестага. Днес същата личност се подвизава и в Европейския парламент като най-върл противник на АЕЦ – Козлодуй. В края на 80-те години Кон Бендит издава книга във ФРГ, в която наред със своите естетико-житейски възгледи, предава по скандален начин “емоционалните си преживявания” по време на работа си като възпитател в детската градина. Преди около 5 години политически противници на Кон Бендит в Германия припомниха тази позабравена книга, в която, според тях, г-н Кон Бендит открито говори за своите педофилски наклонности. В интервю пред германски телевизионен канал на въпрос, дали описаните от него в книгата му емоционални изживявания са “реални” или става въпрос за художествено превъплъщение на фантазията г-н Бендит отказа да отговори, заявявайки, че от времето на издаването на тази книга до днес много неща в обществото се били променили. |