Отборът на България спечели балканската олимпиада по информатика
Отиди на страница:
| А, те един, дека ми е на нивото долно, аре бе, изчака ми се чакалото. Глокая куздра штеко бодланула бокренка, ама имаше и някакво прилагателно за малкото същество, забравих го. Прочие, да пускам ли и Colorless green ideas sleep furiously или да го пазим за друг път?  Редактирано от - Геновева на 12/07/2006 г/ 14:48:17 |
| Това, за долното ми, ме уязви дълбоко. Но, тъй като въпросът е принципен, само ще река, че Вевка има неоспорими заслуги към разбирането на информатика като система за комуникация. Не смея да твърдя, че е като д-р Лили например и вече си говори с делфините, но явно се е засилила с бодри стъпки нататъч. Не ти ли, о Геновева, зовеше за игнор? Редактирано от - Don на 12/07/2006 г/ 15:06:00 |
| ми да, ама като ме разсейват, таквиз като теб, от долното ниво, че той игнора си върви, бе... Бях извела един принцип, и често го повтарях, в сега-шните битки в епохата преди модерацията, преди Христа, сиреч , а той беше - пълен игнор с паралелна веселба. По-ефикасно средство засега не е измислено.  |
| Доне, около тази историческа фраза има доста натрупани, варианти, спомени на очевидци и други подобни версии, но смисълът е един. е те на, тунканка Аз лично ги харесвам много двете фрази - тази на Щерба и тази на Чомски, дори съм ги дала за пример в един доклад мой, докладът се вика - Dictionary, Statistical and Web Knowledge in Shallow Parsing Procedures for Inflectional Languages аххх!  |
В тоя контекс ми се ще да спомена за един приходящ учител в Аврен, който измислил авренска азбука. Забелязал той, че авренчани казват ляб на хляба, алва на халвата и решил, че няма нужда от буквата х - даже уй казват наместо литературното хуй. Та седят една сутрин авренските старци на маса в Каплата и разискват новата азбука. Всички се съгласяват, че учителят е много прост.Ако я няма буквата х, как ще напишат "хурна" например? |
| Стана много лингвистично тука, но си е по темата, защото е за информатиката все пак, а обработката на езиците е важна част от съвременната информатика. Х-то и да се махне може, и да се замени с Г, пак извор на творчество, Гристо, Гристоуу... Напоследък съм на вълна компаративна обработка на южнославянски езици, та ми допадат тези примери. Един мой близък славист (за съжаление покойник, млад почина) беше човек, който владееше говоримо и изследваше структурно почти всички славянски езици, та той беше направил една лингвистична граница - географска, на езиците, където Онзи атрибут се означава с дума с К, и езиците, където се означава с Х. Българският език има и двете означения и това го прави много богат. Руският го има само с Х, и така нататък, за другите всеки може да си изчисли. Та както в българската диалектология т.нар. ЯТОВА граница е очертана почти по картата на България, така и той беше направил географската граница между К и Х означението. Много творчество има в тази тематика. |
Kато се заговори за компаративна обработка на южнославянските езици си спомних как се смях в студентските си години, след като за пръв път срещнах твърдението, че единствено в българския (и неговите клонинги) език съществува задпоставен член. Вие какво бихте си помислили? |
| Така е, за члена, и е единствен в южнославянските езици, щото е БАЛКАНСКА черта, сещаш се, нали, откъде е дошла таз мода?!?! Впрочем, и в македонския го има, ама нали дълго време не го брояхме за език, та са го пропускали в бързината...  А за онази граница между Х и К - верно, в западнославянските е с К, спомнете си вица за "****маате в Празе" , в руския е с Х - оттам и всички ефвемизми като Хрен, например. А ние си имаме и двете...  |
Ами кво да кажем за представките? Съшествува ли друг език дето да има дума с три префикса: "изпонасрах (се)"  |
| Виж, колко интересен казус. Ако е верно това, за което намеква Геновева, то в старобългарската литература, от преди 14 век трябва да липсва задпоставения член. Опитах се да открия в НЕТа текстове от онова време, но за жалост всичко, което открих е в някаква съвременна интерпретация, разбира се със съответния член, например За буквите на Черноризец Храбър започва така: Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Но аз си спомням, че съм го учил така: Прежде словени книг не имахо, и чертами и резами читахо и гадахо, погани сонщие... Та знае ли някой , в старобългарския съществувало ли е членуване на имената? Редактирано от - Don на 13/07/2006 г/ 10:54:49 |
| Виж, представките са си славянска черта, ама ние сме най-обилни там, руският ни гони, но ни диша във врата. Това става впрочем и заради българския Вид на Глагола, също една много специфична черта, дето я няма - така представена - в другите славянски езици - в руския има наистина вид на глагола, но няма вид на времената - свършено и несвършено. Та комбинацията от свършен и несвършен вид и свършено и несвършено минало време с всичките си разклонения е дала хляб на мнозина наши деца по Европата да защищават дисертации за Темпорални системи. Само като се опитат да наместят българското многообразие от глаголни форми в някоя разработена там формална система, и системата вземе, че изпуши... И ръководителите охкат и ахкат... Па нека да има някаква полза и от тая сложнотия, мисля си аз... Едно от моите момичета така се пласира в Щутгарт с тез времена и като защити там докторската, се премести в Канада, дето сега в Монреал е шефка на лингвистичния отдел на IT фирма. *** За Дон. Имало е, доколкото си спомням, щото не съм силна в старобългарския, ама не като член, а като местоимение след съществителното - нещо като славяни +те, т.е. - славяни тези, и после е започнал да се слива. Движението на подобни промени трудно се проследява, защото има малко източници, и най-важно, не е регистриран говоримия език от онези години, а само писмените паметници, които са оскъдни. На мен така ми се отели вола, като пишех дисертация, че трябваше да проследя как и кога е започнал да изчезва инфинитивът в старобългарския. Незабравими дълги часове в Ленинката, съчетани с флиртове по коридорите и кафенето... Редактирано от - Геновева на 13/07/2006 г/ 10:58:45 |
Благодаря. Все пак е успокоително, че не сме възприели тоз адет от османлиите. Бех се притеснил, но сега трябва да се провери дали те членуват и дали е задпоставно. Ако ли да, не ми се мисли за иронията на съдбата поробения да учи поробителя на свяст. |
