
Don, намерих този текст от Ч. Храбър:
Ето линк към материала: Натиснете тук Там се казва още:
Ето и списък с книги, някои са доста стари, обаче. Може би, ако успееш да намериш някоя от тях, вътре ще намериш отговор: Натиснете тук |
| Аз пък в цитирания текст един задпоставен не видох, ама като твърдят хората, особено щом пък и Гълъбов казва, вервам му. |
| Не мога да преценя доколко е достоверно ( Натиснете тук): От всички балкански народи, само българите, албанците и румънците имат задпоставена членна форма както за съществителните, така и за прилагателните имена.... Според известният славист от преди два века - Миклошич, задпоставения определителен член при българите е заимстван от древния трако-илирски език, за който той предполага, че е имал такъв член. След повече от 100 години, наличието на определителен член в древните езици на траките и илирите все още не е доказано, но за сметка на това наличието на задпоставен определителен член при прабългарите е установено [4]. Днешните филолози все още смятат, че задпоставеният определителен член в българския език е възникнал на славянска основа под влияние на околните народи – гърци, власи и албанци, които имат определителен член. Обаче, румънската и албанска народности се появяват и утвърждават исторически твърде късно и то главно в периода на господството на османо-турците над Балканския полуостров. Следователно, тяхното влияние върху историческото развитие на българския език трябва да бъде оценено като незначително и несъществено. От друга страна, в ранната и средновековна българска литература членната форма не е използвана, въпреки че тази литература е в огромната си час преводна от гръцки език, в който има членна форма. В отделни източници, като Зографското евангелие, Супрасълския сборник и Асеманиевото евангелие има примери за употребена членна форма (рабътъ, дьньтъ, отрокътъ, оученикотъ), което доказва че тя е съществувала в живия говор на българите още в началото на българската държавност [5]. Това отхвърля и възможността гръцкия език да е послужил като пример за създаване и утвърждаване на определителен член при ранните българи. Най-вероятният извод е, че определителният член е ранно-българско явление и посредством мощно демографско и културно влияние върху остатъците от старото население, илири и даки и траки, той е усвоен и се е развил в езиците на съвременните румънци и албанци. |