"Аз не съм никога скривал презрението, което ми вдъхва народът и известни личности, та ако ще да са равни на мен, другите царе например. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. За обич и дума не може да става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност."

"в името на падналите през Световната война под моето командуване храбри български войници и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствен виновник за тогавашната катастрофа и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата"

Берлин, 4 март
"РАЙНИШ-ВЕСТФАЛИШЕ ЦАЙТУНГ":
Столицата на България. Когато човек пътува от запад към изток, от Белград за София, в момента, когато минава българската граница между Цариброд и Драгоман, той винаги има едно и също впечатление. Той не вярва, че се придвижва към изток, а мисли, че се приближава отново до запад. България, най-източната страна или даже буфера на Европа, е една напълно жизнена част от тази Европа... Новите модерни сгради са до известна степен в класически стил и могат спокойно да се равняват с германските... Нито в една страна на югоизтока няма толкова много студенти, колкото в София. България има процентно най-много учаща се младеж.

"Берлин, 9 септември
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Връщането на Южна Добруджа (статия от Карл Мегерле). Ако на Германия се отдаде да помогне на българския народ да си върне правото, тя направи не само помнейки старото братство по оръжие от световната война, но и защото желаеше тъкмо българския народ да получи това удовлетворение. Ако на Балканите има народ, който може да претендира за справедливост, за пространство на труда и за жизнени възможност, и който да ги заслужава, то това са трудолюбивите, способните, честните и жизнерадостните българи."

"Истанбул, 16 август
"СОН ПОСТА":
Примерът на България (статия от народния представител Мухитин Бирген). България е шест и половина милионна държава, а Турция има близо осемнадесет милиона жители и въпреки това никога нашата производствена мощ не е застигала производствените размери на нашата съседка, или пък - износния капитал на българския производител... Силата на един народ се разгръща в неговата производителна мощ. С нея той си извоюва мястото всред останалите народи, не само на международното тържище, но и в международната политика."

"Атина, 23 юни
"ИКОНОМОЛОГОС АТИНОН":
Гръцко-българските отношения (статия от Лука Канакарис Руфос). Последното ни посещение в България, както и посещението на международния панаир в Пловдив бе приятна изненада за всички ни, защото ние можахме да видим чувствителния напредък, осъществен в стопанството на приятелската страна. Нейната тежка индустрия (машини и други) е толкова напреднала, че тя може да се сравнява с тежката индустрия на която и да е друга страна. Не по-малко силно впечатление ни направи и научната организация, осъществена в производството на земеделските артикули... Въпреки целия тоя явен напредък на производителната енергия във всички браншове, човек не би могъл да вникне добре в България, ако не посети и не види организацията на мина Перник, с която българите основателно могат да се гордеят. Инсталацията, новите машини, увеличеното производство, хигиеничните жилища на работниците, както и условията за развлечение на работника след работа, са все прояви, които сами говорят за постиженията на съвременната блгарска култура."

"Берлин, 6 февруари
"ФОЛК УНД РАЙХ":
България (статия от Карл Арио). В сегашния момент на огромна историческа борба за преустройството на Европа и на света България е със свободни и развързани ръце, очаквайки осъществяването на най-скромните си искания за "хляб и въздух". България е здрава, млада и силна нация. Въпреки трите войни, които води за обединение, тя притежава храбра войска, опитни чиновнически кадри, добре функциониращ държавен апарат и отлично стопанство. България има цивилизован и народностен начин на мислене и усет. Тя има въодушевена и патриотична младеж, чието национално съзнание е извънредно силно развито."

"Будапеща, януари
"МАГЯР-БОЛГАР КУЛТУРСЕМ-БУЛГАР КУЛТУРСЕМЛЕР" (брой единствен)
България - Швейцария на Изтока (статия от Бела Жедени). При пътуването ми из България, разбира се, най-вече ме плени красотата на земята й и нейните интересни туристически обекти. С пълно право наричат България "Швейцария на Изтока". Малко подобни народи има на света, като българския, бих казал дори, че друг подобен народ няма, който със своята обществена конструкция да има толкова голяма сила и възможност за пълно единение. Защото един народ, у когото социалните неравенства са най-малки и в който няма религиозни различия, има всичката възможност да се разбира и сплотява лесно. България има истинска стара демокрация, която се проявява не само в конституцията и в политическото устройство на държавата, а живее с пълна сила в целия обществен живот на страната."

"Истанбул, 9 януари
"ХАБЕР":
Оригинално българско произведение. Ромер Кяшиф Налбантоглу, който познава много добре България и българите, преведе и издаде труда на Алеко Константинов "Бай Ганю Балкански". Анализите и сравненията в този труд, писан преди 50 години и карикатуризиращ тогавашните български нрави, са извънредно силни. Контрастът изпъква още повече като се има предвид, че българите са един от най-напредничавите народи не само на Балканите, но и в Европа...
Бай Ганю е не само българин, той е балканец. Той олицетворява всички балканци. Затова и авторът му е прикачил фамилното име Балкански. В този труд ние съзираме и себе си. Болестта, от която българите са страдали, е наша обща и ние я преодоляваме през режима на Републиката. Този недъг се нарича "ориенталщина".
Това произведение има голяма заслуга за издигането на България от изостанала страна в страна, която служи за пример."

"Берлин, 2 юли
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Из Беломорието (дописка от Герхард Херман). Високо в Родопите, на самия път, е разположено малкото планинско село Чорбаджийско. Няколко руси деца от селото предлагат скромни планински цветя. Но тези скромни цветя трогват много повече от пищните дарове на южния бряг. Защото те ни говорят за жителите на село Чорбаджийско, които в продължение на десетилетия са гледали отгоре водите на Бяло море и са чували неговата песен. Този морски бряг е толкова близък и толкова недостижим, въпреки че представляваше една необходимаст за дтопанския живот на селото и на цялата страна. След това ние влизаме в малка бяла стая на хубава планинска къща, посрещнати с песни от децата. Това бяха детски песни, които възпяваха копнежа към свобода. Веднага след това ние чухме песен от Шуберт "спи, спи сладко момиченце" на български език, изпята от български детски гласове, високо сред Родопите, в село Чорбаджийско, хиляди километри далеч от Виена, където е родена тази песен - едно ехо и един глас от Европа, който стига до тук и един отговор от тези далечни планини, отправен към същата Европа.
Когато слушахме тези планински български деца, руси и срамежливи, да пеят подобно на германски селски деца, нашите мисли се върнаха назад. Ние си спомнихме сгушеното в склоновете на Пирин спокойно и приветливо Банско с неговите старобългарски къщи, където ни се стори, че се намираме в Харц или всред Ризенгебирге. ....Борбата между боговете, която струва на Балканите толкова много кръв, както и борбата между народите е завършена. Остава само ниският портал на черквата, през който хората се навеждат, като че ли това е един поклон пред мъките на миналото."

"Берлин, 26 ноември
"ДОНАУЦАЙТУНГ":
Българското просветно дело (дописка от Г. Хайдер). Българският народ винаги е полагал грижи за своето училищно дело. Споменът за това, че преминаването от гръцката азбука към славянската кирилица се извърши от славянските братя Кирил и Методий, остана жив повече от хиляда години и българските училища, когато презнуват Светите Братя, носят в шествията направени от цветя букви на тази църковна славянска азбука. Ако някога н Германия се създаде понятието, че войните за единение през миналото столетие се спечелиха от германските учители, същото важи във висша степен и за българските учители, без които обединението на българския народ би било немислимо.
Днес между източните народи единствено в България няма неграмотни, във всяко българско село не църквата, а училището е най-представителната сграда - това е цялата дълбочина и непоколебимост на българската вяра в образованието. Поради тази причина министърът на народното просвещение може да бъде сигурен, че всички негови финансови искания, служещи за изграждането на училищното дело, ще бъдат гласувани от народните представители в Народното събрание.
Не бива да се обърква понятието "образование" с тъй нареченото "висше образование". Учащата се младеж в страната е наклонна да смята за свършено своето образование само ако е завършила гимназия, а по възможност - и университет...
При всичко това, истински първи боец за българското възраждане, редом с университетския професор, остава селският учител, който често при тежки условия и недостатъчна заплата върши примерна работа и благодарение на него се повдига средното ниво на българския народ..."

"Третият случай допуснах до мен Димитър Йоцов, човек много интелигентен, но страшно горд и много жесток в своите критики. Аз съжелявам, че тъй често го виждах, защото се убедих, че той играеше ролята на лекар, който наблюдава своя пациент и следи процеса на болестта му. Той е опасен психолог и убеден съм, че неговата двойствена роля и привидното му приятелско разположение са имали за цел да узнае колкото се може повече слабите страни на династията. Няма да ме учуди един ден да науча, че той е в първите редове на революцията и на републиканците. Пази се от него."