Отиди на страница:
"Според модерна научна теория, базирана на сложни изследвания, анкети и факти, жените делели мъжете на три: мъже, които уважават като баща си брат си и шефа, да кажем, мъже които използват като съпруга си, примерно, и мъже за леглото, което няма нужда от коментар. Аз обаче имам далеч по-проста теория. Че съществува само мъжът, когото обичам, и всички останали."   Много ми се иска да питам авторката на горната проза откога модерните научни теории, пък били те и за мъжете, се базират на сложни изследвания, анкети и факти?  Иначе стихотворението за сянката е хубавичко.  |
светлина е, ослепителна и бяла, май не си видяла, видях, бях, с болка се прибрах, а триумфа, радост е да правиш желаното, животът, ами е нещо, което трябва да изтърпиш, хореография на чуства, радостта да си щастлив, в тъга, когато щастието е било, оптимист, че което било е, ще   |
| радостта да си щастлив, в тъга, когато щастието е било, оптимист, че което било е, ще ... Пейчо, винаги е радост да те срещна   |
екзистентна тема, не се въздържах, а и е топло и тъжно, и още сенките спят, те, отражението на въображението, еми ей така и пак, малка минута вечност  |
| Moment, сложните персонажи надрастват смисъла си, е, животът носи, не само светли часове, а и насъщните въпроси, що тровят всички векове; и някога, над пътя ти орисан, когато ангел прелети, ще прозреш, дал си, да получиш верните мечти |
| Носим пясък в пустинята и камъни - в планината. Никой не се е минал, щом е приел нещата.  Впрочем Лишковска не е излишковска... |
| докато любопитен си, си жив, с мъдро безразличие съхне корен, без сянка ставаш, на дървото оголяло последен цвят |
| Добро е за като замисъл, но като реализация е претенциозно и грапаво особено със съзнателното отхвърляне на всякакви препинателни знаци. Това беше на мода през 60-те години. . Пейчо, къде се изгуби бе? Сега ли те пуснаха в гарнизонна отпуска? |
| >>><<< Архиман, изцяло съм съгласен днес и тука с теб. Само незнам откъде знаеш как е било през 60-те...Батко ли ти е разказвал?... ... Пейчо, очаквам по ХОРИЗОНТ да слушам от 5 ч. еднафорумна членка от острова..в "Огледало"... |
| Пейчо, Човек, който е бил в Америка, не може да свикне с България. Получава culture shock за цял живот. Всички недостатъци, дефекти, дивотии на българина, които се опитваме да оправдаем, изведнъж нарастват като онова "чурь дитя" в "Годунов", стават гротескни и непреодолими. Изходът е резигнация и стоицизъм. |
| Слънч, и аз се кефя, но пиша ли чобановците ме мародерят, враг страшник за брейнфризери, здрав повече .... Архиман, и моето сърце остана там, страдалие си е Редактирано от - Пейчо Пеев на 15/07/2006 г/ 19:55:47 |
| 'ми добре че се е опитала да пише и че е намерила спонсори да й издадат писанията но аз не съм длъжен да ги харесвам нал тъй Форумци, има ли някой да препоръча добър нов български поет или поетеса, да ги почета за разтуха? Или да не е толкова нов, след Петя Дубарова никой не се е появил да ми хареса наистина. Жалко, жалко. |
| виж това дали ще ти хареса: ---------------------------------- моят свят отразен – без натиск и крясък „имам нужда” потъвам в отражението и ходя по дъното без страх, че ще ме разкъса звяра някой броди по моето дъно, разликата в релефа не е звяр, отражението е неговия свят. понякога изригваме заедно и по изхвърленото „аз” вървим един към друг нагоре. срещам ново отражение... ---------------------------------- |
| Хубаво е, да. Силни чувства и образи, погледът е навътре, много личен - в което според мен е същността на поезията. Аз предпочитам обаче по-прости думи, не в няколко стиха да ме пращат от вдън земя до небето с няколко междинни спирки. И по въпроса за римуването и ритъма имам претенции, но само като ценител, никога нищо сам не съм написал. |
| Пич, снощи, като не можах да заспя овреме, станах и написах едно стихче. Виж го, може да ти хареса: " Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. "В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!" - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай - пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. - Аз искам да те помня все така... |