Отиди на страница:
| Eх, наистина да не си жена и да не ти се допика някъде. Начи, спомням си един случай от скромния си съзнателен живот, когато бях невръстна ученичка по пиано, водена от баба си два пъти седмично на уроци и ми се допиква на средата на тротоара, ама така жестоко ми се доходи, че не можех и крачка да направя. Ако бях момче - лесно, както вика Керпи (   ), обръщам се с гръб към улицата, свалям си панталона и си действам необезпокоявано от никого. Ама нтццц; кат съм се пръкнала девойка ще тегля хомота огромен, подобно на другите жени. И така -със скръстени крака на осморка и особено тревожен поглед, отправен към баба ми, в който поглед се четеше нарастваща несигурност в собствените ми сили и обективна невъзможност за справяне със ситуацията, аз стоях на паважа на оживено кръстовище, а покрай нас фучаха рейсове, тролеи и коли. Ами сега, как да се постъпи? Бабата ме погледа, погледа и след като разбра, че няма да мога да отлепя крака от асфалта, ми рече спокойно: - Сваляй гащичките, мила, и пишкай. - Ама, как така, бабо? - възроптах аз /се пак не бях толкова малка/ и огромна руменина обля лицето ми. Срам ме беше, че се бях озовала в подобна конфузна ситуация и че ще трябва да изпълня заръката на баба си, въпреки острото си негодувание, защото самата аз не виждах друг изход. Не мога да ви опиша колко зле се почувствах, когато си свалих гащите на средата на асфалта и клехнах пред очите на целия град /поне така ми се стори/; искаше ми се да потъна в земята от страм и неудобство. А покрай мене започнаха да свирят безброй клаксони, и недоволни погледи на възрастни хора допълваха пасторалната картина на моя крах. "Кво, бе" - ругаех на ум всички, които ми се присмиваха гадно - човешко е на човек да му се допика и да свърши тая работа където му попадне, след няма друга възможност" - успокоявах се сама себе си, а сълзите ми покапаха по бузите. Истината обаче се състоеше в обстоятелството, че самолюбието ми бе скършено от веднъж в онзи момент и то заради някаква физиологическа нужда, проявила се на неподходящото място в неподходящия момент. Така че, знам и съчувствам на Круела и на всички жени, които поне веднъж в живота си са били изложени на подобен стрес в търсене на място за едно пиш.    Редактирано от - gtch на 18/07/2006 г/ 12:31:14 |
| Ако бях момче - лесно, както вика Керпи, обръщам се с гръб към улицата, свалям си панталона... Само се разкопчава, не се сваля.... |
| А пък в романа Шогун пише, че в Япония (в древни времена) нямало никакъв проблем с облекчаването на всевиждане. Както обяснява авторът, понеже пространството било много ограничено още тогава и, къде да се търси скрито място, човекът се облекчавал там, където го е застигнала нуждата, пък другите през това време гледали разсеяно пейзажа. А когато облекчаването било по голяма нужда, настъпвало истински празник, защото изходеното се ползвало за тор и само чакали човекът да свърши и моментално го събирали с лопатка да го съхранят за сезона на наторяване. Поради което цяла Япония миришела на лайна. Не знам доколко е достоверно, но беше много обстоятелствено написано. Пък аз, вярна на склонността си да се впечатлявам от обикновените неща, го запомних. Ако почитаемият Ебису желае да даде актуална информация по въпроса... |
| Ако изходим от всеизвестната любов на японците към цветята, съм слонна да приема за чиста монета това, което си прочела, Ели. Обаче, между българите и японците толкова съществени различия, че не виждам как бихме могли и ние, тук да прилагаме подобни методи за наторяване. |
| Eбису веднъж беше качил една снимка на двама японци, с препълнени гащи. Сега си обяснявам причината. |
| Ами не съм запознат с историята, но в Япония има два вида тоалетни: японски и уестърн вид. Ако речеш да идеш на японския вид, те са клекала, ето такива: (снимка: натиснете тук) и се кляка с лице към издигнатата част. Ако предпочетете да сте седнали, а не клекнали, то се пригответе да се сблъскате със следните неща: (снимка: натиснете тук) или (снимка: натиснете тук) . Натискането на копчетата си е за ваш риск. Ето и магазин за тоалетни: (снимка: натиснете тук) . Всъщност, електрониката е вградена в седалката/капака, иначе останалата част си е стандартна. А иначе много от публичните тоалетни са отчайващо мръсни и миризливи. |
| Ето доста изчерпателен материал за японските тоалетни: Натиснете тук Вътре има потресающо историческо инфо. Цитирам:
Има даче и снимка на тези летвички...  |
| В София, докторе, ако не ме лъже паметта въпросното кръстовище, на което се случи онази сцена е това на бул. "Дондуков" и бул. "В. Левски". Добре, че това кръстовище е малко в страни от паметника на В. Левски, иначе, душата ми щеше да бъде погубена безметежно - представяте ли си, пред очите на Апостола...ужас! |
Запознах се със снимковия материал, така любезно предоставен ни от почитаемия Ебису. Имам въпрос по втората снимка на съвр. тоал.: за какво е яркочервеното копче с черната точка в средата?  Не че другите са ми ясни...  Иначе на традиционната ми хареса поличката, върху която явно могат да се поставят разни неща и човекът да се забавлява, докато си клечи там. Все пак ориентирането на лицето към стената ми остава загадка. |
| Вероятно лицето трябва да сочи Изток?!? Знам ли... п.п. Боже, кви простотии пиша!  Редактирано от - gtch на 18/07/2006 г/ 13:29:17 |