Отиди на страница:
| Въпреки всеизвестното ми поетическо бездарие, темата на официалната реконтра и японското й допълнение в подчертието ме вдъхновиха за първия ми стихотворен опит евър, който бързам да споделя с вас. Без претенцията за истинско хайку, този плах опит в духа на японската стихотворна традиция има желанието да улови преходната красота на уловения от Бирник миг, като умело го съчетава с алюзии за някои по-рядко срещани практики за доставяне на сексуално удоволствие. Ако алюзията е невидима за невъоръженото око, това е поради строго съблюдавания принцип на иносказателност чрез предметност (из интервю на Е. Рибги "Какво е искал да каже авторът" А ето и самото стихотворение: Ромон по бонзая Шум в яхъра Течна златна топлина Редактирано от - Eleanor Rigby на 18/07/2006 г/ 16:25:11 |
| >>><<< Заебахте начи хубавата разговорка от вчера и потънахте из лайнаците...не че е лошо...аз си спомням япония от преди 30 години*, когато обществените тоалетни (и тоазимни) си бяха една вада на пода, над която трябваше да се разкрачиш и да си пуснеш екскрементите в шуртящето ручейче...те се съединявяаха с тези на този пред теб и зад теб и накрая излизаше едно дружно лайно. Ето защо японците са толкова колективистки настроени и побеждават навсякъде където колективното говно се цени... Та, да ви кажа де, аз съм си по природа притеснителен и не мога да го вадя на обществени места, камо ли да пусна нещо там наблюдавайки гъзът отпред как пуска оформени тафтаци или дрищи като фуния в лицето ми. НЕ!!!. Майката ми се разплакваше от зор и все гледах, когато няма никой..С клечки не съм си служил, но какво изпита мой приятел там, е достойно за разказ някой ден. ____________________ *Мистер Одайба не беше прекосил още русията на път за жапонско |
Бе , той и Жн Маре въртеше шпагата като фурия ма...откъм скорост го докарва , ама откъм забождане. йок , щото му`й мека китката... , че и на двете ръце... инак к`во ? Не е прост пеерас , ми изискан гей... има май разлика...  Да видя случайно да сече нещо или да набожда др. чембърлейн?  |
Аааа слънчо, знаеш ли дето един изрод хвърлил тротилова шашка в кенефа на Зенитна батарея в НШЗО , при това сабахлям преди физзарядката... не моем ти опишем... и тоз изрод мие приятел мола ви се и доктор... не го е срам!!!  П.П. Очевидци разказват , че войниците за части от секундата седели върху лайняни стълбове... и тово станало през лето 1968... хубаво , че влязох да следвам , щото щях да съм единият от потърпевшите... Редактирано от - керпеден_1 на 18/07/2006 г/ 16:33:29 |
| >>><<< Кер пи, не се коси, щото нямаш грешка. Брюлсел е навсякъе, където тези крави лайнозащитнички от ЕЮ си пъхат муцуните, така че Брюксел мове да е и в Хамстердам.. |
| тов. керпи... въй бая напредък в таллэрантности ъчийвнули... тов. чэмберлейн ъпришиейтнул бъй такваз адна этитюда... |
| >>><<< Керпи, разправяха ми, как природозащитници хвърлили пакетчета мая в подобен кенеф и седем дни кипял вулкан от шупнали козунаци....На следващата година наоколо имало невероятна реколта от тикви...  |
Това с маята сме го правили с братовчед ми в кенефа на дядо Иван Кацаря, щото ни гони веднъж из бостана ... ама го правихме с квас... в ония години мая нямаше ... хубаво шупна , ма не толкоз бързо...  |
| Чувал съм, че в подобни кенефи дори не ти трябва тротилова шашка. Достатъчна е само клечка кибрит - метановите изпарения довършват останалото. |
| ..не знам ма си пушехме рахат вътре...и вестници сме палили... един път изродите сутринта запалили хартията в кенефа и никой не може да влезе... да ама мен ма напъва ... тогава за пръв и последен път си ползувах противогазът по предназначение.... работи дейба и защитава от пушеци и газове... |
Егати л**няната компания сте днес!  Няма как да не добавя опита си като дневален след подобно ферментационно упражнение в казармената тоалетна - за пръв (слава Богу и последен) път разбрах, защо дневалните трябваше да дежурят с противогаз на кръста. Е, използвах въпросния уред, за голяма радост на старшината. Но пък за несанкционираното използване получих непоряд... |
Луи Каторз, Керпи, го гледах пресъздаден в един филм със Софи Марсо, - "Маркизата". Общо взето - всичко на показ. Поднасят му златното цукало, около него - шпалир от придворни - седи си той на стола с дупка, всички почтително изчакват цукалото да се изпълни със съдържание и още по почтително го отнасят, обаче не се виждаше къде  |