Отиди на страница:
| Какво "мълчание" ще настане и в този форум, ако всички трЕбе да си кажат имената по паспорт с ЕГН-то, особено Филчо Гаспарин Зевзекови и сие компане...Ха Ха. |
| Един истински случай от края на 90-те, разказан ми тогава от пряк свидетел. Случаят се развива в Гранична полиция на Аерогара София. Случайно, като обикновен служител на работа там попада някаква жена, която не иска да краде. И какво мислите се случва? Колегите й са в паника. Тя е опасност за тях. Не е в далаверата и може да ги издаде. Какво предприемат ? Инсцинират й нещо с подкуп ли беше, с контрабанда ли (вече не си спомням), но я уволняват като престъпница. Компанията, отново е щастлива, спокойна и готова за още далавери.  * Положението в България е повече от трагично... |
Ех, Вальо, Вальо  , стана вече нарицателно - нещо като Ганьо.Обаче какво точно олицетворява вальовщината? Човек с джакузи и близалки или балък, който се е оставил да му ги измъкнат под носа? А Гиньо Ганев какво като е Ганев? Мистър Парламент е после - обществен защитник-супер. А пък Вальо освен останалото е и Сент Валантен и покрай него -валентинки пърхат  Покрай вальо предлагам да не намразваме и свети Валентин. Редактирано от - Сибила на 18/07/2006 г/ 03:05:02 |
| Вальо е ясен. Румбата почти беше замазал далаверата с дъвките и близалките и едва ли щеше да бъде в панделата ако не бяха австрийците. Не че и те са 100% непробиваеми, ама много грес требе. Сега си представям колко Вальовци тръпнат покрай Европата за бъднините си. На първо време три-четири прокурора ги тресе безсъница и ходят д подути очи из София. |
| И аз им се чудя на тези работници защо стоят на работа при такъв работодател - могат да се вдигнат всичките и да напуснат. Особено ако са квалифицирани, фирмата веднага ще фалира. Да го видим от къде ще намери нови, може да накара бодигардовете си най-после да свършат някаква работа. Българският работник не е научен да си търси правата. Докато си траят все ще ги правят на маймуни. А Вальо и да мълчи и да не мълчи - все тая! За него е по-добре да си стои в затвора за да не го гръмнат. Ама и там не е много сигурно... |
| Г-жа de Vil, Натиснете тук. |
| Много глупости има в статията. Днес няма такива работници, които търпят да ги бият работодателите. Особено в частния бизнес. Обратно, работниците доста често мародерстват с необосновани претенции работодателите, крънкат незаслужени заплати, напускат едва изкарали няколко дена работа в предприятието и пр. Близо съм до проблемите на пазара на труда, познавам ги много добре. В производството в градовете все по-малко се срещат добросъвестни и трудолюбиви хора, в някои сфери като туризма, например, изобилстват отрепки, мошеници, леки женички, дегенерати, наркомани и всички те мразят частника-работодател и го крадат при всяка възможност и по много. На държовно крадат още повече, там деморализацията е страшна. Главните причини са в отвратителния пример, който дават "слугите на народа" политици и управници, както и в пораженията, нанесени от криминалната революция у нас, извършена под диктата на ционизма. Злобно и в огромна степен невярно е и твърдението, че ДС основно се е занимавал с подслушване на клюки и вицове за Първия. То се превръща в тъпанарска мантра от рода на тези за холокоста, за комунизма и фашизма и концентрираното зло в тях. "Отворено общество" на циониста Сорос очевидно плаща много пари на всеки културтрегер да се изпразва редовно по този мерзък начин. Гнилата интелигенция винаги много лесно се е поддавала на вербовки, на евтини внушения и на шепа сребърници. После, като се обърне монетата, бързо мавъртат шибалниците си в другата посока.  |
| Васуки, явно си "честен и трудолюбив" работодател, щото си реституирал спечелената с "много пот" кръчма на дядо си...Майтапя се бе колега...Ха Ха. |
| Васуки, покрай другата помия, дето я е излял е донякъде прав. Работодателите се жалват, че трудно намират съвестни и квалифицирани работници, работниците се жалват, че им плащат малко. Е да, но ако си работодател в България и работиш за вътрешния пазар няма как да плащаш повече от другите, инак се разоряваш като имаш по-големи разходи за труд. Средната заплатата по правило съответства на общия стандарт на живот. |
| И защо, драги Бойко, се отказахте да помогнете на човека?Що не се маскира например като бачкатор, що не отиде на място да проучиш нещата максимално и да имаш кураж да ги напишеш и отстоиш. Щял да те осъди? Ми ако говориш истината, как ще те осъди? Ми ти на истината ли служиш чрез медиите, или на системата? На страната на справедливостта, правите, онеправданите, унизените и бедните, или на Мамона, богатите, арогантните, властта и силните. Или не верваш на системата, на бг справедливия съд, като кораб на справедливостта? Не верваш в собственото си оръжие-медиите? Прав си да не верваш. Ако журналист от медиите, от четвъртата власт, която трябва да служи на истината и да защитава слабите от системата не вярва, то какво остава за бай Стамат? И невярващите са прави-това е истината. Как би писал Ботев днес-попитах одеве. Никак. Ботев би се гръмнал на двайсет и пет, би станал наркоман, или би изгнил в затвора. Би емигрирал навътре, до денонощно пиянстване или навън още през 90та. Не би изтраял това, което сме днес от десетилетия. .Нашата журналистика отдавна не е разследваща, а е облайваща. Затова все по малко ще я търсят да помага, а ще я търсят за поръчки. Но само от прованса – и то все по малко –такива, които все още мислят, че тя има някаква сила. А тя отдавна няма никаква сила като коректив на обществото, и освен да ръга първични сеирджийски инстинкти. Тя за друго не става. За което си е виновна именно тя. Що стана така- е отделен въпрос. Кога свободата на словото става слободия е друга производна тема, но когато се подмени основната ценност-да служиш, вм да прислужваш-се срива цялата система на демокрацията. Основната ценност на системата в демокрацията е държавата чрез институциите и корективите да служи на гражданите, а не да прислужва някому-на тези вътре в системата за техен интерес, на партиите над тях, на клановете, на Вожда, на партийни повели.. Защото думите у нас отдавна нямат стойност. Те са девалвирани до изговор, от който не следва нищо. Може да напишеш каквото си щеш, да говориш каквито си щеш скандални неща- и никой нищо няма да си го премести биля.. Преди много-много години искахме да махнем един овластен супергад и отидохме при един местен журналист. „Е, да, ама мен ми трябва име-принцип на нашия вестник е” кой го казва?” Може да напиша всичко, но трябва да има име, което да поеме отговорността.” А няма ли вече журналистически разследвания, няма ли авторова позиция, авторови факти, източници, проверени от автора, които той цитира като свои и пази като информатори?- попитах наивно аз, в чиято глава бяха останали спомени за Гюнтер Грас. „Не-ми отговори той-това свърши.” Всъщност, за него се говореше, че поема лична отговорност, но трябва да е подплатена с друго. В прованса реалиите са други. Бойковият човек може да е смел и достоен, но няма никакъв шанс, ако се озъби. Там всичко е вързано, всичко е мафия. Ако спечели делото, после ще му разкажат играта-няма ни работа да си намери, ни нищо. Но той няма шанс да спечели нищо, защото пред взаимовръзките на градския елит и кланово-родовите отношения нищо не преде. Тези неща се създадоха при соца, той беше удобен и уютен пристан като идеология на племенно-инстинктивните отношения, сведени до търмъчене. Повече плячка за вождовете, по хубави самки, по хубави земи, по тучни пасища. Дори в град като Русе чак днес бившата прокурорка, бившата кметица проговори за неща от преди доста години. Проговори от София, когато се смениха времената. А тогава си мълчеше и слушаше. Мълчим синца, междувпрочем-щото пред трохата и душата ляга, както е казал навремето един мъдрец. Колко ни е да ни спретнат нещо-всичко си е у ръцете им, те са си същите.. На въпросите-в резюме 1. Не. 2. Писали сме отдавна. Стават грешки.Случва се и кадърни и можещи да се овластят, но бърже или си счупват глава в стената, или се оправят. Ако не- следва”Аве това момче добре почна, но се оказа неподходящо” 3. Натакък е ясно-реторични въпроси. Алчността е най големия порок. Тя те прави сляп и глух за опасностите, тя ти сбърква картата на реалността. Цялото племе е алчно и глупаво-затъпяло от клишета, оглушало от беднотия и оскотяло от бита. За него реалиите са нещо лошо, което се случва на други,”Защото не са си платили където трябва, нямали са късмет, имал е лични кусури, каквито ние нямаме(стремеж към показен лукс, вани) натопили са го, за да се отърват по-големи батки”. Ако има кяр-няма мяр-народна мъдрост. Защото я няма държавата. Няма ги правилата, няма ум и воля; рационален стремеж да направиш нещата така, че да не поставяш нормалното желание на човека „да занесе нещо в къщи”. . Има стремеж към пунт и пластика, като при соца, към демонстрации и „отбиване на номер за началниците „ Той соцът, бтв, не си е отивал никога-нито като манталитет, нито като институции дори.. Само при него обществения интерес седеше над личния, общото благо-над личното благо. Надстройката му се смени, като боята на сградите му.И от това последваха само беди. Социализъм с капиталистическо лице-две в едно, екстрактът на най лошото от двете... |
| Не така де?Само като се прочете , ПРЕДПРИЯТИЕ и АРЕНДА , трябва да е ясно , че това е съчинен и измислен мотив.Или пък никой не знае , какво е предприятие и какво е аренда , толкова леконравно е съчинителството? Важно е да се вкара народеца в схемата , трепарещия байчо , да тича логистиката на внушението. |
Зе Мария  Нищо, че е пак длъжко.  Много е смешен начинът, по който Ламбовски се опитва да формира лице на журналист с позиция. А по същество почти винаги излиза: "Дайте да дадем! Пък аз ще го опиша във вестника."  |
| Трудно е. Не всеки може така. Мисля, че сте твърде строги към г-на Ламбовски. Лицемерието, разбира се, е лошо нещо, но ми се струва, че той си вярва. |
| Абсолютно не е лицемерен. Просто сит на гладен вяра не хваща. Не е бил поставен в ситуация с чатал на врата. Такава е камбанарията му-бтв, вярна и достатъчно висока. Въпросът е, че и по-нагоре да е, пак същото се види. |
| Човек задълбае ли по тия въпроси, рискува разсъдъка си. То по-добре да си лицемерен, отколкото това. А какво всъщност се види? Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха — те това се види. |