Отиди на страница:
| Не "мода" а насилие и диващина беше бригадирското движение. |
| Да, г-н комунистически дипломат, има срив на ценностите и даже голям срив, но той е СЛЕДСТВИЕ ОТ ТОВА КОЕТО ВИЕ НАПРАВИХТЕ, А НЕ ОТ ВЪЗДУХА. Това е шлейфа на вашата демагогия, което върви в момента, и който шлейф няма да изчезен скоро. Тъй като споменавате ВЕЦ в Белене, ще ви кажа нещо което ми е разказвано от първа ръка, от студент първи курс по право (тогава) Етоя историята... Командирите на бригадата постоянно лъжат за изхвърлени и пренесени милиони кубически метра пръст. Някой от инженерите погледнал сводките и видял че ако това е така то стената трябва да е постороена вече два пъти. И съобщават, че от окръжния щаб пристига проверка. Същата нощ, диванетата ремсисти вдигат всички по тревога и им казват, че тази нощ врага е затрупал 300 000 куб метра пръст, за да им навреди. Смях, разбира се. Но сред бригадирите е имало един френски студент член на френскта комунистическа партия, като чува въпиющата дивотия, на сутринта си събира багажа и си тръгва за Франция. Сигурно за такива нападения говори, живковия дипломат? Щото други няма регистирирани на бригадирски обекти и над младежи, които тогава са работили по обектите... |
| За да могат да продължат образованието си във ВУЗ е трябвало да представят служебна бележка, че са участвали в бригадите.Това е било задължително и е била една от причините за " доброволния" и безплатен труд. |
| Не, отначало това движение е рожба на комсомолския ентусиазъм, но по-късно започва да се изражда и отказът да се присъединиш става повод за преследвания. Бригада от свещеници и принудена да работи ударно по построяването на ж.п. линията Ловеч-Троян. В своите "Бивалици" Вера Мутафчиева разказва за страшната мизерия в бригадите (нямало дори вода за пиене) и големия разврат, който се е вихрел там особено сред дошлите от чужбина млади комунисти и комунистки. |
"Георги Гочев ............ деен участник в бригадирското движение, като заема различни ръководни роли. Близък приятел е на Пенчо Кубадински. " Нема нужда повече да чета. Да викне Пенчо и да перкат по доматите. ДГД.........    |
Човекът е искрен. Моите родители също са участвали в бригадирското движение и никой не ги е насилвал да ходят, било е кул и много вълнуващо. При това баща ми никога не е бил член на Комсомола или Партията, но е строил с ентусиазъм Хаинбоаз, 1946. Майка ми е видяла малко зор докато дядо ми даде разрешение за подобно приключение. Първите му думи били - "само през трупа ми", но после я пуснал с още няколко нейни братовчеди. Те пък са работили в Tъмръш (мълвата била, че това означавало "Там мреш"  ). Не знам къде точно се намира, но било не далеч от Пловдив, някъде из Родопите. Нямам лоши спомени от бригадите. Някои от тях беше безмислено губене на време, на други беше забавно. Харесваше ми брането на рози и грозде, но ненавиждах доматите и опрашаването на царевица. Имах избора и да не ходя по време на гимназията защото бях в клуба към Историческия ни музей (онзи с Панагюрското златно съкровище) и през лятото правехме разкопки край Пилашево (източните Родопи). Разкопките бяха най-приятното ми преживяване. Това беше и първият ми допир до чалга историците, по това време още на моя възраст. Бяха главно от Техникума по обществено хранене (ТОХ). Имаше и от Сценични кадри. Смътно усещах класово разделение между тях и нас - гледаха на хората от езиковите гимназии с работническо презрение. Но иначе момчетата готвеха добре. Особено добре се представиха с прочутия коч дето се луташе в горите тилилиейски и те да вземат да го отвлекат, заколят и опекат на чеверме. Стояхме до огъня до 5 сутринта. Не се пече лесно коч. Беше най-вкусното нещо, което съм яла през живота си. Особено след почти месечната диета с дневен избор ориз с картофи или картофи с ориз. Това се готвеше всеки божи ден. Толкова трябва да е бил бюджета на експедицията. Хората ни носеха от селото вода на магарета. Стана ми много мъчно за човекът дето след ден-два дойде да ни пита за изгубения си коч. Кацнахме на първа страница на пловдивския Комсомолкса искра (май така се казваше). Срам, срам. Но иначе беше невероятно преживяване. Най-голямото ми откритие бяха няколко сребърни монетки. Наоколо имаше и няколко капища на които при залез слънце се играеха загадъчни тракийски сценки. Белите чаршафи бяха главния материал за костюмите. Мнооого възпалени мозъци бяха бъдещите чалга историци. Споровете им бяха на равнището на тези, които четем сега във форума. Редактирано от - Нели на 22/07/2006 г/ 01:55:10 |
| Горкия Фичо. Ориз с картофи, картофи с ориз. Бати диетата развиишли. Моята жена поне готви боб от време на време. Апропо как се готви ориз с картофи или картофи с ориз, че нещо нямам спомен да съм ял таквиз даже в казармата в беднаната година 1989. |
Някои "мамини синчета и дъщерички" ЕДВА като отидоха на бригади в Селското стопанство видяха/ и разбраха!/ "откъде иде хляба" и откъде изтича млякото на кравата!!!  НЕ е вярно, че "онези" бригади са били БЕЗплатни- ТКЗС-тата и АПК-тата плащаха пари в Бюджета, които пари после отиваха за БЕЗплатно Образование, БЕЗплатно Здравеопазване, почти БЕЗплатна Култура, СУБСИДИИ върху цените на "Стоките от първа необходимост"/ток, вода, телефон, хляб.../ и т.н. на същите тези бригадири!!! Сега "модата" е НЕ бригади в Селското стопанство/ то СЕГА е частно!/, а бригади от "желаещи" да МРАТ- за жълти центове!- в Ирак и Афганистан! |
| Освен с морска униформа на улицата да упътваме чужденците и момчета за всичко на рецепцията на хотели (Плиска на Златните, Черно море в града), съм бил и треньор по плуване в гр. Провадия. * Басейна жабясваше около третия ден и ни пускаха в отпуска - да го сменят. Живеехме в хотел в центъра (хотел Москва). Спасителя на басейна - Графа - 40-годишен, жилест, ерген, русомустакат, плешив с черни очила бъбрек) беше един от водещите бонвивани в града. Когато басейна работеше, циганетата щурмуваха стобора напук на лелчето с билетите (20 ст.) и я бъзикаха от разстояние с дрезгавите си гласове - аре ма, лелче! Тя: у-у-у, мръсни черни цигани! Циганетата плуваха като риби и бяха богове на китарата и думкането в ритъм по каквото падне, може и по стената на бараката съблекалня. Веднъж учех три туркинчета около пети клас да плуват, едно цигане изплава като видра измежду нас и нагло рече: ей, научи ма да плувам! * В СУ опитах като берач на домати, общ работник в печатница Д. Благоев - ширпотребата - и хамалин в с. Крепост, Димитровградско, дето карахме "царца" (царевица) от къра за някъде си, кюспе от бирената (Астика) за кравите (хубаво миришеше), домати от къра за консервния в Д-град, "амонява" (амониева селитра) от химкомбината за къра, памук от склада в Крепост за Текстилни влакна Хасково. Магистралата Хасково - Д-град беше осеяна с памуци. |
| Бригадите бяха много ценна школа. Там вси4ки намразваха комунизма, понеже явно се виждаше колко нископродуктивен е, и се виждаха пове4ето му недостатъци. Говорили сме си с много колеги от бригадите, много от тях станаха 4ленове на Партията БКП, но НИТО един не стана комунист! Освен това се виждаше това, което днес се нари4а "корупция", и то изнесена като на длан. Виждахме как шефовете курварстваха и лежаха по цял ден. Бригадите бяха една голяма школа, и много ценна! Долу-горе от него време, преди над 30 години, много от нас, студентите, разбраха що е то комунизъм. Пък като се добавят и лекциите по политикономия на Иван Дървото (някакъв бивш партизанин)(Дървото според мен беше ласкателен прякор за него, понеже едно обикновено дърво би 4ело лекциите по-добре), картинката ставаше пълна. |
| Ами да ви разкажа и аз моята "комсомолска дейност". Та значи аз, отличник в езикова гимназия, владеещ тогава - 80-те години - три езика и оправящ се на плажен с още няколко, не бях член на комсомола до IX клас. Имаше сведения от съвестни другарчета, че съм слушал хард рок, че съм се обличал с неподходящи за социалистическия морал дрехи, че съм разпостранявал чуждопоклоннически слухове всред съучениците си (например, че касетофоните SONY са много по-качествени от руския магнитофон Кащан), че съм се движел в средата на спекуланти, че съм разполагал с неприлично много за социалистическата младеж средства, и оставах все извън редовете на най-великата младежка организация - комсомола. Аз и не се натисках. Някои от по-отговорните и загрижени другарки ме гледаха на криво, когато след часовете трябваше да остават на поредното комсомолско събрание, а пък аз си хващах шапката и си заминавах, ама нямаше голям вреда от това. И така, до лятото след девети клас. И тогава, август месец, всички комсомолци от двата класа на картофите в едно село до Варна, а пък аз, безпартийния, на Златни пясъци цяло лято. Те със норма за нам колко си щайги, аз на едно барче край морето като момче за всичо. Те със доход от 50-60 лева за целия месец, аз със 30-40 USD на ден средно. И като се върнахме в началото на следващата година в гимназията, че като се вдигна една врява до небето. От къде на къде той, ами не ние. Той ли е най-умния, ние да не сме по-прости. Повдигнали го въпроса в учкома. И онези красавци - при директорката и в градския съвет. Обаче директорката какво да направи - казала им - "Аз отговарям за учебния процес. С бригадите ДКМС се занимава". И тогава нов вой, след като той, безпартийния, няма да ходи по бригади, тогава и ние не искаме в комсомола. Та се наложи за пореден път да бъда привикан в ДПС (тогава все още "Детска педагогическа стая"  , където бяха събрани другари от градския комитет, учкома, кварталния ми инспектор и др. отговорни лица, да отговарям как така аджеба, аз не съм участвал в мероприятията на народната власт. ТТам на място ми бе поставена дилемата - или ДКМС и бригади, или ТВУ. Отговорих че не се чувствам достоен за редовете на комсомола, на което ми беше отговорено, че има кой да прецени достоен ли съм.После пак не ходех на летните бригади, ама вече трябваше да нося на докторите сафрид, уиски и Marlboro. Та толкова бяха доброволни бригадите де. Когато тогавашния председател н окръжния бригадирски щаб др. Красимир Премянов дойде да организира една от летните бригади и му бе зададен въпроса за нейната доброволност по документи, получихме отговор: " Бригадата наистина не е задължителна, но и образованието също не е задължително, така че който иска да учи, ще ходи на село да събира реколтата." Това беше относно безплатното образование. |
| Като прочетох в началото, че този юнак е бил " деен участник в бригадирското движение и заемал редица ръководни длъжности" и се оказах да чета нататък. Този кирка и лопата не е хващал, само е разределял работата и е поебавал бригадирките. Бригадирското движение е прекрасно, когато си командир на бригадата. Махаш ли с кирката- не е работа! |
| "Не "мода" а насилие и диващина беше бригадирското движение." Не е вярно - изроди се по този начин. Мен ме караха под конвой на бригада - няма "не искам", "недей" или "имам друга работа". Там, на полето, изпълняваш си нормата. Понякога и в съвсем безсмислен труд! Дядо ми обаче е смятал за чест, че е бил на бригада на "Прохода на републиката". Тръгнал е сам, с ентусиазъм, работил е две години, смяташе тези години за най-хубавите и ползотворни в живота си. Да не петним с такива изказвания, паметта на такива хора, които са изградили много и са били с чувство на изпълнен дълг до края на живота си! Редактирано от - Lan на 22/07/2006 г/ 08:17:27 |
| От коча са най-вкусни мъдети. Същият често бива наричан и коч - мърляч. Компири с ориз се правят по следния начин: по 1 част ориз, кромид, олио къмто 5 части компир Картофите се обелват, нарязват и подреждат в тавичка заедно с измития ориз. Заливат се с олиото и с топла вода, поръсват се със ситно нарязани лук и домати и се посоляват. Ястието се пече до омекване на картофите и ориза С цел разнообразно седмично меню може да се редуват с домати с ориз и ориз със зеле, като се добавя и десерт малеби, сутляш и грисхалва. |
| Тоя дудук дето "си изкарал ергенлъка" да не ми разправя дивотии, ами да вземе да се гръмне. Били сме на бригади, помним ги. Дядо ми, лека му пръст, разправяше какво е след бригада за чушки. Все едно лешояди са минали. Всичко изпочупено и потъпкано. Разхищаваше се ужасно. Нас пък са ни пращали да берем памук СЛЕД комбайна с някакви абсурдни норми. И к'во - на 12 годишни деца вече им идва на акъла да си изсипят водата в памука или да се изпикаят вътре, че да "достигнат" нормата (по тегло). Учеха ни от малки да лъжем и (косвено) да крадем. Да не говоря пък за баш бригадирите - разни комсомолски мекерета, дето командореха и отчитаха дейност без да са откъснали и една ябълка, а накрая все на екскурзийки из ГДР, Чехия или Унгария - за "обмяна на обед". И всите - все деца на партийни или профсъюзни секретари. Абе що ли не си.... |
Ако всички БГ семейства бяха толкоз титанично дейни, както са били нашите гореописали се приятели, щахме да построим комунизма още в далечната 1980, а до 89 да го изнесем до Щатите. Нямаше да има нужда да чакаме до 2000.  |