Отиди на страница:
| А, някой тука спомена разните комсомолски тарикати и лекета. Още тогава бяха разбрали, мръсниците, къде е на баницата мекото. За нас бригадите може да си и били безплатни, но комсомолът си получаваше пари и с тях си ходеха нагоре-надолу по екскурзии в чужбина и си организираха кьор софри. Не ми се разправят истории за кариеристи, издигнали се от Комсомола, после в Партията и сега го раздават бизнесмени. С комсомолски, партийни и профсъюзни пари, разбира се. Познавам лично такива, бяха най-големите лекета... От цялата история на строителството на социализЪма в България най-големите губещи са нашите родители. Ако те бяха идеалисти, ние вече не си правехме илюзии... Майка ми се раздели с илюзиите си за "оня строй" чак след като аз заминах и тя с очите си видя как живеят "горките експлоатирани на Запад". Дълго време вярваше, че без социализЪма е нямало да може да ни изучи. Тези мръсници непрекъснато ни набиваха в главите колко сме им длъжни за всичко, което са ни "осигурили". С нашия труд, разбира се. С чужда пита помен тръгнали да правят.... Пък те, един пирон не забили през живота си целия си стаж изкарали като "партийни работници", пардон синекурци... Яд ме е като се сетя, че родителите ни напълно заслужават да се радват на живота, който имат връстниците им на Запад, които цял живот са работили и сега се радват на заслужена почивка. Срам ги е горките, когато насила им даваме пари и ги молим да отидат на почивка, а те отказват да не харчат и да не са ни "в тежест"... |
| Аз нямам проблем, Круела. Виждам твоя и просто съчувствам. Съвсем по човешки. Ама ако те тревожи - извинявай .. ; -) |
| Искали да възродят бригадирското движение - ми комунягите да дадат пример за това , като изпратят децата си на бригада.Не ми се вярва агент Гоце да изпрати синовете си.Сергей също(пардон той още няма деца)!Нора Ананиева, Премянов, Божинов, Паскалев , Руменовците и.....другите дембели от Висшия партиен съвет да дадат пример как става това! **** На 53 години съм.Роден съм на село и по бригади съм почнал да ходя от 5-и клас-Отначло скубехме синап и други плевели, в горните класове беряхме царевица, в техникума -праскови, домати.Като студент-грозде , домати, чушки и праскови.Голяма ангария !И всичко бе "доброволно" .Не искам да си спомням това време.Сега сина ми е студент и е на бригада в САЩ-работи като градинар и получава по 11 $ на час.Доволен е че печели и ми се смее като му разказвам за моите бригади. ****Аман от комунисти! |
| А нема нужда!... Ти гледай себе си. Пък аз виждам твоя проблем, Старши... Боя се, че и ти го знаеш, но не щеш да си го признаеш. Кофти е, нали?  |
| Нееее, да ти обясня малко.... Гордееш ли се с това, което си сторила на родителите си, Круела? Ти си им откраднала достойнството. Гордостта, че са те отгледали. Изпикала си се на честно изживяните години .. Срещу какво? Срешу малкото - да кажеш ТУК: много съм велика, много съм успяла, разказах играта на всички и сега съм горда, че мога да натрия и носа на родителите си ... Провидяха нейсе ... Според мен не ти е лесно да живееш със събе си, ама ако се гордееш с натвореното - к'во пък, хора разни .. Дано намериш време да ги почетеш на погребението им, ама - едва ли ... карай .. |
| Старшинка, аз нещо не видях такъв подтекст в думите на Крюела...сигур ти си по-наблюдателен. И като как така реши, че родителите и са унизени и оскърбени, че не се гордеят, че тяхната дъщеря е успяла в живота, че не се радват, когато видят с очите си, че тя живее добре, макар да им е мъчно, че е далеч... Мога да наредя още такива и доста по-розови за чужда сметка, но ти предлагам да спрем да коментираме хора, които не познаваме лично и добре. Бригадирското движение... Двеста процента е имало ентусиазъм, вяра, желание да помогнеш на Родината си, дори гордост от трудностите, които трябва да преодолееш. Дори и днес, при този морален разпад, хиляди млади хора, какво ти хиляди - десетки хиляди - биха се включили в нещо подобно, ако обаче виждаха някакъв смисъл. Ако имаха зрънце надежда, че това наистина ще помогне. По мое време, за жалост, бригадирското движение се изроди във форма на ангария и средство комсомолски ръководители-лекенца да блеснат. Лично познавам един от тях. Уби, пиян като талпа, с колата си човек. Прикриха го и сега е един от "крупните бизнесмени" на България. за начало на капитала си използва ограбването на комсомолско имущество и пари на фирма "Универс"/помните ли на коя обществена организация бе тя?!/, после тръгна с контрабанда на горива за Югославия...Бе , нейсе, запуши я!  ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Тежко, тежко! Вино дайте! |
| За Круела не знам. Как припечелва - това си е нейна работа. Аз едно време като ученик и студент взимах сума пари от бригади и то без ТФР. |
| ; -) ами кажи му името на този юнак, Рижи - бадева ти отива писаното инак .. Редактирано от - Старшината на 22/07/2006 г/ 19:13:41 |
| През 1946 год. младежи от Русе организират бригадиското движение. За поколенията остават известните на всички бригадирски обекти, които ползваме и днес. За бригадирите остават хубави спомени от младежките години. Без съмнение добро решение за всички, макар и наивно от днешна гледна точка. През 1971 год с решение на Политбюро се "възражда" бригдирското движение. Комсомола се нахвърля със страст. За поколенията остават известните и до днес като нагли и крадливи политици и лицемери бившите комсомолски и бригадирски активисти. За бригадирите остават спомени от младежките години които винаги са хубави, както и горчилка от разбити идеали. За Партията остава отговорността за поредната простотия и симулация на трескава дейност. Без съмнение лошо решение за всички. Нормално, като се имат предвид организаторите и истинските цели. Така че, уважаеми форумци, спорите за различни неща наречени със едно име.  |
| Знаете ли кога беше първият бунт на бригадирите? През 1962 г. в района на г. Дамяница /Дамяница, Спатово и Склаве). Вдигна се от 114 АЕГ (английската гимназия). На покривите на сушилнята на г. Дамяница се издигаше българското знаме и се свиреше до полуда "Светиите" (Oh, when the Saints...) от Жоро Сириеца. В Склаве и в Спатово прекратиха работата в знак на солидарност, а Радо с кларнета, Веско с тромпета и Емо с барабаните веселеше всички, като "Светиите" се въртяха нонстоп. Бунтут бе предизвикан от наглото държание на един комсомолски деятел посетил за малко бригадата на г. Дамяница. Същият (по късно виден комсомолски и партиен функционер) бе принуден да спи на вестници в сушилните (помещение за редене на домати и спане на бригадирите). След тази бригада, есента създадоха втора английска и преместиха там най–изявените от разбунтувалите се. Старшина – ти тогава май си бил току що приет за подготве. |
| Между другото, отврат, нормалното плащане за бригадирски труд почна по-късно, например - за 40 /четиридесет/ дни работа от една бригада получих 28 /двадесет и осем/ лева. Толкова били останали, като ни махнели разходите за храна, отчисления за специален фонд и н`ам к`во си още. В същото време за 20 /двадесет/ дни на друга бригада взех 230 /двеста и тридесет/ лева, които за това време бяха доста добри пари. Товарехме вагони, тежка работа, но пък бяхме хубава весела компания от млади здрави момчета... и така. От практиката си в цехчето на механотехникума също взех нелоши пари, защото в последния курс ние всъщност вече произвеждахме завършени изделия - бормашини "Изделие Б-12", които се търсеха. От стажа си в НХК пък взех още повече, там също си работехме нормално като шлосери, заедно с по-опитните работници и дори се скатавахме по-малко от тях. Така в последното си лято преди казармата се оказах със солидна сума, към която се прибавиха парите, дарени от родители и близки роднини за абитуриентския бал. Но това е друга бира. П.П. Както се досещате, изкарах чудно лято по къмпинги на морето и дори не успях да похарча всички пари. Ех, спомени... и младост!  |
| Старши, Е, прочел си написаното както Дяволът Евангелието... Ти имаш ли деца? Аз пък ще ти кажа, голямата ми дъщеря се справя отлично в България и аз се гордея с нея. Гордея се за това, че тя си се бори сама и което е постигнала е само нейна заслуга... В същото време когато й гостувам държа да си плащам разходите, а тя все ме разубеждава: "Майко, аз имам пари!" Та това е психологията на родителя (не знам дали само на българския!): да ти е неудобно да вземаш от детето си! Ще съм много доволна, ако тя има по-добра реализация от моята. Моите родители далеч не са получавали заслуженото за техния труд: работили са съвестно с голяма отговорност и смея да твърдя, че квалификацията им е била на високо равнище. Моят баща е инженер, строил АЕЦ "Козлодуй". Работа отговорна и ... три пъти по-ниско платена от на обикновен бачкатор там... В същото време във всяко предприятие се подвизаваше платен партиен секретар и един такъв в момента получава по-голяма пенсия от баща ми! Даже се и хвали, наглецът! Иначе нищо против бригадите... Но нсеки да работи съвестно, а не най-големите скатавки да се пишат началници и обират лаврите... За това съм писала под другата статия и не искам да се повтарям. |
| Ами това е бригадата Секс, любов и фантазия Нищо не се е променило Освен надписите на опаковките За какво е този шум, тогава, а.. |
| Първо, никът отврат чудесно пасва на кюмбеообразния му същност (старите форумци знаят за какво иде дума). Не си спомням да съм прочела нещо от съществото с този ник, което да има дори малък допир с реалността. Второ, на бригадите се плащаше толкова малко, че дори не помня тези суми. Но не за плащане говорихме тук. Най-добро заплащане имах на археологическата си бригада, но тя нямаше нищо общо с Комсомола. За 30 дни получихме по 120 лева, а може дори и повече. Никой от децата в клуба ми по история към Историческия музей не би се отказал от тази бригада дори да нямаше заплащане. Това беше въпрос на младежка чест.  Трето, Ста е прав, че тук някой хора му опущиха края и заговориха комунистически баналности и простотии по простата причина, че говорят за различни неща. Едното е младежкия ентусиазъм, другото е комсомолката простотия и наглост. Четвърто, в България до толкова ни бяха привикнали да работим за едната чест, че когато синът ми дойде в Ню Йорк и на 9 години беше приет да пее в десткия хор към Метриполитън опера не разбрах в първия момент какво точно ми каза ръководителката на хора. А то беше: "нали знаете, че това е работа?". Каква работа запитах, за мен да те приемат на такова място, след изпит, е само чест. Жената ми обясни, че хорът има 100 деца, всички те се готвят да знаят детските партии в определни за сезона опери. Когато започват репетициите с големите има изпит и се решава колко от тези 100 деца реално ще пеят на сцената - 5, 10, 15. На избраните им се заплаща, включително и за репетициите. Плащането беше от $25 на репетиция/представление до $250 и дори $800 на представление. Зависи каква роля имат. Отделно им се изпращат солидни чекове, ако ги дават по телевизията, пускат по радиото или направят СД с тях. Такова нещо ни се случи два пъти - веднъж синът ни участваше в Дама Пика (пееха на руски) и даваха операта по 13 програма, PBS и веднъж операта в която участваше щерка ни беше пусната по радиото, оперната станция. Такива ми ти работи. Хем е чест, хем се плаща. |