Ей, Павле, ама то цял Апокалипсис, авторе! Обаче пък го изчетох таман три пъти и не исках да свършва. Направи ми впечатление накрая, че си заместил Надеждата с Неволята. Нали Надеждата си тръгва последна? Защото Неволята, колкото и да я викаш, не идва да ти извади каруцата от калта, явно тая е по-отзивчива и разбрана, покрай гледания маникюр ще да е. Браво, ти си истинско чудо! |
Павел Койос , удоволствие е да Ви чета !!! Дарба, талант, интелигентност !!! Редактирано от - Miranda на 22/07/2006 г/ 07:46:50 |
значи ти е минало времето ! Павка , кажи кво не пиеш бе душа , че по-лесно ! |
Нема да добавам нищо за да не разводнявам възторга...Съгласен съм със всичко.. ... и със всички Ако ми падне авторът тъй ша го начерпя , че сам ще си говори една седмица... |
Мда, Койос наистина кара читателите да мислят нестандартно и да търсят първопричините и поуките от написаното. Все, пак има нещо доста особено в реконтрите му; нещо, замаскирано добре в тайнствена одежда, която трудно се разгръща пред погледа на зрителите; нещо, което кара подсъзнателно всеки да се огледа отстрани и да погледне вътре в себе си; а какво се крие там? Провокацията е пълна; напр., Сибила / /прави паралел между Неволята и Надеждата, и замества едното с другото; д-р Перемянов / / прави връзка с друг колоритен наш представител / /; останалите просто се оставят безрезервно в ръцете на автора, чиито въображение и талант изумяват отново цялата аудитория. Ногу нестандартна работа! Пфу, аз пък изпаднах в едни нестандартни разсъждения, чак се чудя сама на себе си. Стоп! Редактирано от - gtch на 22/07/2006 г/ 11:49:40 |
След малко ще кажа, Керпи. Стой на линия, ако ти е интересно да разбереш. Иначе, относно Павел, не става ли ясно, че си вдигам двете ръце?!? |
Ми, не! Ти си разсъждаваше , пък ръцете ти не се вижда къде са... Така е друго.. Понеже става дума за водоеми...глейте с к`во са занимават нашите новинари.. Натиснете тук |
Велико! Павка, да смениш ника. Титанската дрешка вече съвсем ти е отесняла! На всички, дето го питат какво пие - поне амброзия, не разбрахте ли? |
СМОТАНЯКЪТ И МАДОНАТА /посвещава се на г-н Бот/ Марин лежеше проснат на леглото си, а над него се беше надвесила Марияна. която осторожно завръзваше ръцете му за таблата на леглото с двата черни чорапа, свалени му от краката за целта. Мъжът изглеждаше уплашен като газела, току-що хваната в железните лапи на преследващата я лъвица, а сърцето му биеше лудо в гърдите му и щеше да изкочи. Малко по-рано жената бе демонстрирала спрямо жертвата си безпардонно, почти животинско отношение и сега клетият човек се гърчеше безпомощно върху завивките на леглото си, борейки се отчаяно с прелъстителката си, която не му даваше шанс да се защити. Единствено спасение Марин съзираше в ожесточеното стискане на краката си и изкривената до болка физиономия на лицето си. Тя подсказваше, че той ще се даде само през трупа си. По-рано същия ден, Марин, 35-годишен мъж работещ като касиер в известна банка, отиваше на пазар в родния хипермаркет "Метро" в Люлин, както правеше всяка събота. Излизайки от маркета, с два пълни с покупки картонени плика, които закриваха къде точно стъпва, касиерът пресече пешеходната алея и се насочи към изхода. В този момент, към входа на маркета се зададе един Голф тройка, шофиран от другата героиня на нашия разказ, Марияна. Тя също живееше в Люлин и бе по-известна в местните среди като люлинската Мадона. Прозвището си бе заслужила заради поразяващата си визуална прилика с известната американска певица. Родната Мадона се бе опитала нееднократно да подражава на своя идол и в пеенето. Това последното обаче не й се отдаваше въобще, поради което жената се утешаваше само с онова, другото пеене. И изведнъж, траас... Марин, възпрепятстван от покупките си и от недоброто си зрение, заради което носеше два диоптера очила, бе ударен от колата на Марияна. В този момент се бе разсеяла в търсене на място за паркиране и не бе видяла мъжа пред себе си. В следващия миг очилатият се зова проснат на земята като яйце на тиган, а покупките му се разпиляха чак до вратите на маркета. Уплахата у люлинската Мадона от случилото се, бе невиждана и шофьорката мигновено слезе от колата си, за да провери как е блъстнатият. Слава Богу, Марин се размърда бързо и приседна на земята не без с помощта на Марияна. Той демонстрираше леко неадекватно поведение и говореше провлачено. Разтревожената жена веднага му предложи да го закара в Пирогов, където да му се окаже спешна медицинска помощ, но Марин отказа. Опарвда се, че не го боли много главата от удара и че ще се оправи сам. Все пак, Мадоната събираше в себе си доста състрадателно чувство и за компенсация на мъките маринови, му предложи поне да го закара до вкъщи. Марин се съгласи и това се бе оказало огромна грешка в последствие. Колата на Марияна стигна до входа на блока, където живееше Марин и след като паркираха, двамата се качиха в жилището му. Жената остави човека на канапето в хола с буци лед увити в плат на челото му. След като се увери, че той ще се оправи, понечи да си тръгва. Но той я спря, предлагайки й да изпият по една чаша червено вино, в знак на добра воля и джентълменство. Люлинската Мадона прие с охота жеста му и приседна на масата. В това време окопитилият се Марин разливаше бордото в дълбоки чаши, специално пазени по празнични случаи. В стаята бързо се заформи малка идилия, подплатена изключително от словоохотливото и непринудено поведение на Марияна. А Марин само мигаше на двойни парцали, веднъж заради удара и втори път- онемял от красотата и красноречието на пищната мадона. След втората чаша вино жената започна да се разгорещява. В един момент тя стана бурно от мястото си, и стигнала до мъжа, го задърпа фриволно за ризата. Този жест, съпроводен с провлаченото и неразбираемото женско ломотене, подсказа на Марин, че е време тя да си тръгва. Обаче, тя имаше други намерения. Тепърва започваше своя купон, в който централна част заемаше новия й обект, струващ й се изключително апетитет и сексепилен заради зализаната му на една страна коса, големите очила и отстъпчивото му поведение. На насочените съм себе си набези Марин се опита да се противопостави с добро. Постара се вяло да се отскубне от ръцете на нахалната жена и избяга в хола. Тя обаче го последва и там и се осъществи леко боричкане помежду им. Двамата се катурнаха върху канапето, оказали се в странна поза. Изпозвайки сгодния момент, мадоната веднага плъзна ръка между краката на мъжа и успя да разкопчае панталона му. В следващия миг, мъжът вложил сетни сили, се измъкна изпод жената. От борбата обаче, панталонът му се изсули до глезените, отваряйки пред погледа на Марияна невероятна глетка: два космати крака свенливо скръстени и чифт ръце, веднага заели се прикрият сините боксерки на бели слончета. По лицето на Марин изби яркочервена руменина. Той окончателно се освободи от панталона си и останал по боксерки, разкопчана риза и чорапки, влетя в спалнята като цунами връз индонезийски бряг, където потърси последен пристан. Мадоната, разневена до краен предел от упорството на мъжа, го последва пъргаво в спалнята му, преди той да успее да заключи вратата. С едно единствено движение на ръцете си тя реши окончателно спора между тях. Марин лежеше проснат на леглото си, а над него се беше надвесила Марияна. Тя осторожно завръзваше ръцете му за таблата на леглото с двата черни чорапа, свалени му краката за целта... Редактирано от - gtch на 06/4/2007 г/ 20:26:42 |
В никакъв случай бих могла да затъмня слънцето, пратено ни от Койос да озарява съботния ни ден. Надявам се все пак, че ще успея ако не да породбя настроението на всички, то поне да не го разваля. |
мисълта ми в тоз съботен следобед се насочи на чурапите, сигур са модел доктор шол/ размер три четврът. как се връзва иначе мъжки космат глезен с къс чорап моля?благодаря |
Гиче, не ща да ти развалям настроението , ама не съм от тези дето поощряват само защото е вложен труд...признавам , че чета всичките ти опити за писане и трябва да ти кажа , че късите форми по ти идат отръки... Нищо лично , на ако си написала горний опус да го харесваме само- сбъркала си или още не знаеш къде си попаднала.. еле пък и с таквоз тенденциозно посвещение...доколкото го познавам с посвещение- без посвещение , ти само стъпи накриво , пък стой та гледай... Обаче , пък ако си го написала за собствено удоволствие и си го постнала да си направиш кефа .... е , тук си улучила ваксата, тук под чертата така може... |
О, Бени!!! Привет! То сега с тез моди да са бръснат мъжете де ги тез космати крака... ма честно казано като се погледнах глезенът ми е най-малкото космато нещо на краката... Обаче е пък като изваян.... Гиче, поглеждай и от коляното надолу бе, душа!!! |