Отиди на страница:
| Иу-у-у... пляс! Благодаря за ласкавите думи. Привет и на "ново"-дошлите. Чудете се какво съм пил. Ех, да можех и аз да си спомня... Май ще трябва да дам чаш... ъ... бутилката за forensic анализ. |
| Койос стои много настрани от всички останали автори на реконтри, това е моята лична дислокация, която не бих искала да развивам, защото няма нужда, най-вече щото сигурно няма да мога да я обясня. Таквоз ми е чуФството. |
| Тъй, тъй, правилно казваш за Койос, Геновевче. Сигур щото той стои повече от оная страна на лимеса, дето и казвахме "художествена литература" в прогимназията, докато останалите са дислоцирани предимно от другата страна... И като го пристъпят лимеса, накуцват - кой с левия, кой с десния, а кой и с двата крака и с ръка даже накуцва, та по едно време, като погледнеш - всичкият текст и той един такъв, куцука нанякъде, къде наляво, къде надясно, къде и на двете страни накуцва, а и на ръка да го вземеш - пак накуцва и така, куцукайки, ти се запилява из мислите. Но Койос   |
не знам, аз имах 4 по литературознание, та не мога да го обясня...  Редактирано от - Геновева на 23/07/2006 г/ 22:29:01 |
Ама не ти е преподавал Никола Георгиев, ех, и страшно бе, майко...и хубаво ... Ех, тия негови парадигми.... Гледам, всичките му ученици не могат да се да се откъснат от техните прегръдки. Аз опитвам, но и аз не мога, само дето не ги споменавам, че много професионално някак си така, ще рекат, че се пудря излишно.  Геновева, случайно те прочетох преди редакцията, та затва  Ето, за учителя:  Един: Тук седи уважаваният учител на голяма част от българските съвременни критици и литературоведи, проф. Никола Георгиев. Втори: Разказът тук е разказ за усвоените пространства от страна на българското литературознание, той е разказ за литературоведския дискурс и литературоведското мислене, за възможните игри и прекрачването на парадигмите; за взаимните прониквания и сговаряния, които конституират металитературознанието, което прави Никола Георгиев Voila! |
| Емил Стефанов беше Човекът. Казаха преди изпита, че обичал добре облечени студентки. Беше есен, отидох с едно туид костюмче червено и бяло, и с един червен чадър с дълга дръжка, бяха доста модерни, още не се продаваха у нас, бяха ми го донесли от Австрия. Полата на костюмчето беше късичка. Е, 4 изкарах...  *** сега, едно откровено признание - ужасът ми, че съм приета филология и трябва да "разтягам локуми" - стандартно означение за литературоведски упражнения, бе излекуван още в първи курс, когато станах доброволен сътрудник на преподавател - пионер на машинния превод в България. Това успокои лингвистичната ми душица и се хвърлих в граматиките и техните алгоритмични описания, а всички литературни изпитания минавах с отвращение, с четири-пет дневна подготовка и изчитане по диагонална система на хиляди страници литературни произведения. ***** Та ето и резултатът сега - мога да прибегна само до чувството като аргумент. |
| Геновева, не мога да повярвам, аз изкарах 5 по литературознание. Забравих вече въпросите, които ми се паднаха, но помня, че единият го бях учила от Речник на литературните термини - кратко, ясно и с това май избих петицата.  |
| Значи, мога и да бъркам, аз съм учила по шестобалната, било е 5, помня, че не беше отличен. Щото май имах само няколко четворки по време на следването, а общото ми успех беше 5, което за филология е доказателство за голем мързел, наистина... И тъй да е, не ми е по сърце да обяснявам какво е искал да каже авторът, гаче ли той е малоумен, та аз да разяснявам вместо него... А чадърчето беше хубавичко, имах и една бяла шапка към тоз тоалет, правих си я по поръчка, имаше и такива майсторки-шапкарки, изпълни ми направо една снимка от френски журнал. Може и с тая шапка да съм отишла, той човекът явно се е стреснал от нея, та ми е писал 5...  |
С това какво искал да каже авторът , в гимназията учителят ни по литература ни беше забранил да говорим какво искал да каже авторът, щото каквото е искал, вече ГО Е КАЗАЛ, та кажете сега какво е казал и т.н. ...  А в университе на изпита си беше мор, винаги се явявах накрая и като знаех колко много са изпокъсани преди мен...  Но...по философия 4 , и до днес не мога да го преживея  Редактирано от - Miranda на 24/07/2006 г/ 00:08:31 |