Лафче с Бот
Отиди на страница:
 богатството на един език трябва да се пази! и да се обръща внимание на детайлите. това е далеч от гънките на "аманглетата", които боравят с 800 думи средно ..в конкретния случай бих препоръчал използване на нюансираното "обсиране' вместо по-общото "осиране" ... |
| Не съм съгласен. Обсирането е self-процес, който може да засяга служителите в старческите домове например, но моята работа е да съблюдавам за чистотата на форума. Тоест, лишените от участие индивиди са лишени от него именно заради това, че са зацапвали форума, а не себе си. Техните дрехи са си тяхната крепост... само че не на тази агора. |
| оооо, не! не съм съгласен. "об.. ' няма значението на възвратносто " ... се". по-скоро е всеОБхватност ... :-) в ред. я да питам все пак ... Геновевааааа ... Редактирано от - Старшината на 12/08/2006 г/ 11:33:31 |
| Както е казал поетът: "Ешь апельсины, рябчиков жуй!" Тъй като вероятно вече сте почистили оръжието, то Наздраве по този случай! |
| Наздраве! Малко пукотевица само - адет за разлайване на кучетата. Не си падам по врабешките изпълнения... |
| Аз и ще отлея малко - не е за тази тема (лафче) , но след като вече споменахме датата няма начин - 6-годишнина от "Курск" . |
| При тези дълги престои на дълбочина заедно подводничарите, предполагам, са сплотена група, колеги и приятели. Имал е късмет човекът, но вероятно се чувства като лирическия герой на Висоцки от "Он не вернулся из боя" . |
| .. най-вероятно .. Бях един двайсетина дни след Черновил в Запорожката АЕЦ ... пиеха на провала и псуваха ... имаше CoCom .. |
| Не съм го разпитвала, защото познанството ни беше доста бегло, пък това го спомена като обяснение защо не пие алкохол. Но аз по този повод написах один опит за художественный рассказ, за който пък ми дадоха награда - един роман на Паулу Коелю, който аз така и не прочетох. После пък оспориха наградата, защото обвиниха журито в подкупност и лична симпатия :-) |
| А, не заради това :-) Направих опит да го, в знак на благодарност все пак, но ми се стори много логорейно, така да кажа, и го изоставих. После пък го дадох на една жена да го чете, тя го дала на друга и така... сега не знам точно в коя част на града е. Но ще си го поискам обратно някой ден, защото ми е с посвещение. |