Лафче с Бот
Отиди на страница:
Като не поглеждам “Теми на форумците” хак ми е! Ще чета 718 мнения.  Но си струваше – обзорът дава съвсем друга картина...Всъщност никаква друга. От тази тема може да се направи точен модел на форума – графичен, математически, езиков, съдържателен и т.н. Чудесна тема!А форумът ... участниците всъщност не се различават по съдържанието и начина на писане. Основното е друго – дали разговаряш заради разговора или говориш за да те чуят като последна инстанция. П.С. И какво? Сега трябва и нещо от Куелю да прочета... Допълнение: Има старо правило на опитните пиячи: “Не смесвай питиетата!”. Допълнено с “айдушкото правило” дадено от Doctora за шекера. Забравиш ли ги ще те газят хергелетата. Аз съм застрахован – пия само мъжко (дето не сладни!) винце. От онова, на което водата е точно колкото трябва.  Като казах “вода”, та се опитах да си спомня кога последно съм пил вода. Ама не можах, няколко десетилетия са минали... Наздраве! |
| Мда, Коелю е голяма примамка за жените. Покрай него винаги се сещам за една история тип "Том и Джери" . Имало една доста досадна мишка, която собствениците на дома, в който тя живяла, я ловяли с капан за мишки (както вероятно се досетихте) . Но си имали и достатъчно мързелива котка, с която мишката редовно се подигравала, намазвайки парчето кашкавал в мишеловката с валериан. |
| Като прочетох и постинга на графа за пореден път се самоуспокоих, че човек не може да прочете всичко. Гледам, по книжарниците ен-ти том на Бригада, много дебел. Ами Изабел Алиенде? Ами българската чиклит авторка Мона Чобан и тя вече написала втора книга. Просто няма изчитане. |
| Кат' си рекъл "наздраве" - Наздраве да е .. ама тая с "картинката" не ми стана ясна - същата ли е или съвсем друга ??? ... абе да не си от ония, 'дето " ... от сутринта" ..; -) пп и да попопитам още: има ли разлика м/ду "куелю" и "круелю" ?? Редактирано от - Старшината на 12/08/2006 г/ 13:08:26 |
Че човек не може да прочете всичко, не е проблем. Че не може да прочете всичко, което иска, или което е стойностно, вече е проблем. Книгите, които съм наредил на опашка за четене, са над 500  Вярно, много от тях са кратки криминалета за градския транспорт (Само от Гарднър имам още 40 за Пери Мейсън и 20-30 други). А време - нямаааа  Че и по форуми си го губя..._______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Старшината, ами знам ли? Как да кажа за разлика, като от този без “р” още не съм прочел нищо! Прави са Eleanor Rigby и Manrico. Де да можеше времето някак да го... Както пише Исабел Алиенде в “Къщата на духовете”: “В някои моменти имам чувството, че това вече съм го преживяла и че някога съм писала същите думи. Но проумявам, че не аз, а друга жена ги е записвала в своите тетрадки, за да мога да ги използвам. Пиша – тя е написала, - че паметта е крехка, животът е много кратък и всичко се случва толкова бързо, че не успяваме да видим връзката между събитията, навили сме си на пръста, че времето не може да бъде друго освен минало, настояще и бъдеще, а всъщност нищо чудно нещата да могат да се случват и едновременно, както казваха трите сестри Мора, надарени със способността да съзират в пространството духовете на всички епохи.” Да четеш няколко книги едновременно – кеф! bot, така е с капаните – никога не се знае какво ще се хване в тях! Но според мен това е и “наказанието” – нали за капан винаги трябва доза подлост... |
ми ти докато стигнеш до Дж.Х. Чейз вече нема да одиш на работа; обаче пък след него следва Лъдлъм - неговите тухли изискват заслужен отдих, което предполага черпене на облагите от НОИ  |
| От Лъдлъм практически всичко съм чел. Но той е друго нещо. Чейз ще си чака реда, а Рекс Стаут го минах миналата година. Все пак и други книги чета _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
с препратка към едно класическо изказване: всички фолианти на Лъдлъм са произлезли от неговия "Ръкописът на Чансълър"; той е поредното опровержение на един от законите в катехизиса на комунягите -диалектическия материализъм: че количествените натрупвания предизвиквали задължително качествени изменения....  в този жанр след Фредерик Форсайт и ранния Том Кланси не вервам да доживея нещо наистина стойностно - дето като го четеш едновременно те фаща за гушата и рита между ***ите  |
количествените натрупвания предизвиквали задължително качествени изменения При Лъдлъм си предизвикват - всеки следващ роман става все по-скучен - и все по един стереотип. Има една група конспиратори, много могъщи, които искат да направят нещо много кофти на света. Има и една група добри, които искат да ги спрат, ама им трябва един точно определен Герой да свърши работата. На Героя хич не му се захваща, ама къде со кротце, къде со малце кютек, го накарват. След много зор и пътешествия по екзотични места той се справя с лошите. Пътьом се намесва и готино маце, което помага на Героя - освен ако Лъдлъм не е сглупил, както с Борн, да го ожени набързо в първия роман.Форсайт си е друго нещо - има разлика между английска и американска литература все пак. Кланси чака на опашката - ама като гледам, че са поне 9 книжките за Райън, на конвейер мирише. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| затова специално подчертах - ранният Кланси: Clear and Present Danger, Patriotic Games, Without Remorse, The Cardinal of the Kremlin ... и разбира се феноменалният дебют с Ловът на Червения октомври след това, за съжаление, авторът затъна в безнадеждна автокомпилативност |