Отиди на страница:
| Както призова уважаемият тов. бирник рано тази сутрин, да се върнем към извечните ценности: Сърбила стоеше на главната улица на областния център Папуто. Африканската нощ обгръщаше голите й рамене в черното си кадифе, над главата й една след друга изгряваха ярките като диаманти звезди на Тропика на Рака. До ушите й достигаха напевните възгласи на продавачите на пържени банани и печена маниока, но тя оставаше безучастна. Беше се измъкнала от явочната квартира в полите на джунглата и сега се оглеждаше за свръзката, на която чрез сложна система бе предала, че иска спешна среща. Вече половин час никой не идваше и Сърбила се ядоса. Какво пък, каза си тя, в мен е това, което искат, нека сами да си го намерят. Махна на една рикша и на съвсем приличен сусу даде адреса на най-известното нощно заведение Мгомо бийч. След известно друсане по глинени улици, между къщи със слепи кирпичени стени, рикшата спря пред тъмен вход и Сърбила хлътна в божествената прохлада на единствения климатик в околността. Някъде от тъмното подземие вибрираха пуснатите на максимум тонколони Юпитер, и водена от тътнещия звук, Сърбила се заспуска по едва осветените стъпала. Салонът беше сумрачен, около спотовите светлини се виеха облаци цигарен дим, примесени с миризмата на пури и ганджа. Сърбила отиде до бара и седна на едно от високите столчета. Барманът й се усмихна свойски и плъзна към нея чаша с неизвестна тъмна течност. Сърбила отпи и огледа салона. В средата, на издигнат подиум, свиреше жива музика. Загледа се в пианиста, зает с някаква сложна импровизация. Запалените върху рояла свещи хвърляха златни отблясъци по дългата му руса коса и добре оформените раменни мускули. С артистично вдъхновение Сърбила си представи как ги покрива с фантастичните картини на въображението си. Мъжът вдигна глава и очите им се срещнаха. Сърбила се усмихна загадъчно и кръстоса крака, при което цепката на роклята й откри коляното, загоряло от знойното слънце на саваната. Мъжът вдигна ръка, за да отметне от лицето си дългите руси кичури и красивият му бицепс заигра на виолетовата светлина. Сърбила премести погледа си към златното кръстче на шията му, той оценяващо огледа глезените й. Тя му се усмихна и облиза устните си с върха на езика, той отговори с бравурно глисандо. Сърбила отпи от питието си, усети как потта се събира в улея между гърдите й. Като в транс слезе от столчето и се приближи към рояла и голямата стъклена купа, сложена там да събира благодарностите на публиката. Бръкна в чантичката си и под погледа на мъжа пусна шепа смачкани метикали. Той продължаваше да я гледа подканващо. Тя бръкна отново и пусна няколко рупии. Последваха няколко боливара и румънски леи. Погледът му не слизаше от лицето й. С решителен жест Сърбила посегна към сутиена си. Ю-кун-кунът улови светлинките от тавана и ги пречупи за миг в хипнотизиращи сияйни спектри, преди да потъне безшумно в купчинката банкноти. Сърбила се обърна и тръгна към тоалетните. Зад нея прозвучаха няколко финални акорда и с цялото си същество усети гъвкавите му и безшумни като на гепард стъпки, приближаващи бързо зад гърба й. |
Аз и Керпедена харесвах и продължавам да харесвам; докторът също; всъщност те двамата бяха първите хора, към които имах афинитет в началото; знам, че първото ми впечатление никога не ме лъже; сигурна съм, че и в случая не греша.   |
| Малей!Елинор ме изправи на мигли! Сега стоя , целия вдървен, в очакване на продължението и съжалявам. Да бях учил да свиря на пиано, както ме караше мама , а аз акордеон... И кво? Ceга помня и мога да изкарам само "Когато бях овчарче"," Върховете на Манчжурия" и "Валс из оперетата Цигански барон". А песента от сръбския филм "Горещ вятър"... Чакай, това последното, май го помня от по-сетне... Май го опитвах в заключителните часове на един новогодишен , служебен банкет... И май не държах акордеон , а колежка чийто тоалет напомняше меха на посочения инструмент Отплеснах се... Елинор  |
| Eлинор е невероятна, както винаги; толкова нежна, изящна и отделяща внимание на всеки детайл; Ели, чувствам те много близка; дано не се обидиш от тази ми констатация. Ама и Сърбила се оказа голяма изкусителка; тоя пианист го е закъсал доста. Бирнико, аз съм свирила на пиано девет години; наистина е голямо изкуство за нежни души. То и акордеонът не е лесна работа; сполай на всички бивши, настоящи и бъдещи музиканти Редактирано от - Гичка Граматикова на 01/08/2006 г/ 15:38:00 |
| Брей, какъв нюх - чу се звън на монети и шум на банкноти и - ето го Бирника, веднага изплува от мрака. |
Сърбила се обърна и тръгна към тоалетните. Зад нея прозвучаха няколко финални акорда и с цялото си същество усети гъвкавите му и безшумни като на гепард стъпки, приближаващи бързо зад гърба й. Ама моля, защо към тоалетните Платила си Сърбила , и към тоалетните забила. ......................................... ... Спря се с надеждата за нещо екзотично и усети лекия допир на желаната длан. Кос, кос* се провикваха птиците на джунлата. Бездиханно, почти молитвено пианистът свали презрамките на ефирната и рокля. "Не тук и не сега" - помисли си Сърбила. - О, да! - изрече на мига. ......................................... * Kojos, kojos - и това може да са викали, знае ли човек Редактирано от - bakalin на 01/08/2006 г/ 15:44:01 |
| Бе то и на 1см и на 1м от хладилника се тая. Важното е дали съм вътре или вън. Ама тука с едни бироци се борим кой да влезе първи, много са, и сЕ са потни, ама се надявам тях първи да ги приберат. А реконтрата не е зле. Има идея в нея. От опи... ъ-ъ ... по-скоро съм чувал, че всеки автор си има свой начин да облече идеята с думи, къде по-завоалирано, къде по-разголено. Някои вместо да я обличат, направо я събличат, но както и да е. Та ... момент да се сетя какво исках да кажа ... та е нормално едно и също нещо да се хареса на едни и да не се хареса на други. Когато видя, че нещо се харесва масово, започвам да си мисля дали това е истинско харесване, или просто временно увлечение, или пък идолизация, или пък хипноза, а може би подмазване. Хм. Явно горещината ми влияе, отивам в камерата преди да съм ферментирал. До утре или когато пак се срещнем. Усмивки на всички. |
| Уаоу... какво продължение!!! Бакалино, Не знам дали Сърбила е била бездиханна в онзи момент, ама на мене въздухът ми секна вече... Ще умра, уви! Редактирано от - Гичка Граматикова на 01/08/2006 г/ 15:52:41 |
| Ели! Зад нея прозвучаха няколко финални акорда и с цялото си същество усети гъвкавите му и безшумни като на гепард стъпки, приближаващи бързо зад гърба й. ... малко антре със завеса отделяше тоалетните от залата... пред завесата Сърбила забави крачка и усети допира на здравото му запотено тяла, леко залитна , събори масичката със стотинки и нагъната тоалетна хартия и влезе в тясната тоалетна... той я последва, Сърбила се притисна към него и с изненада откри , че се опира на две точки...едната беш Ю-кун-кун-ът , а другата... ах , а другатаааа...Сърбила със замъглен поглед се наведе бръкна рязко и изписка... беше сбъркала джоба... болката я осефери, Сърбила се огледа , налапа флейтата на пианиста, който изпъшка и отметна рязко глава...удари се в чугуненото казанче и се свлече на пода ...Ю-кун-ку-нът потъна на обичайното си място ...Сърбила прекрачи проснатото тяло , подръпна поличката си и продължи усмихната към изхода.. |
| Гиче, то, музиканти... добре, ама както се знае, че всеки свири и пее най-добре на пиано, та се сещам за "свитовно извесни" "познавачи", на свирещите тука ; -) .. ""Зад нея прозвучаха няколко финални акорда и с цялото си същество усети гъвкавите му и безшумни като на гепард стъпки, приближаващи бързо зад гърба й."" Да това бе онова, от което Сръмбила най-много се страхуваше. Това бе То.... |
| Е-е-е , Великанчо, сметам знаеш как сме... Само докато си помисли за пари некой и аз съм до него плътно. Кос, кос* се провикваха птиците на джунлата. Тия птички да не са от Групата на Милтенов Клюна, Бог да го прости?  |
| Керпи Не знаех че Сърбила е толкова убийствена. До многоуважаемата Г-ца Граматикова ******** П.П. Ще разкрия какво се крие зад звездичките, само след Обещание да не ме връзва за леглото и после, нали , с камата. Аз съм хрисим човек. |
| Усещам аз, кого визира в постинга си любимият най-вече на мен и на Геновева Човек с ник "боза". Странно, но съм слонна да се съглася с него; не иска ли понякога човек повече отколкото му се полага да получи?!? Ще бистрим този въпрос друг път. Много усмивки имаш от мен, Боза. п.п. много съм добра понякога; ей, Бога ми, сигурно е временен сантимент и ще ми мине бързо. п.п.п. обещавам, Бакалино. Чакам. Редактирано от - Гичка Граматикова на 01/08/2006 г/ 16:02:49 |