Отиди на страница:
Разбира се, че всеки е добре дошъл тука, Кръстнико. Аз не съм забравила добрината и хубавото отношение, с което бях посрещната тук; от Керпедена, от доктора, от теб... Наистина Керпи е по-точен във формулировката си - тукашното общество не е капсулирано, а е по-взискателно към новодошлите; точно определение, мда! Аре да не задълбаваме повече за това сега, че ми се струва вече мелодраматично продължение.  Редактирано от - Гичка Граматикова на 01/08/2006 г/ 17:32:30 |
Бай Кар, къде се попиля цял ден? Аз що сълзи изревах, ама те /сълзите ми/ останаха невидяни за другите; сантименталното чувство що днес ме е обхванало обачи май личи доста?!?  п.п. ето, сега пак ще се разплача ...  |
Когато видя, че нещо се харесва масово, започвам да си мисля дали това е истинско харесване, или просто временно увлечение, или пък идолизация, или пък хипноза, а може би подмазване. *** Интелигентността на харесвания му помага да различи в конкретния случай всеки един от вишеизброените в дизюнкция фактори * На което и се надяваме, но има и много човещинка в тези релации, та знае ли се...  *** * Впрочем или-то не е чист вид изключващо в случая, но такъв е животя, не му е проста логиката. |
| Да, Ели пише така че винаги ти се иска още. Все едно си затворил книгата на най-интересното място и чакаш с нетърпение кога ще имаш възможност да продължиш нататък. |
| ми човек понекога требва и да поработает... че адъуайз отде денги за ризлинга... уидаут сода обаче... |
| И аз поработвам, бай Кар; като Наполеон съм в случая; с едното око съм във форума, а с другото - си гледам мойта работа; засега нещата ми се получават. Айде, пожелавам ви хубава вечер, мили хора. Тръгвам си по-рано днес, щото очевидно прекалих с присъствието си и търпението ви.  Редактирано от - Гичка Граматикова на 01/08/2006 г/ 17:34:38 |
Върнах се, проверих, написал съм нещо, което включва и хората в най-общия си смисъл, но определено включва и всичко останало - предмети, творения, поведение, идеи, ... Ако нещото се окаже някой, то масовото харесване може да му/й подейства като наркотик и всяко прекъсване, дори и намек за прекъсване, би се изживяло много тежко от "харесвания". Прилича малко на въртележка, която се върти все по-бързо и по-бързо. Ако се пуснеш малко преди върха - има голяма вероятност да полетиш. Ако се пуснеш прекалено късно - със сигурност ще се забиеш в земята. Въх колко съм се нафилософчил. Това горното не съм го писал аз... или поне не съм бил в нормално състояние... |
Чудесно, Елинор,   С известно смущение и голямо колебание дали въобще да го признавам на чудесната наша авторка, за да не разваля магията на замисъла и да бутна непредпазливо някоя фигурка на чаканото с нетърпение продължение, все пак се реших. Сърбила не си пада по руси мъже, доколкото я познавам, с едно единствено изключение за необикновения Стинг, но то не е толкова възхищение от физиката му, колкото от осъзнаването на факта, че е най-великият жив музикант в жанра си. Така че, Елинор, ако предвиждаш някакво морно любовно приключение в негата на палаво пиано и пиян от страст алт саксофон, моля, нека да не е този героят, така описан като рус Тарзан.  |
Е, майната му, Боза. В края на краищата всички сме акули... (мамка му на акъла ми, ако не беше хора...) |
Сърбила прекрачи проснатото тяло , подръпна поличката си и продължи усмихната към изхода.. След малко пианиста се размърда. Изправи се с тежка въздишка, опипвайки тила си и псувайки наум чугуненото казанче. После се сети нещо и се сепна. Опипа джобовете на панталона си. Бяха празни. И двата. А знаеше че не трябва да е така. В единия се намираше Ю-кун-куна, а в другия Вълшебната Флейта. Сега и двата вълшебни предмета бяха изчезнали. Спомените бавно си пробиваха път през тъпата болка. Ах тази Сърбила. Така да го измами. Пианиста бързо изтича до малката стаичка зад сцената. Там бързо съблече сакото и и със замах захвърли ризата на пода. Стегната превръзка опасваше гърдите му. Мускулестите ръце бавно размотаваха бинта. Едри гърди напираха да изскочат изпод стегнатата превръзка. След като свърши, пианистът събу и панталоните. Отдолу носеше прашки. Протегна мускулестата си ръка и разпусна косата си. Тръсна глава и русите къдри се посипаха по раменете и. Сега вече нямаше никакво съмнение. Това беше жена. Мускулеста и яка, но все пак жена. Това бе Наташа - бивша шампионка на ОНД по хвърляне на чук и настояща топагентка на ГРУ. Тя отиде до гардероба и навлече свободна басмена рокличка. После се отправи към вратата, извеждаща към една тъмна тясна уличка. - Почакай само, Сърбила. Не знаеш с кого си се захванала. Все някога ще ми паднеш. Защото само аз знам къде се намира Диамантената Цица - промърмори тихо Наташа и потъна в тъмнината. - Ха - ха! Само ти си мислиш че не знаех - засмя се Сърбила, докато се взираше в едно кристално кълбо в тайната си квартира на другия край на града. - Не знаеше ли, че не си падам по руси мъже. Ако ме беше проучила по-добре, щеше да се маскираш на Стинг, а не на прост пианист. |
| ммда, и в края на работния ден тук е супер! Бозич, моите уважения, днес си приятно резлив... Сиби  , Бай Кар И време е за Шшшшуменско!  |
| В това време Сърбила слизаше по надолнището. Първо захвърли обувките с токове, защото спуканата канализация подгизваше улицата. После се раздели с дрехите (връхните). Свали си маската и я метна на един светофар. Миг след той светна червено и през очите, ноздрите и устата на маската рукна зловеща светлина. "Горкият пианист", помисли си 90% наум и 10% на глас. "Сега си мисли, че Сърбила го е окрала. Де да предполагаше, че аз не съм Сърбила, дори и не съм жена." "Сърбила" бръкна в деколтето си и издърпа двете тежки кубинки - лява и дясна. Измъкна от чантичката си партенки деликатно сгънати като носни кърпички и започна да се обува. |