Отиди на страница:
Фуле,  Наздраве! Абе, аз си сипах една малка ментичка, какво ми направихте вие, от почти близо двайсе години не бях употребявала, видях яда се търкаля в едно забутано ъгълче на фризера, остатък вероятно от някой купон на моите двама палавника, от тия купони- дето всички пият всичко. |
"Сърбила" бръкна в деколтето си и издърпа двете тежки кубинки - лява и дясна. Измъкна от чантичката си партенки деликатно сгънати като носни кърпички и започна да се обува. - Ахаа! Значи не е Сърбила. И дори не била жена - мърмореше Наташа взирайки се в дъното на чашата, където утайката от кафе беше изрисувала безброй причудливи фигурки. - Ха! А какво ли ще каже, ако разбере, че аз не съм Наташа. И също не съм жена. Наташа внимателно радели косата си на две. Хвана двете плитки с две ръце и внимателно затегли настрани. Кожата на темето и се разцепи и бавно почна да се свлича от главата и. Но вместо голия кървав череп отдолу се показа гъста рунтава козина. Кожата продължаваше да се свлича. Когато приключи, горилата захвърли човешката кожа настрана, изправи се на задните си крака и яростно заудря с ръце по гърдите си. Мощен рев разтърси тъмнината. |
Моля ви, не пишете повече тука, поне под тази статия. Последните две изречения на горния опус са един прекрасен финал за всички реконтра-драми, разиграли се тук, толкова много говорят...  |
| Моля простете ми отклонението, но алтернативата ми е да пишша една скучнотия, която трябва да свърша днес. Мощен рев разтърси тъмнината. Това не успокои надигащото се в гърлото вълнение. Вдигна поглед нагоре и видя как бледия диск на луната леко прозираше зад рехавите облаци в топлата лятна вечер. Беше пълнолуние. Зарови търсещо и нетърпеливо в козината на врата си. Най после го напипа. Хвана почти разтреперена халката на ципа и започна да се измъква от кожата си. Модела не бе от най-добрите. Първо измъкна левия си крак, стъпи на пода и подскачайки започна да измъква десния. Спъна се в една от онези тоалетни масички които винаги стоят така, че да не пропуснеш да се блъснеш в тях и се строполи на пода. С пъшкане и търкаляне освободи десния крак а после и предните крайници. Накрая успя да изхлузи главата. Какво облекчение, вдигна глава и започна да вие срещу луната. |
| Мощен рев разтърси тъмнината. В този момент, Енатолий Спиритонов, който се беше предрешил като Сърбила, за да угоди на своята изгора Гичка Граматикова, на която трябваше да занесе Ю-кун-куна и Вълшебната Флейта, се отдалечаваше тичешком по улицата, оставил нейде зад себе си ревящата горила. Последната обаче успя с няколко бързи стъпки да настигне Енатолий и с тежката си лапа го събори по лице. Генералът рухна тежко на земята и загуби съзнание. Животното се надвеси кръвожадно над него и със заканителни прихрипяния разкъса дрехите му. След миг то държеше Ю-кун-куна и Вълшебната Флейта в лапите си, изправи се победоносно на задните си крака и изрева мощно, тупайки се тежко в гърдите си, сякаш за да покаже на целия свят, че е успяло да победи Човека. На върха на съседната сграда, безшумно до този момент стоеше някакъв силует, който бързо се приближи до ръба на постройката и луната обля в светлина лицето му. Мда; това беше истинската Сърбила, която беше наблюдавала тихо разигралата се сцена и сега трябваше да действа бързо. С котешка парганина, тя спусна въже до земата и като Спайдермен се устреми към бездната. Животното не видя Сърбила, която и се подаде в гръб и докато то разглеждаше с интерес трофеите си, жената-котка успя да ги изтръгне от лапите и. Със същата бързина, с която се беше появила, Сърбила хвърли въжето си към друга страда и за секунди се озова на покрива й. Горилата бе видимо изненадана от неочакваната атака и разпори недоволно тишината с яросния си рев. Сърбила погледна отвисоко измаменото животно, изкикоти се тихичко и се скри в мрака.  Редактирано от - Гичка Граматикова на 01/08/2006 г/ 19:14:23 |
Всъщност мен ме провокираха да се върна бай Кар и Койос, разбира се. Всяко докосване с творчеството на последния, вкл. да започнеш оттам откъдето той е свършил, или да наблюдаваш как с охота захваща някаква твоя идея си е направо празник!!! Койос, идвайте по-често сред нас! Ей го, аз закъснявам вече за среща, но си струват упреците, които ще понеса в резултат на действията си.    Редактирано от - Гичка Граматикова на 01/08/2006 г/ 19:21:46 |
ОК. Бях го махнал това, защото повествователния косъм беше вече цъфнал.
|
| При всичката ми симпатия към вас Женевиев, аз наистина нямам чувството че са се разигравали кой знае какви драми. Харесвам това царство на ентропията. Радвам се че успях да прочета Койос преди да изчезне. Великолепна фантазия Койос.  |
Какво правите, бе aло?! Днес като ви оставих тук цареше тишина. Муха да бръмне, се чуваше, а сега... Che terribile confusione!   |
| Е, аз най-малко мога да бъда упреквана в пряка употреба на думите. Че кво драматично толкоз има в драмата, дето рекъл оня човек - Life's a Stage. |
Койос, ей това вече надмина всичките ми очаквания и половината ми фантазии, приятно подлитнали към залеза на крилата на една чудодейна малка ментичка. Още, Още, Още!  |
| Геновева, тази полезна мисъл, като че ли е изровена от Архиман, нашето мнoгoуважаемо, супер-културно отче. Къде ли се дяна и той, мизантропа проклет? |
| >>><<< A отстрани бота, през гъстия дим хилеше се страшно, тих но възмутим... ... факири, днес ме довършихте.. |