Отиди на страница:
| >>><<< Че кой го кара да спира Исяко това диване, още малко и сме щели да имаме двама полицаи...с тези пъпки и бенки... |
| Ей, изкарахте ме най-голямата мъжемразка на света и под него. Имам "Мраз", но в него не съхранявам мъже или каквото там остане. а-нежен-а /на всички скатаджии/ Тя е като дъх във мъжките гърди Тя е ритъма на биещо сърце Спреш ли я за миг дори Спираш да живейш и ти. |
Оооо, да, днес ще е Благодатният четвъртък. Ивайло Диманов го е написал много хубаво.  И Исяко е написала нещо чудесно, само малко смъртоносно. Но описаната дама не е Исяко, а КОСТАДИНКА ИВАНОВА. Тя скоро разказа подобен случай за себе си. |
Хотелската стая пустееше след като трите агентки я бяха напуснали така внезапно през прозореца. Изящното тюлено перде се полюляваше на бриза и по него като диамантчета блестяха водните капки, изплискани от трите скока. Вратата тихо потракваше от течението. Откъм коридора се чу шум от тътрене и суркане, усилен многократно от изящните венециански мозайки, вратата се отвори с ритник и в рамката на касата се показа изпотения Цеко, а зад него се виждаше петокраката масичка, която явно бе произвела странните коридорски шумове. С още пот и няколко грухтящи псувни Цеко успя да я вкара в стаята с незначителни олющвания и я ситуира под прозореца. После същото се повтори и с дивана, на който Цеко се строполи обезсилен. Въздъхна уморено и изтри потта, шуртяща по полегатото му чело към малките свински очички. Копитата го боляха, бяха се подбили от обикалянето около крилатите лъвове, които сеньора Вкафетова упорито бе настоявала да им покаже до един. С куцукане излезе пак в коридора и се върна с тавичка, която сложи централно на масата. Огледа доволно аранжимента. Беше изпълнил съвсем точно указанията от ес-ем-ес-а, получен на телефона на генерала: “Карагьоз обнаружен в отеле. Готовте...сь”. Цеко примлясна в очакване. В свинефермата го бяха захранили с рибно брашно и сега с нетърпение очакваше оригинала. Обхвана го приятна нега... Но вратата отново се отвори с размах и Цеко стреснато се опули. В стаята влезе Етанолий, хванал подръка Наташа, все още с басмяната си рокличка от пиано-бара, след тях вървеше Сърбила с бебе на ръце, следваха три непознати за Цеко жени с приятно прилепнали мокри роклички. Процесията завършваше Ганьо, свел поглед малко под кръста на непознатите. Етанолий седна на дивана до Цеко и внимателно оправи ръбовете на генералските си панталони, но ефектът бе бързо развален от Наташа, която фамилиарно се настани в скута му. Сърбила уви бебето в една хотелска хавлия и го положи майчински в предните крака на Цеко. Бебето загука, а Цеко го погъделичка с копито по коремчето. Трите девойки се заеха да изцеждат водата от косите си. Етанолий авторитетно се покашля, за да привлече вниманието: - Събрали сме се тук за важна мисия... - Да, да, всички сте поканени на сватбата, разбира се – нетърпеливо го прекъсна Сърбила и продължи да намества на главата си импровизираното було, направено от една касинка и банската завеса. - Не, не, тук сме да тестваме питона на генерала – прекъсна я Маша – нали това ни каза президента, момичета? – обърна се тя към Даша и Бомбаша - Толя, ты чего?! – Наташа стрелна генерала с ревнив поглед и бицепсите й предупредително се издуха. Възползвал се от суматохата, Ганьо понечи тихичко да се измъкне през вратата, но тя пак се отвори и през нея нахълта рошав, брадат и запотен мъж, размахал супена лъжица. Единствено генералът успя да долови в него смътна прилика с агентурната снимка от досието на известния варнецианец Джовани Карагьозо, под прикритие поет. - Искам моята Гичка!!! – патетично извика агент-поетът и кръвнишки огледа вцепенената от изненада група. |
| Ние, читателите на подчертанието, скромно чакаме продължението на сагата. Не смеем дори и да се подсрижем, за да не пропуснем нещо. (снимка: натиснете тук) Bai Car, АлБли, Гичка, и останалите сагогенератори, де сте бе?!?! |
<<<
| Чааакаме, чаакаме и на моменти похъркваме: (снимка: натиснете тук) |
| Eбису, много работа ми се отвори тази сутрин, но специално за теб: - Искам моята Гичка!!! – патетично извика агент-поетът и кръвнишки огледа вцепенената от изненада група.Всички се заозъртаха трескаво за Гичка, но последната липсваше. Къде всъщност се беше попиляла русата нимфа с огромните бомби? Никой не беше забелязал отсътствието й и сега настана истинска паника. Сърбила беше най-разтревожена да не се е случило нещо лошо с Гичка в огромната и страшна джунгла. Тя заповеднически прикани всички присъстващи да търсят момата и сама се суетеше около тях, ръкомахайки нервно с ръце. Ганьо видя в новото оживление най-сгоден момент за бягство, промуши се незабелязано през ниския страничен прозорец и се потъна в растителността. Останалите излязаха навън и се пръснаха в различни посоки. Най-чевръст в търсенето се оказа агентът-поет, който с огромната си лъжица косеше буйната растителност пред пътя си и накрая излезе на брега на реката. Той пусна дългите фарове и съзря в далечината, по продължението на речната ивица Гичка, която беше приседнала кротко на брега и унило държеше главата в ръце. Поетът се ухили широко и профучавайки като стара бриджка стигна за секунди до жената. Падна на колене пред нея и тържествено и рече: - Ще те гризна кат сърмичка, моя малка сладка Гичка! Гичка изправи изненадано взор към поета и руменина изби по страните й. Все пак някой я обичаше. Тя бързо забрави отчаянието и ревността си към Енатолий, който я беше изоставил и пред всички засвидетелстваше любовни чувства към рускинята Наташа, и възнагради писателя със най-съблазнителната си усмивка. Онзи изви като вълк, завъртя очи като развалена играчка и се завъртя няколко пъти около оста си. След това бръкна в джоба си и извади един буркан с мед и го даде на Гичка като подарък. Редактирано от - Гичка Граматикова на 10/08/2006 г/ 13:33:46 |
О-о-о  Вече мога спокойно да се оттегля  Само доуточнение относно един детайл. Около коя ос се е завъртял? Надлъжната или напречната?  |
| И още един детайл иска уточнение Е-О сан. Чия глава е държала Гичка в ръцете си? Всъщност младия водопроводчик бе заснел съвсем друга сценка с камерата си. Ето какво излъчиха същата вечер по Spice Platinum: - Искам моята Гичка!!! – патетично извика агент-поетът и кръвнишки огледа вцепенената от изненада група. - Чао, Джовани. Радвам се да те видя - поздрави го радостно генерала. После весело се провикна. - Гичее, имаш гости. Всички се огледаха смутено. Джовани измъкна отнякъде един лаптоп, отвори го. От там изпадна един карагьоз и се замятка на пода. - Гиииичеее! Не крий се ти от мен момиче, да ме посрещнеш бързо тичай! Ела да видиш къв съм пич, приготвил съм ти цял теглич! - изрецитира възторжено поета и втори карагьоз шльопна на венецианската мозайка. Цеко Свинското бавно се примъкна по-близо до поета и небрежно затисна единия карагьоз с копито. Опита се да затисне и другия, но се подхлъзна тежко се пльосна на пода. В настъпилата суматоха, незнайно как, и двата карагьоза изхвърчаха през прозореца и самодоволно цопнаха в канала. - Наскоро си смених маркуча, на новия сега ще те набуча - поредния карагьоз се мяткаше обезумял на пода. Ганьо реши да се възползва от момента и заотстъпва заднешком към вратата. Там, обаче го чакаше Сърбила, която го погледна влюбено, усмихна се мило и затвори вратата. Тя му връчи бебето и се приближи към Етанолий. - Шефе, последно видях Гичка на яхтата на Ацетония. После не съм ги виждала - прошепна му тихо тя. - А, струва ми се, че всички реликви бяха при нея. - Какво! - извика стреснато генерала. - Гичка е изчезнала с реликвите! Всички се втурнаха към прозореца и погледнаха към малкия кей, до който преди малко се полюшваше яхтата на сеньора Вкафетова. Кея беше празен. Само Цеко нехаеше за изчезналата Гичка. Той упорито се опитваше да улови поредния карагьоз изпаднал от лаптопа на Джовани. Точно щеше да прикове нещастния рибок с копито и покрай него мина Бомбаша, наведе се, взе карагьоза и пред изумения му поглед го изхвърли през прозореца. - Мразя карагьоза - промърмори тихо девойката. "Мразя Бомбаша" - помисли си Цеко и се намръщи. Редактирано от - Bai Car на 10/08/2006 г/ 13:46:30 |
Eли, бай Кар, мойта импровизация далеч не е толкова професионална колкото са вашите; пък и тя бе набързо скалъпена от мен, за да не страда Ебису сан; Царе сте вие, и двамата, опса, и тримата - заедно с Алексей!   Аз само припявам от време на време;  ; нищо особено.  |
| Благодаря, Ели . Като чуе такива отзиви, всеки самозван автор, като мен, може самодоволно да се надуе кат балон  . |
Но къде всъщност беше Гичка? Докато всички заничаха през прозореца и се мъчеха да открият яхтата на сеньора Вкафетова, Гичка се прокрадна тихо в служебния офис на етажа и потри доволно ръце. Беше успяла да ги измами. Измъкна реликвите от бикините си и се огледа за подходящо скривалище. Повдигна купчините сгънати кърпи и чаршафи, но се намръщи неодобрително. Разрови сапунчетата и рулата тоалетна хартия, но и там не й се стори достатъчно благонадеждно. Погледът й се спря на малка кушетка, сложена за отдих на камериерките. Отдолу зееше тесен процеп, в който се вихреха няколко валма мъх и косми. Явно хигиената не беше на нужното ниво. Мястото й се видя подходящо и тя се наведе. Докато опипваше дълбочината на скривалището, по коридора се разнесе тракане на посуда и до обонянието й достигна миризма на телятели, пица капричиоза и вино, отворено да се шамбрира. Гичка сбърчи нос, за да определи марката и годината. “Тосканско е, да... “ Тук безпомощно спря и се ядоса на себе си. “Явно ще трябва да взема още няколко урока при доторе Перемяно” – обеща си тя, подразнена от собственото си невежество. Ароматите се приближаваха. След малко в полезрението й попаднаха колелцата на количката на рум сървиса и черни лачени обувки. Обувките се приближиха с тихо скърцане. Две здрави ръце обгърнаха кръста й и тя загуби равновесие. |
| Гич, ти си муза - много рядко призвание :-) Ние какво... само тракаме 30 букви и няколко препинателни знака по клавиатурите :-) |