Отиди на страница:
| Неи ми се чете. Но риби и раци... Виждане от близо в залива на Царево. Обични животни. Не ги е срам - та даже са красиви. Нескромни са в съответствието си с околната среда. През маска и... шнорхел. Уважение. |
| във варнеция водата отново беше придошла... гичеловецът варнелий танков караше бавно своя танк Т69 по проспект шестотин осемдесет и първи приморски полк... водата беше дълбока и тяжолата машина плаваше безшумно като хипопотам... над повърхността се подаваше само част от таванското помещение, облицовано с термоизолационни керемиди от совалката буран... и бамбуковото оръдие... цигани беха откраднали стоманеният фалос на некогашната гордост на прекрасната армия и гичеловецът трябваше да се задоволи с бамбуков... но за неговите цели така беше по-удачно... по лесно се дигаше... над капандурата огряна от ранното утринно слънце се ветрееше брадата на варнелий... в шапката му със слушалки звучеше последният кавър на саюз нерушимъй, изпълняван от аляски паламуди... нищо не се чуваше... паламудите немаха гласни струни... очертаваше се тих и прекрасен ден... добър ден за лов на гички граматички... вдясно от него и шест фута под кила комисарят режев пришпорваше поверения му воден кон... конят беше специална комисарска порода с дълъг и дебел хобот с мораво синя подутина на края... когато се налагаше да се придвижва бързо в гъстия трафик от танкове, бронирани машини и атомни подводни москвичи, конят издигаше хобота като перископ над повърността... една дупчица на върха не издаваше пронизителни звуци и обстрелваше непокорните участници в движението с белязан хайвер... веднъж полепнал, след несколко часа от него се излюпваха мълчащи карагьозчета, които започваха без глас да разказват на всички за нарушението извършено от водача... комисарят режев се вгледа във веригите на плуващото над него стоманено чудовище... видяха му се изтъркани и пришпори водния кон... комисарският сподвижник моментално изправи хобот и над водата не се разненсе никакъв вой... танков спря танка... огромната тежест повлече бронирания бегемот към паважа на прочутия варнециански проспект... не се чу зловещ трясък при згромолясването... само малко тиня се завихри из водната дълбина... "комисар режев тук" - подаде беззвучен сигнал старото закапече... "нещо веригите са поизносени..." - измълча докато слизаше от водния кон... добичето освободено от товара се запремята весело и тутакси завря хобота си между бедрата на танков... "ей, разкарай си скапания кон... и ми наточи веригите, като ги искаш остри" - изсумтя телепатично варнелий... "тпрууу... остави человека на мира... нема да му правим гъзтелоскопия..." - изрева беззвучно към коня политкомисаря, а после меко не продума към брадатия гичеловец: "а пила имаш ли..?" варнелий ядно удари хобота с една манивела и кимна по посока на огромната плазмена рашпила окачена на единия хълбок на мастодонта зделан от метал... "много нагли зеха да стават тез комисари, ей... ше се изтрепят да ми точат веригите... още малко и гъзтелоскопия ше ми зделат" - мислеше варнелий, докато режев режеше метала с плазмената пила... "нагде рана утрам..? за гички ли...?" - дружески не каза комисарят след като окачи пилата на мястото и... "за гички..." "а... такова... може ли и на мене да фанеш една...?" помоли безмълвно... "кво ше я правиш...?" без суров глас попита гичеловецът... "как кво..? ше я любя, канечна..." "е, тогаз може... ше ти фана една, ама требва да додеш да ми помагаш..." комисар режев се ухили, срита водния кон и се метна в капандурата... бавно и без много шум танкът отново пореше водната гръд на приморския полк... згушени зад капандурата за да се предпазят от тихия утринен бриз двамата гичеловци телепатеха оживено... за гички... по-точно телепатеше варнелий... режев приемаше мълчешката... "гичката е деликатно създание... носи цвички... и има очички... не можеш да зделаш нищо лошо на таквоз създание... щото има зъби... не хапе, но скърца беззвучно с тех... инфразвук... може да те изкорми за цел живот" - ръсеше радиовълни гичеловецът - "аз канечна съм бил изкормван с карагьози и затуй туй на мен не ми влияе, но за вас, простосмъртните, дето немате по две три изкормвания в публичната изкормотека, туй може да е смертелно... затуй като стигнем до местото за улов ти ше се скриеш в танка и само ше гледаш... като фана гичката и я омотая с карбънфайбър, чак тогаз ше можеш да я любиш... панятна...? разтреперан от вълнение, комисарят кимна беззвучно и потъна из дълбините на железният монстър... щяха да ловят гички в шутката на природата - обраслата с мек храсталак пещера, скрита между хълбоците на долината на тихата химия... от няколко седмици старият гичеловец безшумно дебнеше една... от породата граматичка... граматичките беха трудни за ловене... познаваха буквите и не се хващаха на кво да е стихотворение... всяко дете знае как се ловят гички... но нека да напомним на забравилите детството... гичките виреят на дълбоко... затуй насочваме дълго право оръдие към дълбините... и пускаме в дулото едно стихотворение... тъй че единия край да остане при нас а другия да се подаде през цевта откъм гичката... любопитният крийчър се опитва да прочете стихитворението и захапва единия край... дърпаме от другата страна... и я приклещваме към оръдието... в тоз екзактен момент го вирваме право в небесата и с мощен вздох през дулото издухваме гичката и стихотворението в синевата... после маневрираме с танка, тъй че висящата на римите гичка да падне меко в капандурата... приклещваме, увиваме в карбънфайбър и... гичката е уловена... от тук нататък само съвестта на гичеловецът може да го спре... да не изпадне в умиление... от лилавите цвички на кокиченца... или пък да не се удави във вечнозелените варнециански дълбини на гичкините очички... гичеловецът мушна бамбуковата цев във шутката... после изсули най-тлъстото си стихотворение през дупката... и зачака... подир неколко минути трета рима на четвърта строфа зе да се опъва... сигурен знак че некоя гичка подръпва първи стих за опашката... но варнелий не беше вчерашен... той бе излезъл за граматичка... стихорворението му беше в хектоплазмен строй... сека непознаваща особеностите на граматическата физика гичка би изгубила интерес след две-три строфи... тази не изгуби... дърпаше серьозно... пета рима се държеше на една сричка само... гичеловецът изчака още малко... после, тъкмо на границата между ликуването от добрия улов и ядното съжаление от изпускането му, вирна бамбук в небесата... и духна... гичката стана като пет стотинки в небето... виждаше се как виси на римите... мощният дух на стария танкист беше отвял сички думи... рими като въжа се виеха из стратосферата и фучаха беззвучно ниско над главата на ловецът... щеше да мине бая време преди гичката да падне в капандурата, затуй се зае да телеграфира поздравителни телеграми до именития варнецианец ъртьом керпеденчук, чиято секунда унука беше се унучила... унесен в морзовия код не усети как гичката беше цопнала в капандурата... докато над тъй тихите досеха водни пространства не се разнесе мощно сопрано: "варнелий.... досега не съм си позволявала да се обръщам лично към вас от уважение към перголата ви, но ми се струва, че е време да го направя... приемам сека гичка, уловена от вас като култова муза за вашето изкормване в момента, пред което се прекланям и се надявам, че ще имам възможност още дълго време да ви кормя... мисля обаче, че изместването на улова спецялно към гички граматички и техните производни не е особено разумно решение от ваша страна... освен че оставя тяжолъй вкус у гичеловците, които не са редовни посетители и влизат отвреме на време в тази шутка... също така, тази гичка толкова ли е постна, та събужда у вас само любовни страсти? сигурна съм, че междувременно ловите доста тлъсти гички, които бихте могли да споделите на общата трапеза.... аз лично ще се радвам, ако го сторите на шведската маса в турция... успешен ден...!" - плясна гичката с цвичка и отплува към кушадасъ... варнелий танков се опули, нахлузи шапката със слушалки в която гърмеше саюз нерушимъй и фана курс на юг...  Редактирано от - Алексей Блиндяев на 18/08/2006 г/ 07:12:34 |
    (а оло се дърпа to-smoke-and-fly в "теми на форумци"; глей как различно влияе хамериката на прауд-ту-би бългериъните, божкеее, боже... ) |
| ПАМЕТНИКЪТ НА АЛЬОША Здравствуй, Алексей Блиндeeв! Здравствуй, дарагой Алеша! Досих пор не трахал геев. Твой сапун упал в галоша. Ну, согнись, достань сапуна! Наведись ты Карагьозу! Я хочу да те целуна именно в такую позу! |
| Днес реконтрата е много добра. А Блиндяев, тоз човек, ме кара половин час да се хиля и всички наоколо да ме гледат като извънземен. ... лилави цвички на кокичета.  |
| Блиндяй От вчера ми върви на забавности. Докато се мотаех из наше село, срещнах една група юнаци, всичките с еднакви тишърти. Не даваха вид на хора от спортен клуб та затова се зачетох в надписа който гордо разнасяха. А там стоеше "Вие ми се емеете че съм различен, а аз ви се смея че сте еднакви." За малко да забравя - реконтра прочетена. |
Тов. Блиндяев,  п.п. Прочетох и официалната реконтра, но след тов. Блиндяев тотално я забравих. Мисфорчънит тайминг за г-н Цанков, но иногда так получается в жизни. |
| Мелодията на Блиндяевия опус с нещо ми напомня на Сталкер, което в никакъв случай не е намек за плагиатство, а само за съзвучност във високи пластове (е, може и дълбоки да се каже, все е на шест). |
| Прочетох реконнтрата. Трбва да призная, че не бех тотално разочарован. После прочетох тов. Блиндяев. Шедевр - остави ме без думи. |
| Вий са хилотите тука, ама мене джапанките ме подлудиха. Викат ми да им превеждам някакви вестници. Отивам аз и гейте какво ми дават: (снимка: натиснете тук) |
Поредният романтичен ден изгряваше над Венеция. Слънцето се издигна тържествено над лагуната и под лъчите му водите на Канале гранде се оцветиха в нежно веронезе. Гондолиерите почистваха черните си гондоли от пръстови оптечатъци, ранобудният градски транспорт вече весело пърпореше по канала с първите групи японски туристи. Един слънчев лъч се промуши през процепа между тежките завеси от венециански брокат и падна върху лицето на спящата Сърбила. Съзнанието й с нежелание се отдели от съня, в който тя стоеше с девственобялата си рокля до Ганьо под купола на Сан Марко, а свещеникът тържествено произнасяше “Можете да целунете булката”. Отвори очи и погледът й падна върху безметежното лициче на спящото бебе, сгушено между тях двамата на разтегления в коридора диван. После се премести към равномерно подвигащите се и спадащи гърди на Ганьо, където косъмчетата леко се полюшваха от течението на климатика. Сърцето й преля от нежност и умиление. Тъкмо посягаше към петокраката масичка, на която предвидливо бе приготвила биберон с айран, когато тихо шумолене привлече погледа й към входната врата. В процепа се подаваше плик. Стана и го взе, беше адресиран до нея. Погледна марката, великолепен пейзаж на тропически залив на залез и го отвори: “Мгомо бийч Папуто, Мозабмик Тук Уважаема госпожо или госпожице, Наскоро при основно почистване на нашето заведение открихме един предмет, за който считаме, че принадлежи на вас. Става въпрос за камък, известен сред племената от саваната като Ю-кун-кун. Консултацията с нашия експерт установи, че ювелирната му цена е нулева, но тъй като предполагаме, че за вас може да има морална стойност, управителният съвет на свое извънредно събрание реши той да ви бъде върнат. Тъй като не знаем точното ви местонахождение, решихме, че ще е най-добре да го изпратим във Варнеция, известна с притегателната си сила, с надеждата, че скоро ще попаднете там. Транспортните разходи по пратката ще бъдат, разбира се, за ваша сметка, но се надяваме да не възразявате. Като считаме, че правилността на действията ни ще срещне вашето високо одобрение и че направеният от нас аранжмон не разстройва необратимо плановете ви за близкото бъдеще, поднасяме най-сърдечните си комплименти и се възползваме от предоставената ни възможност да ви поканим да посетите отново заведението ни след предстоящия основен ремонт. Премете още веднъж, уважаема, нашите най-искрени почитания. Подпис (не се чете)” Сърбила сгъна бавно писмото. Дългът бе избрал най-възторжения момент от живота й, за да напомни строго за себе си. Сърбила погледна отново бебето и Ганьо и тихичко прошепна: “Един ден ще ме разбереш, миличко”. После тръгна към банята да си измие зъбите. |