Отиди на страница:
валери, намилва ли вълнитеПривет на Миринда, Сибила, Пейчо, Валери, Архиман и цялата компания. Добра е Здравка Евтимова, макар че този й разказ може би не е от най-добрите. Има чуство за детайли и тънки нюанси, нещо което липсва на съвременната ни литература. |
Пейчо, не съм стъпвал на плажа от 30 юли. Мисля да тръгна отново през септември, когато курортистите си отидат и брегът опустее.  |
Хей, г-н тупиталист, познах те! На мен малко ми трябва, един-два знака само и хоооооп - няма вече парижки потайности. Татковците са си моя и твоя обща тайна от подчертието на реконтрата, ама как мило и глезено си ги наричаме в къщи, нали? Антибиотик е сърцат и необикновено умен мъж, много държа на него. И много се радвам, че е тук, стар и кален воин, който преди толкова време ме посрещна тук с добро, в първия ми форумен ден. Дедовец,  Здрави бъдете, хубаво е, че сте тук - повечето. |
 музиката преди всичкоПламват нежни, пламват бели... ПЛАМВАТ нежни, пламват бели, пламват милвани вълни, в моята душа изплели път към звездни висини. Виждам първата си пролет, виждам първия си блян, от ръце, които молят, в люлки сребърни люлян. И трепти любов златиста, чиста като първи сняг, в моята душа лъчиста възвисила светъл стяг. Ти ела, недей ме чака сам-сама в пустинен път, капки огнени сред мрака, мойте жалби ще заспят. Ти ела за свидни жъртви в тия приказни страни и желанията мъртви с бледни устни целуни! Чуй, звъни заключен лебед сред здрачени брегове, всеотдайно тебе, тебе моята душа зове. Моята душа безгрешна бди край тъмните липи, възродена ще те срещне и смирена ще заспи. И пред морните ни взори, чужди за безсмъртен грях, вечността ще се разтвори сред море от звезден прах. |
Пейчо, , за нежния Лилиев ето и от мен неговия дъжд.Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Тихият пролетен дъжд слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне. В тихия пролетен дъжд сълзи, възторг и уплаха, с тихия пролетен дъжд колко искрици изтляха |
юноши бледни
| Миранда - Jules et Jum, 1962, Francois Truffaut - велик филм.... Отделно от това: разказа си го бива, непринуден, непосредствен... истински |
| Пейчо, много мило.. Вглеждане в БДЖ огледало Мили квартири, с напитки просмукани, пропити със спомени. Търся ви, И пътувам във влака на нашето време. |