Отиди на страница:
| Профил на Летящия преподавател: - Няма да лети, ако ЗАПЛАТАТА на професор е колкото на депутат. Може ли професор да взема колкото секретарка в частна фирма!? Трябва да е или аскет, или халтурник и да лети по Татковината. - Цитираният от Вълчев проф. Грозданов си е докарал доход само от лекции - 28 000 лв. за 1 година. Към това трябва да се прибавят и хонорарите от книгите му, които вероятно е искал хилядите му студенти да купуват, за да си вземат изпитите; - Много професори от държавни университети напускат и отиват в частни, защото там заплатата е 1500-2000 лв. - ТЕ са инициаторите и са в основата на десетките филиали; - От гилдията на самия Вълчев - юристите - са най-летливи, заедно с икономистите. Попитайте нещо за дейността на Петканов като професор във Великотърновския университет - интересни спомени и факти има там; - Ако имаше реална връзка между бизнес и университети, голяма част от кадърните преподаватели щяха да се занимават в научни ЦЕНТРОВЕ, вместо да клечат по автогарите; - За да стане тази връзка университетите трябва да се управляват от МЕНИДЖЪРИ, а не от педагози. Ректорът трябва да е само академична фигура, но не и управленска. |
| Важен е въпросът "Защо преподавателите висят по гарите и се мъчат да преподават на няколко места"? Естествено защото заплащането във "ВУЗ-а майка" буквално е мизерено, но също защото в много отношения тези преподаватели се чувстват подценени. Те търсят също реализация на способностите си. Ако другият ВУЗ им предоставя тези възможности, защо да не преподават, след като законът не им забранява. Виждам, че 4000-те часа на проф.Грозданов подразниха много хора. Но той ги е заработвал и парите от "дране на гърло" са "кървави". Какви по-лесни начини има за печелене. Дистанционното обучение предоставя точно това. В гилдията се говори, че преподавател има 15 дисциплини в дистанционно обучение и е за една година е взел 70 000 лева. Ако се направи сметка на часовете в бакалавърска, магистърска степен, дистанционно обучение и курсове за следдипломно обучение уверявам ви, че има преподаватели за които денонощието няма да им стигне да покрият всички часове. Ентусиазирано започна Министърът, да видим докога ще трае ентусиазма му. |
| Може Х да си е докарал 28000лв. за една година, но поне е работил за тях - а не като жената на оня прокурор с 232000лв. доход.. |
| Пак са сложили каруцата пред магарето. Не ми е ясно защо са се захванали с преподавателите във вузовете като техните заплати са срамни. Аз писах вчера и не ми стана ясно защо това мнение беше изтрито. Не може един професор да взима 517 лв. основна заплата + за голямата докторска, която зависи от Университета (от 90 - 200 лв), в същото време мой племеник като студен си изкарваше във фирма на почасова работа 600лв.[/size=2] Ей тука е сбърканата работа. Сега не знам колко са лекторските в държавните университети, но и те са 2-3 лева на час (делете 517 на 360 и ще разберете колко са). У нас май само краденето на държавата се счита за високоинтъелектуален труд и е добре подплатено материално. Редактирано от - bot на 24/08/2006 г/ 09:17:13 |
| Монтен е прав като цяло, но идеята за мениджъра не ми се нрави много, защото ще е трудна за контролиране: ВУЗ-овете не са фирми, техния предмет на дейнист не е правенето на пари. Ако мениджър тръгне да следи финансите на университетите, ще се стигне до печалбите на университетите и студентите здравата ще загазят и дипломата ще стане де факто платена: ако имаш пари-ще учиш. Това до една малка степен е нормално, защото образованието си е вид инвестиция, но то трябва да е достъпно за всички. Това казано, на мене ми е ясно, че маменето с броя часове не е алтрнатива. Просто трябва да се намери контрол, може и мениджърски, ама да не се забравя педагогиеската част. Защото за съжаление ми идват разни извратени мисли от рода на тази, че по-добре да ми грабят данъците професорите и преподавателите, отколкото политиците, ама това е друг въпрос. |
| Решението е просто - даден ВУЗ да няма право на филиали, извън града, в който е ректората му. Както и намаляване на университетите ни от 42 на 8. |
| Лекционната система е порочна и негодна! Влиза съответния льольо-професор, и си изпява наизустената песен, без значение дали ама 200 или 2 човека в залата. Никаква интерективност, това не е преподаване. Чисто чиновнически бюрократизъм и отчитане на часове. По-добре човек да вземе един хубав учебник и сам да си прочете онова което льольото дращи по дъската. После на 3 часа лекции средно се пада само 1 час упражнения, водени от друг човек - асистента. За нормален процес на обучение трябва да е обратното. Макар че и двамата биха могли да водят и лекциите и упражнинията на една и съща група, но лекциите се плащат повече и професочетата не си ги дават. Лекционната система е един атавизъм от преди векове когато не е имало достатъчно пригодни за преподаватели хора. Висшето образование е проядено от корупция, закостенялост и кастови интереси, и като резултат призвежда преди всичко такива квадратни глави  вместо мислещи  |
| "Летящите преподаватели" съществуват, тъй като в много ВУЗ няма пределна граница на часовете, които се вземат от един преподавател. Има доценти с по 2000 часа само в бакалавърско равнище, а други не могат да направят норматива и ги освобаждават от работа или в най-добрия случай ги пускат в творчески отпуск. Слушкаш ли - има часове за теб, не слушкаш ли - вън! Ами какво да правят тези "отхвърлени" преподаватели, някои от които са защитили дисертации, но "майката ВУЗ" не ги иска? Просто е-търсят си хляба. А защо няма места за младите преподаватели? Защото от пенсионери не може да им дойде реда да практикуват. Пълно е с пенсионирани преподаватели, които в голяма част четат старите си лекции от преди години. За какво качество става дума тук? Следователно, трябва да се въведе норматив- плаща се за максимум 500 часа в бакалавърско равнище, останалите- не се плащат. Също така един преподавател не би следвало да чете по "всичкология", т.е от 10 дисциплини 6 например. Лекциите трябва де се четат от хабилитирани преподаватели със съответния шифър. Подобни ограничения трябва да се въведат и в магистърско обучение. Не може един преподавател да има 10 и повече дисциплини, а други да нямат възможност да четат дори една дисциплина. Не може един преподавател да има по 200 дипломанта, а друг да няма нито един. Пазарната икономика не означава уравновиловка, но не означава също, че ВУЗ-овете са "майки" за шепа богоизбрани преподаватели и "мащехи" за редовия преподавател. |
| Както виждате, конкуренцията не винаги води по повивашане на качеството. Първо, много са вузовете. Второ, има липса на квалифицирани и опитни кадри. Това кара повечето от т. нар. университети да наемат колкото се може повече преподаватели от другите вузове, защото просто няма такива... Кажете ми колко са специалистите по квантова механика, по бофизика или биохимия, например в Карлово? Заплатата на преподавателите наистина е смешна (поне в държавните вузове) и не винаги се получава редовно. Получава се градиент на заплащането, а като и известно, наличието на градиент предизвиква поток. Да анализираме професионалното разпределение на летящите преподаватели. Колко от тях са с инженерна и природонаучна насоченост? Много малко, защото много малко университети (да не кажа николко) могат да им предложат условия за научна работа. Следователно това "срамно петно" на българските вузове според автора се формира от филолози, юристи, политолози, пиар, специалисти по национална и фирмена сигурност (и такова нещо има, напр. НБУ, УНСС и пр), даже и някой хора професори станаха и се кипрят с това, докато хора в държавни вузове с доказана научна стойност не могат и доценти да станата, макар че имат много повече работи в авторитетни научни списания. Кои са причините за това състояние? Най-важната, според мен е липсата на индустрия, която да поставя , така да се каже, жалоните в развитието на кадрите и вузовете, която да извършва атестирането на самите вузове. Сега, при липса на такъв коректор, се нацвъкаха вузове и вузчета, които са машини за пари и дипломи без стойност, а по-лошото е, че поради демографския срив и липсата на финансиране те дърпат в своята орбита и добрите вузове - нама как и те трябва да оцеляват. Второ - академичната автономност. Не може вузът да прави, каквото си иска, когато е субсидиран. Това води до анархия и пилеене на пари. Трето - системата за субсидиране. Субсидията се дава за приети студенти по държавна поръчка. На калпак! А не по брой на успешно завършени и реализирали се обучавани. Трето - акредитиране. Истината е, че няма независим оценител на качеството на обучение. Кой кого акредитира? Комисията се състои предимно от преподавателни, които дори и да не са като хвърковата чета, са задължени да акредитират и световно известния университет по публични отношения в Горно Надолнище, щото ще дойде и техния ред, нали? Докато държавата не реши, какво иска да прави, кои клонове на икономиката ще стимулира, кои ще са на задна линия, нищо няма да се промени. И това трбява да се направи час по-скоро, защото когато реши, примерно да развива текстилната индустрия, няма да има подготвени кадри. А образованието е много, много тромава система. Има и още много, много за писане, ама няма кой да чуе... Пък и за какво ли се хабим тук във форума? |
| "Влиза съответния льольо-професор, и си изпява наизустената песен, ..." Чарли, ти си оптимист.  В масовия случай не е и наузустена, чете се! А има случай, в които се чете и директно от учебника-авторство на лектора.Не ми се вижда и убедителна тезата, че по-високите заплати ще са бариера срещу "хвърковатата чета" на псевдо учените с титли. Ами и те имат деца, внуци... А както е известно, българинът се стреми да подсигури наследниците си до 10-то коляно. Освен това, точно те живеят с нагласата, че щом толкова мутри и бармани се замогнаха, на тях просто им се полага. |
| Каквато държавата и обществото при "демокрацията", такова и образованието, респективно преподавателите. Отдавна вече няма качествено висше образование в България, с изключение на отделни факултети тук-там. С мъка си спомням дипломирането си през 2000г. (семестриално завърших 1995г.), бях единственият, който се яви на защита в катедрата, в 9.20 свършихме, в 10 вече бяхме пияни, професорите и доценти от катедрата заплакаха и с ужас осъзнах, моята заплата е по-голяма от техните. |
| Има вътрешно източване на бюджетите от халтура-преподавателите. Напр. чете "Висша математика - първа част" на десетки специалности в МЕИ - все едни и същи неща на различни студенти от 5 до 100 човека. Ако имаше истинска кредитна система той щеше да чете само веднъж на едно място. Т.е. сега преподавателите си търсят много места за четене, а при кредитната система студентите трябва да се събират н местото, където преподавателят чете. * Регистърът трябва да покаже и този примитивизъм - как на десетки места в един или няколко ВУЗа един човек от години чете ЕДНО И СЪЩО. Сякаш няма Гутенберг, няма Интернет - все едно е даскал от килийно училище с полепнало по тялото знание. * От всичко това страдат съвестните професори, които вместо да вземат 1000 евро заплата се гърчат с 500-600 лева социални помощи. Само защото не искат да участват в халтурата. Как с 500 лв. един професор ще си купи лаптоп? Как ще си купи книги от чужбина? Как ще отиде на конференция? Системата обаче се подържа (гласува) от серийните преподаватели - те са мнозинство. |
| Монтен, опитът показва, че обучението в малки групи е многократно по-ефективно от фронталното четене в големи аудитории. Но е много по-скъпо. Въпрос на цел - да създаваш качествени кадри или да минаваш евтино. Впрочем, забелязвате ли, че за качество и цената му в днешно време почти не се говори? Идеята е, всичко да е евтино, за да има бърз оборот. |
| SU, тук ставаше въпрос за "четене на лекции" - това е примитивизмът - вместо да ги публикуваш, ти ги "ЧЕТЕШ" на много места, много пъти и много години едни и същи. * А другото са упражнения, практикуми, семинари. Ясно е, че упражнение по органична химия не може да е в зала със 100 човека. * Хайде да видим колко пари идват в изследователските центрове на МЕИ и Химическия? Дребни стотинки. Вместо да организират сами центрове във ВУЗа си, преподавателите предпочитат да работят във фирмите извън ВУЗ. Това е другата халтура - стои във ВУЗа само за имидж, а работи сериозно и печели в своя или чужда фирма. Типичен пример са архитектите, информатиците, биолозите, химиците... И това е една от причините бюджетът на ТУ да е 20 млн., а на Йейл - 4 милиарда. |
| Но авторката некоректно е сложила "тази" снимка до "това" заглавие! Нарушила е журналистическата етика! * Трябваше да се потруди да намери снимка от някои от десетките филиали на ВТУ или от "Лондонски университет в Карлово" и подобните нему. |
| 4и4е пък, като некоя заблудена овца си мислеше, че в университетите освен преподаване се прави и нек'ва научна дейност. Т. е , че студентите с помощата на преподавателите се обучават и заедно работят по разни научни проекти и проблеми. А то, какво било? Като в гимназията. Какво повече научава училият в професионална гимназия ученик, отивайки в сходен университе? Почти нищо, като изкл. това , че на училище май трябва да се ходи по-често. Познавам поне 10-на студенти , които учат редовно и работят на пълен работен ден от 8 до 5 през цялата учебна година. Та въпросите за смисъла от учебен процес, изграден по този начин, за научния принос на преподавателите и за "дистанционното" обучение на голяма част от студентите си СТОЯТ. |
Каквато държавата, такива и университетите. Лошото е, че нашите университети, включително СУ, наистина са на нивото на килийното образование от времето на Възраждането. А колегите на г-н Вълчев от Юридическия факултет на СУ са най-големите пътуващи шарлатани. София, Пловдив, Варна, Бургас, Търново, Благоевград... Опознай родината, за да я обикнеш  |
| Държавни университети и то в комунистическа България!?..Забрави го! Българското образование е менте от студента първа година до професори и до академици! Само частни вузове дават образование отговарящо на изискванията на бизнес и общество!...Ако са негодни фалират! Държавните университети бъкат от некадърници, партиини протежета, кариеристи които ние, данъкоплатците, субсидираме до смърт!..Нашта смърт! |
