Отиди на страница:
Готино   |
| >>><<< Ми прав си е човека, вместо да му тръснат една шведска и кеф за сички, той тръгнал пищов да размахва...виж им манталитета моля ти се...служебен пищов...когато човека дошел доброволно и нищо лошо не е направил на жена му и нищо не му е взел...Полицаи...Срамота!!!  |
| Добре написано. Обаче ако се абстрахираме от личната обида на сержанта, остава едно друго заключение, което беше споменато от ББ - "Ние ги хващаме, те ги пускат!". Тук правя паралел с политиците - НИЕ ГИ ИЗБИРАМЕ, те ни разкатават фамилията. "А тоя го пуснах аз! Лично! Лично аз го пуснах! Аз!..." - казва сержантът. А пък аз след избори, за много политици съм си казвал "А тоя го избрах аз! Лично! Лично аз го избрах!!!". Това обаче не му пречи на тоя тиквеник да създава закони в моя вреда и в полза на някакви мутри, които му "снасят" солидна част от окраденото. |
Що бе, Фуле  , веселко е!Особено с подозрението, че нахалството се предава по полов път. А дали?И какво ли още? Интересно  |
Обаче тоя класически любовен триъгълник, така познат и изтъркан от употреба, ме подсети за кого, сещате ли се? Ех, за Ботев, не било само Отечеството и Венета, прескачал и той през чужди плетове, пък и напет, млад и красавец бил. Питаш ме, защо съм аз дохождал нощя у вас, как съм скочил през плета и що щял съм да крада. Кат мъжът ти не съм стар да не видя в темна нощ: аз си имам за другар на поясът остър нож. Нощ бе темна като рог, примъкнах се като смок: слушам, гледам - сички спят, спеше си и ти с мъжът. Там в градина аз седнах, в ръка силна нож стиснах: ще излезе, рекох той, ще изпита гневът мой. Гледам вкъщи свещ гори, вие спите - мен в гърди силен пламък, яд гори и гняв ще ме умори. Впил съм очи във свещта, а не виждам, че нощта превали се и мина и зора се веч сипна. Славей песен си запя: с радост среща той зора: през прозорецът глава се показа и засмя. Тебе тутакси познах и тогаз се чак стреснах: "Друг път", славею казах и през плетът пак скокнах. Ето защо идвах аз в темна нощ и грозен час: ще умре един от нас - ил мъжът ти, или аз! |
| Една проЗтотия на Митко Динев: Любовта е Божи дар. Ала ти лиши ме, Боже! За либов съм вече стар; виж, да ебна нещо - може...  |
| Простор, вълни оттатък, възбуда, трепет, сладост, грях, рога... и тъй нататък... Полуда, нежност, сълзи, плач, плесник и писък кратък. Багаж, билет, дете, носач, развод... и тъй нататък... Началник, шеф, кола, пари и нощи без остатък. Кафе, квартира, ключ, жени, легло... и тъй нататък... |
| Сержанту Гочеву надо поголодать немного и все будет в порядке: "Увидев Птибурдукова, голодающий сразу же пустил в ход пятистопный ямб. -- Птибурдуков, тебя я презираю, -- заныл он. - Жены моей касаться ты не смей. Ты хам, Птибурдуков, мерзавец! Куда жену уводишь от меня? -- Товарищ Лоханкин, -- ошеломленно сказал Птибурдуков, хватаясь за усы. -- Уйди, уйди, тебя я ненавижу, - продолжал Васисуалий, раскачиваясь, как старый еврей на молитве, -- ты гнида жалкая и мерзкая притом. Не инженер ты -- хам, мерзавец, сволочь, ползучий гад и сутенер притом! -- Как вам не стыдно, Васисуалий Андреич, -- сказал заскучавший Птибурдуков, -- даже просто глупо. Ну, подумайте, что вы делаете? На втором году пятилетки... -- Он мне посмел сказать, что это глупо! Он, он, жену укравший у меня! Уйди, Птибурдуков, не то тебе по вые, по шее то есть, вам я надаю. -- Больной человек, -- сказал Птибурдуков, стараясь оставаться в рамках приличия. Но Варваре эти рамки были тесны. Она схватила со стола уже засохший зеленый бутерброд и подступила к голодающему. Лоханкин защищался с таким отчаянием, словно бы его собирались кастрировать. Птибурдуков отвернулся и смотрел в окно на конский каштан, цветущий белыми свечками. Позади себя он слышал отвратительное мычание Лоханкина и крики Варвары: "Ешь, подлый человек! Ешь, крепостник! " |
| -- Уйди, уйди, тебя я ненавижу, - продолжал Васисуалий, раскачиваясь, как старый еврей на молитве, -- ты гнида жалкая и мерзкая притом. Не инженер ты -- хам, мерзавец, сволочь, ползучий гад и сутенер притом! ----Больной человек, -- сказал Птибурдуков, стараясь оставаться в рамках приличия. |
| - Яша, я тебя убью! - За что дорогой? - За то , что ты с моей женой живешь!! - Пааадумаешь- только живнул , а ты уже ...живеееешь... |