Беобахтер, сезон първи-прелъстени и изоставени
Отиди на страница:
| Повечето хора живеят в тихо отчаяние. Торо Тя е брюнетка около 40-те, силно напомняща за италианска киноактриса от 80те. Бръчките около очите й са повече от необходимото; позахабена и застарена. Няма време да обръща внимание на външния си вид повече от най-необходимото. Зодия Овен-и това обяснява всичко. Малкият град ражда борци. Животът й е драма след драма. Развод, след това мъчително търсене на щастието от легло на легло, докато накрая го намери. Засега. Познавам я от десетилетия-тогава ме порази с логиката и ерудицията си-днес е не по различна като изказ от ватманка. Вероятно заради последните й две любови. Висше, останало като интелект някъде назад. Всяка любов я разочарова, а търсенето се стеснява с възрастта. Думите нямат стойност, тя дори не изслушва докрай по дългите изречения, камо ли да се потопи в смисъла им. Приспособява се с всякакво началство-използват я, но и тя ги използва, като ги покорява и става необходима. Драмите са нейната слабост и нейното могъщо оръжие. Те, драмите, нямат нищо общо нито с властта, нито с началствата, обаче тя винаги агитира убедително и с вътрешна убеденост за всяка нова власт, за всяко ново началство. Новите по правило стават приоритетни приятели. Той е мъж на попрището жизнено в средата. Строен, тих, приятен, енергичен, работлив. Мечта за всяка жена. Коси трева, цепи дърва, поддържа парно, пазарува, вози, разкарва децата.Оженил се като студент. Ерудиран–на скат ниво- чете всичко, що е бестселър. Жена му върти бизнес и отдавна е лелка.Тя е парите, волята, той- пчеличката. Сексуален фрустрат, виртуален любовник на всичко без игрек хромозома. За реален не може и да помисли-никога не е лъгал и издънването ще взриви светът му. А сега се взривява периодично, но тихо- избухва неочаквано и непредвидимо от битови дреболии. Безпрекословното служене и усърдието до прислужване с вътрешно отвращение винаги са били забелязвани от началствата, и въпреки това от ефрейтор нагоре не мърда. След Десети царски фен, сетне лоялен на десните, днес евентуален гербист-но всичко е реализирал до ниво намерения, в краен случай първи контакти. И двамата са от малки градчета. Те не са бедни-защото винаги се оправят-но само до ниво първи сред равни. Тя разбира политиката като лично познанство с Х и У, дошъл на власт или станал началник- той - като никога нереализирано участие От всичко разбират, на нищо не вярват. Политиката и държавата са нещо, което се допира до тях, но те са му намерили цаката-единият го работи, другия му служи с отвращение. Накрая го разжалват и си избират друг, като реален или виртуален любовник. Необходимите на всяка власт хора, вечно разочаровани и прецакани-но не повече от изоставен любовник. Всеки го консумира както го разбира, обаче и двете страни не са капо. Всичко е любов-имаше такъв филм в соца. Не случайно в соца-тогава политика нямаше-имаше любов. Ярък пример на фройдисткото разбиране за властта и политиката и връзката му със сексуалното влечение. Винаги гласуват, защото са от активното поколение-35-50, чувстват необходимост от гласуването и имат желание да бъдат граждански активни. Нова власт-нов прелъстител. Никога за БСП, там отношенията са , както харесвано гадже и нереализирана любов - не могат да и простят, че не ги е забелязала навремето. Винаги правилно- за победителя-усещат го Питах ги за тези избори-те са като всички социологически агенции, взети накуп. Не ми казаха .. И по-добре. Щото аз знам. Редактирано от - Зе Мария на 25/09/2006 г/ 13:56:31 |
| Тя е на петдесетина, но изглежда по-млада. Хубава жена, със среден ръст, жизнена и комуникативна, но не обича да бъбри за незначителни неща или такива, над които няма пряко влияние. Не обича и да стои без работа. Грижи се за вида си отлично, но някак между другото и сякаш без усилие. Работи много и с удоволствие, носи работа и вкъщи, макар никой да не изисква това от нея. С мъжа си са добри приятели, но постоят ли двамата за по-дълго време заедно често се карат — бързо избухват, но и бързо им минава. Децата им са пораснали, а двамата с мъжа и спят в различни стаи. От политика не се интересува, въпреки че има предпочитания — към "сините". Винаги гласува, но никога за комунист или клоун. |
| Аре малко оптимизъм, бе — за блясък в очичките! . Ето още (позволявам си да ти припомня нещо, дето сигурно си чел — днес си рових из архивите и ми привлече погледа): . В процеса на саморазвитие човек постоянно прави етични избори. Отказва се от нещо, за да постигне друго и така поставя под контрол своята алчност и лакомия. И тъкмо в това се сътои неговото човешко достойство. Държа да отбележа, че тази теория не е моя, а е формулирана през ХV век от ренансовия философ неоплатоник Пико делла Мирандола и неотдавна бе потвърдена от откритията на еволюционната генетика. Тъй че, дори ако е поставен в ограничаваща, угнетяваща и затъпяваща среда, човек има шанс да направи избор и да заживее достойно. . Този избор има цена – човек преминава прези омерзение, себеотвращение и депресия. Отказва се да живее по корумпиран начин, да бъде жертва или злодей и започва да се учи да бъде свободен. Уверявам ви, все повече хора в България копнеят да бъдат свободни и са готови да платят цената за това – цената на избора. . Натиснете тук |
| Позволявам си да заостря вниманието ти на втория образ. Той е виртуален любовник и виртуален политик. За реален не му стига куража за първото. Вътрешно го е СТРАХ. За политик -веднъж, щото му е център, втори път, щото политиката е по далеч от първа потребност-не е като да имаш полюции нощем, трети път, щото не му остава време от служене. Но пак го е СТРАХ-издънката ще му взриви света-всичко е преходно. Същевременно е активен-внушена му е тази вторична потребност от политика. Трябва да се вреш, да си добре с властта и началниците-му шепнат нощем, а той иска да шепне някому друг други неща и да навира друго другиму. Май синца сме виртуални (политици) образи. Барем другаде да сме реални-а възможно ли е ? Не живеем ли във виртуална реалност изобщо Лошо, Седларов, лошо.. Редактирано от - Зе Мария на 25/09/2006 г/ 13:19:14 |
| Зе Мария: "...Сексуален фрустрат, виртуален любовник на всичко с игрек хромозома..." За пръв път срещам такъв елегантен начин да се опише латентен хомосексуалист. Само за уточнение, за да нямаме разнобой: Y-хромозомата определя мъжкия пол. Когато искат да кажат възпитано "без ташаци", в генетичните среди казват: "с две Х хромозоми". |
Вниманието ми е заострено, но нямам коментар — щото не виждам и въпрос. А само се чудя да прекратявам ли опитите да ти наруша лошото настроение..  |
| Добре, значи - без ташаци. Nuts away, както викали българчетата тинейджъри в УСА. А какво е решението на следната логическа задача, защото не мога да се справя: За избирателите Той и Тя е дефинирано следното: "...Винаги гласуват... Никога за БСП... Винаги правилно- за победителя-усещат го..." А сега, ученици, намерете за кого са гласували Той и Тя през 1994, когато изборите спечелиха БСП и Виденов. Или, за да не ровим в миналото тъмно - как са гласували същите на изборите за президент 2001, когато Първанов беше все още кандидат на БСП и спечели? Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 25/09/2006 г/ 17:15:02 |
| Двете тайни мисии, с които започна Биг Брадър са пред провал. В основата на разбулването на мистериите стои ръгбистът Боби, който се оказа изключително наблюдателен. Боби обърна внимание на Мариола, че Пеньо всъщност е мъж и изброи няколкото отличителни белези, които различават единия от другия пол. От своя страна Пеньо вложи целия си талант и през сълзи разказа на Мариола трогателна, но измислена история за живота си и за причината, поради която няма бюст. Мариола, като всяка жена, се развълнува силно от обясненията за починалия баща и хормоналните проблеми на Пепи и беше готова да се скара с Боби заради това, че са заподозрели бедното момиче в подобни долни мистификации. Ръгбистът обаче остана реалист до край и твърдо заяви, че докато не получи преки доказателства за половата принадлежност на Пепи, няма да смени мнението си. |
| Отговор: 94та подозирам , че единия е избрал БСП, а другия СДС, макар, че ако ги питам и двамата биха отговорили СДС. През 2001ва- вероятно единият ББ или Пъванов, другият ББ или ПС. Сигурно сте схванали следното- а) гласуването е въпрос на симпатии или да накажем някой за нещо си-но най -вече щото ни е пренебрегнал.Лично и персонално не ни е напълнил достатъчно гушата б) тва не е проблем на кило кръв и метър кожа-чак пък толкоз-аре ся..И без туй си зехме квот можем, или ще си го земем. |
кракатау, тоя ръгбиста е като шерлок холмс, пич. нещо подпука и тъпите близнета и добре, че мънкят еднотипно та не задълба много. палома с кой се натиска сега, че нещо й загубих дирите  зе мария, нема да го изберат сидеров, успокой се. ще видиш че ще му извадят досиенце и той самия нарочно ще преиграе в най-важния момент за да отблъсне именно е такива като гея и жена му. сидеров не ще да става президент. |
| Да! Г-н Целденбал напипва един, струва ми се, интересен въпрос — поради что много народ се срами да си каже, че гласува за комунягите и го раздава тежкарската, а си не признае честно пристрастията. На парламентарните съм излавял един субект и две субектки да лепят късно вечер из квартала плакати на БСП. А когато невинно ги поздравиш, смутолевват гузно нещо от рода "аз само така си се разхождам". Да бе, да! |
| Една от особеностите на емоционалната чума е, че поразените проявяват силна социална активност, склонност към обединение и общи действия-спомнете си таксиджиите по края на Костово. Втора важна особеност е, че поразените имат тотално разминаване между външен изказ и мислене между действие и мотивация -с други думи едно говорят, друго вършат. То води още от соца-спомнете си Георги Марков-нашият език, на хората и техния език-фициалния. За да разбереш истината обръщаш набратно техния Навън не се казва нищо-даже се говори обратното на това, което мислиш-опасно е. Затова социолозите у нас рядко познават. Говори се това, КОЕТО ГОВОРЯТ ХОРАТА. Не трябва да се лъчиш от стадото.Само трябва да разбереш какво говорят хората и да го повтаряш. . Политиците са маскари-маскари са. Хората искат Костов у катрана, щото кради-у катрана, Царя ни излъга-излъга ни. Ся фатката е да знаеш у кого е силата, у кого ще е властта. |
| Значи, както правилно допуснах, с това "Никога за БСП" в задачата умело е вплетен литературен похват. Ми нали едно време казваха, че Георги Първанов завеждал в СДС отдел "Опозиция". Значи, като гласуваш за него, гласуваш не за БСП, ами за СДС. И всичко си е точно като в поезия. За Виденов не мога да наглася поетичните параметри на оправданието, ама то беше отдавна и има давност, да кажем. |
| Само не разбрах мнението на уважаемите форумни колеги по друг важен въпрос — кое грешно създание е проститутката в Бай Брадър. Аз залагам на мушморока с 2.5 Y-хромозоми Пеньо! |
| Палома - президент!!! А аз - вице! В краен случай - аз полковник, тя - подполковника. Обичам също втората тризначка и първата идентичност на счетоводителя от Чирпан. Харесвам интелекта на футболиста от Гълъбово. И на пловдивчанката с фризьорския салон. Въй! Т.е. КАЗАХ!!! |
| Не ги знам и аз - следя само prepechat. Имало някакво платено гледане, дето пуберите търсят линкове на аванта, ама и там не е ясно дали се ебът. Русокосите благоевградчанки се набъркаха в още по-пикантна история, след като плейбоят Панайот успя да омае една от сестрите. За да са верни на ролята си, Вяра, Надежда и Любов се оставиха да бъдат в интимни отношения с Панайот, като проблем има само най-малката сестра, която единствена има приятел във външния свят. Уж набожният отшелник Пламен от Варна се оказа изключително продажен и отново поиска пари от Биг Брадър, за да остане в шоуто. |
| На децата бяха дали тази година да пишат на изпита по журналистика по темата "Игра на оцеляване". Насилих се и без да барам Гугъля, реших да видя кво ще измъдря, ако съм на тяхно място-така, на прима виста. Не, че съм решил на стари години да става журналист, де. С опита човек разбира, че да стане известен и да забогатее от писане трябва или да е Коритаров, или да пише неща за онези хора, които си мърдат устните, когато четат наум. Игра на оцеляване Най масовият спорт у нас. Гайкаме си на оцеляване през целият ни личен мач, докато съдията ни отсвири накрая- Гейм овер! Играта просто има различни нива и различни версии, пачове и ъпдейти и всеки набира различен актив . Играе я комшийката отгоре, разведена жена на средна възраст, две деца и чиновническа заплата, и тази отдолу -чистачка с 80 лв пенсия, играе я и баровецът от съседния вход, играем всички от аванс до заплата Играят я най добре нашите политици. В нея са виртуози. Виртуално, братя, на ужким! Щото и ний, като едно красиво девойче, завършило престижно школо и учещо в престижен ВУЗ, дето го гледахме по”Красавицата и отличника”, си мечтаем: ”Да спечелим от тотото” И тогаз – баста на цигарите, баста на дървената пиячка, баста на лошите навици, ама не заради цената, ами щото вече ще си струва да се живее. Значи, хей живот Хелоу (2) – щото то досега туй кво е, жизнь, то се не брои. Гонене на Михал (вече Майкъл) и борба за оцеляване..И като сме го ударили на виртуално, се сещам да разкажа за една вехта игра. Нарича се Тампико и е риал тайм стратегия, нещо като Цезар или "AOE", само че съвременна. Ти си, значи, президент на малък остров насред Карибите и го управляваш по правилата на демокрацията.Строиш общество. Развиваш икономика, ходиш на избори. Имаш маса инструменти, включително "Посещение на папата"," Панкарибски игри", най-различни политически кампании, медии; може да правиш диктатура, можеш да вземаш помощ отвън, да вкарваш опозиционни лидери на топло, да ги купуваш и дори да правиш политически убийства, да увеличаваш заплати на едни, да вземаш от други и т.н. Целта е да си на власт, хората да са щастливи, обществото да се развива. Иначе си аут, играта свършва. А, за всяка година на власт-имаш опция да кешираш в Суисбанк, но това все някога се разбира и влече недоволство. Всеки момент можеш да видиш кой да е от поданиците ти като статус, ей тъй, визуално, с малка стрелчица върху човечето, с различен цвят, според личния му хал (нещо като мащабно социологическо изследване и ФБР заедно)Можеш да проследиш обществото от птичи поглед; можеш да видиш къде щъкат, дори и как мислят. Мисленето също се наглася–имаш медии, правиш кампании, напр. „Patria o muerte”. Човечетата работят, женят се, говорят, ядат, пият и умират, а стрелките над главите им са от зелени (за щастливите), бели – неутрални, до жълти, кафяви и червени.Когато станат много кафявите и червените–готви се за развръзка. Я въстание, я демократично те изритва опозицията. Естествено El Prezidente с политиката си влияе върху цвета. Получава всяка година подробен отчет за всичко, а и винаги може да вземе мерки. То пък, моженето, зависи от хазната. А тя пък от икономиката (както си я изградил преди това) и най различни други фактори. Когато си на червено, Св банка налага рестрикции. Орязва заплатите, дига наемите и на теб ти остава да седиш и гледаш, докато постъпленията от икономиката или по друг начин ти позволят да управляваш, т.е да излезеш на печалба. Другият начин е най-различна външна помощ, с Русия и САЩ, ако си си постлал С руснаците е по-лесно в началото, но после влекат проблеми– натискат се, не си отиват и не си падат подемокрацията. Иначе, ако ги няма парите или братята, само наблюдаваш как кафявите се множат и чакаш идващите избори да те издухат, а често и по-рано. Преди това има предупреждения и натиск от партийни и съсловни лидери–но най опасни са тези от войската и полицията, въпреки че ти предвидливо си им дал високи заплати за сметка на другите. За да не потънеш, се изискват много неща, но най-вече пари и акъл да планираш и въртиш това, което големите наричат политика.Кеф ти да напазаруваш лидер на недоволните от полицията и да го пратиш да води работниците и селяните; кеф ти да напазаруваш популистки лидери, можеш да цепиш партии на две: едната да играе за индустриалците с парите, другата за простолюдието. Всичко можеш, ако си гъвкав, защото има доста неща за съобразяване. Например– резнеш даскалите, нямаш квалифицирани работници и човечетата ги плячкосват популисти, резнеш полицаите– още по-зле. Вся власт советом. Банкерите са също важни-дават пари на всеки, но най-често на лидери, които имат шанс за власт.Финансират и врага.Налага седа ги привикваш често и да им набиваш кабелите, но някой път пък ги убиват тъмните сили. Важното е да внимаваш, да мислиш за изборите, да си планираш овреме нещата и да пазиш стратегическата насоката към братята. ото инак ще гледаш как друг го прави, пак наш, но няма да си ти – ти ще си в лодката. Социалните експерименти, индивидуалния или групов алтруизъм не вървят, а и човечетата нямат социален или политически живот–такъв имат лидерите. Той е таен, за да не Ги дразни, но нищо скрито не остава и те покафеняват от време на веме, но общо взето се баламосват лесно и си кютат в матрицата. Просто си реагират скептично навън и бурно навътре- в тях. Повтарят клишета, представляващи груповия им дух, с табела-второто възраждане. Ако вземем едно реално масово човече, тослучващото му може да се опише с една дума- нещо от жаргона на Mеn in Black с „ф.” Ама защо? Живо е, мърда, оцелява, за здраво – то здрав човек няма, та без издребняване, че с това здравеопазване да здравствует вестник „Лечител” и екстрасенсите. Малцина са на улицата и по кофите, имат си и къщи Кво повече да искат? Вярно, не остават за екстри и за глезотии, като почивки-ще почиват като лани(на село). Ама къде го пише? Ще почиват на Оня, като свърши играта и ще пътуват пак Инсайд, навътре – там е безплатно, познато, широко до необятност. Та такава беше играта на последък- на преминаването на жълтите стрелки в кафяви и червени-оцеляването на пунта, пластиката, лъжата и облайването; на Биг Брадърите и ТВ недоволството; на ТВ-емоциите, предвестници за раждането на нещо по-яко след чалгата и рапа. Инак само сенките под очите на човечетата са все с тренд нагоре и тон по-синьо, а приятелите им от опустелите входове и комшийски запивки, сега в чужбина– с октави по-тъжни.До редките срещи, в които трябва да демонстрират успеха, осмислящ играта. Ами трябва да има хляб за гастарбайтерското инвестиционно-развлекателно обслужване.Важното е да се гордея че съм българче-амен -амен най умната наци на света. Гордостта е скачен ген с интелигентността и важен цивилизационен белег. Но е писано” Гордостта предшества падението, а високоумието, погибелта.. Интелектът, превъзходството, носи в себе си семето на унищожението. Ницще нарича този акт-облагородяване чрез израждане. Май му е време. P.S. Знаете ли как свършва играта? Не, не когато някое човече се изпружи на пътечката-тогава го отнасят, другите се поокумват за миг, но пак се оправят.Иде реч за Ел Президенте-той определя края на играта., неговия хал. В една лодка El Prezidente пътува към материка с куфарче, пълно с долари и надпис, че народът на Сан Кристобал е бил щастлив да го управлява. После дават кабинет и горяща пура в пепелник, с подкана за игра отново. Гейм овер Редактирано от - Зе Мария на 25/09/2006 г/ 19:28:45 |
| Ми то и аз до тука веднъж съм го хванал, но ми направиха впечатление следните работи: . - Палома е много сладка; - Пеньо е голем артист; - библията на продажния (уж набожен) кукумицин е на ингилизки. . Тва ми е до момента. Ше се старая да гледам по-редовно, че инак се чувствам много задръстен! . Приятна ви вечер към днешна дата.  |