Отиди на страница:
| Ех, коментар на третата възраст, ком тужур: и от двамата присмехулника имам детски спомен - едното беше, като много, ама много невръстно детенце (моите животописци могат да изчислят колко) ме пращаха родителите до вестникарските будки да купувам Земеделско знаме, и ми заръчваха - ама от зеленото да земеш, не от оранжевото, опозиционното тоест. Сигурно са ми поверявали тази почти нелегална дейност като на един Митко Палаузов, един вид...  Усещах, че нещо има в тая работа, и ми беше притеснено, още си спомням будката на ъгъла на Оборище и Евлоги Георгиев, дето го купувах това вестниче, а вестникарят винаги отдолу на другите вестници го слагаше, само по заявка го продаваше. Такова е било времето, значи. Второто - за Клошмерл, беше вече по-късно, сигурно съм била в прогимназията. Още бях малка да ме пускат самостоятелно на кино, а мама не работеше, татко беше заточен в друг град, та тя ме взимаше с нея на кино, дневна прожекция. Този филм го гледахме в кино Солун, дето изгоря наскоро, запалено, както твърди печата, от приятелите на Костов.  , И понеже не беше чела книгата (впрочем, мисля, че я преведоха по-късно отколкото пуснаха филма у нас), беше малко шокирана по време на прожекциите от някои сцени и току ми заповядваше, със смях - "сЕчи глАва..." и ми навеждаше главата, да не гледам. Върховно любопитство запали тоз филм у мен, особено с цензурираните по груб физически начин сцени. Впрочем, беше един не само от малкото френски филми, но и с определено фриволен сюжет. Та след като излезе книгата, си я купих, вече бях девойчица. И до днес си спомням една реплика, която много силно ме беше впечатлила, тъй като може би не съм я разбрала докрай. След голямото сбиване пред черквата, един от героите беше позорно ранен - намушкан с алебарда изотзад, но във фатални мъжки части. Със затихване на страстите около писоара, вървеше и неговото излекуване, за което съпругата му държеше в течение любопитните съседки. Те главно се интересуваха дали това раняване се е отразило на мъжката му мощ, а госпожата тъжно отговаряше - на пръв поглед всичко е наред, госпожа Едикояси, но ръката ми, ръката, с толкова години опит, ръката ми не може да се излъже... Бреййй, доскоро ми беше още в библиотеката таз книжка, ще взема да я изровя... Благодарско на Джимо, че ми ги припомни тези мили нещица. Редактирано от - Геновева на 27/09/2006 г/ 11:45:43 |
Подгонен от властта след 1923 г., Илия Бешков става православен, дори мистик. Подгонен от друга, не по-малко свирепа власт, Трифон Кунев става привърженик на дъновистката секта. Преди да бъде разгромен зеленият БЗНС и обесен Никола Петков, фейлетоните на Кунев са забавлявали, разсмивали и натъжавали повечето българи, които до края на 40-те години са били селяни. .............. http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev |
| Да, мили са нещата в "Клошмерл", но написаното за Трифон Кунев е безнадеждно остаряло, както пише оЛо. (снимка: натиснете тук) Редактирано от - bot на 27/09/2006 г/ 13:12:51 |
| Джимо, Няколко лични въпроса, те даже не са за очите на форума, но като не ти знам адреса: Та мислиш ли че днес има от какво да се страхуваме? Трябва ли ДНЕС да сме присмехулници като Трифон Кунев? А може би трябва повече активност? Това са само въпроси, не са препоръки, казвам го за да няма недоразумения.  Аз не съм присмехулник и не пиша фейлетони. |
| интелекта е непредвидим за диктатурниците, това е проблема, затова тук ги убиват, шако и сашо сладура, две творения, черно и бяло |
| В оригинала се споменава повече като "urinoir". Но защо "Скандалите в Клошмерл"? Аз си я знам само като "Клошмерл". За Димитри:  |
| Геновева A можеби ти би се нагърбила да ми отговориш на по-горе зададените въпроси към Джимо? Ще се радвам да чуя и други мнения разбира се.  Редактирано от - Николай Скаличански на 27/09/2006 г/ 14:55:05 |
Познатият подход: знак на равенство. Че едната животопис е плод на комунистическото варварвство (за уловка тук нещата дори за неречени с истинските им имена), а другата - на французката демокрация, няма значение. Оттук до "и едните, и другите са маскари", е само един клавиш разстояние... |
| Сибила, защото книгата е "Клошмерл", а филмът - "Скандалите в Клошмерл".  Редактирано от - Zmeja на 27/09/2006 г/ 16:57:05 |
Аз не съм гледала филма "Клошмерл", но вероятно за това съоръжение става дума, заради което избухнала свадата между неговите привърженици и противници. Скандалът достигнал до най-високо място - кабинетът на министъра на вътрешните работи, комуто се наложило да изпрати сили на реда за усмиряване на скандала. Нарича се още "vespasienne" - веспасиен - на името на римския император Веспасиан, на когото приписват авторството на известното "парите не миришат" - pecunia non olet . (снимка: натиснете тук) |
Аааааа, ето какво било, Змей. Тази снимка горе пък е "la derniè re vespasienne parisienne du boulevard Arago"- последната парижка веспасиен на бул. Араго. Редактирано от - Сибила на 27/09/2006 г/ 15:46:27 |
| Поздравления, Джимо. И това "есе" е много хубаво. И то се чете на един дъх. За мен това е мярката при тебе. Ако не го прочета на един дъх, значи нещо куца. Ама това е доста рядко. Да си жив и здрав, Джимо, за да се радваме на талантливото ти перо! И все имам усещането, че чувам гласа ти. Както, когато разказваше за Чък Конърз и търсачите на силни усещания. |