Отиди на страница:
Скоро ще разберем дали е по-добре късно, отколкото никога, или има неща, които губят смисъл, ако прекалено много закъснеят. Присъединението на България към Европа е късно за Димитри Иванов и такива като него. Така както е късно да се пише сега за съсипания от ДС и простотията Трифон Кунев. Но за младите поколения българи Присъединението към Европа е точно навреме. |
| Прав е ДИ-некои неща по-добре никога, отколкото късно.Щото никога не е късно да станеш за резил, уважаемий ДИ. Мнозинството форумци ти посрещат писанието с бурни аплодисменти, сал брат ми оло те е попитал:"Вий на коя ясла бехте през славните години на постоянния възход, Дмитрий, та чак сега се сятате за ситните, дребни камилчета и достойния живот на българи кат Кунев?" Некои неща по-добре никога, отколкото късно. |
Фейлетоните не бяха злобни, а безгрижно весели, което е по-непростимо. И Димитри пише повечето пъти така, за което му сторвам един поклон.  |
| починал е поета Paul Vance, съавтор с композитора Lee Pockriss на хита от август 60 Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini |
| Геновева, значи, позволявам си съвсем малко уточнение - въпросната личност не беше мушната, а подло наритана в топките, в резултат на което те се подуха и посиняха и никога повече не станаха както преди. И тука беше крилатата фраза, когато бедната съпруга, на обясненията, че при мъжете топките често бивали с различна големина, точно така казваше - Абе не мога аз да сгреша, ръката ми е обиграна... Велика книга, почти колкото Швейк. За съжаление, филма не съм го гледал, само съм слушал от родителите си. И Димитри е велик. Ако и да не съм съгласен често с него. |
жалко, никой още не иска да ми отговаря на въпросите и каква ниска активност днес под статията на Д.И, а е една от най-добрите му напоследък според мен. Защо ли така се получава?!  |
| Сибила, онзи писоар от филма прикриваше само до кръста, а на тази снимка долу има нещо по-модерно: (снимка: натиснете тук) |
Ами, тъй бре Димитри. На който не му ъресуъ у Булгарийта с Еуроупъ, па да напрай имиграсион у Русия, Камбожда или Мелмък! Там не само ке му пикат на кратуната, ами и ке му серат!!!  |
Хахххах, Змей  , съвременната картинка.Знам, че е оня от "Клошмерл" покривал само най-скъпото на мъжа, обаче картинка не намерих, френският "Гугъл" ми сервира само това, с обяснението, че съобръжението било измислено специално за мъжете, за да могат да се облекчават прави.  |
ами скаличански манталитета на тайните не е помръднал много от тогава, лесно те правят враг, нататък те апаратурят до смърта, мълчиш, или не, и всеки ден е празник, може да няма следващ, мислиш метафора е, не, не е  ти в германия май беше, не си избягал достатъчно далече, само в америка не им вървят номератаРедактирано от - Пейчо Пеев на 27/09/2006 г/ 17:55:15 |
А ето и малко от предговора на преводача Георги Куфов към книгата, не е била лесна неговата работа, защото Шевалие използва много думи от местния говор за колорит, самите французи си ги изследват още в разни езиковедски трудове. " Смехът — това е, струва ми се, вторият забранен плод, който човекът е откъснал. А понякога той е по-забранен и от първия. Защото няма нищо по-убийствено от смеха. Той е бомба, която може да срине и най-барикадиралия се авторитет. Тираните от всички времена са бягали от смеха като от чума. Ала анекдотите — тези ръчни гранати на обикновените хора, са ги улучвали и през най-дебелите стени на самоизолацията. Това показва, че смехът наистина е най-сериозното нещо на този свят. И ето, през 1929 година Шевалие публикува първата си книга „Дюран, търговски пътник“. Следващата му творба — „Страхът“, една книга за войната, привлича вече вниманието на публиката. Три години по-късно излиза романът му „Кларис Вернон“ и най-сетне през 1934 година идва и световната известност с „Клошмерл“. Това позволява, на автора му да се отдаде изцяло на писателска дейност. Издава последователно „Неспособник“, „Сент Колин“, „Моята малка приятелка Пом“ (преведен на български), „Маскарад“, „Малкият генерал“, „Клошмерл-Бабилон“, „Опустошителят“, „Лион 2000“, „Олимп“, „Девойките са свободни“, „Мис Такси“, „Клошмерл-ле-Бен“ и други. Какво да се каже още за личността на този изключително надарен представител на френското остроумие? Обича да прави снимки, да кара кола и да пътува. И най-сетне кавалер е на ордена на Почетния легион. Това е всичко. Малко е наистина. Но за него повече ще говори самата му книга „Клошмерл“. И накрая ще кажа, че преводната книга е нещо като плетиво, което трябва да се разплете и отново да се изплете, само че с друга прежда, друга плетка и други куки и пак да изглежда същото. Но нишката понякога се къса, възлите стърчат тук-таме и дразнят по-чувствителните части. Моля читателите, и най-вече читателките, ако някъде плетката е по-груба, да ми простят тази чисто мъжка моя несръчност. Георги Хр. Куфов |
| Бай Хасан не е прав. Не че Димитри изобщо има нужда да го защитават. Според мен той даде тук в Сега, достатъчно примери за това, че е съвсем наясно за "онова" време, и какви пу......ци сме били, и дали сме могли да бъдем други, и т.н., и т.н, но това не е темата днес. |
| Сибила, преди малко вървейки по улицата си припомних предговора към "Клошмерл" и по специално за превода на хумора и имах намерение да го постна по памет, заедно с една перифраза. Но тъй като Сибила вече е свършила тази работа - само перифразата: При влизането ни в ЕС искат да ни разплетат, а след това да ни оплетат с техни куки и тяхна прежда, и да започнеме да изглеждаме като тях. А забравят, че съдържанието балканско е като онези прежди, предени с хурка и вретено, и боядисани домашно, дето пускат при всяко пране? Абе, хумора си е хумор, трудно се превежда! Редактирано от - Zmeja на 27/09/2006 г/ 20:35:58 |
Клошмерл е велика книга и там има едно влизане на една дърта девственица -както майка е родила- в църквата. А ние как ще влезем в Европата - като тази набожна девица - живееща до въпросната стена за облекчаване и подивяла от гледане-само??? Ще видим? |
за снимката !  Батинка , този път си се покатерил на кокили... Не ти "отива"... Но все пак , Да ... Ти си си Ти ... Докато "нашият Човек" познава и Петко Кунин... Но и той не му стана "пречка" да излиза от себе си... Половината умна България , взе , че го стори... Остава другата ... Едва ли с мисълта за "божоле"... Моите уважения ...  |
| Каква хубава плетка от спомени сте плели без мен, съжалявам, много ми стана драга на сърцето таз темичка, но - а се изказах, и а ми гръмна компютъра, два дни бях без. А за Георги Куфов, преводача на Клошмерл, ми и за него да си спомня, както е тръгнало. Освен милите ни срещи в Съюза на преводачите, доста години преди, четири години - след! заседавахме кат общински съветници в СОС на Янчулев. Сядахме обаче, на различни места, щото той, милият, беше от управляващото мнозинство, избран от СДС квотата. Громеше комунизма под път и над път, по всички муниципални поводи, малко беше обиден, че не го сложиха шеф на комисията по културата, щото от неговата партия се издигаха обикновено началниците на всички възможни структури. Та като се изключат дребните политически разногласия, ми беше много приятно да съм с него в това царство на далаверата, в прокопаването на първите тунели за изяждане на вкусната софийска баница (да не се бърка с онази от 34 стотинки) - вж. разкритията от последните дни, все имена на другари от онова време виждам там. Ама ние с Куфов бяхме настрана - аз по конфигурационни причини, а той - поради твърде висока интелигентност. И затова чудесно си лафехме на франкофонски теми в паузите между приватизацията на поредната детска градина и преименуването на поредната улица.  |