Отиди на страница:
| mamakaz a че в пвувинциятанасякъде е така а фсофияпомиавите несамгладнии неим светият очите и шетие студено иказа оштечее чела за един с тикваи кихнална главатана единдвуг и после умвял . |
| мама казада се извения пвед сички че немога да казвам р и за наказаниедокато него науча шеказвам в както си казвамза да ечесно извенявямсебе |
| еее анчебебеанче научи се де да го казваш туй пусто връ че очилата вече ми остареха и ме мъчииишшш и забраих кво каза черноокия джо за катидралатъ де лелките го насмитали с листата на дърветата дали се е дигнал след това питам, не тебе |
Никога не съм допускал, че неизгорелите свещички в църквите ги хвърлят  За мене това граничи с абсурда!  |
Валери,  Колко интересно написано, чете се наведнъж, някак различно от досегашните Валериеви - пак красиво, обаче - в началото - нахакано и провокативно, а завършва в познатия минор, навяваващ мисли за безизходица и безнадежност. Валери, не тъгувай, никой не умира завинаги, а за поетите се отнася в пълна мяра. |
Сиби  , както обикновено  , е казала далече по-добре всичко, което аз бих могъл да кажа...От мене остава само палче за Кей Джей |
Размърдах се, станах и си отидох вкъщи, където грабнах лаптопа и написах горните редове. След това ги огледах критично отвсякъде, все още недоверчив - някъде ги поокълцах с градинарската ножица, някъде ги отпуснах да растат буйно и красиво като саморасляци - получи се, доволно си казах, на мен винаги ми се получава. И ги изпратих. След два дни станах рано, рано и нетърпеливо палнах компютъра. Прочетох си редовете още веднъж и пак си ги харесах. И други ги бяха харесали. И бяха навирили палчета от трибуната на императорите, там, откъдето поетичните гладиаторски битки се виждаха като на длан. Да живейш, тоест. Дори ме бяха дописали. Сред публиката различих и няколко познати дами, които ме поздравиха с помахване на батистените си прозрачни кърпички. И кавалерът Фул беше там - строг, но винаги справедлив. Правеше комплименти на сияйните дами, както се полага на един изтънчен кавалер. Вятърът развяваше туниката му, а той беше усмихнат. Ех, отдъхнах си аз и вдишах с пълна гръд свежия морски въздух на Трета Буна, примесен с изкусителната миризма на цвъртящия на скарата карагьоз. Какво му трябва повече на един поет, помислих си радостен и напълно жив, защото знаех, че никой не умира завинаги, най-малко пък поетите..... Наздраве, компанията, една малка изпотена биричка "Туборг".  |
| Валери Сиби, имам чувството, че май не мога да ти отговоря на емайла. Или по-точно опитах се да пратя писмено благодарностите си, но ми се връща съобщение, че сървърът ти ни ма ще  Независимо от това, използвам тази висока трибуна да изразя признателността и заинтересоваността си! Мерси боку, както казват служителите на посолството ни в Париж! Ако и когато ти се занимава, би могла да ми пратиш още подобни неща от явно богатата ти колекция - ще съм признателен!  |
| Малка, щото тая партида е по-хубава от голeмия "Туборг", Топе. Сиби, Фуле, наздраве и от мен! Но преди всичко, Карагьозен,  |
Кащяло да не те ще, Фортиций, ама-ха. Той понякога прави така, но когато се обадя на механиците му, тръгва като добре смазана влакова композиция. Мяташ лопати въглища в огнената паст и фучи, и препуска, и лети като змей в класен уестърн Ще ти пратя откъси от писаното за войводата Димо и за войводата Тане. Нали не се шегуваш, че искаш още? |
| Ми тъй, ни ма ще... Може би щото бая спамаджии използват подобни на моя емайли (от същия портал), т.е. струва ми се, че проблемът не е в адреса ти, а във филтрите ти, което сигурно е добре за теб самата. Балига?! Няма шега, няма измама, пращай, после можеш да ме изпитваш дали съм прочел! PS Т'ва за мятането в огнената паст, която след това фучи и прочие бая ерОтично започва...  |
| Ей, тва мъжете все на еротика го обръщате, а аз само една джеклондоновска картинка рекох да наподобя - сурово-романтична, и без никакви жени наокол за разсейване на вниманието. Валери-и-и-и-и, къде си? Топовие, отворих втората малка - все едно една голяма |
| Туборга си е най-добре в опаковки по пет, затова преди войводите са викале "по пет на нож!" Кво е тва еротичното, раздуйте нещо ако не ви мързи? Че аз за войводите освен в Банско и покрай наденицата в рекламата почти не съм чувал, много съм зле с историята. А Одринския момент специално ме интересува доста (вж. Сладун на Абулафия ) |
Къде го видя Абулафия, Елегантния, и мой фаворит?  Затъжила съм се за него. За тракийските войводи мога много да ти разправям, натрупала съм много материал, на Фортиций му пратих една тяхна снимка и още един документ, които ги имаме само двама в България, с него - трима. |
| Имаше приказка във форума преди известно време по темата, Прорицателство, и оттогава съм редовен почитател на блога му, жалко, че много рядко пише там. Той написа за сладунския орел, а аз - за белия рибар преди него, та си стана готина орнитологична тема |
| Аааа, разбира се, аз го посещавам редовно, самият той ме извести за него още преди да го беше включил към досието си, но верно, че отдавна не се е появявал и там. Винаги тъгувам, когато някой като него - могъщ талант и страхотен мъж, няма време за форума, а също така и за невероятните реконтри, които пишеше. Редактирано от - Сибила на 03/10/2006 г/ 14:56:25 |
| "Той написа за сладунския орел, а аз - за белия рибар преди него, та си стана готина орнитологична тема" Що не пуснеш нещо тука да се посмеем, а? Pls. |
В один прекрасный вечер не менее прекрасный экзекутор, Иван Дмитрич Червяков, сидел во втором ряду кресел и глядел в бинокль на «Корневильские колокола». Он глядел и чувствовал себя на верху блаженства. Но вдруг... В рассказах часто встречается это «но вдруг». Авторы правы: жизнь так полна внезапностей! Но вдруг лицо его поморщилось, глаза подкатились, дыхание остановилось... он отвел от глаз бинокль, нагнулся и.. апчхи!!! Чихнул, как видите. Чихать никому и нигде не возбраняется. Чихают и мужики, и полицеймейстеры, и иногда даже и тайные советники. Все чихают. Червяков нисколько не сконфузился, утерся платочком и, как вежливый человек, поглядел вокруг себя: не обеспокоил ли он кого-нибудь своим чиханьем? Но тут уж пришлось сконфузиться. Он увидел, что старичок, сидевший впереди него, в первом ряду кресел, старательно вытирал свою лысину и шею перчаткой и бормотал что-то................................... ................ ......................................... ......................................... .................................. В животе у Червякова что-то оторвалось. Ничего не видя, ничего не слыша, он попятился к двери, вышел на улицу и поплелся... Придя машинально домой, не снимая вицмундира, он лег на диван и... помер. |