КАКВО НАПИСАХ?
Отиди на страница:
Док, ама ти си дал кадри от първата част, където и Ким, и Мики са свежарки и красиви. Във втората част, тая от плаката на Топовието, и която не е с Ким, Мики вече дава яка фира.  Не от мъжете, които остаряват като катедрали, един е Шон Конъри. |
| Прорицателство, извинявам се на Гичето, че не по темата, обаче все забравям да те питам. Саркози дали е пиян или дрогиран наистина ТУК? Че мога да съдя само по жестовете и мимиките, а със сигурност езикът би могъл да подскаже по-точна информация. |
Топовие, винаги на твоите услуги, обаче сега съм се заплеснала с една поезия  ВЕЧЕРЯ едно слагам, друго вадя, мерудии, дозировка, бе направо кулинарна еротична феерия  ПЪЛНЕНИ ЧЕРВЕНИ ЧУШКИ Като ги туя да къкрят, веднага идвам да разгледам Саркози-то,  , честна прорицателска! |
| Топовие, изгледах този невероятно весел епизод. В началото говорителят обяlява, че не може да устои на изкушението да покаже Саркози, който излиза от среща на върха с президента Путин и който изглежда, че "привидно е пил само вода", в което се съдържа и капанчето. По нататък Саркози говори правилно, но фъфли и предъвква думите, ясно забелязах как не спази правилното произношение на спрегнат глагол "отговарям" в подчинително наклонение "Subjonctif". Това е, горе-долу, да ти кажа - пиян си е май, три към едно. Редактирано от - Сибила на 14/9/2007 г/ 20:37:58 |
10x за инфото!  То така си и изглежда, ама друго си е да го "разбереш"  Поздрави на сите с едно не особено франкофонско парче, но пък Ким Бейсинджър (опа, само да не ме прочете оня маниак Бъгси и да почне да обяснява кое е круиз и кое е Бейсингър) с нейните столове и шапките на Джо Кокър от предишното обсъждане ряпа да яде. Такова изпълнение със стол съм виждал само от Мадона и във Velvet club (Captain Cook до Пирогов)  Madonna - Like it or not - Confessions tour live from London |
| Избори на село Свечеряваше се. Пешо Щангата вървеше унило, забол очи в земята, и броеше дупките, които трябваше да избягва, за да не пропадне в някоя. Изброи 108. Изруга наум и ангажира допълнително мислите си с предстоящите местни избори. Очевидно кметът на селото изпълняваше недобросъвестно задълженията си, след като единствената улица, по която преминаваха хора и каруци, приличаше повече на швейцарско сирене, отколкото на улица, а изкупните цени на млякото се заковаха на ниво, при което по-изгодно щеше да бъде да мият улицата с мляко, вместо с вода. Последната никой не консумираше дори за битови нужди. То и пътя не го миеха редовно, но никому не правеше впечатление. С изключение на Пешо Щангата, здрав мъжага с пиперлив език, писал стотици жалби до кмета, от когото лично бе дирил сметка за гласуваната му и неоправдана отговорност. Безрезултатно! Воплите му потъваха нейде из чекмеджетата на Общината, а кметът нямаше официален приемен ден за селяните. Новата ситуация около кметската надпревара в селото поставяше ребром въпроса дали да се гласува втори мандат на сегашния кмет, за да му се даде възможност да се докаже, или да се излъчи нов, по-достоен и оправен човек, който с достатъчно хъс и адекватни управленски решения да поведе съселяните си към по-добро бъднуване, без да е нужно за това да го напиват безпаметно в кръчмата всяка вечер... Закроиха се грандиозни планове именно в местното обществено средище, към което се беше запътил и Пешо Щангата. Щом локалът се появи пред очите му, той се насочи с бодра крачка към входа. Влезе и чевръсто се насочи към бара, оглеждайки обстановката. Гъст цигарен дим го обгърна и почти задуши, а силната миризма на анасон и на пържено здраво го лъхна в лицето. Настани се на бара и поръча: - Една мастика и чаша вода, Мите! – след което извади пакет цигари и запали. Барманът, дребно на ръст момче, кимна утвърдително и се скри отзад. Пешо Щангата изпусна блажено облак дим и се загледа в познатите лица на посетителите. Видя бакалина и жена му, които, видимо добре почерпени, спореха на шише ракия за политика с пощаджията и бръснаря. На съседната маса лихварят играеше карти с най-големия шарлатанин в селото и очевидно губеше, ако се съдеше по животинското изражение на лицето му. А по-встрани група мъже от местната избирателна комисия изпробваха вместимостта на избирателна урна. Напъваха я с дълга като платно хартия, прегъната на осем, и се споглеждаха озадачено. Кутията беше тясна... Всички бяха обхванати от манията по кметските избори и това личеше и по превъзбудените лица, и по напрегнатите разговори. Но Пешо Щангата предпочиташе да си остане на бара, където да обмисли на спокойствие своя вот, и отказа няколко покани да се присъедини към някоя от масите. Барманът, който денем работеше в общината, донесе поръчката. - Как е хавата, Мите? Има ли нови кандидатури? – живо попита Пешо Щангата и отпи от чашата. - Има и още как! – възкликна барманът. – Краварката Цеца се записа с програма за замяна на коне в съседното село срещу кокошки, а овчарят Цеко предлага в даскалото да се изучава овчарският скок като задължителна дисциплина. С тях кандидатите набъбнаха на 71. - Какво даскало, бе? – възмути се Пешо Щангата. – Нали го закриха, след като даскалът се залюби с вдовицата на мелничаря и се преквалифицира. Сега разнася брашно из околията с каруцата на мелничаря. Много доходоносен бизнес! Барманът се плесна по челото: - А-а-а, Пеше, забравих да ти река най-важното: през две села от нашето изборите били пред провал. Никой тамошен не желаел да печата бюлетините, понеже били длъжки, а хартията не достигала... - Е па като си имат стотина мераклии за кмет, няма да им стигне мат`ряла – ухили се Пешо Щангата. – То целото им село не надвишава тая цифра, барабар с добитъка и с младите, забегнали в града. - Ама и ние вървим по техния път – смигна барманът и посочи с глава мъжете в дъното. – 71 е доста опасно число... - Да ти кажа, много съм затруднен за кого да гласувам тоя път... За настоящия кмет ли, за бакалина или за жена му, за Мадам от частния дом ли, за пощаджията, лихваря, попа, даскала, бръснаря, овчаря, за оня мошеник ли... Всички имат сериозни програми за развитие на селото и реални шансове за успех! – философски обобщи Пешо Щангата и се почеса по темето. Барманът остави на бара чашата, която полираше, и издигна уверено глас: - И аз имах подобни терзания, докато не реших сам да кандидатирам за кмет. Сега спя спокойно и се готвя сериозно за изборния ден – и мушна незабелязано двайсетолевка в ръката на сътрапезника си. Пешо Щангата остави парите на плота, допи си мастиката и на тръгване подхвърли: - Прав си, Мите! И аз ще се кандидатирам, вместо да си блъскам главата кому да дам гласа си. И без друго само ни лъжат, време е да вземем лъжата в свои ръце... Редактирано от - Елисавета на 10/10/2007 г/ 14:47:29 |
| КАЧУЛАТО ПРАВОСЪДИЕ - Честит празник, г-н Министър! – гласът звучеше възторжено и някак парадно като деветосептемврийски поздрав. Румен Петков се прозя шумно и отговори с отегчен глас в слушалката: - Остави, остави, Велчев. Почнахме се от снощи, а днес трябва да изнеса доклад пред медиите за разкритите от МВР престъпления по най-нашумелите дела. Имаш ли нещо за мене? - От прокуратурата решихме да Ви направим подарък по случай празника на МВР, г-н Министър – с все още възбуден тон каза онзи. - Пия само водка и то руска – прекъсна го Петков с шеговита усмивка. - Не, не е това, г-н Министър – смутено се засмя главният прокурор на страната и продължи, окопитвайки се: - Искаме да Ви зарадваме като Ви осигурим Маргините на тепсия, по бели гащи. Вече издадохме заповеди за обиск на всички фирми и офиси на братята и чакаме само Вашите разпореждания. Министърът на вътрешните работи се ококори от новината и плесна с ръце: - Сериозно ли? Това е прекрасно, Велчев! Откакто тези престъпници висят в затвора без присъди, смених десет чифта бели чорапи. Били постоянно болни и протакват делата – сега ще ги оздравея аз... Пипнахме ги накрая, гадовете! - Задържаните лица не подозират за нашите действия, г-н Министър – използвайки екзалтацията на министъра, не спираше да говори в ухото му онзи, - така че това ще бъде изненадващ удар за тях и благонадежден ход за нас да материализираме някое от предявените им обвинения. - Имате подрепата ми, Велчев! Действайте! *** Ранният следобед се изнизваше като дървена броеница в ръцете на турски общински съветник, а сградата на МВР пустееше. Служителите от ведомството купонясваха в градинки и кафенета, само Румен Петков като един истински капитан на кораб стоеше на работното си място и чакаше. Имаше недовършено дело, което не му даваше мира и го напрягаше. От неговия изход зависеше дали тази вечер министърът щеше се натараляска до козирката от радост или от мъка... Мизата беше висока – категоричното уличаване на двама много опасни престъпници в пране на пари, което щеше да продължи възходящата градация на добрата съвместна работа между прокуратура и МВР. И Румен Петков предвкусваше триумфа, когато телефонът му иззвъня. Беше висш служител от ведомството: - Г-н Министър, уведомявам Ви, че днешната акция е проведена успешно. Хванахме секретарките на Маргините по къси полички, момченцата им се напишкаха от страх, а от офисите им иззехме компютри с нови версии на игри и нерегистриран софтуер на Mircosoft Office. На основата на тези доказателства може да повдигнем обвинения на братята за злоупотреби с авторското право и интелектуалната собственост... - Браво, момчета! Отлична работа! – поблагодари му доволно министърът и приключи разговора. След което набра секретарката си и й нареди: - Свържи ме, миличка, с Бил Гейтс в Америка и след това ми донеси една бутилка водка в кабинета... |
| СВРЪХМОДЕРНОТО РЕШЕНИЕ Ветеринар Христосков, преквалифицирал се дългогодишен медицински работник, се взираше съсредоточено през телескопа си и наблюдаваше раждането на една свръхнова. Небето бе обсипано с дребни седефи, луната преяждаше със златен прашец, а вятърът рошеше косите на Христосков, сякаш го потупваше окуражително за преследването на определена цел. А целта на Христосков бе да не проспи свръхновата. Вярвайки на странно поверие, тя трябваше да му даде отговор на въпроса откъде да изнамери средства в поверената му общинска транспортна фирма, за да прокара трамвайни релси до гр. Банско, в пиковия зимен туристически сезон. Идеята, чието осъществяване щеше да доведе до реализацията на нова туристическа дестинация, беше отхвърлена набързо от кабинета, до който се бе допитал Христосков за финансова подкрепа. Смяташе се, че този проект е неефективен заради голямата отдалеченост на двете крайни спирки, което щяло да погълне целия общински и половината републикански бюджет за изграждането на инфраструктура и нейното материално поддържане. Не се отчиташе уместният довод на Христосков, че дестинацията би била голяма атракция за туристите, возещи се с трамваи от Летище-София до планинския си курортен хотел, както и че с този алтернативен транспорт се избягваха досадните градски задръствания и непочистените от снега пътни артерии. От това печелиха всички – най-вече българският туризъм и Столична община в лицето на ветеринар Христосков. Последния го посъветваха, като е толкова на зор да потърси помощта на прекия си началник – кмета Борисов, който да мине лично с багера и да положи основите на това велико дело. А Христосков се обърна към астрономията за съдействие. След като Маргините бяха освободени от съда заради десетки заболявания, а министър Масларова диреше бармани в чужбина, които да започнат работа в родните хотели, нямаше начин общинският началник да не разреши изправилата се на пътя му тежка задача. Като отговорен човек, свикнал да приема предизвикателствата на живота и да не се отказва при първата спънка, Христосков клечеше всяка вечер над телескопа си вкъщи в очакване на решението да се пръкне. И търпението му го възнагради – осени го идеята, че може да пренасочи неизплатените за последните няколко месеца заплати на подчинените си служители към авангардния си проект. Засмята наум – 400-500 хил. лева – не достигаха... Трябваше да поиска в заем от приятели останалите около 200 хил. лева. Ивестицията беше огромна, но рискът си стуваше. Бившият ветеринар и настоящ шеф на транспортното дружество можеше да стане богат, много богат човек от транспортните постъпления и от производството на нови трамваи, при това напълно законосъобразно в условията на конкурентна среда, без да му се налага да дава писмени обяснения за това. Прибра се в хола и заразглежда доволно телефонния бележник на мобилния си телефон... Редактирано от - Гичка Граматикова на 19/12/2007 г/ 11:24:03 |
| Весела Коледа на всички! Натиснете тук |
| Коледен виц на деня Попитали Дядо Коледа, след като не пропуска дете, на което да не донесе подарък за Коледа, дали и той няма някое съкровено коледно желание, което да бъде осъществено от премиера на страната. Дядо Коледа се замислил, погалил достолепната си бяла брада и отговорил боязливо: - Абе, аз наистина имам тайно желание, за което копнея и денем, и нощем, но не съм сигурен дали вашият премиер ще може да го изпълни - по-голямо е от размера на данъчните и социални облекчения от догодина и е несъизмеримо с коледната добавка на пенсионерите за тази година... Мечтая си да наема Миглена Ангелова, по мъж - Чакръкчиева, за Снежанка. Точно такава жена ми трябва - общителна, люта и оправна. Така напр. ще ми чете приказки и пее песнички за Лека нощ; ще вкарва в крак джуджетата всеки път, когато лентяйстват и не изпълняват служебните си задължения; "искрено и лично" ще разнищва проблемите на елените ми и ще ги предпазва от депресии; ще продава на най-изгодни цени правата за излъчване на раздаването на подаръците за децата; ще се омъжи поне още пет пъти в рамките на следващата календарна година и така ще надмине Лиз Тейлър по бракове - знаете, няма лоша реклама за нашия бизнес; пък и е леко цинична заради последната си сватба, осъществена по време на Коледните пости... Кой работодател не би желал подобна златна асистентка да му движи делата - ех, мечти... Натиснете тук |
| ГАДАТЕЛКАТА Гадателката разглеждаше с интерес стъкленото кълбо, което проблясваше. От няколко часа чакаше да й проговори с характерния си акустичен акцент, придружен със светлинни ефекти и гръмотевично озвучаване, но то проявяваше бебешки характер и мълчеше многозначително. Прие го като лоша поличба, изрече няколко магически заклинания, духна за по-сигурно и загледа страшно кълбото. Какво си позволява, ядосваше се оракулката! Да не е повредено? Болно? Или стачкува? То само това ни остава – и стъклените кълба да тръгнат да стачкуват! Преди около три луни и половина метлите на вещиците, шапките-невидимки на магьосниците, вълшебните пръчици на феите и златният пръстен на Румборак спряха да изпълняват служебните си задължения с искания за подобряване на условията им по поддръжка и за въвеждане на нормираното работно време. И предизвиквайки всеобща паника сред работодателите си, блокираха напълно дейността им. Застрашаваща стабилността и цялостта на Галактиката, стачката бе потушена за няколко светлинни мига от върховния главнокомандващ Гал, който заемаше и председателския пост в местния парламент. Той компенсира враждуващите страни с добре организирана седянка при петия Пандишпанов път, на добре узряла като коледна питка луна, с музика на Бетовен и сладоледени пастички с малинова заливка. Гадателката си припомни фантастичния им вкус, докато се бореше за надмощие със своенравното си стъклено кълбо. Заслужаващо да последва примера на свои събратя и да бъде пенсионирано без време, то саботираше изключително важната мисия на господарката си да разгадае какво очакваше Галактиката през следващата високосна нощ. Тя беше специална за всички, защото попадаше в цикъл от 28 дни, през което време ставаха странни природни катаклизми и се извършваха неблагоприятни на фондовата борса при съзвездието Страшния плъх операции. Затова бе належащо за оракулката, отговаряща и за бедствията, да разчете правилно хода на планетите през тази високосна нощ, за да прекъсне нишката на магическия кръг и да наложи пълната си власт над всичко. Кълбото обаче се инатеше като магаре на мост и отказваше да съдейства. За целта гадателката включи на пълни обороти женските си чар и хитрост и отправи към уреда на предсказанията си примамлива оферта за пълната му поддръжка и постоянно полиране на повърхността му до следващата високосна нощ, само ако проговори. Обезоръжено, то започна присветка и трещи. Обади се гласът като от подземие: - Очаква ни много тежка високосна нощ, господарке моя, съпътствана със снежни бури и задръствания, които ще парализират цялата Галактика – най-зле ще е положението при Шестолъчката; концесионерът по поддръжката на пътната мрежа ще излъже, че е пуснал 240 снегорини да чистят и ще мародерства градоначалника за пари – предупреди го да не му се връзва на номерата и да иска компенсации; ще има повсеместна авария на електро-преносимата мрежа и няма да има ток, главно в крайните, външни планети; ще спре и парното – във вътрешните; министър-председателят ще оправдае действията на отговорните за почистването на Галактиката структури и фирми със странната подредба на планетите, а главният главнокомандващ ще му опонира, че няма обратен ефект от тази подредба и магнитното поле не e нарушено – възползвай се от това разцепление на властимащите и организирай държавен преврат; при третото измерение ще стане нелепа злополука – ще рухне бетонна козирка връз момиче – предупреди фирмата-изпълнител за инцидента, но ако закъснееш - поне вземи записите от близката банка и ги дай на спасителните отряди, да видят, че под отломките има пострадал... - Абе, аз да не съм Супер Любо! – възнегодува гадателката. - Има и приятна част от моето предсказание – побърза да успокои оракулката кълбото. – Виждам, че в чест на едногодишното Еурочленство на Галактиката ни, ще осъмнем с изчистени до асфалт улици, сметоизвозването ще върви по преизпълнен график, а самата такса-смет ще се редуцира до 70 %. Залавяй се за работа! Редактирано от - Гичка Граматикова на 08/1/2008 г/ 18:18:24 |
| Хайдутин /пародия/ Я, надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея, каква е майка юнашка родила и отгледала такъв българин - хайдутин, кат братова наш Пирински! Да чуят моми и момци по сборове и седенки; юнаци по планините, и мъже в хладни механи: за младия войвода, от ранни години закърмен да люби и тачи Родината и да мрази оногова, който я гнети и поробва. Засвири, дядя, да разкажа как хайдутинът изучил четмото и писмото във чужбина и когато навършил 16 лет, се запасал с пищоля на тейко си, сбогувал се със майка си, изплакала очите си подире му, и нарамил вързоп с малко хлеб, сирене и вода, дошел на Софийската гара. Тук момчето не познавало никой, пренощувало във странноприемницата при Соколя, а на сутринта си купило кранта за петак и потеглило да огледа околността. Видело му се сумрачно и студено - било края на ноември, а наоколо щъкали на коне бейове -журналисти. Сърце му, младо-юнашно, не могло да понесе бей да гази родната му земя, где оставиха костите си много мъченици за благото на народа, а бесилото на Апостола още се веело окървавено там, на полето. И дал клетва пред Бога младокът, че доде е жив ще служи на Отечеството, докат не го види освободено от тая сган, журналята... |
| Като негър Невероятно, но факт - да си бял в България май не е никакъв лукс. Помисли! Не е ли по-хубаво да миеш улиците в щата Южна Каролина; да си негър, с голяма челяд и разплута жена /мислеща само как да си уголеми задника/; да гледаш шоутата на Лари Кинг и Опра Уинфри, докато оная ти пили какви големи намаления има в кварталния магазин, а децата да ти искат кинти, за да си наемат порно, обилно съчетано с бира, да има сандвичи и чипс... /чипсът ще ги умори тия американци заедно с бейзбола и колата/; да се скъсваш от бачкане, да мислиш за ипотеки и за колата, която могат да ти задигнат, докато си в зоопарка с децата; или може да те думнат за петарка посред ден пред супермаркета, а кремът на жена ти да се изсипе на земята заедно с плика с другите покупки; и не е изключено кръвта ти да изтече, докато дойде линейката и лекарите не успеят да те върнат от оня свят, но поне ще са сторили всичко - с чувство за дълг и с оборудване, без да те питат дали имаш здравна осигуровка, докато береш душа. Душа. Тая дума, олицетворение и на съвестта, в България е нечистоплътна като ромче за баня. Горката - не вълнува никого, освен по избори, когато се пазарува на килограм. Държавата, която, подобно Темида те гледа с вързани очи, нехае, но краде - о, как краде - Али Баба пасти да яде! А съседът ти от 12-ия етаж на панелката още споменава майка ти заради главоболието му от последния "хубав" скоч, който му даде да изпиете. Нямаш кинти да се обръснеш - заборчал си и към Дявола, а благоверната ти жена ти изневерява с колегата по неволя от съседния блок. Всеки ден ти спират водата, радиаторите ти събират прах, а токът няма скоро да е на режим... Така че си овътрен, пич! Дори да решиш да скочиш от Аспаруховия мост, за да докажеш, че имаш собствено мнение по ред въпроси, и се претрепеш - най-много като ДесиСлава два реда слава в някой жълт вестник да получиш. Но нещата не са толкоз зле - може по изключение да попаднеш в Книгата на рекордите на Гинес. В Новогодишната нощ един младеж скочи от Стамболовия мост и оцеля като по чудо, беше фиркан до козирката. Ти си на ход! Редактирано от - Гичка Граматикова на 28/1/2008 г/ 16:15:19 |
| Бабаитът с многостранните заложби Имам приятел, чиято съдба му откри неподозирани заложби и възможности за реализация. Животът ни срещна пред кварталното кафене, където ходя да си пия ичкията. Да, точно пред кръчмата видях за първи път човека, за когото ще разкажа, Данчо, му е името. Та Данчо продаваше слънчогледови семки - и в студ, и в пек стоеше неотлъчно на поста си и посрещаше клиентите на заведението, за което, разбира се, не получаваше бакшиш. Само забележки от обслужащия персонал, че разваля декорацията с пасторалното си облекло, и чат-пат шкембе-чорба от някой благоразположен клиент. Бизнесът на Данчо обаче вървеше добре и търговецът на семки се вписа в обстановката, предлагайки от най-сладкото мезе за бира на средностатистическия българин и занимавка -за децата. Един ден обаче Данчо изчезна. Това си беше същинска новина, както би отбелязал Ники Бареков, която изненада всички, но нищо повече. На следващия ден мустакатият мургавелко също не се появи, а на другия - бяхме готови да организираме спасителен отряд към Гражданска защита за неговото издирване. Данчо липсваше на всички. С осанката на тореадор, но доста хилав, силно издълженото лице и орловият нос, пеещите очи и засуканите на масури мустачки, циганинът беше спечелил доста приятели сред посетителите на заведението. Имаше и няколко разбити женски сърца, едно от които беше на готвачката - Цонка. Когато жената научи, че възлюбеният й я е изоставил, без дори да й напише писмо, прие раздялата мелодраматично и върза кънките като световен шампион по фигурно пързаляне при първия сгоден случай - даваха мача ЦСКА-Кремиковци. Поръчките за бира и кебапчета валяха, а Цонка от мъка по Данчо се насмукваше отзад със една домашнярка, донесена от собственика на ресторанта за по-особени поводи. В резултат за това, вместо да си догледаме мача с мезето и пиячката, където водихме в резултата, гледахме пияната мутра на Цонка, клатушкаща се към една от масите, да седне. Удоволствието ни се изпари тотално когато оная се олензи с беззъбата си уста срещу един клиент и му смигна. Грозна картинка, а пиенето беше недостатъчно... На третия месец от изчезването на Данчо ме споходи видение като тия на Емел Етем, че човекът го е закъсал нейде. Побързах да отида в кръчмето и да споделя съмненията си с останалите. Виждах Данчо вързан за едно дърво, темето му лъщеше на жаркото слънце, пот се лееше по лицето му, а устните му - съхнеха от жажда и силно стиснати. Един каза, че сънят ми е на суша, друг - че е на пари, а трети - че Данчо вероятно се е оженил и е избягал в чужбина. Като чу последното Цонка се насмука пак и падна в тоалетната, с разбит нос. Много сапунени сериали гледаше тая жена, много ни притесняваше да не посегне на най-ценното си... Подир година и половина Данчо пристигна като принц на бял кон, изтупан в ламен костюм и лачени обуща, и започна да обяснява надълго и нашироко какво му се бе случило през това време. Дошли двама непознати до него, казали му, че имат предложение за работа, на което Данчо не може да откаже, и единият му тикнал визитка в ръцете. На нея пишело с тъмен шрифт: "Лесни пари за кратко време. Времето - от Вас, парите - от нас." Когато прочел "пари", Данчо се оцъклил като кон в кладница. Омръзнало му вятърът да го бръска, а слънцето да го гори навън, а Цонка все искала да я водят на театър, така че склонил и тръгнал с непознатите. Завели го в някакъв склад, дали му по-представителни дрехи да облече и му казали, че ще има среща с шефа им – местен наркобос. Данчо се уплашил много, боже, къде е попаднал, но не посмял за възроптае - с такива хора шега не бива. Казал си, сигурно е станала някаква грешка, тия са се объркали и са спрели неподходящия човек. Той ще им обясни спокойно за недоразумението и ще се разделят со кротко-со благо. Когато обаче го завели при боса, видял стария си приятел от детинство Кольо Мискинина, който живеел кирпич през неговия. Изненадата за Данчо била огромна, потупали се братски с Мискинина и седнали на маса да се видят. Пласьорът бил отскоро в града и разбирайки, че Данчо продава семки на площада, пратил да го извикат при него. Искал да приюти стария си познат под крилото си, като го включи в стройната си организация за пласмент на синтетична дрога. Все още невярващ, Данчо се съгласил с охота. Дали му пистолет, осигурили му шикозна кола, с която да се придвижва, и рояци мадами, които да го развличат. Получил като личен продарък от Мискинина и златен часовник "Ориент", който веднага сложил на китката си. За жалост щастливите дни били кратки. Мискинина бил сгащен от полицаи по време на сделка и тикнат в затвора. Данчо загубил всичко, с изключение на часовника, който задържал. Оня се признал за виновен в поддържането на престъпна мрежа за разпространение на дрога и бил осъден на четири месеца общополезен труд. Шефът на полицията му се извинил публично за създадените неудобства и заявил, че не е лично, а Данчо се върнал при нас. Гледаше носталгично златния часовник, който проблясваше на ръката му, докато Цонка въртеше кебапчета на скарата. След всички перипетии Данчо беше отново сред нас и това трябваше да се отбележи подобаващо. |
| Апаши в детската градина Иванчо дърпаше настървено косите на Анжелинка и се опитваше да заплете едно налице, две наопаки с тях. Момиченцето, цялото обляно в сълзи, достигаше пета октава с гласовите си данни и можеше спокойно да замени Райна Кабайванска на Миланската скала. По-скоро пожарната щеше да се отзове на детския призив за помощ и лично Бойко Борисов, отколкото възпитателката Петрова, с тридесет годишен трудов стаж в детската градина. Беше й се паднала най-трудната група с деца, все на богати и известни в публичното пространство личности, и проклинаше късмета си над кръстословицата, търсейки дума за многолистно тесто с четири букви... До такава степен беше отчаяна от живота и от децата, на чийто психически тормоз беше изложена всекидневно, че потърси услугите на врачка, гледаща на боб. Водеше напълно природосъобразен начин на живот, заменяйки олиото със зехтин, а месото - с картофи. Дори се отказа от парното, заради вредните му изпарения, а картините по стените подмени със саксии с "Кавалер и дама". Въпреки това малшансът продължаваше да я следва като черна сянка – беше останала вдовица на младини, до пенсия й оставаха цели двайсет точки и редовно пропускаше любимия си сериал “Марина” заради режима на тока. - Той е дебел! - Той не е дебел! - Той е умрел! – детските възгласи извадиха възпитателката от унеса й. Едно от децата лежеше неподвижно в креватчето си, а другите бяха скупчени над него. Петрова разбута с лакти детската навалица като на Женския пазар и се доближи до пострадалото дете. То действително изглеждаше зле. С бяло като платно лице и безизразни очи, почти не дишаше. Възпитателката, която имаше сестринско медицинско образование, бръкна отревисто в устата на малчугана и извади оттам пъзел от конструктор “Лего”. Меглена Кунева трябваше да ги забрани напълно, мислеше си тъжно тя, докато детето идваше на себе си. Слава богу, можеше да се върне към медитацията си до изтичането на работния ден. Но, когато децата се нахраниха и легнаха по леглата си, се чу приглушен тътен като от подрънкването на монети в полицейски джоб. Петрова остави ръкоделието и отиде до прозореца да види какво става. На улицата двама маскирани мъже тичаха през глава и носеха нещо в един сак... В последствие полицията установи, че охранителната система на детската градина е била разбита с тайни кодове и от шкафчетата на децата са били задигнати вафли, сокчета и странни бели бонбонки... Апашите не бяха заловени, а г-жа Петрова зае овакантената заради случая длъжност “Директор” на детското заведение. |
| Агентът Инспектор Добромиров оглеждаше куртката на задържания. По нея имаше видими следи от сбиване – горното копче липсваше, на единия ръкав имаше засъхнала кръв и цялата вонеше на уиски и пури. - Значи, казвате, че не сте влизали в онзи бар, а само сте минавали оттам. Как казахте ви е името? - Иван Иванов. - От коя част сте? - От сухопътната. - Чин? - Младши лейтенант. - Та, лейт. Иванов, какво правихте снощи между 22.30 и 01.15? – Добромиров пронизваше жертвата с малките си очи. - Нали ви казах. Тъкмо изпращах приятелката си на гарата, за да хване влака за Бургас, и се връщах по обратния път към квартирата си, когато ония от бара ми налетяха – задържаният беше силно запотен от топлината в помещението и преглъщаше сухо. Донесоха му още една чаша с вода. Инспектор Дорбомиров се олюля на стола си, кимна на един от сътрудниците си, който побърза да му тикне листче в ръката. Инспекторът рече важно: - Вече проверихме това. Разписанието на влаковете сочи, че миналата вечер не е имало влак за Бургас, а само за Пловдив и за София. – Замълча за кратко и въодушевено продължи: - Пак ви питам, какво правихте снощи в бар “Сините птици”? Познавате ли лицето Бисер Николов и участвате ли в организирани от същото лице явки в неговата квартира? Иванов беше висок брюнет, с добро телосложение и правилни черти на лицето. На кутрето на едната си ръка имаше златен пръстен, който не остана незабелязан от инспектора. Говореше тихо, почти пресипнало и постоянно отбягваше погледа на препитващия. Явно крие голяма конспирация, мислеше си Добромиров, докато Иванов се въртеше неуютно на мястото си под кръстосания огън на въпросите. Но инспекторът беше опитен служител и щеше да изкопчи истината от него, ако трябваше и цяла нощ да стоят в тая изгнила дупка. - Може ли една цигара? – постара се да спечели малко време задържаният. - Ще получиш цигара, когато ми отговориш на всички въпроси и те са задоволителни! – железният тон на Добромиров разряза въздуха като с нож. Той се изправи и надвесвайки се над уличения, процеди през зъби: – Ако се наложи ще стоим тук цял месец, докато не ми кажеш откъде познаваш лицето Бисер Николов и какво прави снощи в бар “Сините птици”? Свързан ли си с кръга “Скорпион” и не използваш ли псевдонима “Драган”? Притиснат до стената, Иванов започна да пее: - Казвам се Иван Иванов. Младши лейтенант съм към сухопътните войски. За първи път чувам за лицето Бисер Николов. В бара бях с проститутка. Не съм присъствал на явки и не участвам в никакви кръгове. Бях вербуван като агент от военното контраразузнаване преди две години, но не съм писал доноси. Псевдонима “Драган” получих тогава, но не съм подписвал никакви декларации за съгласие. Никого не съм наклеветил, честно! Аз съм един страхливец! Дори не знаех, че още ме водят на отчет... - Лъжеш! Не изпорти ли пред полковника колегата си Петров, че е мохамеданин, понеже се молил по пет пъти на ден? Ами щурмовака Наумов, че не се къпел редовно и омирисвал стаята ви с чорапите си? Или оръжейника Георгиев, че не си чистел оръжието? Или редник Раянов, че всяка нощ притискал до ноздрите си едно и също напарфюмирано писмо от момиче? - Нищо от това не е вярно! – Иванов изпадаше в истерия и стискаше в юмруци ръцете си. – Кой идиот ви е наговорил всичките тия измишльотини? - По спешния телефон 112 се свърза с нас серж. Никифоров. Съобщи ни, че сте го обадили, че брат му служи във същата рота. А човекът няма брат и ни помоли за съдействие. Каза, че самият вие сте шпионин, заплашващ сигурността на страната ни... |
