КАКВО НАПИСАХ?
Отиди на страница:
| Доста еротичен десерт, макар и да личи ясно фантазията, а не самото изживяване.А може би е стремеж към изкусяване.Знам ли, само коментирам. |
Абсолютен хардкор! Че е хард, хард е. Но бих го нарекъл арт-хардкор - нещо като филмите на Ендрю Блейк  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Бе и ти май към уманитарите залиташ  Ендрю Блейк си е чиста фетиш-еротика, при това повечето му запомнящи се сцени са лезбийски. Ендрю Блейк никога не си е позволявал простотии с торти и ягоди, ако обстановката не е подходяща, той не е Салиери. Не може да "ядеш" ягоди върху "щедрата плът" , щото хем се опитваш да изглежда изискано, хем плюскаш като прасе от копаня. Бялото пенливо вино в този случай само ще предизвика коремни спазми. При Блейк почти няма плът, тъй като на него силата му е не в показването, а в прикриването. Може да акцентира върху "пойнта" , но всичко останало е стилно. Във филмите му дори не се пие кафе! |
За ядене върху плът си има еталон в киното, който не е надминат - Hot Shots (Смотаняци)  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Eй, ще прогоните съвсем Гичето бе, тя и без туй ни навестява рядко.... Гиче,  Епитафията ми стоеше някак чужда сред останалите ти произведения, та покрай нея видях къде си намерила нов пристан с усмихнати, радушни и ненацупени ценители,  Дано ти е хубаво там! Топовие, да не би да искаш да кажеш, че поредният номер Десерт е кичозно подражателство /още едно/ на сцени от 9 седмици и половина? Има нещо такова - с тия изтъркани ягоди и пенливо вино, сметаната липсва обаче, а и един мъж едва ли би участвал в подобно сиропирано пиршество, накрая и с боле /болето е доста сладка напитка/. Но пък Гичето си има едно голямо предимство - при нея всичко изглежда алчно и неистово, въпреки наивната и старомодна образност. С една дума, ако Гичето би могла да намери подходящите думи, за да изрази новаторски и неподражетелно тая напираща и изгаряща страст, дето я топи отвътре, би се получило нужното съчетание. Но това, така или иначе е въпрос на техника и малко хитрост. Гиче, не ни забравяй, на мен ми липсваш |
Гиче, ето какво имам предвид. А ти си го подала наново, разгеле, ще изглеждам и подплатена с примери на място: Какви са тия устни, дето "съхнат жадно", а тялото потрепва от "немощ и копнеж". Ами остаряло, изтъркано, от времето на символистите от по-миналия век. Не се сърдиш, надявам се, а и не го казвам за първи път. |
| Девет седмици и половина е бледо копие на истинските чувства от реалността. Зелено е дръвото на живота. НА ДЪНОТО Седя на пода в кафенето. Мълча. Канят ме да седна в сепарето. Муча. Показват ми от бара чаша. Търча. Но сещам се за срещата наша. Фърча. Набивам фар във твоя стоп. Каканижа. Речта ти ускорява във галоп - ставаш рижа. Успокоявам те: "Душа, не бери грижа"... Вадиш някаква маша да ме пронижеш. Бягам ужасЕн и плах, ти крещиш не че много ме е страх, но врещиш. Отварям някаква врата и изчезвам във нощта, а някъде далеч зад мен започва стария рефрен: Седиш сама във кафенето. Мълчиш. Канят те във сепарето. Мучиш. Показват ти от бара чаша. Летиш. Забравяш обичта наша и цъфтиш. |
| Няма никакво подражателство, Сиби. Лирическите просто ядат ягодово боле накрая - къде ги видяхте тия ягоди върху тялото на мадамата, си е загадка за мен... И аз те обичам! |
| Гиче, ягодите присъстват навсякъде като символи, а оттам човек неминуемо асоциативно си представя сцените с Мики Рурк и Бейсингър. Между другото, четох някъде, че двамата не можели да се се понасят и не си говорели дори, а когато се налагало да се целуват, Ким Бейсингър била отвратена, защото се едно облизвала мръсен пепелник. Това между другото, Ето ги ягодите: Като свежи горски ягоди потръпват възвишенията ми, повдигащи се и снишаващи се под напора на силните ти ръце. Първата част - става. Но това? повдигащи се и снишаващи се под напора на силните ти ръце. Този вид причастия са особено неподходящи за стихотворения, а напорът на силните ти ръце, е наивен баналитет. Аз рядко се захващам да правя структурален анализ на стихотворения и проза, правя го само за приятели, но пък знам всичко за него, имах един от най-великите учители в Университета. Затова и не се опитвам да "творя". Когато знаеш всички съставки на манджата и рецептата, магията изчезва. Надявам се, че съм ти полезна, да, обичам те и аз. Редактирано от - Сибила на 14/9/2007 г/ 16:41:17 |
Топовие, ти ме съсипа с това стихотворение, хаххххааааа, ето, това е, не съм броила стъпки, рими и цезури, обаче е потресающо,  Да, в продължението ТЯ беше чудесна, а ТОЙ - стар, охлузен, вапцан кон. |
Абе, старостта не прощава, дето викат французите - няма спасение от обидите на времето, та той беше теглил няколко бои връз косата, а брада имаше ли - не помня, ама не беше приятна гледка. Тя беше хубавичка - таман.  |
| Приповтор “Slave to Love" - Bryan Ferry Натиснете тук "You Can Leave Your Hat On," Joe Cocker Натиснете тук |
| Да, саундтраковете, припомнени от Док, най-добре характеризират градацията (или деградацията) на вапцания кон от Ким до Анжи |
| В кака има още хляб. Гледайте новото и муви: Even Money by Mike Rydell Starring: Kim Basinger, Danny DeVito, Nick Cannon, Jay Mohr, Forest Whitaker, Carla Gugino, Ray Liotta, Tim Roth, Kelsey Grammer Even Money Trailer Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 14/9/2007 г/ 17:21:07 |