КАКВО Е КОМУНИЗЪМ ?
Отиди на страница:
| От 1920 година Русия става една полицейска държава в истинския смисъл на думата- Органите на държавната сигорност обхващат всички области на живота до най интимните и включва огромния апарат от чиновници които е бил необходим за да се контролира националисираната икономика. Бавно но сигурно, Чека поема отговорност за областти от живота които нямат нищо общо със сигурноста на държавата. Всякъква покупко-протажба между частни лица, ко.лкото и елементарна да е била, бива наричана "спекулация" и е била наказуема. През 1921 година Феликс Джерджински става шеф на Чека като същевременно е комисар (министър) на вътрешните работи. Така беше след това и в другите соцстрани. Всички министри на вътрешните работи бяха най-високите шефове на Държавна сигурност. Като най-големи врагове на "държавата" - тоест на болшевиците по това време са се смятали "буржоазните социалисти" тоест социалистите които смятали че няма нужда да се избиват една маса хора за да се строи едно общество в което всички накрая да се чувстват добре. Аз се чудя дали ръководителите на днешното БСП знаят, че те, ако бяха по времето на "Голямия другар" Л, всички щяха да бъдат обявени за врагове на народа и екзикутирани. Точно наличието на тези "буржоазни социалисти" е било пряката причини да се създаде Чеката и Русия да стане този ад на земята какъвто е станал. Ад вместо Рай. |
| Чеката е била като един октопод, чиито пипала са обхващали цяла Русия в желязна прегръдка. Към средата на 20 те години тя е имала около 250, 000 назначени. Към най-важните задължения на тази мафиозна организация е била организацията и администрацията на "концентрационните лагери" , една форма която те не са измислили, обаче са дали съвършенно ново съдържание на понятието. Като техни пълноценни наследници стават Гестапо, със същото тълкуване на това понятие "концентрационен лагер". С три неща руските комунисти допринасят за въвеждането на нови политически методи в 20 век: това са концентрационните лагери, еднопартийната държава и всемогъщата политическа полици, тоест полиция създадена не да защищава отделния човек от криминални деяние, а да "защищава" господствуващата партия от отделния човек. |
| Добре дошъл, Ковалски ! Много се радвам както това, че оценявате писаното от мене, така и вниманието и сериозността с което четете това което написах. Аз не съм винаги сигурна в правотата на изразите ми - и поради това, дали наистина правилно изразявам това което искам да кажа - защото аз никога не съм писала такъв тип работи на български. Често трябва да преведа изразите от езика на който мисля на български и след това сама забелязвам как едностранчиво нещата звучат. Когато почнах да се ровя в руската история моят мотив беше преди всичко да разбера комунистическата парантеза в българската история 1944 - 1989. И, трябва да кажа, имам една определена картина на случилото се, защото разбирам защо се е случило. Още един път Добре дошъл, и ще се радвам да прочета всички ваши коментари ! Салман |
| Ясенево, аз не разбирам руски, така че нямам удоволствието на ви отговоря по какъвто и да е начин. Салман |
| Я да видим Сега, дали съм разбрал правилно някои правила, правилници, разпоредби и пр. наредби... Значи така, логически погледнато, за едни може - за други не може! Щото ако за едни-други може, следователно и аз мога! Нали така?! Е, щом и за мен може...ами ей Го: (без извинение) __________ СЕПТЕМВРИ 1 Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв - величав. Дълбоко сред мрак и мъгла. Из тъмни долини - преди да се съмне из всички балкани из дебри пустинни из гладни поля из кални паланки села градове дворове из хижи, колиби из фабрики, складове, гари хамбари чифлици воденици работилници юзини заводи: по пътища и по завои високо по сипеи, урви, чукари, бърда през слог и рид през глухи усои през есенни жълти гори през камънаци вода мътни вади ливади нивя лозя овчарски пладнища глогини изгорели стърнища трънаци блата: изпокъсани кални гладни навъсени измършавели от труд загрубели от жега и студ уродливи сакати космати черни боси изподрани прости диви гневни бесни - без рози и песни без музика и барабани без кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби: на гърба с парцаливи торби в ръцете - не с бляскави шпаги, а с прости тояги, шопи със сопи с пръсти с копрали с търнокопи с вили с брадви с топори с коси и слънчогледи - стари и млади - се спуснаха всички отвред - като отприщено стадо от слепи животни, безброй яростни бикове - с викове с вой (зад тях - на нощта вкаменения свод) полетяха напред без ред неудържими страхотни велики: НАРОД! 2 Нощта се разсипва във блясъци по върховете. Слънчогледите погледнаха слънцето! Зората от сън се пробуди сред гръм от картечници: От далечните склонове - удар след удар - заплющяха луди куршуми - олово. Топове като зинали слонове зареваха... Трепет и страх. Слънчогледите паднаха в прах. 3 Глас народен: Глас божи С хиляди ножа прободен народ - затъпен унижен по-нищ и от просяк, останал без мозък без нерви - въстана из мрака тревожен на своя живот - и писа със своите кърви: СВОБОДЕН! Глава първа: Септември. - Глас народен - - Глас божи - О боже! подкрепяй свещеното дело на грубите черни ръце: влей смелост в нашето гърмящо сърце: Не искаш ти никого роб - и ето - кълнеме се в нашия гроб - ще възкресим ний човека свободен в света. Пред нас е смъртта - о нека! но отвъд: там цъфти Ханаан от Правдата обетован нам - вечна пролет на живия блян... Вярваме! Знаем! Желаеме го! С нами бог! 4 Септември! Септември! О месец на кръв! на подем и погром! Мъглиж беше пръв Стара и Нова Загора Чирпан Лом Фердинанд Берковица Сарамбей Медковец (с поп Андрей) - градове и села. 5 Народа въстана - с чук в ръката, обсипан със сажди, искри и сгурия, - със сърп сред полята, просмукан от влага и студ: хора на черния труд с безглаголно търпение - (не гении таланти протестанти оратори агитатори фабриканти въздухоплаватели педанти писатели генерали съдържатели на локали музиканти и черносотници) А селяци работници груби простаци безимотни неграмотни профани хулигани глигани - скот като скот: хиляди маса народ; хиляди вери - вяра в народний възход, хиляди воли - воля за светъл живот, хиляди диви сърца - и огън във всяко сърце, хиляди черни ръце - в червения кръг на простора издигнали с устрем нагоре червени знамена развени високо широко над цялата в трепет и смут разлюляна страна на бурята яростен плод: Хиляди - маса - народ. 6 Блесна над родни Балкани, издигнали пъп срещу небето и вечното слънце светкавица - гръм хрясна право в сърцето на гигантския столетен дъб. Хълм подир хълм ек бързолетен отпрати далек през чуки грамади към стръмни долини в каменни дупки - пламтящо легло - дето спят на витло пепелянки и смолци, в пещери на змеици и змейове, в глухи хралупи на вещици - и екота сля се с далечно ехо: екот и ропот на водопади потоци порои - бесни рукнали в бездната с гръм. 7 Започва трагедията! - 8 Първите паднаха в кърви. Метежният устрем бе посрещнат с куршуми. Знамената изтръпнаха пронизани. Планината гърми... Там горе далечни и близки хълми потъмняха обнизани с хора - плъпнаха черни редици: редовни платени войници и разлютена милиция. Всички те знаят: "Отечеството е в опасност!" Прекрасно: но - що е отечество? - И яростно лаят картечници... Първите паднаха в кърви. Зад далечните върхове забумтя артилерия. Затрепераха градове и села. Мъртви тела - окървавени трупове - застлаха склонове валози пътища... С извадени саби кавалерийски отряди подгониха разбитите селяни - доубивани, стреляни с шрапнели, фугаси - бягащи в ужас на всички страни, догонвани в къщите и съсичани там с кървави саби под нисък сайвант сред писък на изплашени баби, деца и жени... - - - - - - - - - 9 Войските настъпваха. Под грозния звук на шрапнелите изтръпнаха и най-смелите: в отчаяние към небето издигнати голи ръце. Ужас без слава замръзна на всяко лице - очи без страдание. "Всеки да си спасява живота!" По всички пътеки ето спущат се рота след рота - пехота кавалерия артилерия. Бият атака барабаните. Паника - високо над изподраните червени знамена - бич от пурпурни пламъци вей. Там посред общия смут сам, като луд епически смелия поп Андрей с легендарния топ стреля снаряд след снаряд... В последния миг: "Смърт на Сатаната!" извика побеснял и велик - и обърна назад своя топ: последната граната изпрати право там - в божия храм дето бе пял литургия, ектении... И се предаде. "Да се обеси червения поп! Без кръст - без гроб!" До телеграфния стълб бе изправен. До него палача. Капитана. Въжето бе готово. Балкана тъмнееше мрачен. Небето - сурово. Попа стоеше огромен, изправен в целий си ръст, цял спокоен като гранит - без жал без спомен - на гърдите Христовия кръст и с поглед в балканите впит - далеко сякаш в грядущето... - Страхливо вий поглед отпущате пред близката смърт на човека, палачи! Що значи смъртта на един? Амин! Захрачи и плю. Бързо нахлу сам на врата си въжето и без да погледне небето - увисна - език между зъбите стиснал: велик сюблимен непостижим! 10 Есента полетя диво разкъсана в писъци, вихър и нощ. Буря изви се над тъмни балкани - мрак и блясък и гракащи гарвани ято - Кървава пот изби по гърба на земята. В ужас и трепет снижи се всяка хижа и дом. Погром! Трясък продъни небесния свод. 11 Тогава настана най-ужасното: Бясно захласната заудря в душите тревожна камбана - удря, бие, звъни... Нощта падна тъй ниско - глухо и страшно заключена от всички страни. Смъртта - кървава вещица сгушена във всичкине ъгли на мрака изписка, и ето посяга далеч и навред из нощта: със своите сухи ръце - дълги, безкрайни - улавя и стиска зад всяка стена по едно ужасено сърце. О, нощ на безименни тайни! - и тайни, и явни: Мегдани отново с кармин окървавени. Смъртни писъци в преръзано гърло задавени. На вериги зловещия звек. Затворите пълни с хора. В двора на казарми, затвори от командвани залпове ек. Вратите залостени. Чукат отвън тъмни гости. Сина със револвер в ръката мъртъв на прага прострян. Бащата обесен. Обезчестена сестрата. От селата задигнати селяни след тях - войници: мрачен конвой. За да бъдат разстреляни: Команда: стой! "Огън" - изтракаха пушки: Ку Клъкс Клян - "бий!" - залп. Десет трупа от брега пльоснаха тежко в мъртвите мътни води на Марица. Окървавена повлече ги скръбната родна река. Военна музика нейде далече през обезлюдени улици гърмеше "Шуми Марица..." Окървавена... В изпотъпкани ниви трънливи между бодил и високи треви се валят червени глави с накълцано обезобразено лице. Бесилки разпериха черни ръце (привидения в мъртва мъгла). Непрестанно се носи страхотния марш на топора ударил о кокал. Горящи села озаряват далеч кръгозора. Потекоха кървави вади. Пламнали клади лизнаха със светотатствен език светото подножие на божия престол. Замириса на живо месо. Ужасени отвис небесата нададоха вик блажените жители на светлия рай - на бога свирепо Осанна - Край. Урагана престана, халата спря най-подир: мир и тишина настана по цялата страна. Кървав на боговете курбан. 12 Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила... Ахил беше грубата сила. Военния демон. Ахил беше стар генерал на Н. Ц. В. цар Агамемнон. Ахил бе герой. С безброй кръстове, ордени, ленти... Пиедестал на реда и тишината в страната... Но днес ний не вярваме вече в герои - ни чужди, ни свои. Троя бе опожарена и срината. Приам и Хекуба загинаха. Ахил тържествува... - Какво е за него Хекуба? - Душата му дива и груба не чува плача на свещената майка, разкъсъна над безименни гробища с кърви оръсени израснали в миг - толкоз много - безброй. - Какво е за него Хекуба? - Ахил бе герой. Ахил бе верик. Бич божий изпратен от бога. Но Ахил ще загине под гняв и проклятия. - И загина падна в позорно падение: на убиеца вярна отплата. Агамемнон уби Ифигирия - и загина: Клитемнестра уби Агамемнона - и загина: Орест със Електра уби Клитемнестра - и загина... Едничка остава - стои и пребъдва през вековете - Касандра-пророчица: тя вещае възмездие - и всичко се сбъдва. Безсменна прищявка, игра и забава на боговете. Вековечен разцвет на божествена стръв. Всяка смърт е за тях развлечение, всеки вопъл - шега. Смърт, убийство и кръв! Докога, докога? Вседържителю Зевс Юпитере Ахурамазда Индра Тот Ра Йехова Саваот: - отговаряй! Кръз дима на пожарите се издига и бие ушите ти вика на убитите, рева на мъченици безброй върху клади горящи дърва: - Кой излъга нашата вяра? - Отговаряй! Ти мълчиш? Не знаеш? - Ний знаем! Ето виж: с един скок ний скачаме право в небето: ДОЛУ БОГ! - хвърляме бомба в сърцето ти, превземаме с щурм небето: ДОЛУ БОГ! и от твоя престол те запращаме мъртъв надолу вдън вселенските бездни беззвездни, железни - ДОЛУ БОГ! По небесните мостове високи без край с въжета и лостове ще снемем блажения рай долу върху печалния в кърви обляния земен шар. Всичко писано от философи, поети - ще се сбъдне! - Без бог! без господар! Септември ще бъде май. Човешкия живот ще бъде един безконечен възход - нагоре! нагоре! Земята ще бъде рай - ще бъде! |
| Има една поговорка: - "Де го чукаш, де се пука"! Ако все още някой е недоразбрал - ставa дума за досадата от цели 22(двадесет и две) страници copy-paste на стара комунистическа литература... Това е титаничен труд, който все пак трябва да се уважава!  Ето защо, и поради което: - "Rot Front"!!!   Дерзайте! Редактирано от - OLDMAD на 23/3/2007 г/ 13:09:33 |
| Олдман, чак толкова досадно не могат да бъдат тези 22 страници, след като ти ги четеш толкова усърдно. |
| Ковалски, благодаря за обяснението ! Поемата на Гео Милев е разбира се фантастична. 1944-89 маркират официалните представи за господстването на комунизма, съществуването на соцлагера. Но последстията от комунизма България ще носи много време след това. И понеже за мене няма разлика между комунистическата и фашистката идеология, това което се е случило през 1923- 25 го вярвам напълно. Аз искам също да поясня, че аз съм чиста българка, обаче съм живяла повече от 2/3 от живота си в чужбина, говоря друг език в семейството и, трябва да си призная, мисля на този език. Но говоря български по-добре от колкото пиша, не ми личи че съм живяла толкова години извън България. Поздрави Салман |
| Колко са жертвите на червения терор точно от този период историците, както руските така и западните, им е много мъчно да изчислят. Предположенията са между 50, 000 и 140, 000. Става въпрос за периода след опита на Каплан да убие Ленин до неговата смърт. Това което всички историци и политолози са на едно и също мнение е че ако не беше терорът, нямаше да има Съветски Съюз. Настроението сред руското население е било крайно негативно срещу болшевиците. Хората са ги смятали за обикновенни бандити, които рано или късно ще попаднат в затвора. Тъй че "безмилостния терор" на Ленин ( има ли "милостив терор", се питам аз) е бил необходим като "слънцето и въздуха" за болшевишките теорористи. Терорът е трябвало да бъде безмилостен по простата причина, че болшевиците наистина са били заобиколени от "врагове", тоест от нормалното руско население, чиято единственна надежда е била да се освободи от тяхното присъствие. Идеята с терора е била да се раздели руското население на различни пластове, да внесе недоверие и враждебност между пластовете, да разруши волята на отделния да действа и мисли самостоятелно и да го превърне в колективна овца. |
| С въвеждането на червения терор болшевишката мафия е имала една преди всичко "възпитателна" цел: да научи руския народ да живее, мисли и действува по заповед, по "социалистически". Когато знаеш, че за да те екзикутират не е необходима да си направил нещо, ти може да си напълно невинен и това твоите палачи много добре знаят, това има страхотен психологически ефект над всички. Както един голям руски поет каза:" Не е достатъчно ти да обичаш Съветската власт, Съветската власт трябва да те обича тебе." Единственният изход, и ли по-скоро надежда в такива обстоятелства дава духовното самоунищожение комбинирано с някаква странна идентификация с убиеца. Този феномен в днешно време наричат "Стокхолмския синдром": когато твоят живот е напълно зависим от някоя нерационална, психопатична сила, ти търсиш някаква форма на свръзка с този, който те заплашва, чрез самоунищожаване и идентификация. По този начин болшевиците са промили мозъците на руското население, направили предатели един на друг от деца, бащи и майки. И крайнният резултат е фанатизма. |
| Само това промиване на мозъците чрез терор е направило възможно, около 200.000 болшевици (официални руски данни) да покорят повече от 100 милиона хора в Русия. Тази тактика обаче повлиява на самите болшевици, защото ти не можеш da избиеш една маса хора и да си останеш същия. Същият ефект се е и наблюдавало сред офицерите от Държавна сигурност след 1944: депресии, самоубийства и така нататъка. За да може да не ти повлияе убийството на един невинен човек ти наистина трябва да си "пълноценен" психопат. А голяма част от болшевиките са били все пак донякъде нормални хора, въпреки абсурдната наивност и некритичност. След този терористичен период няма и помен вече от диалог, толерантност, изобщо всякакви такива "буржоазни" преструвки. Терорът спаси комунизма, но той и разяде напълно неговата душа, неговата същност колкото и хипотетична тя да е била. |
| Салмане, Ако Фидел Кастро почине, от болест или старост, ти сигурно ще получиш оргазъм и разрив на сърцето. Само тогава темата ще спре. Има книга "Акцентеруеми личности", трябва да я прочетеш, ще се откриеш там. Редактирано от - избори до дупка на 25/3/2007 г/ 21:20:51 |
| избори до дупка, успокой се, темата няма да спре. Тъй че ще продължаваш да имаш удоволствието да я четеш и препрочиташ. |
| Благодаря за подкрепата, Ковалски ! Това наистина ще бъде добре. Колкото повече такива коментари получавам като тези на двамата по-горе, толкоз повече разбирам колко е нужно да се пише по този начин по който аз пиша. Поздрави Салман |
| Нещо невероятно намерих в мойта библиотека съвсем преди малко: статия на Георги Димитров във вестник Правда от 26 август 1936 година като коментар на процесите в Москва 19 - 24 август 1936 ! Щ е преведа цялата статия , която е преведена на немски и издадена от комунистическото издателство Партизан. Заглавието е :"Да се защищават долните терористи е да се помага на фашистите" от Г.Димитров "Човек не може без чувство на възмущение и дълбоко разочорование да чете телеграмата, която представителите на Социалистическия Интернационал и Интернационалното профсъюзно движение de Brouckere, Adler, Citrine i Schevenels с такава бързина изпратиха на съветското правителство по повод процеса срещу терористичния център на тротцкистите и зиновиевците. Защо тези реакционни господа не бързаха да да помогнат на Комунистическия Интернационал когато той молеше да се помогне на работниците от Астурия през октомври 1934 или на абесинският народ, когато той бе нападнат от италианските фашисти ? Не разбира се. Аз си спомням че те обясниха че са некомпетентни по този въпрос. Но тогава ставаше въпрос не само да се защитят интересите на целия испански народ, а и на цялото интернационално пролетарско движение. Тогава ставаше въпрос за борба срещу на срамните завоевателни войни на империалистите. И сега изведнъж тези господа искат да защищава терористи, вдигнали престъпните си ръце срещу водачът на съветската власт." продължава |
Оная дама отгоре ли ти е личния доктор-психиатър? 