КАКВО Е КОМУНИЗЪМ ?
Отиди на страница:
| Квинтесенцията на марксизма е премахването на частната сабственност. Ленин заповчва с експорприацията на недвижимите имоти, първо земята на всички не селяни (земевладелците аристократи), след това на къщи, постройки и здания в градовете. След това идва декрета за самоосвобождаване на държавата от всички заеми и задължения, към чужбина и в самата Русия. През 1918 идва декрета за премахване правото на наследство и национализацията на индустрията. Това разбира се води до въвеждане на плановата икономика, така наречената командоекономика и въвеждането на принудителна работа за всички. Всички тези мероприятия са инициирани от стари модели на управление: военния социализъм в Германия след Първата световна война, който помага на населението да преживее въпреки страхотния натиск на блокадата от страна на победилите страни. Друг подражаван пример е средновековнаата руска патримониелна държава, която е оставила най-трайни следи в манталитета и управлението през всички периоди на руската история, включително и на днешна Русия. За повечето руснаци и до сега е държавното=феодално владение на економиката много поестественно от колкото абстрактното право на собственност и целия комплекс от права и задължения на отделния индивид които следват "капитализма". Обикновенният руснак е имал(и до сега има) много малко доверие към такива абстрактни величини като "демокрация" "права на човека", "респект към индивида" и т.нататъка. Но това важи също така и за непросветените и глупаво наивни български прокомунисти днес. Те не виждат изграждането на държава респектираща тези норми като един процесс на ментално развитие на отделния индивид, а като на една игра на думи, манипулация на "народа". Но това е разбира се бай Ганъо в цялата му величина. |
| Трагедията на икономическа политика в ком.Русия се състои преди всичко в много елементарните познания на създателите и, както на Ленин така и на неговите съратници по въпроси на националната икономика. Никой от тях не е имал икономическо образование и всичките им познания идват от четене на социалистическа литература. Никой от тях не е бил шеф на фабрика или е печелил по някакъв начин пари от производство или търговия. Тази липса на опит е отворила широко вратите за свободни фантазии и абсурдни импровизации в управлението, които сега не можем дори да си представим каква абсурдна действителност са представлявали. Николай Суханов, съвременник на събитията и писател, описва най "учения" и влиятелен икономически съветник на Ленин Юрий Ларин по следния начин:" един долнопробен кавалерист чиито фантазии нямат граници, един жесток експериментатор, "специалист" по всички форми на държавна администрация и дилетант във всички тези". Всички са били абсолютни аматъори, които без всякъква отговорност разрушават икономиката на Русия без да знаят как след топва трябва да се създава нова и така обричат милиони хора на глад и смърт. |
| Цялата бездънна арогантност и незнание на елементарни икономически законности от страна на болшевиците се проявява при опитите през този период да се въведе безпарична икономика (!!!!). Маркс е писал много високопарни безмислици относно същността на паричната система и функция, които той дефинира като "алиенираната способност на човека"(какво ли пък означава това, се питам аз ?), "работа в изкристализирана форма", "чудовище освобождаващо се от създателя си за да го покори след това", изобщо такива грандиозни идиотщини които само един необразован комунистически мозък може да вземе на сериозно. Такива приказки разбира се се харесват на всички ляви псевдоинтелектуалци, които както сега така и преди това, никога не са могли да печелят пари - поради собственната си неспособност и не преприемчивост, и не са могли да са наслаждават на удоволствията които наличието на пари предлагат. Само Лениновото бездънна арогантност и незнание на елементарни факти не му е позволила да разбере, че парите са начин на регулиране отношенията на разделение на работата и размяна на стоки и service в развитото човешко общество. |
| Първото мероприятие за да се премахнат парите е било предизвикването на изкуствена инфлация за да се обезценят парите. Болшевиците чисто и просто почнали да печатат пари в изобилие, пари които разбира се нямали никаква стойност, фалшиви пари. С тези "боядисани хартийки" както са ги наричали, те заплащи на селяните за житото им и на заплатите на държавните чиновници. В краят на царското време в Русия е имало на пазара 19, 6 милиарда рубли. По-голямата част били т.н. царски рубли, "николаевки". Малко по-късно, след " революцията" Временното правителство издало също така "керенки", парчета хартия само с един печат на едната страна , без номер, серия, от кого е издадена банкнотата . Болшевиките продължавали да печатат такива безстойностни хартийки и така само година и 2 месеца след това през януари 1919 година е имало в Русия 61, 3 милиарда рубли в обръщение.Дори този който има само една много елементарна представа от икономика може да си представи каква катастрофа е това - да пуснеш фалшиви пари в обръщение, да плащаш на хората за труда им с безстойностни хартийки. От тогава нататък лудостта на болшевиките акумулира. През май 1919 година държавната банка получава позволение да печата колкото си иска банкноти. От тогава нататъка печатането на банкноти става най-развития клон на съветската индустрия. До края на 1919 има вече 225 милиарди рубли , 1920 1.2 билиона, 1921 16 ТРИЛИОНА рубли, за да стигнат 200 трилиона през 1922 година. Единственните пари които са имали някаква цена са били старите царски рубли, николаевките. Цените са се повишили в сравнение с 1913 година 100 пъти. |
| Резултатът от всички по-горни икономически болшевишки лудости е разгромяването на икономическата инфраструктура на Русия. Никой не е можел нито да продава нито да купува, ни преприятия ни обикновенни търговци са можели да търгуват, купуват и продават стоки. Поставен пред тази катастрофа на "гениалния"Ленин му идва гениалната идея за НЕП - Новата Економическа Политика, тоест връщане към старата парична система базирана на златото. Идеята за безпаричния рай потъва някъде много дълбоко. И сега започват големите планове за социалистическата икономика Тротцки, другият "гений" на болшевиците, пише: "Социалистическата организация на икономиката започва с унищожаването на пазара, и това се състои в унищожаването на това което регулира пазара, тоé ст саморегулиращите се съотношения между предлагане и търсене. Цялата продукция трябва да се планира предварително." Огромните опашки по комунстическо пред магазините за елементарни необходимости за съществувание, тяхната ограниченост и липса, се дължат точно на идеите на таваришч Тротцки. Партията определя предварително от какво населението се нуждае и от какво не. И да има недоволни, все едно: което е запланувано от Партията и Правителството, това и ще се произвежда. |
| Проблемът на това планиране и организация е на първо място и преди всичко нуждата от една гигантска бюрократична система, която обхваща пирамидално цялата макро и микро структура на една такава планирана икономика. Понеже никой клон на икономиката не е независим от цялостното планиране, обхващането на една такава структура се нуждае от огромен апарат за наблюдение и надзор. Като пример за това може да се посочи предприятието Главанил което във всяка от своите фабрики е имало на 150 работници 50 чиновници. Всички тези чиновници са били от работна гледна точка, пълни търтеи, напълно непродуктивни, необходими само заради идеята, само за да се наложи плановата икономика. Това разбира се продължава през цялото развитие на комунизма във всичките комунистически държави. Този бюрократичен елефантиазис на съветската икономика става най явният симптон на нежизненоспособността на т.н. "социалистическа икономика". Понеже през годините около 1920 година е имало все още възможност да си признаеш истината, самият вестник "Правда" пише "Цялата идея е "нулева". Няма никакви адекватни показания че е възможно изобщо такова централно планиране на икономиката. Всички бюрократи се занимават с едни и същи неща и събират едни и същи факти съвсем на вятъра, обаче никой не се занимава с това което действително става. Корупцията е огромна между бюрократите защото те описват само половината от произведеното а другото продават на черно. Единственните които губят са работниците." |
| Това акумулиращо производство на една бюрократична класа е било катастрофално за индустрията - и задоволяването на нуждите на населението в Русия - от самото начало. Тази класа става нещо като държава в държавата и единственната и "пълноценна" функция е била да попречи на елементите на свободния пазар - " предлагане и търсене" - да се обособят.Бавно но сигурно предпиятията се национализират в тези първи години, но ако се има предвит че около 14% от предприятията са имали само по един назначен а и половината не са имали механически съоръжения, национализацията е била само един "бюрократичен тигър", без всякъква практическа значимост, но заангажираща цяло съсловие от бюрократи. Бюрокрацията е била подразделена на различни инстанции, организирани както вертикално, според функциите, така и хоризонтално, според географското местоположение. И всичките наименования на тези бюрократични инстанции са почвали с Глав-, тоест Главни:Главлак, Главсол, Главбум и така нататъка. Схемата на организацията е изглеждала като една астрономическа карта, бюrokратичните инстанции са били повече от предприятията. Точно с какво са се знимавали тези бюрократи - освен да пречат на свободната инициатива на отделния - на никой не е известно и не стана известно през целия период до падането на комунизма във целия ком. блок. |
| Всички предприятия според социалистическите теоретици Ленин и Тротцки, трябва да бъдат управлявани колективно. Обаче колективното управление, състоящо се от неопитни работници, убедени болшевики, профсъюзни деятели и , трябва да се подчертае в името на истината, бивши притежатели на тези предприятия, е било катастрофално за продукцията, чисто и просто защото най-некомпетентните - болшевиците и профсъюзните лидери - са имали решаващ глас. Поради това още през пролетта на 1918 година Ленин и Тротцки започват да говорят за необходимостта решаващ глас да имат тези които и преди са водели продукцията. Обаче, както се казва, "храни куче да те лае". Работниците се противопоставят на едно такова разрешение, чисто и просто защoто те повярвали на "романтичната" ленинова пропаганда преди за водещата роля на работническата класа. Това което работниците не са могли да предвидят е било че "истината" за нещата е според самият марксизъм, нещо много относително. И на практика, тази "истина" зависи само от този, който има нужда в момента от нея, в случá я Ленин. Таваришч Ленин игнорира напълно протестите на "водещия" пролетарият и от края на 1921 година 90/% от предприятията имат като директор бившия притежател на същото. |
| Факт е че понеже нито Маркс ниЕнгелс описват как социализма ще се строи, този, който е баш майстора на как социализъм се прави в една държава и на когото дължим цялото оформяне на соцлагера, е Ленин. В първите години "изграждането на победоносния социализъм" е приличало на ходене по мъките в лудницата и е имало изглед да се провали напълно до няколко години. През 1921 продукцията на големите индустриални предприятия е била само 17% от това което е била през 1913. Като резултат на т това "побеждаващият"пролетарият, работническата класа, намалява на половина. Причината е разбира се идиотската утопична програма на Ленин, която е разрушила една цъфтяща руска индустрия. Единственното което е процъфтявало през тези години е било бюрокрацията. Само членовите на Висшия икономически съвет от 318 през 1918 стават 30, 000 през 1921. "Свободният пазар" е бил за Ленин сърцето на капитализма. Затова Ленин забранява всякъква свободна размяна на стоки, зад която не стои държавата. Хранителни стоки се получавали само срещу специални карти - документи, като на "буржоата" се падало сам 1/4 от храната която се е падала на работниците. Такава безумна система е подвеждала разбира се към гигантски злоупотреби. Например в Петроград през 1918 година издали 3 пъти повече такива карти от колкото е имало население, парите от чията продажба бюрократите пъхали в джобовете си. |
| Има една умна стара приказка: насилието е последния изход на неспособността.Това важи в най-висока степен за комунистическата система. Най спектакулярното насилие в Русия в началото на комунситическата ера е било убийството на царското семейство. Решението за това убийство е разбира се било взето от Ленин. Тротцки пише в дневника си. " Моето следващо посещение в Москва бе след падането на Йекатеринебург. В разговор със Свердлов аз го попитах "Къде е Царят?" "Ликвидиран" отговори той, "Цялото семейство" "Кой го реши това ?" попитах аз, "Тука го решихме. Или´ сметна, че не трябва да даваме повод на белите, да им оставим някаква такава централна фигура". Семейсво Романови бива застреляно един след един като най малкият член, престолонаследникът Алексей не е умрял веднага а е бил умъртвен с два изтрела от убиеца Юровски в главата.Цялата "процедура", както Юровски нарича убийството, е траела 20 минути. Едно аташе в немското посолство пише, че хората посрещнали с безразличие новината за смъртта на царя. "Хората са така свикнали на ужасии и жестокостти, жиовотът им е толкова тежък че нищо не им прави вречатление" пише той. Разбира се , в сравнение с милионите убити от ЧЕКа и НКВД, убийството на царското семейство не е преставлявало нещо особено. |
| Типично както за национал-социалистическата така и за комунистическата пропаганда е манипулативната реторика. Идеята е да се подведат хората да вярват на това което им се сервира, а не да мислят критично. За да може това да стане е неубходимо фразите да се повтарят непрекъснато и да не се позволява на никого да е против, да внася съмнение. Това са знаели много добре както Гъобелс така и Ленин - Сталин. По долното са най често повтаряните фрази през целият период на комунизма: "Наемни лакеи на банкерите, на капиталистите, на земевладелците... Робите на американския долар... Убийците, дясни социалисти, искат непрекъснато да вземат властта за себе си и господарите си - врагове на народа... Работниците, селяните и войниците не се подвеждат от враговете на социализма... В името на социалистическата революция и победата на комунизма ще унищожим враговете на народа..." Интересното е че всичките тези фрази продължават да се набиват на хората дълго след като всякаква следа от банкири, капиталисти, земевладелци, дясни социалисти (социалдемократи) и изобщо някое съсловие в Русия или някоя друга поробена страна е можело да се нарече така. "Враговете на народа" са, по-някакъв мистичен начин, "тайни". Те са значи навсякъде. Тази форма на пропаганда е най-отровната за психическото състояние на едно общество и хората които живеят в него: никой на никого не вярва. Всеки очаква че и най-близкият му може да бъде "враг" и да го предаде. |
| Най-големият парадокс на комунистическата катастрофа е фактът че през 1917 болшевиците искат да създадат "диктатура на пролетарията" в Русия, в една държава в която пролетариятът е представлявал само 2% от работещото население. В тези два процента влизат и дребните предприемачи занаятчии. 80% процента от руското население е било селяни. Според марксистите селяните са реакционерно настроени с дребнобуржоазен манталитет и по принцип врагове на социализма. Факт е че няма друг начин да строиш социализмо-комунизъм в една страна в която повече от 95% от населението е "враг" на този комунизъм, по друг начин освен с огромно насилие и терор. Другият факт е че "строителите на новото общество" не биха имали и най-малкия шанс да строят тази фантасмагория - и да организират терора над руското население - ако страната не е била в това състояние на тотален политически хаос и анархия след катастрофалното участие на Русия във Първата световна война. |
| Поради тези причини, войната на Ленин и болшевиците срещу собственния им народ е била насочена преди всичко срещу селяните. За Ленин колективизацията на селското стопанство е било от първична значимост в построяването на комунизма. Първата стъпка по пътя към колективизацията е било 1. въвеждане на държавен контрол върху снабдяването с храна чрез насилствена реквизиция на всичко произведено от селяните, и 2. въвеждане на комунистически бази -органи за управление и контрол - по селата.Тези две мироприятия функционират като обява за война срещу селяните. Войната започва през пролетта на 1918. Според Ленин, победата над руските селяни и унищожаването на съществуващата селска класа като "дребнобуржоазна" ще гарантира победата на революцията. Горепосочените мероприятия довеждат разбира се, в комбинация с изкуственно въведената инфлация, до катастрофа. За една малка част от реквизираната пшеница държавата е плащала по 1 рубла килото. Същата пшеница ако биде укрита и продадена на черния пазар, е струвала 18 рубли (1919 година). Самото реквизиране на селската продукция е ставала с насилие. Групи въоръжени мъже нахлували в едно село и кофискирали всичко което попадало пред очите им, включително храната която е била необходима на самите селяни за да преживеят. Половината от конфискираната храна въоръжените болшевишки бандити поделяли между себе си, другата давали на държавния събирателем пункт. През май на 1919 се в взело решение, "селският въпрос" в Русия да се разреши "окончателно" . (По същия начин Хитлер взе решение за "окончателното" разрешение на еврейския въпрос). |
| Комунизмът е стратегия да не се създаде кумонизъм! Ако разбирате от етимология, не четете етимологията на cum-onis. Само ще подскажа, че това е била паролата за жителите от един град в България отиващи до РИМ при Император Тит Флавий Веспасиан. Редактирано от - Sultan на 05/02/2007 г/ 20:20:23 |
| За да получи една реалистична картина как е ситуацията в лагера на "врага"= селското население на Русия - Ленин поръчва едно разследване през 1919 което докладва на "Великия", че броя на комунистите сред селячеството в Централна Русия е бил 1, 585 човека !!! Чуди са след това че болшевиците говорят за "унищожаване" на селската класа - и под "унищожение" един комунист винаги разбира физическо унищожение. Като резултат на по-горната политика срещу населението липсата на хранителни продукти започва да придобива заплашителни мащаби.Само тези с купони имали право на няколко хекто хляб на ден, останалите нямали. Търговията с купони на черната борса е била гигантска. Зиновиев пише:"Ние ще дадем по 50 грама хляб на ден на "буржоата (тоест селяните)само те да не забравят какъв е вкуса на хляба. Обаче ако бъдем принудени да правим хляб от слама, те ще са тези които бъдат подложени на тази диета." Яков Свердлов:" Може да се каже че съветската власт е достатъчно силна в градовете, това обаче не може да се каже в никакъв случай за селото. По тази причини ние трябва да проведем политиката на разделението, да създадем по селата една класова война, да създадем две враждуващи лагера от селяните . Те ще се избият един друг, оживелите щe са толкова изтоъени, че ще можем да правим каквото трябва с тях." (вестник Правда септември 1918) |
| Речено - казано. Целта оправдава средствата, казват комунистите, и целта в този момент е била да обособи две враждебни едни срещу други слоеве на селското население и да ги накара да воюват едни срещу други, селяните да започнат междуособна война. За "щурмуващи" трупи биват избрани работници от града и безземлени селяни, за "врагове" тези които имали земя, малко или много, тоест "кулаците", "буржоата". Умразата на Ленин към "буржоата" може да се сравни само с умразата на Хитлер срещу евреите. И за двамата е било решаването на "проблема" пълно физическо унищожаване. Разликата е че Хитлер е имал критерии - религиозни и расови - по които някой бива карактеризиран като "евреин", докато Ленин не е имал каквито и да е било критерии за кулак-буржоа, чисто и прсто защото на руски, в преносно значение, "кулак" означавало "предприемчив селянин". Ако в едно село наричали някого "кулак" това не е означавало непременно че той има земя, а че тази личност е преприемчива и може да изхранва семейството си. Това нещо се разбира когато комисарията по въпроса започва да изчислява колко кулаци има. Оказва се че в повечето села "кулаците" са повече от другите. Заключението е било, че при едно въоръжено зблъскване, "кулаците" ще надвият чисто и просто защото те са повече от другите. |