КАКВО Е КОМУНИЗЪМ ?
Отиди на страница:
| Една от причините за много разпространеното убеждение между руснаците че евреите са инициатори на преследванията срещу православната църква е че комунистите нарочно упторебявали евреи в кампанията срещу религията. Максим Горки пише до едно еврейско списание в Ню Йорк пред май 1922: "На мен ми са известни много случаи когато малади комунисти евреи са привличани да участват активно в преследванията на църквата.Причината е дребниоте бувжоа и селаните да бъдат убедени , че евреи са тези които разрушава манаситите и сквернят ´ светите места´ . На мене ми изглежда че причината е както страх така и желанието да се компрометира еврейския народ. Има много, много антисемити сред комунистите." |
| Преследванията срещу еврейските религиозни церемонии били поверени, както писах вече, на БУНД, еврейската социалдемократическа партия, която пре 1921 се влива в комунистическата. Членовете на Бунд споделяли презрението на комунистите срещу религията. Специален обект на силна омраза от страна на тези еврейски комунисти е бил ционизма. Те били организирани в "еврейски сектори" (евсекции) , и превръщали синагоги в локали за забавление или индустриални помещения. Точно тези еврейски секции убедили комунистическата партия да забрани еврейския език, иврит, като "буржоазен"(????) език и да преследва ционистите. Да, но през декември 1929 еврейските секции биват забранени и повечето от членовете екзекутирани. Някои да бъде изненадан от това сталиново решение на еврейския въпрос ? |
| Католическата църква е била също обект на "специално" внимание от страна на друзята. През март 1923 се завел процес срeщу 16 католишки свещенници, от които по голямата част са били поляци. Най-високо поставеният от тях бил осъден на смърт , обаче бива помилван след реакция от чужбина. На негово место рзстреляли този който идва след него. Най- любезно комунистите се отнасяли към Исляма. Но, разбира се, не от любов към него. Москва се е страхувала да загуби влияние върху източните територии и това да повлияе на останалите народи в Близкия изток. Мюсюлманските свещенници са имали привилегии и без всякаква намеса продължавали да изпълняват службата си. За щастие, религиозното преследване на руския народ е имал много малък ефект върху хората. Ефектът е бил обратен. Руският народ и до сега е един от най-религиозните християнски народи в света. Обаче годините които следват този период на религозно преследване водят до едно съществуване на всички руснаци, религиозни или не, което може да се опише само като ада на земята. |
Споко, чугуните. Турнаха ви паметника на гробищата. Савецка камуняка инспектира дали тоз паметник е същия онзи паметник дето беше нарезан на парчета и осквернен. Еще ухнем, сама пойдет, гадина!  Аре сега, честит празник! Утре на развод всички с прани чорапи!  |
| Много хора сравняват болшевишката революция от 1917 с френската революция от 1789. И тези две явления наистина имат много общо. Въпреки че на мене ми се струва че много по релевантно сравнението на болшевиките с талибаните и ал Кайда. Термидор е този месец в календара на френската революция през 1794, когато терорът на якобинците се преустановява и Франция започва бавно но сигурно да се нормализира. Някаква форма на болшевишки Термидор настъпва и в Русия с въвеждането на НЕП, новата Икономическа Политика. Това в никакъв случай не е било, за разлика от френския термидор, настъпване на една нова фаза в революцията. Чисто и просто, икономиката и селското стопанство в Русия е било доведено през 1921 до такова катастрофално ниво, че това е било една жизнена необходимост руския народ да оживее (за да може Ленин да осъществи плановете си за Русия, това е било единственния интерес на Ленин в оживяването на руската нация). |
| По повод, НЕП Зиновиев се обръща към "пролетарските маси" през декември 1921 с думите." Аз ви моля, другари, да сте на ясно, че НЕП е само едно времменно отклонение, по време на което ще подготвим решаващата атака от страна на работническата класа срещу интернационалния капитализъм." Този Зиновиев наистина трябва да е бил луд. Руският народ е бил в едно окаяно економическо положение по това време Това което Зиновиев нарича "работническа класа" вече не е съществувала, защото е вече нямало функционирваща индустрия. Хората просели по улиците и Русия е била пред прага на Големия Глад от 1922 нататъка, който взима живота на милиони хора. Как тези нещастни хора ще се борят срещу "интернационалния капитализъм" е било една загадка от калибъра на "колко дявола се събират на върха на една игла". Идеята мед НЕП е била едно временно либерализиране на пазара, но без необходимити законодателства, които са необходими при тези нови обстоятелства. Нашите болшевишки "мислители" продължавали да конфискират храната на селяните, експериментите с хартийки вместо пари били в пълен развихър. |
| Проблемът с "революционните работнически маси" е бил обаче, че тези маси нямали абсолютно никакво желание да събарят "интернационалния капитализъм" : напротив, изглеждало че тяхната единственна надежда е била събарянето на болшевишката система. "Рейтинга" на комунистите е бил толкова нисък след всички ходове на абсурдната политика че масови протести и бунтове избухват в цялата страна. Натъпва истинска война между руския народ и управниците. Новият режим оживява само благодарение на страхотна бруталност в потушаването на бунтовете и осъществяването на НЕП. Комунистите са имали пълен контрол над армията, която е била огромна по и разбила селската армия, която се е състояла от лошо въоражени и неопитни селянибез огицери. Обаче това което накрая е направило руския селенинда сложи оръжие е било преустановяването на конфискацията на храната. Според пресмятанията на самия "победител" в областта Тамбов, комисар Владимир Антонов- Овсейенко , преди Първата световна война жителите в Тамбовска област са имали по 293 кила пшеница на човек и 121 кгр. на животно за година. През 1921 тези хора са имали по 69 кгр, и нищо за животните, а след като давали задължителното на държавата, им оставало по 25 кгр на човек за година. Това е било 1/8 част от необходимото за преживяване. Според самия Антонов - Овсейенко, половината от населението на Тамбовска област е имало много по малко от необходимото за ядене и рискувало гладна смърт.. |
| Гореспоменатият бунт на селяните в областа Тамбов в средата на 1920 те години е бил най-големият и най-опасен за системата. Тамбовската област е имала едно цъфтящо селско стопанство което е продуцирала около 1, 000, 000 тона зърнени храни на година, оте които 1/3 бивали експортирани за чужбина. Този факт е плашел Ленин най-много: oт сити и работливи хора не можеш да направиш "прогресивна борческа пролетарска класа" . Тези хора са се надигнали срещу безобразията на системата спонтанно, но скорò се е появил един изключително надарен и смел водач в лицето на селянина Александър Антонов (няма нищо общо с другаря комисар по-горе) , който организирал партизански отряд за борба с червената армия (наречена червена чума) и със специалния Чека отряд, изпратен да съкруши бунта. В началото на 1921 Антонов е бил командир на между 20, 000 и 50, 000 партизани. Москва прокламирала партизаните като "бандити" и изпраща допълнително войници срещу тях. Но тази червена армия не е имала успех. На нашия "друг" Ленин станало ясно, че друг начин да се справи с тези селяни не е имало, освен да ги изолира от семействата им и от техните привърженици.. Това става разбира се чрез терор.: концентрационни лагери, ексекуции, масови депортации. И сега нашият комисар Антонов - Овсейенко се развихря, както прилича на истинска "борец" срещу "буржоазните останки" . |
| Каква е равносметката на руската революция ? В перспектива, поставени пред факта че РУсия вече не е комунистическа, цялата история на комунизма от 1917 до 1991, милионите жертви и страдания на руския народ, всичките лъжи и измамничества на болшевишките бандити се оказаха напразни. Системата се оказа нежизненоспособна и "капитализмът", така да се каже, победи комунизма. Комунизмът се оказа система която не е способна да се развива, да поправя грешките си, а обрича обществото на стагнация. Жизненоспособен е "капитализъмът" , принципа на свободния пазар и конкуренция, и "буржоазната" демокрация, които водят до напредък, точно защото позволяват на системата да се коригира както политически така и в икономическо отношение. Но какви са били предпоставките в Русия тази система да се осъществи точно там - (като оставим на страна болшевишки талибани от рода на Ленин )? Революцията в Русия почва всъщност в този момент когато най-консервативните елементи в руското общество се опълчват срещу руския император. Причините са били две: невероятните интриги около приятелството на царското семейство с Распутин, и катастрофалното участие на Русия в Първата световна война благодарение на абсолютната некомпетентност както на Николай II така и на целия генерален щаб. Револтът се разпространява и обхваща не само консервативните а и либерално настроените в руското общество. Идеята на либералите е била не да се сваля императора, а да се въведе истинска парламентарна система, истинска демокрация и така да се предотврати евентуална революция и разруха на обществото. Това са били генералите около Николй които са го убедили да абдикира, направили така по съвет на парламента. Но този съвет е бил най-неподходящя за момента: абдикацията на императора разрушава държавата и в очите на целия руски народ. Без цар - няма държава. |
| Това което се случва с Русия след абдикацията на Николай II е сигнификативно за едно общество, базата не което се разтърсва от основи: беззаконноста и заедно с това криминалността. Самите селяни през пролетта и лятото на 1917 започват да заграбват и поделят между себе си имущество, което не е принадлежало на селото. Анархията се разпростира и до войниците на фронта, те започнали да дезертират и на път за родните места да грабят и крадят. Работниците вземат контрол над предприятията. Всяка от тези групи на обществото е действувала според собственните си интереси, обаче ефекта върху социалната и икономическата структура на Русия през есента на 1917 е бил катастрофален. В Русия е царяло пълна анархия. Тези събития показват, че въпреки огромната си територия и амбиции да играе велика сила, Руската империя е била в действителност една хлабава и артифициална социална структура, която не е свързвала населението не с някаква лоялност и общност, а само механически, благодарение на дъжавния апарат, полицията и армията. На прост език казано населението на Русия не е имало национална идентичност като руснаци. Това е разбира се резултат на историческите обстоятелства: няколко стотин години еднолична власт на суверена - император, и недоразвитостта на обикновенните хората и на материалните съотношения между тях, особенноста на православната религия която по скоро подтиква към медитативност от колкото към промени на индивида, както е с протестантите . Русия от 1917, що се отнася до манталитета на хората, е била все още в средновековието. Социалното съзнание на западноевропейците, на път да триумфира, и с това съзнание свързаната лоялност към държавата като институция, е липсвало напълно в Русия по това време. |
| По горното се потвърждава от най-видния руски историк пре 20 век Павел Милюков (има обширна статия на руски за него в Интернет, търси се като Pavel Miljukov): Ако аз искам да разберете особения характер на руската революция трябва да ви помоля да насочите вниманието си на специалните отличителни белези които руската история носи. Най основният отличителен белег на руската структура на обществото е за разлика от другите цивилизирани нации, липсата на чувство за общност, необходимо за да има здрава държава. Тази липса на общност (национално съзнание) отличава всеки аспект на всекидневието: политически, социален, ментален и национален. От политическа гледна точка това са вижда от липсата на каквато и да взаимност между държавните институции и обикновенните хора. Държавните институции не са за да регулират отнощенията на хората, а само да ги управляват и ограничават. Аспектът: "в служба на клиента" не съществува в Русия. Държавата и нейните институции на Запад са израснали точно в една органична връзка с този аспект: на Изток той напълно липсва. " Аз бих скала да препоръчам работите на Милюков ако човек иска да разбере какво и защо тази страна Русия представлява това което е и сега. |
| Честит празник - Салманка ! На днешния ден здравите англо-саксонски антикомунистически сили победиха лошите германско-италиански антикомунистически сили. Нали се сещаш, че не става въпрос за Деня на Европа. |
| Един от изводите които човек може да извади много лесно от историята на руската революция е че марксиските представи че една революция идва винаги на основа на едно класово недоволство е невярна. Въпреки че е имало недоволство и в царска Русия- а и не само там - причината за революцията там идва по скоро от горе, от един неправилен политически ход, абдикацията на Царя и последвалата всеобхващаща анархия. Можело ли е да се предотврати тази революция ? Ако само можеше да се даде отговор на този въпрос ! Има една известна юридическа максима която приблизително казва - това е моето тълкуване - че 9/10 части от едно нещо което се случва се дължи на случайността. Само 1/10 не е случайност. |
| Повечето историци смятат, че вероятността да избухне революция в Русия е била по-голяма от тази да не избухне. Всички тези историци твърдят, че истинската причина за избухването на революцията е било константно- то понижаване на авторитета на царя в очите на народа , един народ който от век и виков е бил управляван от един абслютен и неопровержим царски едиг. Руската държава е имала легитимност в очите на руския народ само като абсолютна монархия. От средата на 1700 година до 1917 обаче на тази монархия започва бързо да пада рейтинга и тя загубва респекта на населението : Кримската война загубата на преимущeства на Берлинския конгрес, катастрофата във войната с Япония и пълнотопоражение в битките с немците през първата световна война. |
Има една известна юридическа максима която приблизително казва - това е моето тълкуване - че 9/10 части от едно нещо което се случва се дължи на случайността. Само 1/10 не е случайност. Салмане! Няма подобна максима или постановка в правото. |
| По горното е една много известна максима в юридическия свят на запад. . По всяка вероятност тази максима е станала нещо като prejudicate по решаване на въпроси свързани с определянето на вината като израз на свободна воля versus предестиниране. Може би такова диференцииране на вината не е било никога актуално в България ? |
| Това което ме радва най-много, Простотия ( истинското ти име трябва да е Простак, нали ?), е че ти можеш да четеш, нещо в което аз много се съмнявах. Ти толкова усърдно посещаваш КАКВО Е КОМУНИЗЪМ , че аз си изваждам това заключение. Но само да можеш да сричаш не означава че ти разбираш какво става въпрос. Простотия, имаш eloge за eднo нeщо: избрал си си ник който отръзява твоята същност, the essence of your mind. |
Секретни архиви разкриват фалитите на комунизма Христо Христов - разследващ журналист През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г., пише днес вестникът в анонс за предстоящата поредица. "За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г." Това престъпление разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. Дело № 4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат. През 1990 г. Андрей Луканов и другите политически наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата. Тогавашният премиер Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха, припомня Христо Христов. Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, засекретената фирма за търговия с оръжие "Кинтекс", секретни партийни и правителствени решения. Авторът отбелязва, че документите - близо 1200 тома - разкриват причините, заради които България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки. Разследването на журналиста показва, че социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв. Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от тогавашния съветски ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г. Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП - Политбюро, нито на правителството...  |