Отиди на страница:
Много добре написано. Особено ми допада частта за алтернативите пред Първанов, както и какво се очаква от него в новия президентски мандат.  |
| Мисля че в статията няма нищо верно. По скоро е завоалирано-манипулативна. Твърдението пък че г-н Първанов е пристрастен към обикновените хора е отвратителна подигравка със същите. |
 Милчо ,Щателно подготвяна , победата на Първанов , трябва и официално , да финализира Политикокриминалната и Криминалнополитическата фаза на т.н. "Преход"... Формулата е: "Край на купона, Марийка отиде да спи ..." Ама , има много ...  ? Няма такова нещо... Бития - бит , ... Започва Новата фаза ...  |
| "Високият изборен резултат може да накара Първанов да започне да се схваща като "баща на нацията". Хора от обкръжението му вече започнаха да го титулуват по този начин."...... Идиоти! |
| FL...ти си ИДИОТ, и не знам защо толкова настоятелно искаш всички да убедиш в това. Прегледай какво пишеш..щот явно забравяш, изтъкан си от омраза, злоба...готов си да пукнеш...пазе се! Пусни въздуха... |
| milcho, и сте прав, и не съвсем. Всъщност “никой вече не се и опитва или не смее да прави класово - партиен анализ” - ами как да смеят, като стане ли въпрос за класи, автоматично се налага да се посочват проценти от хората, да се анализират интересите на класата (олеле!!!) и т.н. Че те, партиите, не смеят да кажат “аз съм партия на тази класа”! А би трябвало без такова уточнение да не се регистрира партия (помислете за значението на корена на думата). И понеже капитализъм е строго рамкиран път на развитие се стига до абсурдна патова ситуация – можете ли да кажете бързо, без да се замисляте коя е лявата и коя дясната от двете американски партии? Аз не мога.  Заб. “възражението” го задрасках аз, защото видях, че всъщност нищо не Ви възразявам. |
| "Баща на нацията"!?... Мафиота Гоце Парванов?!... А бе Reality, вие ченгетата комуняги срам нямате! Ако ти си горд да си заченат от тоз мафиот, води си кретенското съществувание!Не мърси останалите българи с тези отвратителни епитети! |
| С влизането ни в ЕС преходът не свършва, а започва. Идеята на Костов от 2003, че щом всички партии вече били за ЕС, то СДС и после ДСБ трябвало да си търсят друга идентичност (против ЕС?!) беше дебилна. * ЕС само ще направи по-възможно да се бориш за законност и справедливост и да имаш шанс да не ти спрат микрофона или въздуха или да ти отрежат айпито или главата. Или да ти кръцнат телевизията по нареждане "отгоре", както станало вчера с ТВ СКАТ по нареждане на президенството. Не че одобрявам пропагандата на СКАТ или смятам, че Сидеров не нарушаваше системно законите (нарушаваше ги и още как, беше осъден по един иск и срещу него има още седем или осем иска, и аз съм страна по някои от тях). * БСП (и другите издънки на БКП) узряха за ЕС - проумяха след дълга съпротива, че всичко трябва да се промени, за да може всичко да си остане същото. Засега имат известен успех - влизаме в ЕС начело със сем. Станишеви, Пръмови, Живкови, с бившия говорител на ОКЗНИ - другаря на Милошевич, наградил с ордени когото трябва. * Ние, мнозинството, които не сме доволни от тоя ред и искаме някои неща да се променят тъй, че нещо наистина да се промени, виждаме голям шанс в ЕС. Промяната няма да настъпи чрез атакаджилък, както се лъжеше оле-ле, понеже атакаджилъка е маска на непромяната. Няма да настъпи бързо. |
| Фактор на промяната най-после трябва да стане и гражданското общество у нас чрез натиск върху евроинстуциите и европейското обществено мнение. |
| Графе, ама няма кво да се замислям те не са партии в класически смисъл, а щоу организации манипулирани от едрия капитал...Между другото това вече става и тук в България...Що постоянно се замеряме с червени и сини или леви и десни милионери...Кво общо има Добромир Гущеров с чистачката в кравеферма, може би само общата гениалогия, но приватизацията променя нещата...Тази криза на идентичността някои веднага свързаха с кризата на елитите, липсата на подходящи хора, че кой ще бъде тоя по-подходящ от Ив Костов например, търкалял се вече 15 годин в партийни битки и станал дялан камък...па и ще изведе "синята идея" до победа...Глупости на търкалета... Просто такава идея няма.Та затова, пиша, че все по малко хора ще ходят да гласват, щото българина винаги е бил индивидуалист наследен от турско време че сам трябва да се оправя И още българина видя, че който и да дойде с лозунга, че ще го спасява, като докопа властта първо оправя себе си...Затова не повярва и на новия месия Сидеров...Нейсе... |
| Иван Костов не само по характер е терсене човек. Иван Костов е от хората, наети от руската агентура в БКП да правят опозиция. Иван Костов е омърсен отвсякъде с далавери на най-високо ниво. Още като финансов министър през него, с неговия подпис ставаха най-големите игри. Иван Костов идеално пасна на руския тип демокрация. От него промяна не чакайте. Иван Костов до последно се поддържаше от хора, които са яли хляб от него. Изненадвам се, че Фичо най-после каза нещо лошо за него. Преди изборите, когато Фичо мечтаеше на глас във форума Беронов да излезел втори, пък на балотажа като вземат и гласовете на Сидеров, пък да видим кой кого...., аз бях категоричен, че България се явява само с един кандидат за президент, и това е Първанов. Че дядо-живи мощи няма никакви шансове. Това и стана. Присъствието на "десните" беше на олимпийския принцип, само за участие. Това разбира се ще има положителен ефект за изчистването на дясното пространство от лъжепредводители, като Костов. Давай, Фичо, сега си ти! Твой ред е да биеш по Костов. |
| А ТВ СКАТ се самозатворила. Никой от никъде е я е затварял. Само искали да натопят Президентството, че оттам са я били затворили и да изкарат Сидеров мъченик. |
| Зую, аз приключвам с ППР изяви за днес...Призовавам и другите и желая успех на колегата цар и другите гласуващи за Първанов...Ха Ха. |
| milcho, “шоу организации манипулирани от едрия капитал” – по-скоро не манипулирани, а негови инструменти за управление. И не е въпросът дали някой е милионер – последният лауреат на нобелова награда за мир който дава заеми на бедняците ляв ли е или десен? Едно е идеалната представа за устройство на живота, съвсем друго реалността в момента. И просто трябва да се реагира адекватно на нея. Без политико-идеологически помагала (ЕС това или онова ). Единствената разлика в ЕС е, че все пак има някакъв “съседски” контрол и “дружески съвети” –иначе това си е съюз на различни държави, с различна корупция, различни разбирания по доста въпроси и т.н. Единственият плюс е, че не си сам и имаш някаква подкрепа зад гърба си. От там нататък какво може да ти спрат или забранят си е до голяма степен твоя вътрешна работа. Примери бол, вкл. и от страната, където са “мнозинството, които не сме доволни от тоя ред”, които веднага ще ти обяснят колко правилно е, че за да си купиш самолетен билет за там, трябва да декларираш и сексуалните си предпочитания – от онзи ред те са си доволни!..  А българинът все повече ще се интересува от действията и все по-малко от приказките. А съперникът на Първанов на такова обещание наблегна - непрекъснато да говори колко е лошо това или онова. |
| Какво искаш да кажеш с туй "сега си ти"? Критикувам Костов откакто пиша по форумите, "януарските тезиси" излязоха (взети оттук) в Лит. вестник в началото на 2003 и бяха коментирани от Теодор Дечев на друго място. След тях имаше още няколко статии (постинги оттук) с/у Костов, все в първата половина на 2003. |
| Искам да ти кажа, че кога умря кучето, тогава отиде да го ритнеш. Голям защитник си на влизането на България в Европа, а до последния ден правиш пропаганда в полза на Костов. Като си го разбрал това за Костов още в 2003 година, защо чак сега го казваш? Или защо агитираш за него? |
| Фичо, ти критикуваш в момента Костов, заради дебирната му линия да търси нова идентичност, па дори била и против ЕС, но практичеки действаш точно по този начин. Имаше на първите избори свой кандидат. Беронов. Агитираше, гласуваше и т.н. Нищо лошо. Беронов се провали. Отиват на балотаж само двама кандидати. Какъв е казусът? Единият е за ЕС и западната ориентация на България, другият против. Ти сам пишеш неведнъж, че Сидеровата кампания се финансира с руски пари. И ти, имайки се за изявен защитник на прозападната линия, за кого заявяваш, че ще гласуваш? За Сидеров, на когото една от основните му цели е да направи ревизия на външнополитическата ориентация. Можеш ли да кажеш- какво по-добро нещо видя в Сидеров, като изключим въпросите за Европа и против Европа, за НАТО, и базите, и против тях? Какво друго по-важно предлага Сидеров на България, което да компенсира оттеглянето ни от НАТО и ЕС? При условие, че Сидеров стане президент. Или другият вариант, Сидеров не става президент, но с гласуването си му засилвате още повече позициите и той започне да набира сила за следващи избори. Парите от Русия няма да секнат. С твоя помощ и на такива като теб, на следващите избори ние отново ще гласуваме за или против европейската ни ориентация и НАТО. Но ти ще намериш своята идентичност, както и Костовата партия. |
| Мона Лиза от Сирищник и... Мастурбаторът (опит за психоаналитичен портрет) Основните претенденти за президентския пост у нас (Първанов и Сидеров) са твърде благодатна тема за психоаналитични тълкувания. Те са публични личности, за които имаме достатъчна информация; в нея обаче трябва да се вникне най-прецизно. Психоаналитичните техники ни позволяват да навлезем в по-дълбоките основания на поведението, говоренето, образа и дори излъчването на съответния политик. Обикновено хората, неизкушени в психоанализата, се задоволяват с повърхностни обяснения за особеностите на отделните политически лица. Това обикновено довежда до всеизвестния факт, че често се чувстват подведени или направо излъгани, а разочарованието е неизбежно. У нас на тези президентски избори около 60% от имащите право на глас не се възползваха от правото си и не отидоха до избирателните урни. Тези хора интуитивно нямат доверие в политиците. Това говори за сериозна криза на нашата демокрация, на нашата политическа система. Същевременно пропагандата в услуга на някои “избрани” кандидати се опитва да внушава клишетата за тяхната “честност”, “добропорядъчност”, за това как “искрено милеят за народното благо” и т.н. Други политици в същото време са ни представяни като “зли гении”, които упорито вредят на “народа” (така демонично у нас най-вече е представян Иван Костов). Ето защо запознаването на все повече хора с някои умения за психоаналитично тълкуване е доста полезно, защото човек на тази основа ще може да вниква сам в основанията на толкова различните изяви на политиците. А пък и самите политици, като разберат, че са разглеждани “под лупа”, ще започнат да се въздържат от бруталните спекулации с нашите чувства. Ще подложа на психоаналитично тълкуване господата Първанов и Сидеров. Надявам се, че те няма да се сърдят и че ще са ми благодарни, че съм им казал нещо прекалено важно, касаещо тях самите, за което те едва ли си дават сметка. Първанов от доста години се подвизава в политиката и е твърде известен на хората. Този човек (независимо от всичко) е доста трагичен образ: нему се наложи за тия преломни години да изживее безкрайно много разочарования. Той, предполагам, болезнено се е отказал най-напред от такива съкровени неща като младежките си комунистически убеждения, от безразделната си любов към СССР и Русия (дали?). Той трябваше да преглътне ориентацията на страната към Запада, към ценностите на свободата и демокрацията, към НАТО и Европейския съюз. Той стана лидер на БСП в най-тежкото време за тази партия: когато тя за трети път доведе при Виденов (след Живков и Луканов) до пълна разруха нашата страна. Първанов “сдаде властта” и, предполагам, е преживял страшен потрес от това наложено му от “улицата” предателство. Но съдбата съвсем ненадейно му се усмихна и той, без сам да се е надявал на това, стана президент на България. Това също е кардинален прелом в душевните опори на този човек. И тези неща няма как да не са се отразили на неговото психично състояние. Сидеров пък излетя в политиката така стремглаво, че все едно се сбъдна най-съкровения му сън. В предишните години този човек (незавършил журналистика журналист) беше образцов аутсайдер, без сериозно образование (завършил е само… техникум по фотография), без особени постижения в живота, но с доста големи амбиции. Бил е години наред безработен, неоценен, без семейство, но явно дълбоко в себе си е вярвал в своята съдба. Писал е книги, за които мнозина твърдят, че са просто компилации на чужди идеи. Писал е и стихове, за които сведущите в поезията твърдят, че са бездарни. Няма да се учудя, ако (подобно на Хитлер) е рисувал и е искал да стане и художник, за да се прехранва поне с картините си. Тези дисонанси са твърде важни за оформянето на душевния му облик. Първанов е спокоен, излъчва благост, миловидност, говори кротко и спокойно, гледа нежно, излъчването му е на умерен и добър човек. Сидеров е негова противоположност, той е рязък, нервен, говори силно, на митингите крещи и ръкомаха (най-впечатляващ е неговия поздрав с дясна ръка, свита в юмрук), очите му блестят дяволски и излъчват буйство, държи се позьорски и явно обича публичността и славата. Доста е емоционален и дори страстен. Човекът, неизкушен в психологията или психоанализата, възприема дотук образите на Първанов и Сидеров; по-нататък не е способен да се вглъби. Но това е само повърхността. Затова за повечето хора обясненията са от този род: “Първанов е спокоен, Сидеров е нервен”. Всеки по-нататък според политическите си предпочитания тълкува и единия, и другия в различна светлина. Например за симпатизантите на Атака Сидеров е нервен и рязък понеже е много… “честен”, и понеже до дъното на душата си е възмутен от безобразията на политическата класа, затова се държи така. Но това е елементарно. За Първанов пък доста хора си мислят, че е изключително коварен човек, и затова “добротата” му е единствено маска. Но и на тях им убягва основата на тази първанова душевност. Психоаналитичното тълкуване отива по-дълбоко, обръщайки особено внимание на детайлите. Ето един такъв детайл, който носи огромен смисъл: усмивката на Първанов. Всички са забелязали, че когато се опита да се усмихне, това не му се удава, и лицето му започва да се гърчи в странна, болезнена, измъчена гримаса. Очите му са съвсем безизразни, а устата се мъчи да се усмихне. Усмивката на Първанов е не по-малко многозначителна от тази на Мона Лиза. Нещо прекалено болезнено има в тази “полу-усмивка” на Първанов. Ако се разгадае неговата усмивка, то това ще хвърли светлина върху страшната тайна на този човек. Сидеров пък хептен не се усмихва, което също не е естествено. Той постоянно въси вежди и има изражението на човек, който гледа в… бъдното, едва ли не в… отвъдното. Този човек е толкова нервен, че все едно е обърнал гръб на живота. За живота е присъщо веселието, радостта. А Сидеров миналата година посрещна дори вестта за бленуваното влизане в Парламента без да се усмихне и зарадва; посрещна тази вест със свъсени вежди и гневно изражение на лицето. На какво всъщност толкова се гневи Сидеров? Единият, Първанов, често се опитва да се усмихне, но това съвсем не му се удава; другият – Сидеров – изобщо не се усмихва и е постоянно гневен. Ето тук е възела, който ако се разплете, ще разберем най-важното за тези двама “изтъкнати люде”. Ще започна със Сидеров, понеже е по-труден за тълкуване. За щастие той е писал стихове. В поезията човек излива душата си и тя е особено показателна за психоаналитика. Ето едно стихотворение на Сидеров, което се нарича “Автобиография”. То е безкрайно интересно, но аз ще обърна внимание само на два-три момента. Стихотворението започва доста рязко: “Срамувам се от майка си и баща си – дребни чиновници в редиците на Партията – голямата ядачка на души”. За да заяви това за родителите си, явно този човек е безкрайно гневен. На какво ли толкова е гневен? На “Партията”? Така се струва на мнозина, които настояват за “антикомунизма” на Сидеров. Едва ли е така обаче. Но ето един възлов момент по-надолу: “Веднъж във блъсканицата за кифли (от 5 стотинки)/ в училищната лавка/ тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата - / едно момиче с меки форми./ Усетих страшна слабост и панталоните ми се намокриха. / Аз станах мъж, а момичето остана девствено - / тълпата, тоест колективът, ме оформяше…”. Сидеров признава, че е изживял оргазъм в блъсканицата пред училищната лавка. Нищо особено, казах, той, явно, е страстна натура. Но по-надолу попадам на още по-важно признание на Сидеров: “Няколко години след това бях вече оформен онанист”. И пише: “Обичам няколко жени в района от Арл до Пасадена / И те ме обичат. / Няма никога да захапя зърната на гърдите им. / Защото съм посаден / в пустинята. А те са в друго измерение. / В яловите пясъци на мастурбациите всичко попива, / сякаш никога не е било.”. Това признание вече разкрива загадката за яростта и нервността на Сидеров, също така и за неговата страстна политическа активност. Този човек години наред не е бил с жена и не е имал нормално сексуално преживяване. Той е онанист и мастурбатор както сам твърди. Когато предназначената за сексуално разтоварване енергия устойчиво и продължително не се изразходва по предназначение, тя се натрупва и започва да застрашава душевния живот на индивида. Единственият изход е пренасочването й в друга посока. Това се нарича сублимация. За Сидеров такава сублимация в наши дни се оказва политиката. Той затова е така страстен в политиката, тя за него замества сексуалното удоволствие. Ето защо когато този човек е на трибуната, ръкомаха неистово, крещи и се опива от своята величавост, той всъщност… изпитва сексуално удоволствие. Нищо чудно да изпитва и оргазми. За него ораторстването на митинг просто е заместител на сексуалното удоволствие. Неговия поздрав (свитата в юмрук ръка, вдигната високо) явно е следа от безкрайните му самотни нощни мастурбации: той свива и изпъва дясната си ръка със свити пръсти така че все едно мастурбира. Този човек е до такава степен сексуално незадоволен, че за него политическото е станало заместител на сексуалното. Такива хора в историята са нанесли най-страшните беди на човечеството. Ленин например е бил поразен от сифилиса до такава степен, че никога не е бил мъж, никога не е бил с жена. Хитлер също не е познавал нормалното сексуално удоволствие, той е бил привърженик на перверзията “златен дъжд”, сиреч получавал е сексуално удоволствие само когато есесовци са пикаели върху него. И на митингите Хитлер е получавал удоволствие, подобно на сексуалното – досущ като нашия Сидеров. Затова тези хора са така бесни. Е, вярно е, сега Сидеров има до себе си жена: Капка. За нея той пише така: “Тя ме спаси от бесовете”. Но ранните години до появяването й в живота му са оставили непоправимия дефект върху психиката му, за който тук стана дума. Да завърша със Сидеров така. В същото стихотворение “Автобиография” той пише ето тези думи (става дума за “другарчетата” му от детството): “Сега за тях съм аутсайдер(ов)”. Представете си какво става с психиката на един човек, имащ съзнанието за непоправим аутсайдер, когато той по един каприз на съдбата излети до върховете на славата. Много българи явно затова са така загрижени за душевното здраве на Сидеров. А за Първанов нещата са ясни. Неговата странна усмивка издава вътрешната му трагедия на човек и историк, принуден от същите тези капризи на съдбата и историята най-кардинално да се откаже от всички свои предишни (и младежки) убеждения и ценности. Това наистина е страшна трагедия. Антинатовецът Първанов беше принуден да подпише договора за присъединяването на България към НАТО. Приятелят и ембарговият партньор на С.Хюсеин беше принуден да изпрати български войници в Ирак в помощ на коалицията против Саддам. Идейният другар на Милошевич, който му пишеше писма, израз на най-сърдечна подкрепа, доживя да види приятеля си пред трибунала в Хага. Той и на погребението му не можа да отиде, въпреки че толкова го обичаше. Някогашният националист Първанов днес е принуден да слугува на Ахмед Доган и да бъде унизяван непрекъснато от лакомията за власт на този коалиционен партньор. Някогашният “убеден републиканец” днес е пръв съюзник и приятел с бившия монарх. Той беше агент Гоце, кри години наред това, лъга и отрича, но накрая беше принуден да си признае. Това е страхотно унижение. Няма го СССР, а на Първанов му се налага да парафира договори за влизането на България в Европейския съюз. Забелязвате ли колко внимателно Първанов изрича думите “Европейски съюз”? Съветвам ви: вслушайте се, интересно е. Той внимателно изрича тези думи, защото го е страх да не би вместо “европейския” безсъзнателно да каже “съветския”. Само при Путин в Москва нашият Първанов може свободно да излее мъката и да разкрие сърцето си. Явно затова толкова често ходи при него. А иначе постоянно е принуден да говори и прави точно обратното на това, което му се иска. Това е истинска трагедия. Нашият Първанов се чувства така, че все едно е сключил сделка с Дявола. Все едно Дявола му е казал: “Ще ти дам всички земни благини, пари, власт, слава, но в замяна искам да се отказваш постоянно от убежденията си и да правиш обратното на това, което ти се иска!”. Как при това положение нашият любим Първанов да може да се усмихва?! Та това е пълно душевно и личностно раздвоение, това е подобно на шизофренията. Ако има някой у нас който да страда най-жестоко, това е нашия президент. Мъките му са невероятни. Затова той не може да се усмихва, затова той се усмихва така измъчено, затова усмивката му е като на… терминатор. Или поне като на… Мона Лиза (да ме прощава достойната дама!). Психоаналитичното тълкуване може да ни каже някои истини, които иначе са трудни за признаване. Те хвърлят светлина върху онова, които иначе по никакъв начин не можем да знаем. Но именно затова благодарение на психоанализата можем да схванем най-важното за личността до нас и за самите себе си. А пък за публичните личности и управниците ние в качеството си на избиратели имаме право да знаем всичко, цялата истина. Едва тогава ще можем да направим разумен избор. Ето защо ми е много интересно какво биха казали привържениците на Първанов и Сидеров, дочитайки тази статия. Чакам с интерес отзивите им. Ангел Грънчаров 27 октомври 2006 г. Пловдив |
| Последно за броя. Първанов не загуби от излизането на разни Параграфи и Мукита от редиците на БСП и заставането им зад Сидеров. Оказа се, че той спечели много повече привърженици. Първанов победи в първите избори онази част от БСП, която е твърдо за съюз с Русия и която още бори империалистите. Излязоха от БСП, отидоха при Сидеров, но резултата го видяхме. |
