Костас_Симитис
Гърците винаги са били огромно мнозинство в империята.

a) Anecdota на Прокопий

62. За да няма обърквания, ще започнем с очевидното. Юстиниан не е бил грък. Той не е обичал много гръцката култура и “култура”. Скоро след като става император, той затваря езическите училища в Атина (529 н.е.) Един от неговите сподвижници конфискува средствата за публични представления в градовете на Гърция [87]. Когато Юстиниан мразел някого, казва Прокопий, го обвинявал, че е грък, “сякаш беше изключено за човек от Гърция да бъде свестен” [88].
Може би никога няма да разберем по какви причини Юстиниан е подозирал всичко гръцко, но тази негова подозрителност извън всякакво съмнение е била дълбоко вкоренена. Прокопий се оплаква, че императорът “продължи с гоненията на “гърците”, както са наречени, с издеяния над техните тела и с плячкосването на имуществото им.” [89]

63. Юстиниановите сподвижници не са били чак толкова сурови към италиотите, но все пак сурови. Когато Александър Логотет (Alexander Logothete) бил изпратен в Италия, казва Прокопий на друго място в “Anecdota”, “той опитал да изкопчи пари от италиотите, заявявайки, че ги наказва за тяхното поведение по време на царуването на Теодерик и готите”. [90] Бирникът нямаше да се държи така, ако не е бил сигурен в отношението на Юстиниан към италиотите. Да припомним и че Юстиниан води своите войни в Италия и северна Африка чрез своя генерал Белизар. Самият император никога не е показвал копнеж да посети Рим – градът на предците на всички римляни, включително на онези, живеещи в Цариград.

64. Какъв е бил Юстиниан тогава, ако не е бил нито грък, нито римлянин? Бурната омраза, която Прокопий демонстрира към своя император, може да ни помогне да намерим отговора. Юстиниан, казва Прокопий, “по говор и по облекло и по разсъждения... беше варварин” [91]. Така стоят нещата, че Юстиниан е роден в Тракия (Илирикум), където населението не е говорило нито гръцки, нито латински. Неговите родители са били автентични траки. Чичо му Юстин, който също е бил император, отишъл в Цариград пеша, за да си пробва късмета, защото работите в провинцията не вървели добре за него и двамата му братя. Или поне така разправя Прокопий [92].
Прокопий добавя, че и съпругата на Юстин – Лупицина – също била варварка; той я удостоява два пъти с този епитет. Името на бащата на Юстиниан е дадено като Сабатий (Sabbathius). Това име не е много различно от славянското име Сава.

65. Прокопий подмята, че от човек с такъв произход може да се очаква всичко. Авторът на “Anecdota” не казва какво мисли за затварянето на училищата в Атина. Но пък посочва какъв добър човек е бил Анастасий, предшественик на Юстиниан. Сигурно е бил. Освен другите си качества, Анастасий се оказва чичо на Хипатий. Този Хипатий бил претендент за трона, който се разминал на косъм от това, да свали Юстиниан и заеме мястото му, когато избухнало прочутото въстание “Ника” (наричано така заради виковете “ника” – гр. “победа” – на въстаниците – б.пр) в Константинопол [93]. Въстанието е три години след затварянето на училищата в Атина. То е било провокирано от Зелената агитка, т.е. групата с преобладаващ гръцки елемент. Прокопий извърта причините за бунта, което показва на чия страна е бил. Той обяснява, че докато Анастасий бил жив, държавната хазна преливала от злато. Но този Юстиниан! “Всички тези пари Юстиниан прахоса скоротечно... заради добрината си към варварите.” [94]
Създава се впечатление, че Юстиниан е взимал пари от гърците и италиотите и ги е раздавал на другите етнически групи. Той “никога не престана да пилее огромно състояние заради всички варвари”, продължава Прокопий, “дори за тези, за които даже не бяхме чували досега... И така всички варвари станаха притежатели на богатството на римляните...” [95]

Кои са варварите, за които Прокопий говори, и къде са били? Дали Юстиниан е пренасял “богатството на римляните” отвъд границите на империята или в по-затънтените провинции, които генерал Белизар е връщал към империята с употреба на сила? Или пък Прокопий е имал предвид онези граждани на империята, които са отказвали да се идентифицират като гърци или италиоти?
По времето на Юстиниан населението на империята се е състояло от триста и няколко народа, всички приeмащи властта на Константинопол [96]. В демографски аспект римляните и гърците са били периферни народи. Многозначително е, че Атаулф, един от готските князе, дори е възнамерявал да нарече цялата империя Готия, вместо Романия, и че накрая е размислил, опасявайки се, че така може да дискредитира съществуващото законодателство, което е щяло да подкопае основите на държавата [97]. В същото време Константинопол, столицата на тази мултикултурна федерация, се е превърнал в повече от типичен космополитен център. Зосим ни казва, че Константин Велики разширил града “до размера на прекомерно огромен град, такъв, че много от неговите приемници, след като се установяваха в него, привличаха излишно голяма сбирщина от различни краища на света с цел за военна служба или за търговия или по други причини” [98]. Прокопий с огорчение се оплаква, че имотните в Константинопол е трябвало да “превърнат своите жилища в квартири за седемдесет хиляди варвари” [99]. Явно е, че тези са варварите, които Прокопий е мразил от сърце и които са получавали щедрости от Юстиниан.

66. Можем ли да намерим нещо по-конкретно за тези варвари в Цариград (Константинопол)? Как са изглеждали и с какво са се занимавали? Гравюрата на Теодосий, сега в музея на Алмендралехо, Испания, показва няколко варвари като дворцови пазачи, чиито елегантни черти биха ги направили достойни за охраната на Катерина Велика. Колкото до това, какво те и сънародниците им са вършили в Цариград, можем само да предполагаме, че са работили за препитание, като всеки друг. Това не винаги е било лесно, както несъмнено знае всеки с опит в живеенето в метрополис. Съревнованията и конкуренцията са очаквани. И ги е имало. Типична илюстрация в това отношение са Зелените и Сините. Тези две агитки са били в жесток конфликт помежду си, но наказанията за техните изстъпления, казва Прокопий, се прилагаха предимно спрямо Зелените [100]. На друго място Прокопий описва наказанието за педерастия, като добавя, че в началото това наказание не се отсъждало за всички, “а само за онези, за които се знаеше, че са от Зелените...” [101] Императрица Теодора също мразела Зелените. В очите на Юстиниан всеки поддръжник на Зелената агитка бил подозрителен. [102]

67. Тъй като Юстиниан е недолюбвал Зелените, съвсем естествено е да е облагодетелствал Сините. И точно това ни казва Прокопий.
Х.Б. Дюинг, преводач на прокопиевата “Anecdota”, казва, че Юстиниан подпомагал “Венетите или “Сините”, на които, както се знае, той беше възторжен покровител и в резултат на това успя да хвърли всичко в хаос и безредие” [103]. И Юстиниан, и Теодора, казва Дюинг по-нататък в своя превод, “бяха членове на Синята агитка отдавна... дадоха на членовете на тази агитка голяма свобода по отношение на държавните дела” [104]. По друг повод, за да отмъсти за смъртта на две от протежетата си, Теодора, “показвайки явно факта, че подпомага Сините”, направила така, че офицерът, отговорен за инцидента, да бъде намушкан [105].

68. Интересното за нас е, че самият Прокопий никъде не говори за “Сините”. Той винаги казва Veneti. Преводачът Дюинг е този, който подменя етническото определение Венети, като го перифразира на “синята агитка” или на “Сините”. Той изопачава нещата като информира читателите си, че Сините са наричани Венети, едно име “което е обяснено в книга II.XI.32 (в прокопиевата “History of the Wars” – бел.авт.) като еквивалент на Сини. Те са били облечени в синьо, особено на хиподрума” [106]. Само че в книга II.XI.32 Прокопий не казва, че “Сините са наричани Венети”. Той казва, че Юстиниан е харесвал венетския цвят, който бил синият. Венетите не са били предимно конен клуб. Те са били етническа общност, в националния костюм на която синият цвят е бил достатъчно изразен, че да привлече внимание, както това е ясно обяснено от Йоан Лидийски, съвременник на Прокопий, в неговата книга “De Mensibus” [107]. И така виждаме, че това, нелепо обяснено от Прокопий като спортни клубове и още по-нелепо допълнено от неговия преводач, всъщност са били политически партии, формирани на етническа основа. Не знаем с точност какви други национални групи са се присъединявали към всяка от тези партии, но знаем, че венетите са били мнозинството от онези със сините униформи.

69. Славянската идентичност на венетите, като етническа група, е установена с абсолютна сигурност. Йордан, друг съвременник на Прокопий, ни казва, че “започвайки от Вистула (Висла – б.пр.), многобройният народ на венетите живее на много обширна територия. Макар техните имена да се различават според рода и мястото, все пак те са главно наричани склавени и анти” [108]. На друго място пише: “Тези народи... макар че произлизат от една раса, сега имат три имена, които са венети, анти и склавени...” [109]
Венетите и склавените са били един и същ народ или два близки клона на един народ, затова можем да предположим, че тяхната връзка не се е късала пред портите на имперската столица, а е била здрава и между градските стени. Всяко споменаване на венетите в Цариград по времето на Юстиниан се отнася до славянския компонент от населението, който отчасти – ако не основно – трябва да е принадлежал към прочутата “Синя” агитка.
А че венети, венеди, венди и вандали са един и същ народ не се нуждае от допълнително коментиране.

70. Като четем между редовете на историите от Прокопий, в които не се говори за цветни агитки, можем да видим, че по времето на Юстиниан Цариград/Константинопол е бил преобладаващо славянски град. Прокопий, разбира се, не казва, че всеки в столицата е носил славянска носия или славянска прическа. Както обикновено, той ги приписва на съответната “агитка”, представителите на която не се бръснели или подстригвали както трябва!
“А те не си пипат мустаците”, мърмори Прокопий, “или брадите изобщо, а ги оставят винаги да израстват много дълги, като на персите. Но косите на главите си те режат отпред до към темето, оставяйки една част отзад да виси доста дълга, както е при масагетите. Всъщност, по тази причина на това му се вика хунска мода.” [110]

Също и облеклото на тази “агитка” обижда префинения вкус на византийския писател, който се оплаква, че “техните плащове и гащи и особено обувките им, по име и мода, също мязат на хунски”. [111] Описанието, дадено от Прокопий, на тези дрехи си струва да се прочете. Ръкавите на техните ризи се пристягат близо до китките, казва той, “като оттам до рамото постепенно се разширяват и нагъват неимоверно. И всеки път като ръкомахат, докато подвикват в театрите и на хиподрумите, или докато нахъсват своите за победа по своя обичай, тази част от тяхното облекло се набира нагоре, което кара глупците да мислят, че телата им са много внушителни и яки и че затова се обличат в такива дрехи, но те не забелязват факта, че широката кройка и неизпълнените дрехи показват повече мършавината, а не силата не техните тела”. [112]

Дали хуните са носили такива дрехи в първоначалната си родина, ще оставим отворен въпрос. Все пак всеки, който е виждал украински ризи, лесно ще ги разпознае в описанието на Прокопий. Не е трудно и да отгатнем как терминът “хунски” вероятно е хрумнал на опитния наблюдател. Прокопий е писал през средата на шести век, тоест три пълни поколения след царуването на Атила в Европа. Оттогава хуните са се асимилирали сред славяните, с изключение на няколко области край Дунав. Терминът “хунски” обаче е останал като обозначение на териториите в тази част на Централна Европа, която е била независима както от Източната, така и от Западната империя, и където милиони венети, склавени и анти са продължавали да живеят. Като е осмивал хунската мода, Прокопий е осмивал вкуса на “чужденците” в Цариград, повечето от които са били членове или сподвижници на “синята” агитка – тази на венетите. Интересно е да се отбележи в тази връзка, че четири века по-късно (през 968 г.), описвайки външния вид на българския посланик в Цариград, Luizo Luidprand отбелязва и хунската му прическа – Ungarico more tonsum. [113]
*
Стигаме до извода, че ако Брайс си бе направил труда да прочете внимателно своето копие на (труда на) Прокопий, можеше и да се въздържи от убийството на юстиниановата самоличност.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

[b] КРАТКИЯТ ВАНДАЛСКИ РЕЧНИК НА МАВРО ОРБИНИ[/b]
...................
(преводите на български са от английски – б.пр.)

Baba – баба
Bieda – беда, нещастие
Boditi – бода, пробождам
Boty – чорап
Boy – бой, сражение
Brat – брат
Brod – лодка
Buchvuize – книга

Cachel – котел, казан
Chizipati – кихам
Chtiti – ща, желая
Chvaly – (въз)хвала
Culich – чаша, бокал
Czerzi – четири
Czetron – кедър
Czysti – чисти, непорочни, целомъдрени

Dar – дар, подарък
Desna – дясно
Dol – дол(ина)
Dropati – бръсна се
Dum – дом, къща
Dvuaziuo – двеста
Dyeliti – деля, разделям
Dyl – дял, къс
Dynia – диня

Gladkhi – гладък, равен
Gnysti – гнездо
Golubo – гълъб
Grob – гроб
Grom – гръм(отевица)

Hora – планина
Hruscha – круша

Kada – опашка
Kamora – стая
Kastan – кестен
Kila – херния
Klach – вар
Klap – слуга
Klatiti – клатя се
Klicz – ключ
Klynoti – покланям се
Koblanch – коса, влакно
Kobyla – кобила
Koczka – котка
Kolo – колело
Korzen – корен
Kost – кокал, кост
Kriti – крия се
Krug – кръг
Kuchas – готвач
Kuchinie – кухня
Kurvua – проститутка

Lagithi – лая, излайвам
Lechchy – лек (пр.)
Lepsi – прекрасен
Levu – лъв
Libo – любов
Lisy – плешив, лис
Lopata – лопата
Lost – светлина
Loter – страхливец
Lug – горичка, дъбрава
Lyd – хора, люде

Masdra – черва, вътрешности
Matiti – бия, млатя
Mayti – мия, измивам
Med – ябълка
Mez – меч, сабя
Milikuo – мляко
Mincze – монета
Mistr – учител
Miziati – уринирам
Mlady – млад, незрял
Mogu – мога, умея
Mucha – муха
Mule – мелница
Mus – съпруг, мъж
Muy – мой
Myss – завой, въртене

Nagy – гол
Nass – наш
Navavu – наемам
Navuchyer – кормчия
Nevuiesta – невеста, булка
Novuy – нов

Okruzij – вътрешност
Olobo – олово
Opuchh – кос, скосен

Pakole – дете
Pasti – паса, водя на паша
Pavu – паун
Pechar – стъкленица
Perla – перла
Pero – перо, писалка
Pflaster – мазилка, хоросан
Piet – пет
Pisati – пиша, изписвам
Pitati – питам, разпитвам
Pithi – пия
Plachta – покривало
Placz – квадрат, плац
Plamen – огън
Plavuiti – плувам
Plesati – стъпвам
Plin – пълен, изпълнен
Plyge – бял дроб
Pochoy – покой, спокойствие
Poczvuaty – (за)почвам
Pogiti – поя (напр. кон)
Postdye – после, тогава
Potokh – порой, поток
Praczovuati – наглеждам (дете)
Prosach – просяк
Prositi – моля, прося
Prut – вейка, прът
Ptach – птица
Pust – празен, пуст
Rabota – работа
Razlog – причина, основание
Rozum – разум
Ruzie – роза

Safran – жълт минзухар, шафран
Scarlet – ален, червен
Schergiti – сея, засявам
Schornia – ботуши
Scoda – вреда, щета
Sechyra – брадва, секира
Sediare – седя, сядам
Sedil – стол
Sestra – сестра
Siti – отсявам
Sledovuaty – подражавам, имитирам
Smitti – смея се
Snych – сняг
Sobota – събота
Stal – щаб, главно командване
Stati – оставам
Strach – страх, ужас
Stuol – маса (за хранене)
Suuynie – свиня
Svuager – шурей, зет
Svuanti – светец
Tanecz – танц
Tele – теле
Tenchhy – тънък, слаб
Tenczouuati – танцувам
Tepli – хладък
Teta – леля, тетка
Tisytz – хиляда
Tlaiziti – газя, тъпча
Tma – тъма, тъмнина
Tobole – торба, чанта
Tribuch – корем, търбух
Truba – тръба, тромпет
Truhy – тъжен, скръбен
Tuti – удрям, блъскам

Vncza – унция
Volk – вълк
Vuality – въртя, завъртам
Vuasate – връзвам
Vudovuecz – вдовец
Vuich – столетие, век
Vuidieti – виждам
Vuiter – вятър
Vulc – воля
Vunach – племенник, внук
Vuoda – вода
Vuoliti – желая, копнея
Vuyno – вино
Vvedro – ясно, ведро, безоблачно

Zalogi – капан, примка
Zhuchar – захар
Ziena – съпруга, жена
Zima – студ
Ztrevuicz – обувка, подкова
Zumby – зъби
Zvuaty – викам, зова

Ако е имало някакъв лексикален обмен между елини и траки, той е бил в посока към траките.

"54. Човек може да види глуповата лигавина, разливаща се по колективното лице на специалистите, ако им се каже, че древните гърци може да са заели своите букви от българите. Все пак, тъждествата българи = траки = македонци = пеласги (виж Помпей Трог [Книга VII.I.2 – “Garnier” (1936 г.) – резюмето на Юстин], т. 1, стр. 155) би следвало да активира някои лениви мозъчни клетки. Дионису от Милет (Dionisu Miletus), на който се позовава Диодор Сикул (Diod. Sic., 3.67.12), казва, че пеласгите са били първите, които са употребявали буквите на Кадм (от когото гърците са ги заели). (Виж G. Sotiroff, KOINH и IDIAI, “The Classical World”, Филаделфия, декември, 1968 г., стр. 131 - 132.)"