Orthodoxy
Отиди на страница:
| Може и да сме го пускали, но дадем пак линк за Православна музика Натиснете тук |
 виртуална разходка в църквата "Света Марина" в Пловдив кликни върху каринката и изчакай Църквата "Света Марина" е един от старите архитектурни паметници в Пловдив. Уникалният иконостас е дело на майсторите от Дебърската резбарска школа през 1825-1828 г. Той е сред най-добрите образци от епохата на Възраждането. В този храм са оставили следи зографите Димитър, Захарий и Станислав Доспевски. Църквата е опожарявана няколко пъти, в този си вид е построена през 1852-1856 г. Днес е митрополитски храм. Редактирано от - б.б. на 10/12/2007 г/ 14:29:46 |
 Рождество Христово Икона от с Стрем- Тополовград- Странжанска живописна школа- Съхранява се в НИМ Натиснете тук Днес не е време за поучения, а за славословия, не е време за наставления, а за благодарност, не е време да преподаваме уроци, а да изразим радостта си. Нека благодарно славословим Господа и се възрадваме в Неговото свято име. Слава на Твоето неизказано милосърдие, Господи, задето не си ни оставил в нашето жалко падение! Слава на Твоята безкрайна премъдрост, устроила за нас такъв дивен начин на спасение! Слава на Твоята промислителна грижа, чрез която ни призоваваш да станем и ние причастници на Твоята изкупителна благодат! Елате, всички да възхвалим Господа, Който милостиво погледна на смирението на Своите раби! Ангелите Го славят - но не заради себе си. Застанали между небето и земята, те ту повдигат очи към небесата, ту свеждат поглед към земята. Виждайки на небето Божията слава, а на земята - мир и благословение, те не могат да сдържат хвалебните песнопения, които неволно бликват от устата им. А как да се сдържим ние, когато в Христовото Рождество всичко е станало заради нас! Ето, приготвя се умилостивителната жертва - Божият Агнец, Който ще бъде заклан заради нашето спасение! Ето, слиза от небето Хлябът на живота, Който ще дарува живот на света! Ето, Сам Господ, като Пастир се е вдигнал от небесната висота и, оставяйки деветдесетте и девет овци - ангелските множества, слиза, за да търси едната - заблудилото се човечество, та като го вдигне върху раменете Си, да го занесе спасено при Своя Отец. И тъй, няма за Теб покой, Господи! При мен идваш Ти, мен заблудилия се, търсиш. В седмия ден Ти си починал от делата на творението, а от делата на спасението не си почиваш, но от създаването на света досега работиш - и Ти, и Твоят Отец. Някога, търсейки падналия Адам в рая, Ти го повика, казвайки: "Адаме, где си?" Но Адам се скри в гъсталака на любовта към своето падение. Днес Ти се спускаш в дълбините на това падение, за да призовеш обикналите неговия мрак. О, Господи, призови и нас! Но дай ни сили не да се скрием, а да открием сърцето си, и като излезем да Те посрещнем, с готовност да кажем: ето ни! Ето ни - немощни и разслаблени. Помогни ни и ни изцели! Ето нашият ум - тази желязна шия и медно чело: вземи го и го стрий в прах пред Твоето лице и всели в нас навик смирено да се покоряваме на Твоето Божествено слово и на Твоята истина. Ето нашето похотливо сърце - тази кръвоточива жена, от която непрекъснато изтичат нечисти пожелания. Удостой ни да се докоснем до Теб, за да спре потока на тази нечистота. Ето и душата, забравила за небето и хранеща се само със земното. Дай ни да се върнем в Твоите обятия, да вкусим Твоята сладост и да се възрадваме на Твоята трапеза, та да забравим за всички тези горчиви жълъди, които не хранят, а само дразнят вкуса и измъчват с ненаситна жажда. Тогава и ние ще Ти принесем дарове, на Теб Родилия се Младенец: злато - чистото познание на Твоите истини, смирна - умъртвяването на похотите и страстите и ливан - устрем към духовния свят и наслаждение само от небесното. Радостта не може да бъде предизвикана насила. Който е встъпил в общение с Господа и е вкусил всички Негови блага, не може да не се радва. А който, странейки от Господа, не е вкусил тези блага, него колкото и да го подканваш, не можеш да го накараш да се радва. То ще бъде все едно да кажеш на слепия - гледай, на глухия - слушай, на безногия - ходи! Но тогава какво да правим ние, ако сме попаднали в това число? Да не се ли радваме? И празникът - да не бъде ли за нас празник?!! - Не! Нека се постараем и ние да се радваме заедно с другите. Да се възрадваме за човешкия род, за който са приготвени такива блага! Да се зарадваме за останалите наши братя, които вече са ги получили. Да се помъчим да се порадваме и за себе си, защото и на нас ни е дадена надеждата да ги получим. И да побързаме веднага да пробудим своето усърдие - заспало или съвсем замряло. Ето, всички са на пир при Господа - радват се и се веселят. А ние какво? - Нима сме сами врагове на себе си, та не отиваме там? Нима входът е заключен за нас? Нима няма да ни приемат? Или ще ни лишат от нещо? - Не!... Господ предлага всичко на всички. Върви само по пътя, който ти е показан и всичко ще имаш. И радост ще получиш - такава силна радост, че никой няма да може да ти я отнеме! Амин. 1863 г. |
Най-красивата църква в Цариград- Св. Стефан Натиснете тук |
| Йордановден, Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя последната трета Кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората Кадена вечеря. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето. С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника "небето се отваря" и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. Основните обреди на Йордановден са свързани с вярата в здравоносната сила на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, койот е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. На Йордановден се извършват редица обреди с кръстената вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръста, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки си измива лицето и ръцете "за здраве". Наименованието на празника в Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпят само младоженците (до една година след сватбата) и момченцата до едогодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси. В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачета, годеници и младоженци. Обредът се нарича Хаскане по възгласа "Ха-а-с-с-а", с който те придружават повдигането до три пъти този, който ще бъде къпан. В Македонската област празникът е известен и като Женски водици. По къщите обикалят малки момичета до 10 години, наречени моми-водичарки, които изпълняват специални песни - водичарски. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските песни и също като тях са различни според мястото на изпълнението (пред църковните врати, пред къщните врати, в дома) и според човека, на когото се пеят. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни. Според православния календар празникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан, В момента на кръщението небето "се отваря" и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:"Този е Моят възлюблен син, в Когото е Моето благоволение". Оттук и названието на празника - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека у него: умира земният чоек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда възкръсва одухотворения човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III век). Е IV век празникът се пренася на Запад. Именници: Йордан, Йордана, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, варено жито, орехи, вино Редактирано от - Виолета на 06/1/2008 г/ 12:22:05 |
| Традициите не са това, което бяха: Смелчаците, които искаха да се включат в борбата за кръста, не успяха да го направят, тъй като пещерски ром улови православния кръст във въздуха преди да падне във водата и след това избяга към ромския квартал, като отнесе кръста със себе си. "На "патерица" се хвърля кръста в село Преколница", съобщи кметският наместник Роза Исионова. "Хората тук извършват този ритуал на 19-ти януари, защото на тази дата се отбелязва Йордановден по стар стил. След изваждането на богоявленския кръст всички се събираме на барбекю и чаша вино", допълни Исионова.  _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Традициите все ги докарваме до масата хапка и пийка. И при нас попът само освети водата, толкова е студено. |
| Е малко съм позакъсняла, но на многая лета с Борис Христов за всички които имат именни дни през януари. Натиснете тук |
| Една съвременна молитва. Натиснете тук |
Наздраве! Днес е Трифон Зарезан, а утре голям празник- Сретение Господне.  Натиснете тук |
| Днес са Сирни заговезни. Всеопрощаващата неделя. Ден на прошка. Простено ти е, прости ми.  От утре започва Великият пост. "Дойде време, на духовните подвизи начало" (Слава на Хвалите, Неделя Сиропустна) "Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел" (Рим. 14:3). Натиснете тук Редактирано от - Виолета на 09/3/2008 г/ 20:35:58 |
| Въпреки че всяка година се изписва и изговаря много за постенето преди Великден, мнозина не са наясно защо и как трябва да се прави това. За едни постът е изпитание за тялото и волята, за други - просто начин за сваляне на няколко килограма. И все пак в какво точно се състои особеността на тези повече от 40 дни? Пост телесен и пост духовен. Погрешно е да се смята, че постенето е преди всичко отказ от месото, млякото, яйцата. Това не е диета, а въздържание от греха, злото, омразата, гнева, лъжата, укротяване на похотта, ще кажат църковните служители. Ограничаването на храната просто помага на човек да се концентрира в това. Натиснете тук |
 Новите открития в Боянската църква са били проучени от проф.д-р Казимир Попконстантинов и доц. Зарко Ждраков. Тя е установила, че надписът "Аз Василий писах" е нанесен с въглен върху грубата мазилка на църквата, която два-три дни след нанасянето си се покрива с втори пласт вече фина мазилка, която е стояла до 1980 г. Това изключва надписът да е нанесен от друг, освен от член на екипа художници. Отдавна е установено, че стенописите от 1259 г. са рисувани от трима, а не от десетки художници, както предположиха някои учени - неспециалисти обаче в тази материя, се казва в доклада. Не се назовава поименно археолога проф. Николай Овчаров, който застъпи такава теза и влезе в остър спор с Божидар Димитров. След поемането на работата по изписването на храма, съгласно традицията никой не е имал достъп (включително и спонсорите) до църквата до завършване на фреските. Така че подписът във всички случаи е на един от тримата художници, продължава докладът на специалистите. Върху меча на фреската Св. Димитрий е нанесен друг надпис: "Димитрий писа тия художества". Димитрий е очевидно името на втория от тримата художници. Името на третия остава засега неизвестно. В Боянски поменник - официален списък на Българската православна църква от средните векове с имена на български царе и патриарси, за които трябва да се чете помен на официални празници е вписано името: "Василий Зограф от с. Субоноша Серско". Появата на името на един художник, и то от село, между имена на хора от "лъв нагоре", което липсва в поменниците от други църкви, очевидно е свързано със заслугите по изписването на църквата в Бояна. Тъй като е изписано само неговото име, а не и това на Димитрий и другия художник следва да се заключи, че Василий е бил главния художник, т.е. човекът, когото наричаме Боянския майстор. Натиснете тук |
| Рахманинов- Литургия Натиснете тук |