Отиди на страница:
| Зе Мария, В статията на Т. Дечев има и някои неточности. Например "Че все пак окситанците и фризийците също някога са били реалност" "Окситански" език е име, с което във Франция се нарича каталанския език, той е фактически също и "провансалския" език, на който съчинявали трубадурите. "Гасконски" е друго име на негов диалект. Цяла югозападна Франция до най-ново време (19 в.) говорела не като в Париж - парижкото произношение е силно повлияно от германското - франките, а южното е по-близо фонетически до испански и италиански. (Сега френска Каталония в само областта на Перпинян, ПерпинЯ по каталански.) Югозападът някога бил далече по-развит от франкския варварски север и бил обект на негова опустошителна агресия и геноцид в Албигойските войни. В Испания каталанския език сега е официален (заедно с кастилски, галисийски и баски) и е езика на автономиите Каталуня, Валенсия и Балеарските о-ви и на части от Арагон и Навара, и е официалният език на княжество АндорА. Т.е. това си е сериозен европейски език, говорен от може би повече хора, отколкото българския, с богата история и литература. У нас думата "окситански" беше впрочем добре известна, имаше един френски (окситански) поет комунист (Тулуза, Толоса), който идваше на Татовите писателски срещи и му бяха издали една интересна тънка книжка - "Окситанска кантилена", в която имаше и стихове в оригинал. "Македонския" език няма такава реалност. Словакия била естествено откъсната от Чехия, понеже дълго време била под унгарците, а не под австрийците, и била селска провинциална страна, за разлика от градска и индустриална Бохемия-Моравия. Между чехи и словаци няма нищо подобно на напрежението между бюрманци и българи. Украйна и Беларус се откъснали сравнително естествено от Московия, защото след монголското нашествие, разрушило Киевска Рус, те попаднали под Литовското княжество и после под Полша. Литва и Московия били два алтернативни центъра на северното славянство. И след унията на Хмелницки части от тях останали под Полша чак до три поделби в 19 в., и даже след тях Галиция и Волиния останали под Австрия и след ПСВ - под Полша. Краков бил столицата на Галиция. Буковина и Закарпатието - в Унгария. В полските и унг. земи имало и много евреи, често над 10% от населението. Това създавало големи културни разлики с централна Русия. В историята на сегашна БЮРМ и примерно Кюстендилска област нямало такива дълги периоди на принадлежност към различни държави и култури. До 1913 и 1944. Но в 9 в., когато Кирил и Методий създали нашия език, технически всички "славяни" имали един език, субект на общи изменения. Езикът на КМ бил изкуствен книжовен език, но разбираем за всички "славяни" - от Солунско, Охридско и Брегалнишко до Панония и Моравия (Велехрад в дн. окръг Злин, Чехия, дето е погребан Методий) и от Хърватска до Киев. И разбира се в североизточна България, Сърбия и Влашко. Разделянето на езиците станало по-късно. Има и един друг интересен момент - Струмишко юридически е част от "Западните покрайнини", откъснати от Б-я по Версайския договор 1919 (заедно с Босилеградско, Трънско, Царибродско и Кулско), с едностранно и насилствено прекарана от сърбите граница. Струмица е и център на българщината в днешна БЮРМ. |