Отиди на страница:
Filosofa А, "мелницата" на г-н Д.Иванов сигурно се задвижва от газови флуиди А де, а де. И аз за тва са подсетих, додека четех нашио журналистически талант, оголил лютературния ни фронт. Френската и еврейската солидарност биле нещо кат "Арлезианката". Явно, единствената надежда при Кадафито ни остая безкористната солидарност на "Газпром".  |
| Папите в Авиньон - това е времето на голямата схизма на западното християнство, когато Philippe IV le Bel /Филип Хубави/ решил да притисне папата да разтури тамплиерския орден и преместил папския дворец от Рим в Авиньон. Уж за малко, но папите си откарали цял век във Франция под претекст, че Франция е най-голямата дъщеря на Църквата / La fille ainee, а не aignee, както е в текста, още от времето на покръстването в християнската вяра на Кловис /династията на Меровингите/, използвано сред няколко века от Капетите в претенцията им за старшинство на френската църква сред останалите западни. Всъщност, Филип Хубави си постигнал целите, папа Климент V /1303-1316/, който е французин, почти изцяло му се подчинил, тамплиерите - унищожени, а папите си живуркали луксозно и разкошно в Авиньон и дори били наричани "принцовете на Църквата" до 1376, когато, под натиска на Германия и Англия, папата /Грегори XI/ заминава пак в Рим. Следващият папа обаче пак избрал да се върне в Авиньон, докато се стигнало до положението да има двама папи - един в Авиньон и един в Рим. Този конфуз бил преодолян чак през 1417, когато папите се установяват окончателно в Рим, при папа Мартин V. Редактирано от - Сибила на 20/12/2006 г/ 19:14:15 |
| Дъра - дъра - Мно-о-о-о-го имаме да учим ние, българските националисти. и т.н. и т.под. Добре, че поне г-н Иванов си признава открито. |
| Всеки има нужда от нещо ирационално. Дори и най-организирания рационален човек не може да смели разнообразните и разнопосочни сигнали и уроци, които му дават природата и обществото. Както казва един приятел, голям мъжкар иначе, ако не си поплача веднъж тази седмица, другата ще плача два пъти - без начение дали е от филм, книга, благотворителна кампания или коледа със семейството. Аз снощи сънувах старата ни къща и сега плача. И понеже не знам защо плача, търся най-популярното обяснение - оня ден станах на 40 и сега вече слизам надолу, макар и баирчето на което съм се покатерил да не е много високо. И понеже сега си плача сам в офиса пред компютъра, най-вероятно до НГ няма да плача нито на коледни филми, нито на благотворителни кампании. |
| Едно от най-веселите писма от мелницата на Алфонс Доде е това за отмъстителното папско муле, където е възпято и прочутото вино "Шато ньоф дю Пап". В него се разказва за добрия папа Бонифас, който имал две големи страсти : първата към въпросното вино, добито от лози, които лично папата засадил сред миртите на Шатоньоф, втората - към мулето си, на което не пропускал преди лягане да занесе една чаша от виното, подправено с много карамел и други аромати. Всяка неделя папата опитвал чак до залез слънце от виното, а привечер се прибирал развеселен и покачен върху мулето, минавали с танцова стъпка по моста Авиньон, папата размахвал баретата си, отмервайки ритъма на танца и раздавал благословии, кардиналите се срамували, но народът много му се радвал. Папското муле било на почит и всички знаели, че да му се оказват почести, е начин да се добереш до папското сърце. Гледачът на мулето /едно момче от простолюдието, което с хитрост се добрало до този отговорен пост/ обаче си позволил да се подиграе с храброто животно, като го лишил от вечерната му порция карамелено вино и качвайки го на върха на камбанарията по една тясна извита стълбичка, откъдето се наложило да го свалят с крик и въжета. Папата бил много учуден от поведението на любимото си муле, а никой не разбрал кой е станал причината за неговото унижение. Цял Авиньон видял срама на достолепното животно, а то затаило обидата си и когато след седем години злосторникът се завърнал в Авиньон, за да бъде назначен на още по-отговорен пост - le Premier moutardier du Pape /първи отговорник по приготовлението на папската горчица/,  по време на тържествената церемония за връчване на отличителните знаци за тази длъжност, папското муле се изсилило и му забило такъв ритник, че нищо не останало от лъскавия му фасон и парадното му облекло.И оттам водела началото си, според Алфонс Доде, провансалската поговорка: "Отмъстителен като папско муле". А защо Димитри е избрал за коледно приветствие точно писмата от мелницата на Алфонс Доде? Сигурно защото е искал за разкаже повече приказки за невярващи, отколкото за вярващи. Разказът за отмъстителното папско муле завършва така: "Les coups de pied de mule ne sont pas aussi foudroyants d'ordinaire; mais celle-ci é tait une mule papale; et puis, pensez donc! elle le lui gardait depuis sept ans… Il n'y a pas de plus bel exemple de rancune ecclé siastique." Обикновено ритниците на мулетата не са толкова съкрушителни; но това не било обикновено муле, а папско; и, вижте! отмъщение след цели седем години....Най-хубавият пример за еклесиастична злопаметност. - Преводът мой. Афонс Доде, наричан още френския Чарлз Дикенс, въпреки че точно авторството му на " Писма от моята мелница" е твърде оспорвано, е доста присмехулен и ироничен, описвайки живота и навиците на божиите служители, а аз сега, в навечерието на Рождество, си препрочетох "Коледна песен" на самия Дикенс, спомняте ли си неговата история за призраци и Ебънейзър Скрудж? Страхотна е. Редактирано от - Сибила на 20/12/2006 г/ 19:10:18 |
Много сте мили и любезни, господа!   . И да е жив и здрав Димитри, че ме предизвиква да пиша толкова, почти винаги - с неговите писма в сряда, които винаги чакам с нетърпение  |
Честита Коледа бай димитри еееех станал си като марсел пруст маа му стара и като толстой да не незвам бай тосо по обемно творчество де .си вив издрав ти и целата фамилия и земи почини малко по празницит нема пропадне вестника .наздраве бай димитри и още един път честита коледа и весела нова година.наздраве |
| Е па Весела Коледа на всички, и на тебе, ВЦ. Чиърс. Иначе, Сибила си заслужава напълно искрените комлименти. Умна е и прозорлива и името й оттеква на много далече. Евала.   Редактирано от - Гичка Граматикова на 20/12/2006 г/ 18:41:44 |
Весела Коледа, г-н Иванов (даже и да не вярвате в приказки )! И честита Нова година! Надявам се на нови срещи с Вашето творчество!  |
| И днес ти грееш все тъй буден, от моето детинство помен, все тъй прекрасен, все тъй чуден над мене, скитника безспомен. teach me laughter, save my soul |
| Здравейте Другарю Живков ! Хич да не правите такива алюзии - от газови флуиди та до газпром ! Имаше едно време един крилат израз "Смърт на мустакатия диктатор"... Истината е че мелниците се задвижват обикновенно от вятър и им викат вятърни мелници.Тези които се задвижват с вода са воденици, а тези с мотори - моторни мелници По същия начин на големите резервоари им викат "танкове". Та като тръгнеш из Българията по пътищата и гледаш ама много танкове. Има Руски- на Лукойл, немски - на ОНВ, англииски на ШЕЛ и т.н. Ти Тодаре си прави каквито искаш алюзии... Весели празници !  |