Отиди на страница:
| Вижте, в този Форум се обясняват сложни политически проблеми по елементарен начин. През 50-те и 60-те години в така наречения Трети свят станаха редица анти-колониални революции. Като цяло САЩ и Западна Европа бяха против тях, защото се нарушаваха техните интереси, а СССР ги потдържаше. Това, впрочем, стана причината за разваляне на отношенията между СССР и Израел, които бяха много приятелски. Израел беше социалистическа държава тогава със социалистически форми, като кибуците. При първата арабо-израелска война основната помощ на Израел дойде от СССР и неговите сателити. Садам беше един от радикалните лидери на тези революции. Така, че той в началото имаше подкрепата на СССР. След всяка революция има период на диктатура, инак революцията няма да се утвърди. Това го видяхме в Чили, къде Алиенде не пожела да наложи диктатура. такава му беше наложена от Пиночет. След революцията настъпва момента или аз тебе или ти мене. Това е като на война, кой обвинява войника, че е убил противник. Самият Ирак, както виждаме, съвсем не е подготвен за демокрация. Там има различни племена, различни религиозни течения. След това Садам, обаче изби комунистите и започна сложна политическа игра между Западът и СССР. Така, че отношенията със СССР доста охладняха, но Ирак си остана търговски партньор на СССР. Такъв беше и на Западът и на САЩ. Така, че споровете, на кого е бил приятел са съвсем безпочвени. По времето на Рейгън Садам разпали войната с Иран, заради границата с Иран по течението на някаква си река, проблем останал, а може би нарочно оставен от англичаните. Всички граници по реки обикновеноо се правят по телвега на реката, докато тук англичаните са я определили на Иракския бряг. Тогава той получи стабилна потдръжка на САЩ, защото Рейгъм мразеше Иран заради инцидента със американските заложници и неуспелия смехотворнен опит да бъдат освободени по времето на Картър. СССР също бяха доволни, защото очевидно тази война пречеше на Иран да се меси в Афганистан. Така, че Садам имаше потдръжката на всички велики сили. САЩ тогава си затваряха очите пред избиванията и използването на БОВ срещу собственото си население и срещу Иран. Нещо повече има имформация, че технологиите за БОВ са предоставени от САЩ. След идването на Буш, обаче, нещата се смениха. Може би заради петрола, в търговията, на който семейство Буш има голямо участие (знае се, че те са имали търговски сръзки със садам през 80-те), може би поради това, че Садам не им беше повече нужен, а и израелското лоби при нео-коните беше много силно, те развалиха рахътлъка. Последвалите събития всички ги знаем. |
| Към това може да се добавят без съмнение и игрите на Саддам в Иракски Кюрдистан с контрола над двата големи града - Мосул и Киркук. Ако си спомняте, Севърският договор от 1920 г. между Антантата и Османската империя предвижда създаването на независим Кюрдистан. Но кемалистката революция превръща това решение в парче хартия. На 24 юли 1923 г. в Лозана е подписан нов договор между Антантата и Турската република. Съгласно него, по-голямата (западна част) от кюрдските земи остава в Турция. Англия успява да откъсне богатия на нефт Мосулски вилает и да го присъедини към намиращия се под британски контрол Ирак. Друга малка част от кюрдските райони остава във френска Сирия. С което се поставя началото на днешния кюрдски проблем |
| Независимо от това, че Саддам не е вегетарианец и заслужава наказание (впрочем, не по-малко от убиеца на цивилните граждани Буш), но извършеното наказание не изглежда като правосъдие и справедливо възмездие , а като отмъщаване извършено от семейството Буш, при това осъществено по един средновековен, мракобесен и див начин в наш просветен век – векът на интернета и „тържество на демократичните ценности” и става ясно, че малко какво се е променило в човешката същност от времената на средновековната инквизиция. И тази страна на въпроса за мен е най-тъжната в цялата история. |
