Поэтом можешь ты не быть, Но гражданином быть обязан. А что такое гражданин? Отечества достойный сын. Mea Culpa но и ...съзиращият в чуждото око сламка - в собственото греда не види... |
Бъркаш граматиката бе, сладък, мани дали е Ты или И, то не влияе на правилността на фразата, особено като не го препостваш, а го казваш наизуст. А в сравненията си титан, наистина, онемявам. Роден си за идеологическа работа. |
Левчев не е бил нито гражданин, нито поет...Левчев беше политик от комунистическото време. Пушкин и Гьоте са били поети, занимаващи се с политика. Левчев беше политик и държавник, занимаващ се с поезия. Заради тази разлика в приоритетите, той няма да се нареди до Гьоте и Пушкин... |
Genosse Стефчоолу, те ти още един цитат: от писмо на Г. Марков до Л. Левчев (ако се вгледаш може и да зърнеш задник в бели панталони, ама нема да е на О. Бендер) ... да вземем думите ти, че "Солженицин е белогвардейска отрепка". Аз не ще разисквам с теб дали оценката ти за Солженицин е вярна, защото ти знаеш много добре, че той не е нито белогвардеец, нито отрепка. Но онова, което ме порази, беше тази експлозия на омразата ти спрямо човек, който е това, което ти не си и не можеш да бъдеш. Ти не можеш да понесеш съществуването на един честен човек, защото той става еталон на собственото ти безчестие и напълно искрено, дълбоко, ти го мразиш. Той е твоето отрицание. Той не те познава, нито ще те познава, но неговото присъствие на този свят смачква болезненото ти самолюбие и превръща "Чайката", в която се возиш, в твоя катафалка. И ти крещиш думи, които дори последното чираче на Кочетов или остатък от някогашен махленски стражар, не би си позволил. с това днешната 10-минутка на ненавистта приключва |
мдаа, гражданинът Георги Марков сгълчал поета Любомир Левчев, че не бил гражданин, щото пък гражданинът Георги Марков пък не бил писател, или обратното беше, егати аршина, егати, извинете за вулгарността, но съвсем ми се разместиха нещо пластовете, ще взема нещо по-силно, да ми се наместят. |
Не се наемам да съдя голям поет ли е Левчев, малък ли, не разбирам твърде от литература. Покрай сина му седераста от най-долна проба нееднократно съм се замислял дали като член на ЦК на БКП, т. е. на висшето партийно ръководство на партията-сържава, е споделял поне в определена степен комунистическата идеология. Ако не е, май е така!, значи е бил обикновен кариерист, който се е докопал чрез лицемерие до пост, от който да индоктринира идеологически и така да цензурира писателите и поетите в Бг чрез Съюза на писателите и чрез съответния отдел в ЦК. Ако пък е вярвал в "светлите, научно доказани идеали", защо не е възпитал сина си в този дух, защо не се е борил след 10. 11. за тях? Категорично не мога да приема, че някой е оправдан за политическите си грешки и дори за нанесени на обществото щети, ако е признат поет, писател, художник или треньорка по гимнастика. Не приемам за морално довчерашен член на ЦК на БКП да се загръща в мантията на мъдрец и адепт на духовното. |
Аз не съм поет, ама и аз веднъж изпрасках нещо за основната си ценност в живота. Вярно, че не е толкоз общочовешко като Левчевото, ама поне си стигна до адресата... Небето На жена ми Ти помниш ли белите облаци, мъничка моя, като бяла попара в паницата на небето, помниш ли как ги преглъщахме, залък по залък, спомени и мечти - бяхме малки, малки прашинки в очите на самолетите, дишахме право в небето, бяхме по-големи от него, по-светли от него, по-вечни от него, и нямаше свят, нямаше горе и долу, криво и ляво, само облаци, облаци, облаци, облаци, облаци, облаци в паницата на небето, по-стара и от света, малко нащърбена земята летеше над нас и под нас, и висяхме ухилени над небето, два косъма в бялата му попара, взрени в слънчевото око, пияни от бъдеще и надежда, и от редкия въздух на неизвестното... С шеметна скорост се сменяха часове, материци и океани, земята ни мамеше, подла, лукава, с тежък характер, не по-кръгла от нулата, мъничка моя... Бог ни благослови и летяхме, летяхме, нехаехме за земята, надолу с главата в паницата на небето, невинното синьо небе, цялото само едно синьо око, като Хю Грант, каза ти и се смяхме, и се смяхме в небето, а стюардите те изпиваха с поглед и питаха не ти ли се пие вода след толкова смях, мъничка моя... Там, в синьото на небето разбрах, че ти си небето, а аз съм просто един облак от многото и колко е хубаво, че сред толкова облаци само мен си избрала да нося дъжда над земята ти, мъничка моя... |
аз, таквоз, може би не бях ясна, агент Марков имах предвид, сори, не му знам агентурното име, на гражданина |
Partaigenosse (съкращава се PG без точки. ама се изписва Parteigenosse и не съм от окръга (Gau), а от центъро (das Zentrum) 1 км южно (suedlich) от еНДеКато |
Другарката Геновева изглежда изхожда от романтическото мислене за поета (в людмилкината му разновидност) според което на природния талант, на самородния поетичен гений всичко му е позволено. Ами не е. Преди всичко - не му е позволено да бъде морално нищожество. Не му е позволено да целува ръка на селянина от Правец. Не му е позволено да плете козни навсякъде и срещу всеки. И така нататък... Да не говорим, че възхвалите по адрес на левчевия талант и значимост са силно преувеличени. Да, писал човекът добри стихове, има постижения, има известна роля за развитието на българската поезия - но дотук. На Левчев - и подобните нему антондончевци и прочее паплач - още им се иска да се изживяват като номенклатура. Да ядат на президентската софра. Да ползват специални привилегии. Да разполагат с държавата като бащиния. Да им искат пионерчетата автографи върху всеки луксозно издаден том от събраните съчинения. Но пасаран, другари! Дето се вика, локомотивът на историята се движи напред. Та толкоз по въпроса за лирите и морала. Инак на Левчев английската лира със сигурност му е по-скъпа от поетичната. Но и без друго метафората за лирата се поизтърка през последните няколко столетия. Що ли се чудя, че левчевците се опитват да се държат "като едно време", щом и в интернет-форумите е пълно със соц-носталгици, които с удоволствие им се кланят, поемайки риска да им се сецне кръста - аслъ на тези години не е хубаво човек да се навежда рязко. И понеже се отворихте на вълна руска поезия: тъкмо някогашните петербургски еквиваленти на Левчев убиха Пушкин. |
Преди всичко - не му е позволено да бъде морално нищожество. Не му е позволено да целува ръка на селянина от Правец. Абе то му е позволено, както на всеки човек. Само че нещата се оценяват отделно - поезията като поезия, целуването на ръка - като целуване. Има много случаи на гениални творци, които са били кофти личности. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Що се хабите да словоблудствате и да гъделичкате клавиатурите, като никой от вас никога няма да стигне Левчев(като поет имам предвид) Че и Gauleiterо с жилка от Вършечко, живущ 1km suedlich von НДК се е намесил компетентно, безпристрастно, безпартийно, къде не му е работа Редактирано от - baj_michal на 30/12/2006 г/ 19:39:30 |
Те като поети няма да го стигнат, пък и не искат, не е там работата. Ама той пък тях като граждани изобщо няма никакъв шанс да ги стигне, ей така, ще им диша прахта по форумите... |
Уважаеми гениално талантливи творци и безгрешни граждани! Този човек иска да каже нещо добро на тези, които все още четат. Прави го ненатрапливо, някак свито. Пише от позицията на границата между два свята. И се обръща към приятели. А вие му отказвате дори правото да говори, защото е бил член на БКП. Дори не подлагате на съмнение искреността на текста му, просто той трябва да мълчи. Говоренето е ваша работа, така ли?! Ами кажете нещо тогава!!! Нещо, което да хване човешката душа. Нещо, което да разтревожи човешката мисъл. Нещо, което да ви спечели приятели... Ами пред нова година сме. А вие ... в 70-те. Това е безнадеждно упражнение - нито Левчев ще стане некадърен поет, нито вие - граждани. |
Верно Геновева! Силно гражданско присъствие из форума Редактирано от - baj_michal на 30/12/2006 г/ 19:42:26 |
мълчах, мълчах, но вече на гнусна инсинуация прилича. Не е възможно на тея години да не знаеш, че всъщност само сърбежа е вечен |
Кириак, ник-ът ми показва, че предпочитанията ми в изкуството са към музиката. Известни например са Моцарт, който е бил простак, пиянде, курвар и комарджия. А Вагнер си е бил съвсем гадно копеле. Ама гениална музика са писали! _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |