Отиди на страница:
Нещо яко издиша тази реконтра, г-н Цанков ...  |
| Ей, ЧЕ, по-добре замълчи. Че като говориш, бълваш змии и простотии.. Мони, сигурно ли е, че става дума за лит. псевдоним на Цанков? Не вярвам. Той пише далеч по-грамотно... |
Човешката личност е един микрокосмос, чиято значимост и ценност много често са поставени на изпитание от обективната реалност и затова илюзията се превръща в свещн оазис, който съхранява личността. Светътна илюзята е необятен, както безграниична е мечтата и дава сили на човека, надхвърлящи реалните, изгражда възможността човекът да се чувства свободен, а този порив е градиво-величав и намири израз в думите дочути от залата: ”Уууу, убийци, останали без съюзници, дори Лукавенко ви разбра!”. Човекът е сложно триединство на чувсто, мисъл и действие. В света на илюзиите той разгръща чувства и мисли, но често пъти действията му се разминават с действителността. Това е естествено, защото въображаемия свят е отражение на мечтата за хармония, която липсва в реалността, и стремежът да бъде вписана в нея, неизбежно поражда съпротива, а понякога и трагикомични резултати. Философската максима на Ево Моралес: “Вот надавит на вас нефте-газ гегемон!” отразява мечтата за свят на справедливост и равноправие, на хуманност и свобода, но високите идеали и цели се разминават с действителността и това поражда драмата на героя. Ево Моралес не приема американската действителност и не иска да я признае. Той има свое виждане и измерение за света и при сблъсъка на неговия илюзорен свят с обкръжаващта го действителност се пораждат недоразумения. Илюзията има и позитивен смисъл, защото дистанцира човека и му дава възмоност да се извиси, откъсвайки се от реалното, да добие свръхсили и вяра в себе си. Ярък пример за това е Ел Команданте, който се бори за живота си с упоритостта на товарно муле. В света на илюзиите се ражда и мечтата за първата дама президент на САЩ – Хилари Клинтън, на която светът дължи дългоочакваното изтегляне на американските войски от Ирак. Съкровеността на изградения от илюзията свят на любовта и красивите пориви звучи в думите на Хилари: “Както някога във Виетнам не можахме от един народ да направим два, така и сега от 3 народа не можем да направим един. Нека дадем шанс на естествен суверенно образуващ процес, като в бивша Югославия. Скъпа Сеголен, благодаря на Франция, че ни показа пътя и в двата случая!”. В света на илюзията живее и Сергей Станишев, който става министър-председател на България, за да прослави името си като закриля слабите, изкоренява злото, възстановява правдата – пориви високоблагородни и хуманни и дори и тогава, когато резултатите са плачевни, той не губи вяра в себе си и илюзиите му приписват неудачите на намесата на подли либерали, костовисти или ултрадесни националисти. Тази вяра не може да бъде изместена дори от отрезвяващите думи на бате Бойко – човек, лишен от илюзи, прагматичен и земно реален. Колкото и да е красив светът на илюзията, той неизбежно откъсва човека от живота и ражда трагикомичността. Вечната житейска дилема за това как е по-достойно да се живее – дали с мъдра лудост или с пошла трезвост има своето разрешение, съобразно с морала на всяко време, а ключ към общочовешкото и ценното е образът на безумния мъдрец Буш-младши, чийто светъл идеал за справедливост и свобода подлежи единствено на преосмисляне. |
Отличен анализ, Guinea Pig!  Хубаво е, че в тази рубрика се появи (най-после) истински литературен критик - професионалист. Ще ми се да го (я) поздравя отново и да помоля за още подобни анализи. |
| За реконтрата, естествено, че ми хареса , аз съм фен на този автор авангардист, твърде различен от класическите схеми на писане и трудно смилаем, поради това. Днес особено, литературният "анализ", чийто първи ред прочетох само, останалото - зарязах/ да ме извини трудолобювия му автор/, съпоставен с "анализилания" текст, прилича на току-що излюпено пухкаво патенце, което се опитва да припознае люспеста огнедишаща змеица за майка си патка. Но пък издава задълбочен прочит на реконтрата, вероятно около десетина пъти. Радвай се, радвай се авторе, колко верни читатели си имаш, кой като теб  |
| И аз това имах предвид - че текстът наистина е трудно смилаем. Затова ми хареса анализът на Guinea Pig - помогна ми да погледна под различен ъгъл. Или дори направо в огледалния образ. А защо анализ е в кавички, Сибила? |
Спасовден, вие - авторите, не би трябвало да си подливате вода един на друг. Елементарната етика го изисква. Щото, ти знаеш, аз ако река да извадя голямата секирка и да посека някоя калпава реконтричка, както определено мога много добре,  , дълго се носят след това плач, стенания и вопли по наше село. |
| Великанчо, в критиката анализ означава разглеждане на материала изотзад. А кога е в кавички, си го подхванал изотпред. Което е недупостимо! |
Не подливам вода, Сиби. Ден ми е да ръсим глупости! Барем нема да е хлъзгаво. Щото ръсим.  И не плаши със секири дръвника!  Редактирано от - Духът на spasovden на 05/02/2007 г/ 14:26:33 |
Кунерт, моите сравнения са си мои, мразим да ме дописват и тълкуват, чувствам се като поета класик, нарочен от фасулковците за изгонване от Народната библиотека. Същото важи и за спасовден, естествено  |
| Може и да сте прави - Сибила и Спасовден. Не съм специалист в тази област. Винаги съм смятал, че работата на критика е да доведе сърцевината на текста до главата на читателя. И това се отнася най-много за "трудно смилаемите текстове", които забързаният читател би пренебрегнал с лека ръка. И тъй като горният анализ ми помогна точно с това, аз го харесах. |