ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН -МИРЯНА
Добави мнение Мнения:20
И ме остави на мира !   Знаеш че за да имаш приятел трябва да не съдиш !  Редактирано от - nesnaecht на 11/2/2007 г/ 03:42:01 |
| Толкова е хубаво, че те има. Виждам, че днес в електронното издание не сте взели от хартиеното здание стиховете ти в антологията, както поздравлението за теб в После. Явно, не търсиш отзвуци от Форума. Вероятно ти идваме малко в повече. Животът в електронния свят за съжаление не е поезия. А в електрическия - еднаквите полюси се отблъскват. На снимката във вестника си с котето и кучето. Съжалявам за Шиндлерчо. Обектите на любовта ни са тленни. Ние също. Любовта обаче е вечна. С нови обекти и нови субекти. Старите, съгласно изискванията на Киото, правят тревата зелена. И младите - щастливи. Бъди щастлива, Миряна. Редактирано от - Йори на 11/2/2007 г/ 10:50:24 |
Няма антология днес. В целия ни квартал, вестникът е свършил още вчера - до обяд. Досещам се защо. Останах си без него. Какво да пожелая на Миряна, не ми се говорят баналности. Може би това - да имаш от приятелите - топлина, нежност и съпричастие в болките и радостта, искрено и от душа, и много, много светли хора да са с теб, Миряна, на този хубав ден, в който си отворила очи за света - и мръсен, и прекрасен, както пее Чеслав Ниеман. Мислено и аз съм с теб, ти знаеш колко те обичам! Бъди щастлива!  |
Да се опитам - от снощи за ТРЕТИ път! и аз да вместя тук поздравленията си, заедно с тези на един кротък домашен екземпляр.Ако потрябва, ще пусна за поздрав и уличника, като най-жизнеспособен и приспособен за всякакви общества, включително и форумни.  И в повторение - две стихчета на твой руски колега. Ако пак се наложи, и тях ще потретя...  *** Травка зеленеет, солнышко блестит, боль моя умнеет, громко не грустит. Есть на соснах белки, солнышко в окне что-то на тарелке и чуть-чуть на дне. *** За твое здраве, Миряна (и всичко, каквото се разбира под това!) |
Ауууу, какъв красавец, Миряна ще го хареса, но толкова тъгува за Шиндлер, а той, милият, е вече в котешкия рай. |
| Честит Рожден Ден и от мен, уважаема Миряна Башева! Хубаво е, че все още има хора като Вас в тези гнусни времена! Честито! |
| Какво мило коте. Ах, носленце и устичка... Благодаря ви, скъпи момичета!!  Пп. иначе съм строга, де, нали знаете  |
Честито и от мен, г-жо Башева! С благопожелания за здраве и много усмивки, щото в днешно време май това са най-важните неща, които си струват!  Иначе, малко встрани от повода, но не и от отворилата се тема - загубата на домашен любимец понякога се превръща в доста тъжен факт и се съпоставя със загубата на близък човек. И времето нужно за изстрадване е същото, а болката - не по-малка. Аз напр., преди няколко години гледах котарак, който около 10-годишнината си бе блъснат от кола пред къщи. Предполагайки болката, която ще изпитам при научаването на тъжната вест, наште бяха изхвърлили трупчето на животното и близо седмица не споделиха нищо. Първоначално липсата му не ме изненада особено, щото Лъки /така се казваше котаракът/ беше голям Дон Жуан и татко на много котенца в квартала, сиреч гордост за фамилията, но нещо ми трепна под лъжичката. Интуитивно предчувствах, че предстои някаква неприятност. Наште се държаха особено, което засили страховете ми и започнах да задавам настоятелни въпроси. Мама се огъна бързо и ми призна всичко. Беше умряло не по-малко скъпо от роднина или приятел същество, към което бях адски привързана. Почувствах се пуста и като че ли в първия момент животът загуби смисъл за мен. След това изплуваха спомените. С тази котка всъщност прекарах най-преломните си години - от кандидат-студентството ми, през студентските години до професионалната ми реализация след това. Тя стана свидетел на това как идва и си отива едно гадже, и после как пристига друго; когато загубих татко тя отново беше до мен с другите ми близки; с нея си споделях по свой си начин и радости, и тревоги и много съкровени мечти. Както и да е - личната ми загуба беше неописуема и се предполага, че съм преживяла тежко смъртта на котарака си. Дори и днес, сега като пиша тия редове се натъжавам. Целта на тоя пост обаче не преследва само изразяване на солидарност за кончината на 17-годишния котарак на Миряна Башева, нито бъркане с пръст във раната на всички, загубили обични домашни любимци. Искам да споделя, как аз се излекувах най-бързо. С това няма да открия топлата вода, но все пак още едно мнение не е излишно, нали? Учейки се от опита на грешките си /преди време имах и овчарка, чийто край не преодолях съвсем и оттогава отказвам да гледам куче/, скоро след смъртта на моя Лъки си взех друго котенце -котарана, сега двегодишна. Тя много ми помогна да потуша болката по старото животно, стопявайки я до тиха скръб, която се понася. Освен това, вече не виждам в нея образа на Лъки, което ме караше да се чувствам гузна, несправедлива и пестелива в любовта си към новата си котка - Тереза. Ми така мисла аз - това е единствената панацея в подобни случаи. Айде, че се олях.  |
| Миряна Башева с орден „Св.св. Кирил и Методий” Натиснете тук Честито! _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Та миряна , това забравих когато те поздравих но не е късно да станеш за резил !забравям какво ! Обичай от душа дори да те боли , защото това е единственият начин да изживееш пълноценно живота си ! |
 [/img Едно цвете и от мен за рожденичката  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Здравка |
| Госпожа Башева, въпреки че не ви познавам лично, винаги сте ми била симпатична, било то по ТВ, било при слушане на песен с Ваш текст - особено "Футуролог" Така че, ЧРД!!!!!!!!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikola_tsanev |
За разлика от Ловкия,малко ми е неловко,на все пак доста време се подвизавам във Форума,познавам творчеството ви!Така че,ЧРД!  |
Добави мнение Мнения:20