Другарката Емилия, премиерът Станишев и техните избиратели

Запалка с розата на БСП, сърп и чук или надпис "Обичам Русия", избрани произведения на Димитър Благоев и Георги Димитров, устав на социалистичес­ката партия, червени календарчета, химикалки със соцмотиви.
Това не са експонати от "Инвентарната книга на социализма" на писателя Георги Господинов, а реални търговски артикули, които предприемчива пенсионерка беше наредила за продан пред залата в Университета за строителство и архитектура, в която в понеделник червеният соцактив на София срещна премиера Сергей Станишев.
Докато Станишев говори за евросъюза, за Барозу, за сбъднатата мечта на последните 16 години, публиката остава индиферентна. Внезапно обаче избухва вълна от овации - децибелите й надминават посрещането на Станишев и Овчаров, взети заедно. Към трибуната се е отправил министърът на културата Стефан Данаилов. Докато върви, Ламбо дарява феновете си с усмивки и помахвания. Станишев го посреща с шега за мафиотските му роли и продължава с инвестициите в икономиката, повишаването на доходите, цитира "данните на Емилия" за заетостта, подчертава, че прогнозите от есента за шоково увеличение на цените не са се сбъднали. Вместо със знаци на одобрение залата продължава да му отговаря с мълчание.
Най-накрая идва първата положителна реакция - премиерът споменава думата Русия: "Периодът на конфронтация с Русия, характерен за управлението на ОДС, отмина. НДСВ, факт е, въведе нормализация в отношенията с Руската федерация", казва Станишев, а думите му предизвикват шумни аплодисменти. Схванал неловката ситуация, че след 30-минутна реч лидерът на БСП успява да събуди позитивна емоция като споменава не друг, а кабинета на Сакскобургготски, той прави опит да позамаже ситуацията с чувство за хумор: "А медиите казват, че в БСП нямало коалиционна култура. Както виждате, не се притесняваме да похвалим и нашите партньори". От този момент нататък светне ли руската лампичка, залата реагира като кучето на Павлов. Станишев казва: подписваме с руската страна нефтопровода Бургас - Александурполис - ръкопляскане. "Подписахме ново споразумение с "Газпром", Русия е най-естественият доставчик на газ за региона и необходимостта от повече газ ще се увеличава" - бурно ръкопляскане. Европа става все по-зависима от Русия - аплодисменти. "Искаме равноправни отношения с Руската федерация" - мълчание. Но следващото ръкопляскане идва веднага след като Станишев цитира "другаря Овчаров", че "Булгаргаз" иска намаляване на цените. "Браво!" - провиква се аудиторията.

Кой изяде Самарското знаме [ 2007-03-06 ]
Силвия Йотова

"...защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен..."

...и на дивата, чутовна българска простотия. На Националния празник в Националния исторически музей на гостите на традиионния прием на държавния глава беше сервирана 20-килограмова торта, изобразяваща битката за Шипка. Според вдъхновените описания на присъствалите, друг път не видели подобно епично сладкарско творение, то било украсено от 130 фигурки на руски солдати, опълченци и турски аскер, изработени от захарно тесто, върхът бил увенчан, кой знае защо, от Самарското знаме, а под него бил забоден "тържествуващият" генерал Столетов. Освен това политическият хайлайф, който традиционно излага деколтета и бели нагръдници на тоя ден, си замезвал с камари от сандвичи и петифури в цветовете на националния трибагреник.
Това е светската новина от уикенда. Политическата би трябвало да е, че президентът Първанов е решил да изпита по емпиричен път здравината на коалиционните връзки между трите управляващи партии. Едва ли би останало и най-малко съмнение, че коалиционният мир и международното положение са в опасност, ако Сергей Станишев бе отхапал главата на Сюлейман паша, Ахмед Доган бе схрускал Самарското знаме, а пък Емел Етем беше изгълтала някой произволно взет опълченец за десерт. Според казионните публикации и пресцентъра на държавния глава обаче никой не е посегнал на тортата, ерго правителството е национално отговорно и си е взело поука след злополучното гласуване на Закона за избиране на евродепутати.
Сигурно е излишно е да се напомня историческата новина, която се предполага, че е вдъхновила сладкарите - че по време на Шипченската епопея между юли и септеври 1877 г. в битките за прохода са загинали близо 5000 руснаци и българи и 10 000 турски войници.
Организацията на събитието обаче навежда на две заключения. Първото е, че на администрацията на президента очевидно й липсва въображение и служителите му по най-скучния начин са стоварили опълченците и аскера сред ордьоврите. Шоуто щеше да е несравнимо, а посланието още по-многозначително, ако в разгара на партито от Орловото гнездо на върха беше изскочила гола манекенка, загърната с трикольорна лентичка "Не сте сами". Така и осъдените медици в Либия щяха да се почувстват приобщени към патриотичния патос на купона.
Но горчивият извод, който се самоналага, е, че партито на държавния глава му е било подарено от някого. Иначе подобно протоколно самоубийство би било немислимо. Някъде извън президентството недоучили служители във фирма за кетъринг са се развихрили и са сметнали, че е свръхоригинално да поднесеш за мезе националния трибагреник и да сервираш на депутатите от ДПС захаросаните фигурки на техни убити сънародници. Докато служителите на НСО са правели последен оглед на залите за приема, армията от имиджмейкъри и съветници на президента са довършвали фризурите и тоалета си. Никой не е надникнал какво се мъдри в чиниите. После вече е било късно.