Life в EU Булгаристане
Отиди на страница:
Беше ли в Z? ----------------------------------------- --------------------------------------- Аз не. Поне в България не. Обаче въпросът беше ли в Zara? тази седмица е като въпроса какво ще правиш на нова година? (зададен през декември.) Направо хит! http://www.eenk.com/?p=1142 Target=_Blank id=url>Натиснете тук У Зарини... 15:06 от Мария Касимова LIGHTSTYLE Всички жени между 18 и 60, попътували тук-там, умерено отдаващи се на шопинг, знаят какво е ZARA. Испанската верига за облекло, обувки и аксесоари (между другото, според законите на испанския език би било правилно да се произнася Сара ) е нещо, което задължително посещаваме във всеки по-голям и уреден европейски град. Zara и H&M отдавна са емблема за стила на жената от средната класа - произвеждат модерни стоки, които продават сравнително евтино. Е, че у нас си нямаме нито Zara, нито H&M, си го знаем. И това все повече е въпрос на политика. Не за това обаче искам да разкажа. Всъщност моята история започва така: Седми март, ден след официалното откриване на аутлета на Zara у нас - първият аутлет на марката в чужда страна, създаден преди бранда да е стъпил официално тук (което в близките 3-4 години изобщо и не се предвижда). Из цяла София са пръснати елегантни билбордове, на които тържествено се съобщава за откриването. Голямото Z напомня онова от шпагата на Зоро и със същия замах се забива в съзнанието на българката, която винаги е държала да се облича добре. Та, вдъхновена от цялата тази прелюдия и факта, че притежавам някоя и друга дрешка от иностранните Zara, се отправям към митичния магазин. Оказва се, че се намира в красива и нова бизнес сграда, на първия етаж. Ориентирам се обаче по десетките беемвета, аудита, последни модели кабрио на най-тузарските коли, паркирани пред магазина. От тях изскачат адекватни момичета - фигури на богини, коси с екстензии, чанти на Версаче, Прада и Гучи, килограми силикон, грим и парфюми. Влизат през стъклените врати на магазина с походка на гЪзели и самочувствие на дами, чийто чанти и портфейли се избират от двама асистенти в магазина на Louis Vuitton в Париж. И след това става преобразяването... Тълпата от озверели женуря ги повлича. Дрехите, очевидно, са били разположени по известна логика сутринта, само че в края на деня от нея не е останала и следа. По земята се въргалят цветни блузки, полички и рокли, които притеснени продавачки се опитват да подредят. Имаш точно три секунди да огледаш каквото и да е - след това нечия ръка с двестаграмов пръстен го е измъкнала изпод погледа ти и вече го нахлузва върху дрехите си. За проба няма време - пред кабинките опашката е като за мляко в началото на деветдесетте. Всяка от чакащите е нарамила своя камара от дрехи, която възнамерява да пробва в най-различни комбинации. Около закачалките в салона се тълпят жени от всички възрасти. Когато аз бях там, вътре имаше поне три майки с колички (от тези с трите колела, които така и у нас не се научиха, че не са за тротоари на град, а за сутрешен джогинг с бебето, но това е друга тема), бебета в кърмаческа възраст и по някоя майка или бавачка наоколо. В средата на магазина, обзаведен между другото семпло и с вкус, има маса, почти покрита от пуловери, панталони и какво ли не. Върху тази мекичка планина една от майките е сложила детето си и грижливо му сменя памперса... Процедурата не прави впечатление на никого, защото така и така а си отместила поглед, а някой ти грабва дрешката под носа. Иначе дрехите са това, което може да се очаква - от минали колекции, но с доста сносно качество и смешна цена. Пример - черна памучна рокля с все колана - 39 лв, блуза - 17 лв, пола - 30 лв и т.н. Имайте предвид обаче, че всичко това вече се е търкаляло по подовете на някоя от световните Зари и също така озверели на тема пазаруване гъркини, испанки, англичанки и французойки са ги пробвали, дърпали, напъвали и захвърляли. След бързия оглед нарамвам въпросната рокля за 39 лв (не мога да се сдържа - това е Зара все пак!) и без да меря, отивам на касата. Пред мен стои възрастна госпожа с вид на виенска пенсионерка - тупирана боядисана коса, много грим, розов панталон и светлосиньо сако, а изпотената касиерка маркира купищата неща, които тя е взела. Процедурата отнема около 20 минути - време, за което се сформира една доста нервна опашка - и плаща... 987 лева! До бабата стои дъщеря й - луксозна кака с чанта на Prada и дрехи за стойността на една сносна кола. Докато плаща, бабата проявява и претенции по повод една блузка, на която й нямало копчето. Касиерката любезно обяснява, че се намираме в аутлет все пак, но бабето така и така вдига скандал, който дъщеря й неумело потушава. За да платят, не им достигат около сто лева. Намират ги с едно енергично бъркане по джобове, портмоненца и чантички. Накрая правят шумен извод за това как няма смисъл да се купуват скъпи неща от "Виена и Париж, като сега сме си натъпкали гардеробите с кво ли не за цело лято!" ... Тръгват си с ауди Q7... Що ли не мислят така и за колите си?! Родният аутлет на Зара е странно място. Прилича на някогашните надомни магазини, в които пътуващи жени разгръщаха иностранна стока и канеха на чай и търговия други жени. Майка ми имаше една такава позната. Когато щеше да пазарува у тях, казваше "Ще намина днес у Фанини...". Жената се казваше Стефка и на галено и викаха Фана. Аутлетът на Zara би трябвало да е за онези жени, които не могат да си позволят да похарчат много пари за дрехи. Би било логично да е алтернатива за толкова много българки, които заслужават поне оригинален магазин на Зара. И които не само могат да го посещават, но им е и по джоба. Оказва се, че както повечето неща у нас, и това е изкривено - в аутлета с размах и стил пазаруват богаташките. Препоръчвам ви да ги видите - те са най-интересната стока в целия магазин. Натиснете тук Редактирано от - Уинстън Улянов Узункюприев на 09/3/2007 г/ 20:38:02 |
 Докато IKEA и ZARA изчакват с идването си в България, предприемчиви фирми пуснаха екскурзии до магазините им в Гърция Текст и снимки: Иван МИХАЛЕВ До IKEA и назад Магазинът на шведската фирма в Солун се превръща в туристическа дестинация за българи Автобусът е от онези, на които пише "Случаен превоз". Мисля си колко е неуместен, докато пътниците се събират един по един. След близо час вече става ясно, че в автобуса няма случайно попаднали хора. Всеки е тръгнал към Солун с някаква цел. Повечето отиват на шопинг в магазина на IKEA. Останалите са тръгнали да пазаруват в COSMOS - открития преди две години търговски комплекс в покрайнините на Солун. В него могат да бъдат открити магазини на ZARA, Sfera, Bershka, Pull & Bear и още няколко марки за дрехи и обувки, които още не са стъпили на българския пазар. Голямата цел на пътуващите обаче са пролетните разпродажби в южната ни съседка, които започват в средата на февруари. Оказва се, че въпреки голямото изобилие от стоки в София и откриването на няколко мола желаещи да харчат парите си в Гърция не липсват. Затова не е странно, че туристически фирми започнаха да предлагат еднодневни екскурзии с цел пазаруване в Солун. "Идеята дойде от наши приятели, които искаха да си пазаруват в IKEA. Решихме да организираме едно пътуване с кола, но се оказа, че има повече желаещи, и решихме да направим екскурзия с автобус", разказва Деси Петрова, собственик на фирмата "ХИП 7" ЕООД, която първа започна да предлага екскурзии до магазина на шведската вeрига за обзавеждане. В началото групите били попълвани основно от нейни съседи и приятели. После те се похвалили на свои познати и постепенно мераклиите започнали да се увеличават. Реклама на шопинг екскурзиите липсва, ако не броим две обяви, които тя решила да залепи на... тротоара. "Българинът е свикнал да си гледа в краката", отговаря тя на въпроса ми защо е рекламирала точно върху плочките пред катедралата "Свети Александър Невски". Особености на националния шопинг в зимни условия Събота, 6 часа сутринта. Температурата - близко до нулата. Улиците на София са пусти, нормално за почивен ден. Градът е притихнал. Единственото оживено място в този час от денонощието е паркингът пред националния стадион "Васил Левски". Тук е сборният пункт на автобусите, които водят желаещите да пазаруват в Гърция. Въпреки ранния час и студа автобусът е почти пълен с хора. Българският IKEA турист е жена на възраст между 40 и 55 години, с приличен стандарт на живот, което личи от пръв поглед. Повечето от пътуващите в автобуса за Солун са чували, че шведската фирма планира да открие свой магазин в София догодина, но нямат намерение да чакат дотогава, тъй като имат да обзавеждат апартаменти за децата си. Една от тях е 40-годишната счетоводителка Силвия, която си търси лампи за апартамента, на който прави ремонт. "В София продават едни грозни аплици за баня, които са много скъпи", отговаря тя на въпроса защо е решила да пропътува около 700 километра отиване и връщане, за да обзаведе дома си точно от IKEA. Другият тип туристи са млади момичета на възраст около 30 години. Те са добре облечени, ползват скъпи мобилни телефони, четат списания като "Ел" и "Космополитън" и знаят наизуст повечето цени на марковите дрехи и козметика в софийските молове. Готови са да жертват един почивен ден в пътуване, за да прекарат няколко часа в пробване на дрехи по време на сезонните разпродажби. Докато автобусът бавно изкачва височините край Владая, няколко от жените подхващат разговор за предстоящото пазаруване. Осведомена туристка информира останалите, че в събота магазините по центъра на Солун работят до 3 часа следобед. "Ми те хората си почиват, не са като нас", клати глава съседката й по седалка. Постепенно темата е сменена и вниманието на спътничките се концентрира върху разликите между българските цени и тези в съседни страни. Младо момиче развива теорията, че марковите дрехи в София са по-скъпи от тези в Италия и Гърция. "Ако направят в София една ZARA, цените ще са едни, а ако направят пет, ще са други", убедено заявява тя. Приятелката й се съгласява, че цените не съответстват на качеството. "То и сега е турско, ама е скъпо. Едно време беше пак турско, но поне беше евтино", добавя тя. Преди автобусът да спре за кратка почивка на бензиностанцията на OMV край Дупница, ледът между спътничките окончателно е разчупен и започва свободна дискусия за всякакви женски проблеми. Асоциациите с екскурзиите до Капалъ чарши от началото на 90-те окончателно изчезват на границата. Уморителното висене по опашки на границата е заменено от кратък рутинен преглед на личните карти от страна на граничните полицаи, последван от вдигане на бариерата. Цялата проверка трае не повече от минута, което изпълва с национална гордост тази част от пътниците, за които това е първото излизане от страната след членството в Европейския съюз. Задръстванията по улиците на Солун "изяждат" един час от времето, което по програма е отредено за пазаруване. Градът ни посреща с облаци и студен вятър. "Аз си го представях на няколко етажа", казва едната от пътуващите, докато автобусът търси място за паркиране пред COSMOS. В този момент между пасажерите се завързва кратък спор. Едните искат да има повече време за пазаруване в мола, а другите настояват за по-голям престой в IKEA. Решението е времето да се подели поравно, което оставя недоволни и двете групички. "Два часа са нищо, какво ще купим за толкова малко време", недоволства разочарованата туристка на слизане от автобуса. "Хайде, с много торби да се върнете", пожелават си една на друга жените. И пазаруването започва. Моята голяма луда гръцка... разпродажба Групата се разпада на по-малки компании, които трескаво се заемат с преравяне на купчините намалени дрехи. Докато едната е в пробната, другата й подава дрехи за мерене. После ролите се разменят. След няколко часа повечето от жените вече са събрали по няколко чанти с покупки, на които пише ZARA, MANGO и Benetton. В стремежа да се обходят повече магазини не остава време за обяд. Край щандовете на IКЕА групата се смесва с други гастролиращи купувачи от Балканите. Оказва се, че шведската фирма има свои почитатели не само в България, но и в Македония, Сърбия и Албания. Часовете минават неусетно и става време за тръгване обратно. Докато групата изчаква последните закъснели, в автобуса тече разбор на извършените покупки. Сред закупените артикули преобладават чаши, чинии, лампи, вази, изкуствени цветя, панери за пране, кошове за играчки и други дреболии. "Взехме и един килим, ама го върнахме", клати глава една от жените, след което добавя: "Много на юруш, то просто не става така." Оказва се, че някои са били целия път до Солун, за да купят само по някоя дребна вещ за кухнята. "Взехме по един тиган, колкото да не е без хич", казва рускинята Людмила, която живее от 30 години със семейството си в България. Съседката й по място също се е сдобила с готварско пособие от IKEA. Двете тръгнали на екскурзията от любопитство, но след близо двучасова обиколка на солунската IKEA стигнали до извода, че цените в него са по-високи от тези във Виена и Москва. По-късно към разговора им се включва представителка на конкурентната група, пазарували основно в COSMOS. "Има страшни неща, ама няма такива числа", заявява тя и дава за пример намалени ботуши, които стрували 160 евро. Надделява мнението, че цените в софийските магазини са по-ниски от тези в Солун, дори и без да имат разпродажба. Връщането през границата минава без никакви проблеми. Гръцките граничари се оказват по-мързеливи от българските. Те дори не си правят труда да погледнат всяка лична карта поотделно, а само претеглят на око тестето с лични документи и дават знак автобусът да продължи. Митничари не се забелязват. Никой не се интересува от съдържанието на багажа. А и защо им е на гръцките власти да проверяват багажниците на автобусите с български туристи, тръгнали на екскурзия до моловете в Солун - нали от техните покупки се пълни с данъци гръцката хазна. Така ще е поне още година-две. Поне докато фирми като IKEA и ZARA не открият свои магазини в София. Натиснете тук |
Петя Попова, Консултант по подбор на персонал Визитка Родена на 4 декември, 1980 г. Притежава магистратура по юридическа и клинична психология С подбор на кадри се занимава от 2 години. Хората търсят не работа, а заплата Най - важното е насочването към определена цел Лияна Панделиева - Ако вярваме на статистиците, България ще достигне по доходи развитите страни от ЕС след два века. А съвременно ли подхождат към намирането на нова работа българите? - Най-сериозният проблем на работоспособното население у нас е, че то не знае какво иска да работи и как да се реализира. Хората са наясно, че трябва да открият постоянно работно място, но нямат нито реална самооценка, нито идея за това как изглежда успешната работа, нито какви са изискванията към работодателя им. Деведесет процента от българите дори не допускат, че могат да имат изисквания към фирмата си! А това е тяхно исконно право - да поставят своите искания от условия за труд, до привилегии и лично отношение! Липсата на лична яснота, вътрешната житейска неудовлетвореност, слуховете, че някой се е "намърдал" на хубаво местенце обуславя и огромното текучество в почти всички сектори на бизнеса - хора без ясна визия за себе си и без конкретни цели скачат от компания в компания и търсят нещо, което да им хареса. На запад кандидати, които сменят работа не заради възходящо развитие, а само преминават на една и съща длъжност, но в различни фирми, е знак за личностна нестабилност. Намирането на ново работно място става много трудно за такава категория хора. - Търсенето на работа започва с писането автобиография и мотивационно писмо. В каква степен кандидатите умеят това? - Хората, завършили висше образование преди повече от 5 години, не обръщат никакво внимание на изискванията за правилното написване на тези документи. Те не искат да "творят", а просто да ги назначат! Малцина от тях са наясно, че съществува различен подход в писането на тези документи и че стилът им е тясно обвързан с профила на компанията. Американските фирми, които търсят кандидати на експертно и средно ниво разчитат не толкова на опита, колкото на неговия потенциал. Затова и в американския тип биографии се набляга на личността на кандидата - интереси, хобита, лични постижения. Европейският тип биография е много по-сух, но и по-конкретен. Там в низходящ ред се представят образованието, допълнителните курсове, сертификати, работни места. - По какво се различават в подхода си за кандидатстване търсещите работа? - Съществуват няколко напълно самостоятелни групи кандидатстващи: тези на училите и завършили западни университети, които изключително коректно изготвят своите документи; на младите специалисти с опит, които внимателно се отнасят към кандидатстването и на най-големия брой - завършващите висше образование, които се хвърлят напред на принципа на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече!" Те пускат нелепо написани документи, в които са предложили информация, която просто им се струва…интересна. Имахме случай на млада девойка, завършила журналистика, която иска да стане маркетингов специалист, но изпраща автобиография в стихотворна форма и снимка…с водно конче на носа. Уникално голямо количество кандидати изпращат фотоси по бански, на яхти, в прегръдките на красавици, дори сватбени кадри или откровено еротични. В крайна сметка, съотношението между биографиите, попълнени според правилата и заслужаващи внимание и онези, които предизвикват искрен смях и недоумение се, корени в интелекта на самия кандидат. - Само нелепото съдържание на биографиите ли е проблем? - Ако оформлението, изразяването на мотивацията и снимката са едната страна на проблема, значително по-голям е този с…лъжите. Дори без да става дума за фалшиви дипломи, хората масово измислят трудов опит, работни места, заемани длъжности. И за десерт - всички, които са разбрали, че в Интернет се намират примери на мотивационни писма, просто ги копират едно към едно. И така се стига до абсурда десет кандидати, които не се познават по между си, да представят еднакъв текст на мотивационното си писмо. "Преписвачите" отпадат на първия етап на някакъв конкурс заради…мързел. А мързелът е често плод на несъществуваща себеоценка. "Искам да работя нещо по специалността си" - казват повечето кандидати, но дори и не смеят да направят планове за себе си. И когато биват отхвърлени, те се самоуспокояват: "Ми така е, други хора се намърдват!". За най-голямо съжаление в България намирането на интересна работа все още се счита за въпрос на "уреждане", а не на отвоюване на позицията в истинско състезание с други кандидати. Мнозина не знаят с какво искат да започнат и докъде да стигнат. Класически въпрос по време на интервю за работа е: "Къде ще бъдете след пет години?" Докато на запад кандидатите го очакват като черешка върху тортата, като най-сладката възможност да разгърнат концепцията си за възходящо развитие, за българите този въпрос е ужасен стрес. Често жените започват да мечтаят: "Ще бъда омъжена, ще имам две деца, ще сме направили вноска за апартамент и ще имам шофьорска книжка." Такива кандидати просто се самоотстраняват. В другата крайност са фаталистите, които не искат да мислят за толкова време напред, защото "Я сме живи тогава, я не!" Но и това не е отговор! Лошото е, че мнозина открито признават, че с тези несигурни икономически процеси в България просто не смеят да правят планове. Много важно е хората да се насочат към някаква цел, която да развиват във времето. Това ги учи да последователност и вътрешно структуриране. Онези, които нямат последователни цели, дори когато попаднат на удовлетворяващо ги работно място, все още се чудят дали пък няма да открият още по-интересна реализация. - В условията на стопанство служителите често роптаят срещу деспотични и непоследователни началници. - Да, вече е пълно с хора, които буквално плачат от лоши шефове. "Писна ме някакви истерици да ме замерят с химикалки и да ме карат да върша абсурдни неща! Писна ми много по-глупави от мен хора да ме тероризират до степен да пия антидепресанти!" Такива оплаквания са повече правило, отколкото изключение. Затова в приоритетите на хората, които си търсят работа, е нормалната работна среда. Всъщност - умните началници са наясно, че това е ключов фактор в задържането на качествените служители. - Имали некоректни работодателите? - По отношение на възможното заплащане фирмите-работодатели също са некоректни. Един от най-големите американски сайтове за намиране на работа Monster.com публикува всичко, което може да интересува кандидата - месторабота, изисквания, условия, привилегии, размер на заплатата. Така се предотвратява наплив от кандидати, които веднага разбират, че не са подходящи или самите условия не ги устройват. В България в това отношение нещата са отново "изгяволени". Всяка фирма има предварително заложен план за размера на заплатата за всяка длъжност. Но ако таванът е 1000, а кандидатът си поиска 600, фирмата спестява 400 лева на месец! Всъщност опитите на български работодатели да ударят с един куршум много зайци е също основание за кандидатите да не вярват особено нито на обявите, нито на самите интервюта. Класически примери за началническа алчност и некомпетентност са обяви, в които се търси секретарка, която да се занимава със статистика, логистика и ПР. Наскоро в провинциален град бе пусната обява, че се търси продавач-консултант, който да владее свободно италиански, френски и гръцки, за заплата от…270 лева. - Къде е най-същественото разминаване? - От едната страна на барикадата, където са хората, търсещи работа, се срещат надценяване, свръх очаквания и липса на квалификация. От страната на работодателите стои другата армия от не достатъчно компетентни хора, които също не знаят какво търсят, но пък "владеят" положението. В голямата българска група на некоректните работодатели са онези, които назначават хора на странни и ощетяващи договори, а само след месец уволняват служителите, под предлог, че не са си вършили работата. Често отказват и да платят. Жертви на подобен род мошеничество са млади работещи или хора в крайно тежко финансово състояние, които и не помислят да търсят правата си по съдебен път. Качествените български бизнесмени, които реално градят компании и разчитат на професионализма, са като печалба от тотото. Когато собственикът избере специалист и му делегира права и бюджет, за да бъде свършена работа от която самият собственик не разбира, говорим за разумно инвестирани средства. Перачите на пари се познават по влагането на гигантски суми в опаковката на начинания, които са абсурдни в самата си същност. Но хората се оставят и на това течение, защото все пак ще получат някоя и друга заплата. - В какво се състои сегашната криза и за работодатели и за търсещи работа? - На практика в объркания пазар на труда се случват (или може би не се случват) няколко основни неща: кандидатите не искат да се научат да бъдат полезни за себе си; работодателите, които не са част от големи международни компании, не искат да формулират ясно какви работници са им нужни и така сами предизвикват текучество; образователните институции бълват специалисти, които не са съобразени с нуждите на пазара. Понастоящем сме свидетели на свръх предлагане на маркетингови специалисти, счетоводители, финансисти. В същото време е почти непостижимо да бъдат намерени опитни инженери с чужди езици. Липсата на адекватно заплащане на преподавателите най-често ги вкарва сред кандидатите за телефонни оператори, секретарки, та дори и за стажантски програми, които са пак по-високо платени от учителската работа. С присъединяването ни към ЕС предстои нова вълна от навлизащи в България фирми, които ще търсят служители, адекватни на техните стандарти. А засега българите очакват тези фирми не с учене и преквалификация, а с изчисления за евентуалното нетно възнаграждение. Натиснете тук |
| Тези неща, дето ги препечатваш, не са за този форум. Тук са се събрали само висококултурни и възвишени хора, дето такива неща не правят. И работа и заплата не търсят, щото е под достойнството им на интелектуалци - чакат някой да им даде наготово пари заради заслугите им. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Па как да тражиш work, та и зарплата yet при ей таквиз employers: Порше кабрио в синята зона, с инвалидна карта, паркира безплатно до 4 часа. Не обърнах внимание какво е Порше-то и не разбирам много от такива коли, но ориентировъчно е нещо от сорта на Carerra 997 / 2004 - 2005, с пазарна стойност според обявите в мобиле бг за на старо към 150-200 хиляди лв. Взето от блога на dzver: Натиснете тук Редактирано от - Уинстън Улянов Узункюприев на 11/3/2007 г/ 23:12:10 |
Инвалид 2 Този път снимката е с телефон и не толкова хубава, като предната на Порше. Забавно ми е как в таз беззаконна държава, мутрите се лъжат една-друга. Паркинги и гаражи, до колкото знам отдавна собственост на бившата СИК, сега се надхитря с други новобогаташи Инвалидите, които паркират в синя зона имат право на 4 безплатни часа. Успешното изхитряне е на стойност 4 лева. Вероятно става въпрос за придружител на инвалид, но това е без значение. Взето от блога на dzver: Натиснете тук |
Аз съм от Петрич и шопинга от Гърция в наша посока е страшен.Нямате си престава какво става по магазините в сряда и събота  Всеки магазинер владее перфектно гръцки, а цените са безбожни и за нас българите.А по стиснат от грък няма. Ако нямат сметка, няма да идват у нас.Аз лично ходя в София да пазарувам.За това седете си тук |
Кола се вряза в софийско заведение, бременна и още две жени са ранени Трима души пострадаха при тежка катастрофа в София. Две коли - Мерцедес и BMW, са се сблъскали на бул. "Христо Смирненски", недалеч от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Една от колите преминала през тротоара и след това се е врязала в сладкарница "Пчела". Ранени са три жени, една от които е бременна. Единият от автомобилите е бил управляван от говорителя на Районната прокуратура на София Руси Алексиев, съобщи Дарик радио. Засега не са ясни причините за инцидента. |
| Мога да кажа съвсем точно "причините за инцидента" . Стабилен аперитив на обяд и пезевенлък. Ако някого го интересуват причините, а не следствията и следствието де. |
Вече втора година с едно и също порше от Дневник днес, 17:22 Къде се отдавате на шопинг - в България или в чужбина? - Пазарувам от Париж, Лондон, Рим, но напоследък от София, тъй като тук вече има много добри бутици като "Вижън", Emporio Armani. (...) Последната ни мания с моята приятелка (...) е да си купуваме лимитирани чанти и обувки на Lous Vuitton. Тръпката е не че са толкова скъпи, колкото, че е чест да се сдобиеш с тях. Кой е най-големият финансов лукс, който сте си позволявали? - Слабост са ми кожените палта, но с глобалното затопляне усещам, че ще се наложи да се преориентирам. (...) А най-скъпите неща, които мъжът ми ми купува, са колите. Фен съм на спортните автомобили. От две години карам черно Porshe Cayenne, толкова ми харесва, че вече втора година не искам да го сменям. Колко голям е автопаркът ви? - Имаме от всички нови джипове по един, Audi-та, Porshe-та, ML Mercedes, Maybach, наскоро си взехме Rover за планините. Вече изпробвахте ли луксозната яхта, която получихте като сватбен подарък от кумовете ви - семейство Барбукови? - О, да (...). Първият гост, който стъпи на яхтата, беше приятелката на премиера Елена Йончева. Сергей Станишев през това време се гмуркаше около Русалка, а понеже тя си беше навехнала крака от тенис, целия ден прекарахме заедно на яхтата ни. С Елена сме добри познати по фитнес линия, преди ходехме заедно в залата на Правителствена. Скоро ще имаме и самолет, но това за голяма корпорация като нашата е по-скоро необходимост, отколкото лукс - пести време и нерви. Евгения Банева, главен мениджър на курортен комплекс Русалка и съпруга на собственика на "АКБ Форес" Николай Банев, пред списание "Максимум" |
 Зам.-председателят на парламентарната група на БСП Татяна Дончева поздрави вчера с топла прегръдка и огромен букет цветя рожденика Ахмед Доган. Тя пристигна в централата на ДПС заедно с Михаил Миков и Атанас Мерджанов, за да му връчат подарък от името на червения коалиционен партньор. Снимка Диана Милева |
| Невинни граждани ранени при гангстерски екшън в Бургас Хора на несебърския бос Митьо Очите разчистват сметки посред бял ден в центъра на морския град БОЖИДАР БОЖКОВ Двама случайни минувачи бяха ранени при гангстерска стрелба в центъра на Бургас вчера. Инцидентът стана по обяд пред очите на десетки свидетели. Чиста случайност е, че няма убити, а ранените невинни... Мнения по темата 30 Видяна в. "Сега" Редактирано от - избори до дупка на 03/4/2007 г/ 06:13:39 |
| Синът на Мако Даков влиза в парламента [ 2007-04-07 ] Альоша Даков, който е син на бившия партиен функционер Мако Даков, ще заеме депутатското място на напусналия Бойко Радоев. В сряда пълномощията на народния представител от Коалиция за България бяха прекратени, защото предстои той да бъде назначен за секретар на президента Георги Първанов. Даков е шести в листата на БСП от 23. Софийски избирателен район. Водач в тази листа беше Румен Овчаров, а Радоев заемаше второто място. Трета в листата е Татяна Дончева. Четвъртата - Ваня Добрева, е зам.-министър на образованието, а петият - Володя Киров, е шеф на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Шестият в листата Альоша Даков беше в разширената проектолиста от 39 имена на Коалиция за България, но не попадна сред одобрените 18. |
| Ники Михайлов си ляга до момиче на Плейбой 06 апр. 2007 20:02 На скандалния вратара на Левски Николай Михайлов изглежда му харесва да бъде медийна звезда. Въпреки че е изваден от първия тим на сините, след като наруши режима с купон в Син Сити преди седмица, синът на Боби Михайлов продължава да дава интервюто. Този път, за да се похвали с новото си гадже - момичето на Плейбой за 2006 година Николета.  "За първи път я видях в клип на рапъра Устата. Беше доста разголена и имах възможност да се убедя, че е истинско бижу. Една вечер към 22.30 часа ми се обадиха от Пловдив, че са я видели в една дескотека. Веднага се метнах на колата и тръгнах към Пловдив. Това беше първата ни среща", разказва Николай за плейбойката пред "168 часа". Отначало Николета се държала студено, защото й били казали, че Михайлов е женкар и плейбой. "Много надут ми изглеждаше. Моите приятелки ме убеждаваха, че не бил за мен, защото е богат, познава много манекенки. После го опознах и се привързах към него", казва пък Николета. За вратаря тя казва, че е много романтичен мъж. На 14 февруари й изпратил 101 рози. Изненадал я с още толкова и на 8 март. Красавицата живее в Пловдив, Николай често й праща специално БМВ да я докара до София, когато им е много мъчно един за друг. Михайлов-младши отначало се дразнел, че приятелката му излиза много разголена по заведенията. "Голямо шоу настава, когато се разхождаме по главната улица на Пловдив. Всички ни зяпат. Мъжете ми завиждат на мен, а нея жените я гледат злобно", казва още Ники. Той вече е запознал гаджето си с баща си. Натиснете тук |
| Сбогом, мила ми Венето. А Венета е болна. Деси показa гола гръд 12.04.2007 16:28 Венета се разболя, а Къщата ще осиротее без Василка. С плач, драма и посещение на бременна приятелка в изповедалнята Азис окончателно реши да напусне Къщата. Решението на звездата стана окончателно ясно в сряда вечерта по време на извънредното живо предаване. Азис обясни, че напуска, защото се притеснява за майката на детето му – Гала. Самата тя дойде в изповедалнята, въпреки напредналата си бременност, за да накара Азис да остане. „Не издържам на затворено вече. Аз съм човек на изкуството“, сподели през сълзи Азис и потъна мелодраматично в скута на Гала. Така Василка спаси Венета от изгонване, тъй като и двете бяха номинирани. Въпреки че временните резултатите не бяха оповестени, със сигурност изгонената щеше да бъде водещата на Горещо. Съпругата на Тихомир бе силно намразена от феновете заради безпардонното си отношение към знаменитите съквартиранти. Напоследък дори и Тихомир не може да търпи злостното отношение и непрекъснатите подмятания на Венета към групата на Азис – Десислава, Маги и Катето Евро. Явно толкова отрицателни емоции са се отразили зле на Венета Райкова. Водещата се разболя, а кашлицата, която я мъчи от няколко дни, се засили. В четвъртък сутринта в Къщата пристигна лекар, който да й окаже помощ. На всичкото отгоре, Венета е ужасно пресипнала и едва ще може да води днес предаването си "Горещо" от изповедалнята. Гост ще й е Здравко, след като Азис и Китаеца отказаха. Именно професионалната й реализация в Къщата принуди вчера Маги Желязкова да избухне срещу това, че Венета продължава да снима. Мисис България, която също е тв водеща, но в сутрешен блок на здравна телевизия, е ядосана от факта, че всички са прекъснали кариерата си докато са в Къщата, само Райкова – не. Факт е обаче, че всички звезди са компенсирани финансово за престоя им в Къщата. Десислава пък доказа, че е наистина е секс бомбата в Къщата. В ранните часове в четвъртък Деси в компанията на Катето, Маги и Василка в спалнята отвориха тема за женски гърди. Деси сподели, че много харесва гърдите на Маги. Катето също каза, че харесва гърдите на Маги, но пожела да види и тези на поп фолк изпълнителката. Деси напълно се съгласи, но се сети, че има камери. Въпреки това Деси наметна едно одеяло и показа гърдите си на Катя, Маги и Азис, който се приближи с писъци да види за пореден път силиконовата гръд на Деската. Все пак за малка утеха на зрителите, Деси се разхождаше доста дълго време по изрязан сутиен. |
| Немският журналист Буркхард Щрасман описва във вестник Die Zeit научната реалност в България и Румъния. Разказ смешен, но тъжен и интригуващ. От тези, които оставят въпроси. Дух от изток С присъединяването на Румъния и България към Европейския съюз, науката в Европа получи прираст – не с богатство, но с идеи. Буркхард Щрасман, Ди Цайт ( Die Zeit), 11.02.2007 Напред към дивия Изток. Според информацията, нещата там са груби дори криминални. Възможно да има и мечки! Необходими са дебели дрехи и ваксинации. Парите са лева и леи. В първата страна пишат на кирилица. В другата улиците са от дупки. Тринадесет германски журналисти, работещи за пресата и радиото потеглят на експедиция. Търсят се учени. Едър дивеч, плашлив. Искаме да ги потърсим в техните институти и лаборатории. Да задаваме въпроси. Да изслушваме. И да държим очите си отворени. Когато мислим за върхови изследвания, се обръщаме в посока САЩ, може би и към Западна Европа. Към Азия. В краен случай към Русия. Рядко ще се досетим за другите източноевропейски страни. И никога, ама никога за България или Румъния, за двете страни, които от 1 януари 2007 г. принадлежат към Европейския съюз Това не се харесва на Фондацията “Роберт Бош”. Последната изпраща периодично в чужбина журналисти, които трябва да “огледат състоянието на науката и изследванията в европейските страни, особено в новите членки на Европейския съюз”. С такава задача се провежда командировката. София. Денят е студен. Сняг покрива автомобилите. Луксозните возила, които паркират пред нашия хотел Шератон-София, Балкан, самопровъзгласил се за “Оазис на лукса и изискания сървис”, обграден с държавни учреждения, министерства, бизнес- и културни институции – пулсиращото сърце на града. Цената на нощувка тук е равна на месечната заплата на един учител – кръгли 200 евро. Тръгваме с автобуса на обиколка, историческият или по-скоро псевдоисторически център е шикозен и излъскан, елегантни кафетерии пълни с безделници, пряснобоядисани църкви. И преди всичко автомобили. Чудовищно стълпотворение от автомобили, които гарантират със сигурност пълен хаос в столичния транспорт. Първата поука, която, както ще видим по-нататък, е общовалидна: винаги се закъснява и то значително. И никой не смята, че трябва да обръща внимание на това. Изходно шосе с панелни блокове в периферията. Отбор западни журналисти нахлува в Института за полимери. Институтът е изследователско звено на Българската академия на науките. Изследователската дейност в България не се извършва в университетите или в независими институции, а почти изцяло при старата леля Академия. Пресконференция с Пауър-Пойнт, западни сладкиши и нескафе. Една леко отблъскваща функционална сграда в сила на професионално училище от 60-те години. Малка семинарна зала. Пресконферентно настроение със западни сладкиши и нескафе. Насреща Иван Шопов, бивш директор на института, след него настоящия ръководител Кольо Троев, отстрани заслужили сътрудници, повечето във или близко до пенсионна възраст. Представянето е на световно ниво. Свидетели сме на една Пауър-Пойнт презентация. История, титли, сътрудници, шест професори, единадесет асистенти, 40 до 45 публикации годишно. Партньори: например Института Макс-Планк за изследвания на полимерите в Майнц. Тази връзка е определила и изборът на служителите от Фондацията “Роберт Бош”. Те са поискали мнение от германски учени, къде се намират върховите места (вероятно се имат предвид Center of Exellence ). Естествено при партньорите. А сега идва ред на най-ярките постижения. Полимерик Продръгс – медикаменти вградени в пластмаса с намалена токсичност и противопоказания, благодарение на по-бавното отдаване на активната субстанция. И функционални полимери за производство на мембрани за горивни елементи, патент за мембрана с висока термоустойчивост. Европейският проект носи названието “Аутобрейн” и Даймлер-Крайслер има участие. Докладът приключва. Дискусия. Плач и жалби. Скърцане със зъби. Втората констатация, която изкристализира в рамките на една седмица и след десет посетени института, и ще се потвърди почти навсякъде: всяка институтско представяне следва една депресивна драматургия. Отначало красивите страни, след това вайкане. Макар и в западните лаборатории да се чуват оплаквания и стонове – тук всички плачат. Държавата осигурява единствено скромната недвижимост и повече от скромните институтски заплати. Останалото: незначителни приходи от трети източници. Липсва всичко. Когато българският изследовател успява да забърка някакъв нов полимер, той трябва да го опакова и да го изпрати в Техническия Университет Мюнхен. Там, любезни колеги разполагат с необходимата апаратура за изследване на свойствата на веществото, например нещо хубаво от рода на ЯМР спектрометър. Да се работи така е унизително - и изключително трудно. Ако в допълнение знаем, че добри изследователи получават месечно 500, максимум 1000 евро – не е учудващо, че най-добрите напускат (Бел.прев. Немските журналисти вероятно са объркали еврото с лева - 1000, но лева, е максималната заплата – на българските учени академици … ). Дори не дотам добре владеещи английски споменават често думата Брейндрейн. Изтичане на мозъци на Запад, преди всичко в Германия и САЩ. От десет години България губи ежегодно един малък град от надеждни млади хора. През последните 15 години, един милион отлично подготвени млади специалисти са напуснали страната, изчислява Христо Цветанов, специалист по водоразтворими и интелигентни полимери. При население от 7, 7 милиона това е чудовищно кръвопускане. Между напусналите страната е и дъщерята на Цветанов, и бащата изръмжава гневно, споменавайки страната на изкушението – САЩ. Какво привлича учените, научаваме от третата част на представянето – обиколката на лабораториите. Сътрудниците стоят пред 25 годишни апарати и трият ръце. Студено е. Само в стаята на шефа усещаме едно електрическо духало. Отоплението на малко жилище изяжда през зимата цяла пенсия. Навсякъде липсва оборудване. Пещ за полимери за 20 000 евро е непостижима мечта. Понякога откриват полезни неща в отпадъците и майсторят сами. А “чистата стая” е просто помещение с врата, която остава почти винаги заключена. Единствено новият реометър, прибор за измерване на пластичност и течимост на вещества, има съвременен вид. Скромно подаяние на Фондацията “Александър фон Хумболд” в Дюселдорф. Младите бягат в чужбина поради липса на перспектива. Накрая изпитваме срам да връчим като подарък бутилка избрано вино от родината на Бош. Много по-подходяща щеше да бъде една ударна бормашина. Напускаме института с чувство, което ще ни преследва отново и отново. Разочарование, с примес от симпатия и уважение към ентусиастите, които провеждат изследвания на световно ниво при такива условия. Всичко, което имаме са нашите глави, казва Христо Цветанов. И една визия: “да се доберем до Европейски проект”. Единственото, на което се надява Цветанов е 7-ма рамкова програма на Европейския съюз (2007-до 2013) с нейните за българските условия райски пълни тенджери. Все пак изследователите на полимери поддържат известни контакти с големите пари. Проекти с Даймлер Крайслер или Сони, или с Юниън Карбайд. Който търси истинска мизерия, трябва да напусне инженерните и природните науки. Център за изследвания на населението, основана преди четири години институция за “теоретични и и приложни изследвания на населението”. Тридесет сътрудници. Етаж от доходоносна жилищна сграда. Миниатюрна библиотека в сравнение с щедро дименсионираната и защитена с тежки железни решетки институтска каса. Тук никога не бяха виждали хора от пресата. Място няма, затова се срещаме в едно помещение на Математическия факултет. Пауър-пойт презентацията повдига интересни въпроси: възпроизводство, сексуална култура на младежта, застаряване, миграция. В последвалата дискусията само тежки въздишки. Българското общество е на седмо място по застаряване. С един от най-ниските показатели за раждаемост. На първо място в Европа по недоносени. Младите хора бягат в чужбина или мигрират към големите градове. Един ефект е сигурен: липса на деца. Трагично. Да се изследва българското население не е особено приятно. Където и да се огледш отчайващо положение: след промяната 41 % от жените твърдят, че ще абортират при забременяване. Посланието: преди промяната животът и изследователската дейност бяха много по-добри. Заместник директорката на института Геновева Михова не желае да се съгласи, че затова е виновен единствено капиталът. Михова съчетава успешно изследователска дейност и политика. Заедно с осем свои колеги, тя съветва министри, изготвя студии. Политически съвети като приложна демография. Под “Изследвания на сексуалното поведение на младежите” следва да се разбират оплакванията от ранните бремености на цигани и турци. Както и предложения към Министерския съвет относно “Оптимиране на планирането на раждаемостта” на не особено обичаните етнически малцинства. При тази липса на средства, трябва да извоюваш някакво значимост. На въпроса към експерта по миграция Доньо Донев, следвал седем години в Берлин, как провежда практическите си изследвания, той отговаря просто: чета. За всичко друго, за анкети, статистически оценки и пр. липсва финансиране. По финансиране на изследванията Румъния почти настигна Германия. Петнадесет години депресия: кървавата (Румъния) и безкръвна промяна (България) донесоха на науката в двете страни пропадане без дъно. Разходите за изследвания и развойна дейност в двете страни съставляваха известно време едва 0, 16 и 0, 18% от националния продукт. Никъде другаде в Европа този показател за иновационния потенциал на една страна не е бил по-нисък. И изведнаж с изненада научаваме, че през 2005 г. Румъния е догонила почти богатата Германия с 0, 7%. Какво се случва там? Букурещ през декември. Влажно и студено. Впечатлението от непосредственото сравнение със София е смайващо. Истинска метрополия. Импозантни класически сгради в съседство с комунистическа грандомания, мизерни къщурки и свръхмодерни небостъргачи. Дори огромните булеварди, които откаченият диктатор Чаушеску е прокарал през сърцето на историческия град, оказват своето въздействие. Този град поразява. И тук безкрайни задръствания. Тротоарите са превърнати колективно и безпардонно в паркинги. Наистина, Нане и Вуте получават веднага кредит за покупка на аттомобил, докато научните институти се смятат за ненадежни. С обичайното закъснение пристигаме в ICB (Международен център за биодинамика). Преживяваме скок във времето. Та те са като нас. Обстановка и обурудване по западен стандарт, модерни лаборатории, млади изследователи. Шефът Ойген Георгиу излъчва самоувереност. Отличен английски, говори свободно и се шегува. Не се страхува от журналисти, никой не трябва да го убеждава в необходимостта от “Visibility” и “PR” . Институтът разработва биосензори за контрол на питейна вода и хранителни продукти, а също така за медицински нужди. Има публикации, патенти и международни проекти. Защо тук, в близост до ботаническата градина, недалеч от чудовищния дворец на Чаушеску (втората по големина сграда в света, днес седалище на парламента) всичко функционира, както почти никъде другаде. Наистина, от 2000 г. ICB е институт на ЮНЕСКО. Това не донася пари, но изведнаж катапултира Георгиу и неговите сътрудници в елита на световната биофизика. Шефът и неговия екип са извънредно мобилни и използват всяка възможност за престой в чужбина. Той има успех с Европейските проекти, неговите изследвания са близо до пазара. Също така, ако не се заблуждаваме, общият изследователски климат в Румъния е по-добър от този в България. Един успешен изследовател заработва, колкото седем учители. "От три години..." с тази формула започват румънските изследователи, когато искат да обяснят, че има движение нагоре. Правителството на Траян Басеску, което дойде на власт през 2004 г., наложи висок темп на реформи, също и в изследователската сфера. През 2006 г. бюджетът за изследвания и развойна дейност беше увеличен с 82 %. За 2007 г. се предвижда ново увеличение от 50%. Настроението е повишено. Дори в институти, които изглеждат остаряли и западнали, се забелязва предпазлив оптимизъм. Макар все още обществото да гледа на изследователите с презрение като на гладуващи, усърдните, работещи в международни колаборации и осигуряващи на страната проекти зароботват 1500 евро. Колкото седем учители. С напускане на великолепния ICB , у нас журналистите се затвърдява едно впечатление: тук не се оплакват. Няма въздишки, малко са оплакванията, няма отчаяние – този институт не е балкански. Може би това помага. Затова искаме да завършим пътеписа с нещо свежо. Само един път по време на пътешествието “Бош” се почувствахме весело. Това се случи в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, в Института за германско и европейско право, основан през 1991 г. заедно с Университета Хамбург. Срещата се проведе в една учебна съдебна зала. Говорим оживено за възможностите на експерти по германско и европейско право във вече европейска България. Защо хората тук, тези многобройни юристи, са толкова спокойни? Много просто: първо процъфтяващият капитализъм със своята глобална търговска оживеност има нужда от съвсем определен вид учени: адвокати. Когато след промяната, науките започнаха да линеят, нови юридически факултети изникнаха навсякъде като гъби. Изгледите за работа са добри, особено когато хонорарите са в евро. И второ: Обучението е евтино. Юристите се нуждаят от помещение и книги. И от глава и език. Това го има и в България. Превод: ст.н.с. д-р Хр. Протохристов, ИЯИЯЕ - БАН Източник: Демокрит - информационен център за новини и ресурси в българската наука |
| Сряда, Април 11, 2007 Aston Martin DB9 Някои от nouveaux riches започнаха да разбират от автомобили. За два дни видях два различни Астън мартина. DB9 е много як модел. Спецификациите му са: 6.0 литров V12 двигател - 450 к.с. Цената му е към 350 хил. лв. Айде аман от мерцедеси и беемвета! От блога на Ивайло Станиславов Натиснете тук |
| Макар и европеец нашенецът купувал българско13 април 2007 / News.dir.bg В началото на първата година от членството на страната в Европейския съюз българинът продължава да предпочита местните стоки, заради доброто им качество и изгодната цена. Това са изводи от анкетата "Защо купуваме български стоки" на социологическата агенция "Алфа рисърч", предаде БТА. Изследването е във връзка с откриващия се в петък, 13 април в НДК панаир на производителите "Изберете българското!". Над 55 на сто от анкетираните са посочили, че купуват български стоки заради доброто качество, 27.5 на сто - заради изгодната цена и едва 3.3 на сто са заявили, че избягват да купуват местни стоки. Около 46 на сто от запитаните очакват, че с приемането на страната в ЕС предлаганите стоки и услуги в България ще поскъпнат. Малко над 26 на сто очакват, че ще има по-качествени продукти на пазара, а 25 на сто прогнозират фалит на български компании. 6.5 на сто от анкетираните се опасяват от загуба на националния вкус и идентичност. В анкета сред 320-те фирми, участващи в панаира, 72 на сто от дружествата заявяват, че не инвестират в нововъведения. В изложението участват малки и средни предприятия, предимно от леката индустрия. Сред основните трудности пред фирмите са набирането на персонал, реализацията на продукцията и нелоялната конкуренция. ***************************************** **** Непредставителната анкета на "За града" потвърди донякъде данните от проучването, но в повечето случаи сякаш с обратен знак. Да, има и по-евтини неща, но си е чиста легенда, че продават стоките на производствени цени, казва жена на средна възраст решила да дойде в НДК още в първия ден на изложението. Конфекцията например се движи от 75 лв. до 150 лв., колкото е и в останалите магазини. Това са модели от няколко сезона, коментира друга минувачка. Спрегнахме всички етажи и няма върху какво да ти се спре окото, коментира Мария Георгиева. Не че съм претенциозна или че се обличам само от бутици, но погледнете качеството на тези изделия - през есента си купих от същото изложение ботуши, на 10-ия ден се разлепиха - произведени бяха от пловдивска фирма, качество никакво, споделя словоохотливо Нина Колева, икономист по образование. Това е бедата ни, всеки гледа "лустрото" на стоката за сметка на качеството, присъединява се колежката й Вася Георгиева. Защо все пак сте дошли на базара тогава, задаваме контра въпрос. Е, човек все се надява да види нещо ново, но уви, отвръща вместо тях друга посетителка.Ето и ние обикаляме, абитуриенти сме, в марковите магазини цените са солени, тук пък няма модели, които да те грабнат, а разчитахме на изложението да направим своята покупка, споделят Спаска Йорданова и 17 годишната й дъщеря Ния. Ами не виждате ли, че приличат като извадени от "Илиянци", шити някъде из азиатските страни, коментира друга дама със своя приятелка. Редактирано от - Уинстън Улянов Узункюприев на 13/4/2007 г/ 18:02:15 |
булгаристан майеми Натиснете тук Редактирано от - Уинстън Улянов Узункюприев на 13/4/2007 г/ 16:25:38 |