Life в EU Булгаристане
Отиди на страница:
| Ларс Кристенсен: Пазарът на имоти е раздут - купуват се жилища за спекулации, а не за живеене Интервюто взе Мария Атанасова [2367 прочитания] 12 април, 15:27 [Дневник] Тук доста се спори за цените на недвижимите имоти. - В момента у вас, както и в още няколко източноевропейски страни, според мен има "балон" в недвижимите имоти. Цените на имотите се покачват прекалено бързо. Последната ми проверка показа, че цената на недвижимите имоти в Рига е същата като в някоя скандинавска столица или във Виена например. Това със сигурност не е отражение на общото ниво на доходите в латвийската икономика. Ето защо това може да се опише само като лудост. Сходна, макар и не толкова драстична, е и ситуацията в България. Това създава много рискове за икономиката. Според мен в момента пазарите на ценни книжа и на недвижими имоти са движени не толкова от дългосрочни икономически очаквания, а от подобряването на ликвидността. Това вече дава повод за тревога. Хората трябва да си купуват жилища за живеене, а не за спекулации. Винаги има риск при новолиберализираните финансови пазари кредитният растеж да стане прекалено висок. Именно такъв е случаят в България. В момента пазарите на имоти и фондовата борса са основно спекулативни. Възвращаемостта, която се реализира на тези пазари, е прекалено голяма и се движи именно от подобрената ликвидност. Това обаче само по себе си не представлява заплаха за цялата икономика, защото пазарната капитализация на борсата е все още сравнително ниска. Пазарът на имоти е по-тревожен, но е много трудно да се определи оптималното ниво на цените в момент на преход от регулиран към либерализиран пазар. Ларс Кристенсен е старши анализатор на втората по големина скандинавска банка Данске банк. Неговата група във финансовата институция публикува поредица от доклади за Централна и Източна Европа, в които предупреди страните от региона за възможно прегряване, тежък и продължителен период на възстановяване и понижение на кредитните рейтинги. |
| Ирландски инвеститори влагат 50 млн. евро в строителството на комплекс до Разлог от Dnevnik.bg [387 прочитания] днес, 10:00 Ирландски инвеститори от компанията "Кендар" влагат 50 милиона евро в строителството на апартаментен комплекс в Разлог, съобщиха от общинската администрация. Той ще носи наименованието "Кендар за всички сезони". На площ от 24 декара в местността Кукурево ирландците ще построят комплекс с 333 апартамента, които са предназначени за продажба, поясниха от общинската управа в Разлог. Строителните дейности започват този месец и се предвижда да завършат в края на 2008 г. |
| Братя Джанкови ще вдигат небостъргачи-близнаци Два небостъргача, високи по триста метра, иска да построи фирма "Хлебни изделия-Люлин", собственост на братята Красимир и Стефан Джанкови. Мястото е между улиците "Охридско езеро" и "Сини вир", близо до Центъра по хигиена и Пирогов. Общинският съветник Пламен Илиев от Демократи за София предложи на комисията по градоустройство и тя прие доклада му да се направи изключение за двата небостъргача и да бъдат допуснати намалени отстояния с повече от 1/3 - без разрешение от общинския съвет за това, строежите ще са незаконни. След днешното решение на комисията остава да се произнесе и Общинският съвет. От фирмата-инвеститор "Хлебни изделия - Люлин" отказаха да коментират небостъргачите и дори бяха изненадани, че някой знае за проекта им. Фирмата е и собственик на парцела, на който ще строи. ***************************************** **************** Столичните общински съветници решиха да настояват за скандален компромис - двата небостъргача в кв. "Сердика" да са незаконно близо до съседните жилищни блокове. Безпардонното решение бе взето почти без дебати, имаше само една-две уточняващи реплики. Добре мотивираното икономическо мнозинство в СОС отново надделя над обществените интереси. Съветът ще предложа на строителния министър Асен Гагаузов да разреши намаляването на отстоянията по проекта за построяването на два тристаметрови небостъргача. Проектът за сградите е на българо-кувейтското дружество "Крапси Холдинг". Собственик на терена е фирмата за хляб на бизнесмена Красимир Джанков. Той е единият от братя Джанкови, нашумели около строежите си на Копитото. Отстоянията на такива сгради от най-близките жилищни блокове трябва да са над 300 метра, твърдят експерти. Искането на фирмата-инвеститор е те да се намалят с повече от една трета - т.е. да станат под 200 метра. Като се намалят разстоянията, фирмата ще може да застрои на парцела по-голями основи на двете сгради, което, умножено по 160 етажа, дава огромна разгъната застроена площ. Съветниците прецениха, че инвестицията е "значима" и затова трябва да се внесе предложение строителното министерство да направи изключение за небостъргачите. По непотвърдени данни инвестицията за небостъргачите-близнаци ще бъде над 100 млн. евро. Мястото на бъдещите небостъргачи е на ул. "Охридско езеро" и ул. "Сини вир" в кв. "Сердика", близо до бул. "Иван Гешов", както се нарича продължението на бул. "Димитър Несторов" надолу към кв. "Красна поляна". Огромните сгради ще са недалеч от млекозавода "Данон" и бившия обувен завод "Девети септември", на метри от скандално известното ромско гето в Баталова воденица. Районът обаче не е индустриален, а жилищен - освен блоковете на кв. "Сердика", най-високите от които са на 16-етажа, там има и доста къщи с дворове и 4-5 етажни кооперации. На мястото, където ще се строят небостъргачите, са имоти на бившия хлебозавод "Люлин". Теренът е купен от фирмата на Красимир Джанков "Хлебни изделия-Люлин". Там в момента има паркинги и автосервиз на площ от почти 4 декара. ***************************************** *************** Главният архитект на София: Няма да подпиша за небостъргачите в "Сердика" от Иван Шентов | 16:09 Главният архитект на София Петър Диков Скандално е, че искането мина в Столичния общински съвет, но като гледам кой внася доклада - нищо чудно. Така главният архитект на София Петър Диков коментира пред "За града" възможността да се намалят отстоянията от близките блокове за две тристаметрови кули с офиси, които ще бъдат построени в квартал "Сердика". Скандалното решение да поискат от министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов да допусне изключение от закона специално за тези две сгради взеха общинските съветници в четвъртък. Предложението внесе и прокара нашумелия председател на стопанската комисия на СОС Пламен Илиев. Според главния архитект на столицата съществува вероятност решението за намаляване на отстоянията да мине през Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Последният подпис за това нещо обаче е мой, а аз не се виждам да го подпиша, отсече Диков. Архитектът на София определи идеята за обществено обсъждане за сградите постфактум като "смехотворна". Обсъжданията и дори гражданският протест обаче не променят ни най-малко нагласата на отговорните институции. Последният пример за незачитане на протестите на софиянци беше демонстрацията срещу проекта за строеж на небостъргач до Цариградско шосе на мястото на бившия ресторант "Ропотамо". Там обаче ще се строи 30-етажна сграда, а в "Сердика" ще бъдат 80-етажни. Хората, които живеят в блоковете около мястото, където Джанкови искат да строят кули с офиси, все още нямат идея, че нещо подобно се планира, смята Боряна Шивачева от сдружение "Граждани за зелена София". Възможността, която Законът за устройство на територията дава за промяна в отстоянията от други сгради се ползва неправомерно от общинарите, твърди тя. Член 36, ал. 6 от ЗУТ позволява да се допуснат по-малки от предвидените в него отстояния само когато става дума за заварени сгради, паметници на културата или постройки с обществено значение. Нито строежът на мястото на "Ропотамо", нито небостъргачите в "Сердика" са такива. Гонят се частни интереси, перат се много пари, пробва се дали ще мине през институциите и засега става, коментира Шивачева. |
| Борисов си прави устата за софийско жителство Според кмета столицата има спешна нужда от закон за ограничаване на инвестициите, защото твърде много хора идват, а градът си има капацитет | 11 април, 18:08 За втори път през последните десетина дни, без да говори открито за връщане на софийското жителство, столичният кмет Бойко Борисов повдига въпроса за ограничаване на преселението към София. "София спешно се нуждае от Закон за ограничаване на инвестициите, защото прииждат все повече хора, а тя има определен капацитет", е казал днес кметът по време на откриването на новите мощности на "Стилмет" за производство на алуминиеви профили. Агенция "Фокус", която цитира думите му, уточнява, че Борисов се е пошегувал. Същата "шега" почти по същия начин той формулира и в края на март на кръгла маса за образованието, организирана от ГЕРБ. Един от най-големите проблеми на София е масовото преселване на хората от малките градове, каза тогава кметът и разви идеята "по примера на останалите европейски страни да се приеме Закон за ограничаване на инвестициите, който ще помогне за преразпределянето им във всички градове на страната". Според данните от преброяването през 2001 г. живеещите в София са 1 170 842 души. По неофициални данни обаче градът е набъбнал в последните години до над 2, 2 млн. души, а всекидневно към столицата пътуват на работа жители на околни градове и села. Софийското жителство е ограничено от 1942 година с "Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София". През годините наредбата се променя много пъти, но не й същността й. Софийското жителство бе отменено от президента Желю Желев с един от първите му укази през 1990 г. |
Паякът дебне! Бул. Стамболийски Взето от блога на Велян: Натиснете тук |
Софийското жителство е ограничено от 1942 година с "Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София".  винаги съм смятал, че това е измислено от комуниститеи го причислявах към малкото разумни неща, свършени от тях  |
| СОФИЙСКОТО ЖИТЕЛСТВО В продължение на десетилетия терминът „жителство" и още повече „софийско жителство" е обект на всестранен интерес. Терминът дължи своята популярност на една-единствена причина: почти половин век придобиването му е ограничено и дори смятано за привилегия. До Втората световна война, както, и днес, такъв проблем не съществува. Софийски жител става всеки, който се установява да живее и работи в столицата. Промяната на местожителството не е свързана с никакви ограничения и само се регистрира в общината. Заселването в столицата е ограничено през месец юли 1942 г. с „Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София". Член 1 от нея изрично казва: „Забранява се заселването в гр. София и записването на нови софийски жители." Това не се отнася до лица, назначени в София на държавна, общинска или друга служба на публичната власт. Временно пребиваване е възможно с полицейско разрешение в случай на болест, гостуване или командировка. Изключение се прави за учащите. Предвидено е и принудително сгъстяване на живеещите в София: собственикът на свободно жилищно помещение е длъжен да го даде под наем, и то само за жилищни нужди. По-късно жилищната площ, която едно семейство може да заема, е ограничена: на двама души - една стая; на едно семейство, домакинство или на отделните им членове - не повече от едно жилище в Столична голяма община. Същата материя е разработена още веднъж, този път по-подробно и по-прецизно, в края на следващата 1943 г. с „Наредба за временно облекчение на жилищната криза и за запазване общественото спокойствие и сигурност в София". Тук е повторена забраната за заселване в столицата и са изброени изключенията от това правило: назначените на държавна служба със заповед на министър, собствениците на имоти в София, сключилите брак с жител на града, болните и възрастните роднини на софиянци и при определени условия бившите софийски жители. По-подробно е регламентирана и възможността за разрешаване на временно пребиваване в града. Глава трета от наредбата се отнася до случаите и начините на „отнемане правото на софийски жители", което означава изселване от София. Наредбата е изменена през март 1945 г. и през февруари 1947 г., като се запазва същността й. Главното е, че се разширяват възможностите за временно пребиваване на работници и се дава право на министъра на вътрешните работи „по изключение" да предоставя жителство на лица, неотговарящи на условията в наредбата, „когато заселването им в София се налага от много важни стопански, културни или обществени съображения". Наред с това от есента на 1944 г. въпросите, свързани с придобиването, наемането и отдаването под наем на жилища, са отделени в „Наредба-закон за уреждане на жилищния въпрос", засягаща Голяма София и селата Малашевци и Орландовци. С нея се затвърждава правилото, че право на жилище в София имат гражданите, които имат право и на софийско жителство. Същевременно някои категории лица (болните роднини за гледане, сключилите брак със софийски жители, и др.), могат да получат софийско жителство само ако не претендират за жилище. Наредбата от 1943 г. остава в сила до март 1955 г., когато е отменена, по-право заменена, от „Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете София, Пловдив, Сталин (дн. Варна), Бургас и Русе". На следващата година действието й се разпространява върху Стара Загора и Плевен. Тя от своя страна е допълнена от постановление № 76 на Министерския съвет от май 1962 г. „За установяване на по-добър ред по приемането на нови жители в столицата" и заменена през 1966 г. с „Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места". С постановление № 112 на Министерския съвет от ноември 1974 г. е одобрена „Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете", която остава последната от тази поредица. Това е не само най-дълго действалата, но и най-детайлната наредба от този род. Тя е отменена с Указ № 51 от 7 август 1990 г. на Председателя (Президента) на Републиката. Това е вторият указ на избрания една седмица по-рано на този пост Желю Желев. Мотивите са, че не съответства на чл. 35, ал. 2 от Конституцията на НРБ (забраняващ привилегиите и ограничаването на права) и противоречи на чл. 12, ал. 1 от Международния пакт за гражданските и политическите права („Всеки, който се намира на законно основание на територията на една държава, има право, в пределите на тази територия, свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство."  . Всъщност изброените нормативни актове са само най-главните от цялата поредица документи, които засягат получаването на софийско жителство. Единна правна уредба обаче не съществува. Правото на софийско жителство е разглеждано в най-тясна връзка с придобиването на жилища в София. Въпросът е уреждан и от постановления, разпореждания и решения, засягащи функционирането на различни предприятия, където не достигат работници. Множество ведомства, и особено Министерството на народната отбрана, издействат облекчен режим за получаване на жителство за своите служители. Самите наредби са многократно променяни и допълвани. Така например наредбата от 1974 г. е изменяна и поправяна 32 пъти, последните два през 1990 г. Макар и уредени в множество документи, начините за получаване на софийско жителство остават в общи черти едни и същи. Като изключим донякъде наредбата от 1942 г., която като пръв опит има множество крайности и празноти, останалите наредби следват един общ модел: по принцип забраняват заселването в столицата и заедно с това подробно изреждат изключенията от правилото. Те могат да се разделят в няколко групи: 1) назначаване на ръководна работа или на работа чрез конкурс, 2) назначаване на дефицитни работници и специалисти, 3) сключване на брак със софийски жител и образование. Наредбите предвиждат възможността за получаване на временно жителство (за сезонна работа, обучение, лечение), както и отнемане на неправомерно придобитото жителство. Горните групи показват едновременно правните възможности за получаване на жителство и действителните начини за заселване в София. Назначаването на ръководна държавна, обществена и партийна работа, на изборна длъжност, при спечелване на конкурс в културен или научен институт е престижният начин за получаване на софийско жителство. Разрастването на централната държавна и партийна администрация е важен фактор за нарастване на населението на столицата. Подобна е ролята и на разрастващите се научни, изследователски и културни институти, повечето от които се намират в София. Получаването на софийско жителство като дефицитен работник или специалист на практика означава постъпване на непривлекателна работа, за която не кандидатстват софиянци: в някои клонове на промишлеността, строителството, транспорта. Съществува списък на длъжностите, на които могат да се назначават и несофийски жители, които впоследствие придобиват право на софийско жителство. В това отношение най-голямото единично предприятие, „даващо" жителство още от самото си създаване, е металургичният комбинат в Кремиковци. В този случай наредбите се ползват вече не за да ограничат заселването, а обратно, софийското жителство става премия за постъпване на работа там, където има дефицит от работници. Сключването на брак със софийски жител е най-често срещаното основание за придобиване на софийско жителство: в около една трета от случаите. В столицата могат да се заселят и получат жителство членовете на семейството на вече имащия софийско жителство, както и възрастни роднини за гледане. Обучението дава право само на временно жителство, но това често е предпоставка за намиране на работа или сключване на брак в столицата, което от своя страна води до получаване на постоянно жителство. Ролята на софийските висши учебни заведения за привличане на заселници в града е безспорна: през разглеждания период броят на висшистите в страната нараства повече от десет пъти, като близо половината от тях живеят в София. Разбира се, когато се търсят причините за заселване в София, трябва да се отчете и мотивацията на обикновените хора. За много от тях водещо е желанието да живеят в столицата. Оттук нататък им остава да намерят някоя от възможностите, предвидени в наредбите: ръководна длъжност в централната администрация, конкурс в научен институт, работа в Кремиковци, граждански брак. Докато административните органи отчитат, че тези хора са получили софийско жителство, защото са изпълнили едно от горните условия, всъщност е обратното - често те стават научни сътрудници, работници в металургията или съпрузи заради жителството. Софийско жителство получават и жителите на присъединяваните към столицата села. При административните промени от 1947, 1954, 1958, 1961, 1971 и 1978 г. част от София стават села с общо над 134 хиляди жители към съответните години. Те дължат голямата част от населението си на заселници поради близостта си до София. Същевременно жителите на села, подчинени административно на София, имат жителство за съответните селища, но и за тях могат да се прилагат ограниченията за заселване в столицата. Софийско жителство не само се придобива при определени условия, но се и отнема. Наредбата от 1942 г. предвижда възможността да бъде изселено лице, което макар да е собственик на жилище и да има постоянна работа, „не се налага да остане в София". Наредбата от 1943 г. изброява подробно категориите лица, които могат временно или трайно да бъдат лишени от софийско жителство, т.е. изселени. Ако първата наредба цели най-вече преодоляване на жилищната криза, то втората става инструмент за политическа саморазправа и за извънсъдебна борба с престъпността. Тук се включват еднакво политическите противници на режима, лица с неморално поведение и извършители на нарушения от стопански характер (разпространители на опасни и тревожни слухове; лица, опасни за държавния ред, сигурност и обществено спокойствие; проститутки, сводници и сутеньори; лица без установено постоянно занятие; изнудвачи и комарджии; лица с неморално поведение; смутители на стопанския ред; осъдени за престъпления от общ характер повече от един път и т.н.). Наистина различни хора са смятани за „опасни за държавния ред, сигурност и обществено спокойствие" и различни слухове са преценявани за „опасни и тревожни" преди и след 9 септември 1944 г., но в тази си част текстът на наредбата остава буквално същият. На тази основа се извършват изселванията от София до 1953 г. Следващите наредби предвиждат отнемане на жителството само когато е придобито неправомерно или мотивите за даването му са отпаднали, а изселванията от столицата вече се извършват на базата на други нормативни актове. С течение на времето постановките се прецизират, по едни пунктове възможностите за придобиване на жителство се ограничават, а по други, обратно, се увеличават. Така например наредбата от 1942 г. позволява записването за софийски жители само на лица, постъпили на „държавна, общинска или друга служба на публичната власт". Тази от 1943 г. предвижда по-широки възможности, особено с даване временно жителство на работници. Наредбите от 1955 г. насетне включват възможността за придобиване на жителство по „особено важни производствени съображения", за назначаване на ръководна работа или на работа чрез конкурс. Но докато броят на службите, ш които се получава софийско жителство, расте, увеличава се и изискването за продължителност на работата: според наредбата от 1942 г. е достатъчно постъпване на нея (все още само в публичната сфера), тази от 1943 г. изисква постъпилият да работи на нея поне 1 година, от 1955 г. - 2 години (в това число и като дефицитен работник или специалист), от 1962 г. - З години, от 1966 г. - 5 години, а последната от 1974 г. - изисква вече 10, 12 или 15 години в различните случаи, като това се отнася до постъпилите като дефицитни работници и специалисти. В противен случай жителството трябва да се отнеме. По същия начин се увеличават изискванията за получилите жителство след сключване на брак - първата наредба (1942 г.) изобщо не разглежда тази възможност, според втората (1943 г.) бракът с жител на столицата дава софийско жителство, ако единият от съпрузите има постоянна работа или собствено жилище в София, наредбите от 1955 г. (по-точно изменението й от следващата година), 1962 г. и 1966 г. изискват бракът да продължи поне 3 години, а тази от 1974 г. - 5 години, освен ако от брака е родено дете и той не е прекратен по вина на получилия софийско жителство. Тези разпореждания целят да се избегнат временни назначения и фиктивни бракове, предназначени само за придобиване на жителство. До какви ограничения води нямането на софийско жителство На първо място, поради жилищната криза става невъзможно наемането или закупуването на жилище. С разрастването на държавния контрол върху частните жилища (особено що се отнася до наемните отношения) и с нарастването на държавния жилищен фонд това ограничение става все по-важно. По принцип е невъзможно и постъпването на работа, освен в изброените от наредбите случаи, а вече назначените трябва да бъдат освобождавани. Значението и на това ограничение нараства с одържавяването на икономиката. Изключение се прави само за жители на околните села, които идват на работа с ежедневно прихождане и не претендират за жилище в града. Ползването на цял ред социални придобивки също е немислимо за нямащия жителство. И все пак основното ограничение е физическата невъзможност да се остане в столицата: несофийският жител трябва да напусне града в определен срок, в противен случай подлежи на принудително изселване. В действителност обаче много хора успяват да останат в столицата в продължение на години с временни разрешения, някои изобщо без позволение. В резултат на това фактическото население на София надхвърля с десетки хиляди души броя на формално регистрираните софийски жители. Други, особено работници, вместо в самия град се заселват в околните села и ежедневно прихождат на работа в него. По аналогия ограничението за заселване в София се разпространява и върху другите големи градове. Първата наредба от 1942 г. е предназначена само за столицата, но с поправката й от септември същата година и в следващата наредба от 1943 г., се дава право на министъра на вътрешните работи и народното здраве със заповед да поставя и други градове и населени места под действието й. Следващият град, попаднал под ограниченията за придобиване на жителство, е Пловдив. Наредбата от 1955 г. се отнася първоначално за петте най-големи града на страната, тази от 1966 г. - за големите градове и за населени места, където механичният прираст на населението създава „сериозни жилищни и други затруднения", а последната наредба има приложение, където са изброени градовете, за които тя не се отнася. Наистина за големите градове, и особено за София, придобиването на жителство става много по-трудно. Така ограниченията за придобиване на софийско жителство стават основа на една цялостна политика по регулиране ръста на градовете в България. Като причина за провеждане на подобна политика могат да се посочат идеологическите предразсъдъци на тоталитарните режими спрямо големите градове. Закони за ограничаване на миграциите има в Италия по времето на Мусолини, антиурбанистични възгледи са характерни за националсоциалистическа Германия. В Съветския съюз и в останалите източноевропейски социалистически страни има контрол върху миграциите и опити да се спре нарастването на големите градове. В по-развитите от тях се използват предимно стопански механизми за спиране на растежа им, а в по-изостаналите, каквато е и България, се залага и на чисто административни ограничения. Другото съображение е от стопански характер - смята се, че големите градове поглъщат относително повече средства за благоустройство, за изграждане и поддържане на инфраструктурата, особено на градския транспорт. Това води до стремежа да се намали концентрацията на население в столицата, впоследствие и в другите големи центрове, а накрая ограниченията обхващат почти всички големи и средни градове. В наредбата от 1974 г. се казва, че приемането на нови жители в градовете се ограничава, „за да се осигурят условия за правилно демографско и икономическо развитие на градовете". От най-голямо значение обаче са практическите трудности, породени от бързото нарастване на населението: пренатоварване на техническата и социалната инфраструктура и особено недостигът на жилища. Именно жилищната криза е повод за първата забрана да се приемат нови жители в София през 1942 г. и този фактор запазва значението си и след войната, до края на комунистическото управление. Важна в случая е амбицията на управляващите да разрешат този проблем. Връзката между жилищната криза и ограниченията за придобиване на софийско жителство ни разкрива една от особеностите на социалистическата система - осигуряването на социални придобивки от страна на държавата (евтино жилище) може да стане само за сметка на ограничаване на правата на индивида (свободен избор на местожителство). Административните ограничения се оказват неефективна мярка. Ежегодният прираст на броя на жителите е значителен по време на цялото им действие, а в първата година след отмяната им не само няма вълна от заселвания в столицата, но и за първи път от обявяването й за столица е отчетен по-голям брой изселвания, отколкото заселвания. Съществуването на ограничения за придобиване на софийско жителство, изглежда, има обратен психологически ефект: отливът на жители от София след Втората световна война е по-слаб, отколкото преди нея въпреки увеличената интензивност на миграциите след нея. Защо наредбите за придобиване на жителство не дават желаните резултати? Без съмнение в първите години на действието си те създават един нов, непознат преди механизъм, неспособен да промени веднага общите тенденции на нарастване на столицата. Но резултатите са частични и след това, като след временни затихвания, броят на заселванията в София отново се увеличава. До известна степен има нарушения и недоглеждания от страна на местната власт при приложението на наредбите: приемани са и недефицитни кадри, много от приетите напускат работните места, а жителството им не е отнемано. Но не нарушенията на наредбите, а самите наредби дават относително широки възможности за придобиване на софийско жителство. Софийското жителство се дава от комисия, според първите две наредби председателствана от околийски съдия, а след 1955 г. - от член на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет. Но въпреки това общинската власт не може сама да ограничи приема на нови жители - той зависи от изпълнение на някое от условията на наредбите за придобиване на софийско жителство. Тук възниква противоречие: софиянци са „много като жители и потребители, но „малко" като производители. Общинската власт и социалните министерства, които трябва да се справят с последиците от недостига на жилища и с пренатоварването на търговската мрежа, социалните заведения и градския транспорт, са заинтересовани да се ограничава нарастването на населението на града. Същевременно в града има не щети работни места и в някои сектори дефицитът на работна сила е постоянен проблем. Затова ведомствата и особено предприятията, нуждаещи се от работна ръка, са склонни да предоставят работа без ограничение, а оттам основание за получаване на софийско жителство. На практика държавата с една ръка създава предпоставките за прием на нови софийски жители, а с другата поставя административни ограничения пред това. Неефективността на административните мерки довежда до търсене и изработване на цял ред други механизми, за да се ограничи прииждането на нови софийски жители. Това са всъщност опити да се премахнат предпоставките за заселвания в столицата: разрастването на централната администрация, разширяването на софийската промишленост, концентрацията на висши учебни заведения, научни и културни институти. Още наредбата от 1942 г. предвижда да се изработи „план за преместването вън от гр. София на ония учреждения и заведения, за които не се налага да имат седалище в гр. София". От средата на 50-те години започват периодични, и в дългосрочен план - безрезултатни, съкращения в централната държавна администрация. Преминава се към политика на децентрализация на индустриализацията и опити за изнасяне на предприятия от столицата. За разширяващите се и новооткрити производства се цели да се привлекат на работа софийски жители. Стимулират се ежедневните трудови миграции към столицата - броят им постоянно нараства, като алтернатива на приемането на нови софийски жители по стопански съображения. На отделни предприятия се разрешава да приемат на работа несофийски жители само ако могат да им осигурят и жилище. Всъщност опити да се спре нарастването на столичната индустрия има още от преди войната: постановление на Министерския съвет от 20 септември 1938 г. забранява откриването, разширяването или преместването на индустриални заведения от всички клонове на индустрията в района на Столичната голяма община и Софийската околия. След като системата на задължително разпределение на завършилите висше образование не се оказва достатъчна, за да предотврати оставането на около половината от завършилите в София, се пристъпва към децентрализация на висшето образование: създаване на нови университети в провинцията, опити за изнасяне от София на научни институти и висши учебни заведения. В резултат на това броят на студентите в столицата през 80-те години е по-малък от този през 60-те. Ограничението за свободен избор на местожителство, особено в големите градове и столиците, е считано за една от особеностите на тоталитарния социализъм. То е логична последица от стремежа на държавата да планира и управлява целия стопански и обществен живот; свързано е и с опитите й по административен път да решава социалните проблеми. В България тази политика е възприета под последователното влияние на два различни модела - националния социализъм от Германия и впоследствие болшевишкия социализъм от Съветския съюз, но подходът е същият и приемствеността ясно личи. Натиснете тук |
| Мним лекар опипа 20 чиновнички Сексманиакът казал, че преглежда за рак на гърдата и работи по холандска програма  "Доктор" Севделин Кръстев, който опипа гърдите на жените от общината в Хайредин ФОТО БТАВраца. Строителният техник Севделин Кръстев опипа гърдите на 20-ина чиновнички от общината в Хайредин, като се представи за доктор онколог. Жените били подведени, че той прави безплатни прегледи за рак на млечната жлеза. "Скринингът" станал в кабинета на д-р Николай Велчев, който плаща на общината 80 лв. наем за него, но в момента не бил там. Обараните жени били юрнати под строй за профилактиката от секретаря на общината Пенка Николова. Тя казала, че получила факс за спешни прегледи и всички задължително трябва да минат. Пратила ги към въпросния кабинет, който е в дома за стари хора. Чиновничките послушно се наредили на опашка. Аз съм д-р Севделин Кръстев, представил се мнимият онколог. Той бил изтупан в костюм и действал със замах. Без бяла престилка и бадж, но никой не се усъмнил, защото мисията му е благословена лично от секретаря на общината. Прегледите обаче секнали изведнъж. Измамникът бил разпознат от директора на дома Цвети Кръстев. Лекарят пък се изумил като разбрал, че в кабинета му някой приема пациенти, без да го пита. Веднага след това "докторът" се извинил, че излиза за малко и изчезнал. Факсът, с който извратеният мошеник заблудил общинарката Николова, е пратен на 5 април. В него пише, че безплатните прегледи са в рамките на кампания на Министерството на администрацията и се финансират от програма "МАТРА" на холандското правителство. Пишело още, че се организират от онкоцентър във Враца, какъвто там няма. Сексманиакът ръководи строеж на ул. "Христанчо Матов" във Враца. Той отрече да се е правил на доктор, но работниците му съобщиха, че във вторник той изчезнал под предлог, че си прави изследвания. До миналата година Кръстев бил хижар и е късал входни билети за Леденика. От там е уволнен и даден на съд за кражба. Райна Тошева |
Севделин Кръстев опипа гърдите на 20-ина чиновнички от общината в Хайредин  убаво ги обарал, ама не са ли множко толкова чиновнички за едно село  |
Може би така... Натиснете тук |
| Аман! Топлата каца с мед не свършва. Нови зверства в Топлофикация 15.04.2007 20:58 Наско Михов може да се окаже замесен в потресаващи злоупотреби. Безплатни ведомствени жилища, служебни коли и надвишен в пъти лимит на бензин, скандални договори и разсрочени плащания, ощетили дружеството с 1.9 млн. лева си е позволило новото ръководство на Топлофикация-София, съобщи Нова телевизия. Само за два месеца изпълнителният директор Наско Михов е изминал 4 000 км, без да бъде командирован, което е в пъти повече от разрешения служебен лимит за бензин. Според новата проверка в Топлофикация вместо да ограничи служебните разходи, ръководството ги е надвишило в пъти. И това на фона, че дружеството е на загуба. Само за два месеца Михов е надвишил служебния лимит за бензин от 800 км пет пъти, като е изминал близо 4 000 км според пътните листове на двете служебни коли, които е ползвал. Заместникът му Игнат Божинов е направил преразход с 2 000 км. С толкова е надвишил лимитът за пробег и зам.-изпълнителният директор по финансите Георги Ненков. Самият Наско Михов отрече да е пропътувал толкова много километри. На въпрос дали е ходил в провинцията и по каква работа, той отговаря, че не си спомня да е имало такова пътуване. Пътувал съм един път за среща в Топлофикация-Пловдив, която не можа да се осъществи, обяснява Наско Михов. От Нова телевизия обаче съобщават, че разполагат с документ за този преразход, подписан от самия него. През седмицата, противно на всякаква логика, дружеството реши да вдигне заплатите на работещите в "Топлофикация-София". Тази седмица Съветът на директорите на фирмата трябва да реши дали да приеме оставката на Наско Михов. |
| Тошо Тошев се ожени Главният редактор на "Труд" и Ваня Иванова се ожениха тайно край Варна. За късмет на широката публика "Труд" даде художествени подробности: "Сред шума на морето, огромни кошници с бели и розови орхидеи и под звуците на песента "Парла пю пиано" (любовната тема от "Кръстникът" младоженците си размениха златни халки на "Дамяни" с по 10 диаманта... Щастливата булка, облечена по последните модни тенденции в златна рокля на "Долче и Габана", златни обувки и златен шал, получи от съпруга си и златен пръстен с 12 диаманта. "Да са здрави, да се обичат и уважават, да са дълго семейство с къса памет, което значи да си прощават", им пожела кумът Георги Гергов. Първата глътка от шампанско "Дом Периньон" младото семейство отпи от кристални чаши, инкрустирани с камъни "Сваровски"..."Натиснете тук Тошо Тошев се ожени Главният редактор на "Труд" взе Ваня под звуците на "Кръстникът" Главният редактор на вестник "Труд" Тошо Тошев се ожени вчера за своята приятелка Ваня Иванова. Церемонията се състоя в кабинета на бизнесмена Георги Гергов в хотел "Палас" в комплекса Слънчев ден край Варна. Точно в 11, 53 ч вестникарят каза "Да" на възлюбената си. След това с артистичност в залата прозвуча темата от филма "Кръстникът", композирана от Нино Рота. Варненският кмет Кирил Йорданов изпрати своя служителка в кабинета на бизнесмена, която да скрепи брака на младоженците. Гергов и съпругата му Вили станаха кумуве на венчавката. Сватбата още веднъж премина под знака на холивудския блясък. Тошо Тошев и любимата му Ваня си размениха пръстени "Дамяни". Твърди се, че моделът е лична дизайнерска разработка на Брад Пит. Навремето той подари такъв на Дженифър Анистън. След това киноасът се скара с бижутера, който не бе спазил уговорката да не продава подобни пръстени на други хора. Вчера щастливите младоженци отпиха първата си сватбена глътка от шампанско "Дом Периньон". Техните кристални чаши бяха обсипани с камъни "Сваровски". Занапред Ваня Иванова ще носи фамилията на мъжа си. Двамата с Тошев са двойка от няколко години и се появяват заедно на светските събития. Натиснете тук |
| Цигани рушат блока над главите си Общината иска да събори сградата и да премести обитателите в други жилища Диана Иванова В блок 20 нямат первази на терасите, а вместо прозорци служат одела и парцали Опустошеният блок 20 в комплекс “Райня княгиня” в Ямбол може да се срути всеки момент върху обитаващите го цигани, след като те системно в продължение на 15 години го ограбват и разфасоват. Този блок се е превърнал в миазмата не само на циганската махала, но и на цял Ямбол. За опасността на сградата полицията алармира в община Ямбол, която е нейн собственик, а три комисии в ямболския общински съвет ще умуват какво да се направи, за да се обезопаси блокът. С всяка изминала година неговото състояние става все по-опасно. Никой не може да каже колко души живеят в 216-те апартамента на 8-етажния блок с 9 входа. В някои от жилищата се гъчкат и по 20 души, други стоят необитаеми, всичко от тях е ограбено и зеят като дупки, все едно е гръмнала бомба. Пустеещите апартаменти от първите етажи са минирани с боклуци и изпражнения, защото се ползват като тоалетна от всички. Подобна е и съдбата на стълбищата, които също са осеяни с мръсотия. Отдавна асансьорите в циганския блок са разбити, а шахтите са пълни с отпадъци, трупани с години. От първия до последния етаж е разбита и канализацията и изпражненията свободно си летят надолу в мазетата и подкопават основите на блока. Вонята, която се носи от този блок е потресаваща. Отпред и отзад на сградата се стелят боклуци, върху които малките циганчета играят и се ровят в тях. Зад блока камарите с отпадъци достигат разбитите тераси на първия етаж. Периодичтно боклуците се изравят с фадроми, но седмица след това камарите са натрупани все едно никога не са чистени. От години в блока няма парапети на стълбищата и терасите, във вход “В” са разбити и липсват дори преградните панели между жилищата. Много от апартаментите са без дограми, само найлони и парцали заместват прозорците. Асансьорите са разграбени отдавна, а шахтите са пълни с боклуци догоре. Голямото разграбване на блока е започнало през 1992 г., само 4 години след настаняването на неговите обитатели. Тогава циганите са били масово съкратени и са останали без работа. Всичко от апартаментите, което е можело да се продаде или предаде на вторични суровини, е било изкъртено и разпродадено. Първи жертви на вандалщината им са станали водопроводните тръби, защото са железни. Сега циганите измъкват дори железата от панелите, за да ги продадат. От 9 години в блока няма вода и ток, защото всичко е разбито. Единствената чешма е отстрани на сградата, но едва ли това може да се нарече чешма, защото от нея са откраднати всички метални тръби водата се пълни с маркуч и тече денонощно на воля без никой да я плаща. Преди 15 години циганите са спрели да плащат наем и трупат дългове, които общината, която притежава 142 от апартаментите, не може да получи по никакъв начин. Само за 3 години от 2002 г. до 2005 г., циганите са натрупали задължения от над 60 хил. лв. за наем и продължават да се оправдават, че са бедни и нямат пари за наем. Безпредметно е общината да прилага мерки за изземване на жилищата, защото те са в такова състояние, че никой, дори и циганите, не искат да се настаняват в тях. 3 млн. лв. са необходими за възстановяване на жилищния блок, е изчислила комисия на община Ямбол през 2005 г., което е било около една пета от бюджета на общината тогава, сега средствата ще са значително повече. Още в началото на своя мандат Една единствена чешма ползват циганите от целия блок. кметът Кирил Тодоров се амбицира да събори този блок. Идеята му беше да изсели живеещите в него цигани в жилища, построени върху намиращите се в съседство военни имоти. Общината направи необходимото да поиска връщането на непотребните на военните имоти, но така и досега това не се е случило. Няма друг изход да решим проблема с блок 20, живеещите в него трябва да бъдат изселени, а блокът съборен, коментира кметът на Ямбол Кирил Тодоров. Според него на циганите са необходими еднофамилни жилища на един или два етажа, защото те са доказали, че са неспособни да живеят във високи блокове. За целта обаче са необходими сериозни инвестиции, с които общината не разполага, а и прословутите пари за циганските жилища, които държавата щеше да отпуска засега са само химера. В този вид блок 20 не може да продължи да съществува, той трябва да бъде съборен, е категоричен и председателят на общинския съвет Живко Желев, но според него на този етап това е невъзможно, защото трябва да се построят подходящи жилища за неговите обитатели, за което общината търси проектно финансиране. Блокът трябва да се демонтира, защото ако бъде взривен, ще се разруши и половината циганска махала, твърди и общинският съветник Илиян Попов. Като бивш шеф на “ВиК” той е много добре запознат с положението в него, дори по негово време е прекъснато водоподаването към блока, защото водопроводната мрежа е била разрушена и цялата вода, подавана към него, се е вливала в мазетата и ги е наводнявала. Затова е била изградена и чешмата до блока, за да имат някаква вода живеещите в него. Самите цигани също искат да бъдат изселени от този блок и са съгласни той да бъде разрушен. Те реват в хор от мръсотията, но когато ги попиташ кой я е направил, отговарят, че не знаят. В същото време твърдят, че е невъзможно да се живее в такива условия.Като прасета сме, жалва се Стойка Георгиева, която живее на първия етаж в апартамент с дядото, 3 снахи, 4 момчета и цяла сурия внучета. Да ни дават на полето място да си направим жилища, какви къщи имахме, ама ни ги взеха и ги събориха, за да посторят този блок, реди тя. Докато сляза от осмия етаж ми се повръща, обяснява 31-годишният Георги Найденов, който има 3 деца и се оправдава за безработицата си, че не го наемали заради боята му. Всички цигани в хор реват как не се живее в тези условия и как децата им се разболявали, но и нищо не променят.Едномесечен срок е дала полицията на община Ямбол да є отговори какви мерки ще предприеме за обезопасяване на блока. Според полицаите най-неотложно е да се възстановят преградните парапети по стълбища и тераси и да се обезопасят асансьорните шахти. Комисията по икономически дейности към общински съвет вече е гледала сигнала от полицията и е препоръчала на кмета да внесе на сесия предложения за мерки заедно с план сметка за тяхното финансово обезпечаване. Пари в бюджета на община Ямбол обаче за подобни дейности не са предвидени. И отново се завърта омагьосаният кръг за проблемния блок 20, който явно ще остане в наследство и на следващата местна управа. Натиснете тук |
кьормусун табелата тази табела бележи новото амплоа на химическото чистене до 345 на шипченски, над пазара ситняково. първото, което ме привлече беше готическия шрифт. няма да седна да се ровя да видя кой точно е и дали го имам, но едно е ясно - да пишеш табела с такъв шрифт е абсурдно. не бих го приел дори за лого, а за цяла табела е немислимо. немислим е и оранжевия цвят на буквите, който заедно с белия фон, размера на шрифта и огромното междуредие прави тази табела безсмислена. кой, по дяволите, ще загуби 20-30 секунди да декодира посланието на някаква си там табела? със сигурност никой, който е тръгнал да си носи дрехите на химическо. после забелязах, че табелата е на английски. явно зоната на румънското посолство и прикачения към нея пазар се утвърждават като предпочитано място на чуждестранните граждани. само че чуждестранните граждани също няма да отделят време за разгадаване на мистичната готическа табела. трето, табелата е завързана с верига за близката пейка. свежест ад определено не желае току-така да се раздели с притежанието си. доколкото знам, цената на една подобна табела е някъде над 200 лева. според мен, това са най-тъпо инвестираните от компанията пари и ако някой чужденец се отбие да си донесе дрехите, то заслугата определено няма да е нейна. От блога на Ивайло Борисов: Натиснете тук |