Отиди на страница:
| Благодарение на "презираните американци" не всички в света са "Иванови" и "Душковци", не навсякъде е мизерно както в Сибир , голяма част от Африка и Близкият Изток , където точно "приятелите на "Душковците и "Ивановите" допринасят населеноето да се избива помежду си и да живее в незапомненеа мизерия, само и само , за да не победи "лошият Запад". Много достойна статия.Браво на автора!!!  |
| И аз все пак си мисля че англичаните са влезнали в непозволени води иначе едва ли щяха да се държат толкова жалко.... Но кой знае ... П.С : а това че в европа всеки е за себе си го знаят и малките деца ... и кой е казал, че макар и принципно правилната политика на сащ е изгодна на германци англичани и французи ... |
Та кой проблем били решили презрените американци?? Да не би да умиротвориха Ирак или пък разбиха Ал Кайда! Или пък убедиха Северна Корея да не изпробва бомба?? След като Буш се юрна да сменя режими рязко скочи ентусиазма за придобиването на атомна бомба от "презрените" режими, "освободения" и "демократизиран" Ирак се превърна в благодатна почва за наемане на бойци от Ал Кайда и зона на влияние на Иран!!  |
| Абе така са се поставили англичаните за да не им пука на европеиските народи за тех.Не мисла че само икономиката е причина......Важни и голем го вадат това е причината. |
| Правилно са сложили мотото "Хард" в. "Сега". Изключително тенденциозна статия. В чисто американски "ястребски" стил. Ирански "дипломат", държан в плен в продължение на два месеца в Ирак, бе внезапно освободен. Също толкова внезапно Иран получи достъп до петима ирански "консули" - военнослужещи в Революционната гвардия, които са обучавали шиити да убиват американци и други чужденци. Те бяха задържани от американците в иракския град Арбил през януари. Вероятно е имало и други отстъпки, за които обаче никога няма да разберем. Но най-важното в случая е, че действията на САЩ допринесоха за разрешаването на кризата. Не виждам как от първите 4 изречения следва изводът в петото. ЕС не е задържал иракски "дипломати" или Дипломати - според тоягата и моркова на САЩ, разбира се, за да има какво да освобождава. UK няма как да даде "достъп" до "консули", които никога не е арестувало. Или ако "превантивната" груба сила служи за да събере САЩ колкото се може повече козове за разменна монета в случай на нужда - автора е прав - така се играе политически покер. Само че покера си е хазарт. Не всички искат да го играят. Изобщо, някак си оставам с усещането, че автора се е опитал да "защити" американците в стил Бай Тошо - той се криел, ама никой не го в търсил. Та и тук - никой не обвинява САЩ конкретно за кризата с UK моряците, а той хем "защитава" САЩ, хем за капак ги изкарва точно тях героите-победители на никога не съществувала битка...  |
| Преди всичко режимът на моллите унизи себе си, показа на другарите колко струва. Пиратско отвличане на чужди войници, изпълняващи мисия на ООН, държането им две седмици, от които шест денонощия в пълна изолация, психоизтезания (връзване на очите плюс щракане на затвори до тях и реплики "момчета, таковата - май ще ви разстрелват"...) Денонощни разпити, лъжи (на момичето казвали, че мъжете си били признали и били освободени, а нея я чакат седем години затвор). Тоталитарния цирк с "благодарностите", костумчетата с жилетки и "подаръците". * Не съм любител на Краутхамер (но той е на инвалидна количка и не му се сърдя), но не може да му се отрече известна правота. Ние като член на ЕС също искаме съюзът да е по-единен и решителен на международната арена, способен да действа по-бързо, особено в такива крещящи случаи. Радваме се, че ЕС застана твърдо зад българските сестри в Либия. Трябваше му много време обаче. Сега с отвлечените моряци не стигна времето за ефикасни действия. Ясно е и, че засега НАТО ще е военнополитическият клуб на развитите демокрации, друго няма. |
Международната общност я разпердушини Храстовата хунта и Блеяр помияра сега берат плодовете където се обърната все враг и никой не дава пет пари за британските "моряци". Такива работи. А как върви борбата с обогатения уран? Никави изненади, щото на ООН всеки му пикай в шушона, а ?  |
| некои факти за приноса на САЩ за решаването на проблемите около Иран, в хронологичен ред: 1953 - САЩ (и Англия) разкарват с преврат избраното правителство на Иран. 1953 - 1957 - САЩ подкрепят брутален режим в Иран, хиляди избити. 1980 - 1988 - САЩ подкрепят агресор във войната му с Иран, към половин милион иранци избити в резултат на войната. 1988 - ВВС на САЩ свалят ирански пътнически самолет. Дж. буш дава медали на пилотите, и прави следното изявление за инцидента -- "i'll never apologize for the USA - i don't care what the facts are" 2002 - САЩ официално обявяват Иран за част "ос на злото". Оттогава нема официални контакти, въпреки многократни опити от страна на Иран за диалог. 2003 - САЩ официално разкатават две съседни на Иран държави, с което създават проблеми на Иран (повече от милион бежанци от Афганистан, яко наркотрафик оттам и т.н.). 2006 - 07 - САЩ прекарват все повече войска в Ирак, стоварват две-три бойни групи със самолетоносачи в Персийския залив, преустройват о. Диего Гарсия за техните обновени SSGN подводници, които са сериозен военен риск за Иран. Иран от друга страна не е водил агресивни войни от началото на миналия век, независимо от риториката не е нападал съседите си пръв, в Афганистан поддържа силите на ООН, а в Ирак не пречи на окупиращата коалиция да прави квото си ще. Въпреки американската риторика, няма и доказателства, че Иран разработва ядрено оръжие. Има недостатъчна информация, която да потвърди, че не разработват, което далеч не е едно и също. Както и да гледа човек на нещата, иранците са напълно право да са загрижени за страната си. Нещо повече, при тая американска политика те биха били луди да не разработват ядрено оръжие. Редактирано от - simo на 10/4/2007 г/ 04:26:52 |
Често сред държавите, които формират основното ядро на ЕС, се споменава израза “англосаксонски модел”, който се свързва с англо-американската връзка и е бил винаги препятствие за политическото обединение на Европа.И ако европейската интеграция в своето начало се доближи до икономическата модел, това бе направено повече от необходимост, отколкото избор. Тази версия принадлежи на една легенда.Една легенда, която цели да оправдае европейците за липсата на желание, което непрекъснато са показвали с/у дисциплината и новата солидарност, която им наложи създаването на европейското управление.Противоположно на това, САЩ са били винаги ревностни защитници на европейското обединение от самото му начало-това се знае.Но стратегията им, състояща се в това:да изправят един с/у друг националните интереси-не е мит.Това не трябва да прикрива един по-важен феномен, който е случайност м/у европейското обединение и утвърждаването на американската мощ на Стария континент в контекста на мондиализацията.В един продължителен период, с Декларацията на Шуман през 1950, до падането на берлинската стена през1989, в действителност всичко се случваше така, сякаш тези две събития взаимно се заздравяваха. Тук не става въпрос да си мислим, че европейската авантюра е била манипулирана, огъвайки се под тайно влияние-а само да ни напомни, че тя се дължи на особеностите в контекста на Студената война.Американските интереси и избора направен от Вашингтон да “защитава” европейците, са неща, които до голяма степен спомагаха да се даде някакво обяснение за икономическия характер на началото на интеграцията и възникването на сериозни колебания към единен политически европейски проект. Може да се каже, че три важни момента направляват интеграцията от самото и начало.Първият, е американското военно присъствие на европейска земя и перспективата за противопоставяне м/у двата блока.В действителност, след 1946 разделението на Германия от ’Желязна завеса” предизвика кървава рана в Европа.Европейското обединение целеше преди всичко да консолидира западните страни с разделена на две Германия. Втория момент бе изтъкването на преден план отговорността в американската администрация, за истински радетел на европейското обединение и установяването на наднационално европейско управление. Третия момент се състои в напредъка по разширяването на международната търговия, което намира своето институционално решение през 1947 със създаването ОСТТ, послужило като рамка за либерализирането на търговията, преди да отстъпи мястото си на своя наследник -СТО. В този контекст може да се каже, че влиянието на САЩ в/у интеграционния процес през първите 30 години, се развиваше съобразно средствата за оказване на натиск, с които разполагаха техните дипломати.Създаването на ЕОВС(европейската общност за въглищата и стоманата) и подписването на парижкия Договор накара американците да почувстват влиянието на европейската интеграция и да я подържат, макар с известно недоверие.Когато този процес започна да набира скорост и когато самите европейци започнаха да гледат по-сериозно на този проект-силата на американското влияние не можеше да остане същата.Настъпи часът не за сливане, а за само сътрудничество с европейците. Тогава американците пристъпиха към упражняване на дипломатически натиск в съответствие с каноните на международните отношения, въпреки че федералното правителство бе разединено в/у приемането на конкретна позиция по европейската интеграция.С възникването на Общността(от 6 държави), се потвърди идеята, че американците няма да си имат работа с един класически договор, а се върви към прехвърляне на политическата компетентност на отделните държави към наднационална европейска институция. На първо време, Вашингтон продължаваше да подържа това развитие чрез отговорни лица в американската администрация, адвокати, банкери и т.н., които защитаваха идеята за политическата интеграция на Европа.Тази интеграция не трябваше да се превръща в основен аргумент за европейската политика на американците, а да стане само елемент в разрешаването на по-комплексен проблем:търсенето на компенсация за положените усилия за отбраната на западна Европа.Въпросът се свеждаше до това, дали Общия пазар би могъл да даде тези компенсации.Наличието на положителен отговор от европейска страна, изискваше позитивно отношение от американска страна т.е.-трябваше да подържат интеграцията.Ако не-трябваше да й се попречи. --- Въпросът, за разпределяне разходите по защитата на Европа, известен като “бърдън-шеринг”, доминираше трансатлантическите дебати от 1950г.През следващите десетилетия, докато американския дефицит се задълбочаваше, а Вашингтон не намираше начин за по-значително участие на своите съюзници по тази “защита”, без да загуби водачеството си.Нещата прогресивно еволюираха към една логика на разпределение на финансовото бреме и търсенето на икономически компенсации за военната защита на Европа. Трябвало е само да се знае, с какво Общия пазар може да допринесе с участието си по този въпрос и , дали Общия пазар ще сътрудничи в създаването на единен европейски пазар, като продължение на вътрешния американски пазар или ще се заеме с изграждането на една все по-недостъпна европейска “крепост”.Този въпрос е бил разглеждан още по време на ВСВ и още тогава е разделял американските политици. За тези, които тази гледна точка ги безпокои и изпитват традиционни съмнения по този въпрос, бих препоръчал да се запознаят с един доклад на Държавния департамент на САЩ от 1943 и озаглавен:”How would European full customs union affect the long-run economic interests of the US”. Ако се съди по дългата пауза, белязала изграждането на Европа, продължила до началото на 80-те, може да се прецени, че това политическо разделение бе скъпо платено.Бихме констатирали с удивление, че липсата на вътрешни сили бавеха европейската” интеграция”, като през 1973 тя ще взе формата на едно “разширяване”. Великобритания и Ирландия се присъединиха към общността-за голямо удоволствие на Вашингтон-държейки сметка за ветото противопоставило де Гол на Макмилан.Присъединяването на тези две страни даде допълнителни гаранции, че ЕО няма да се развива към създаване на силен политически съюз и третата по големина световна сила след САЩ и СССР.В край на краищата това, което ставаше в европейския интеграционен процес, бе главно търсенето на баланс в трансатлантическите отношения. Тази схема просъществува до края на Студената война, даже малко след това.Много европейци ще си дадат по-късно сметка, какво представляват трансатлантическите отношения и, че лишена от собствена система за сигурност, дори напълно “интегрирана”, Европа ще си остане свободна, но винаги наблюдавана и контролирана.По този повод , бившия съветник на Тони Блер-Роберт Купър отбелязва с ирония, но напълно справедливо:”Зад европейската Конституция, която ни предложи през 2003 Жискар д’Естан, стои оръжие.Но това оръжие е американско, не европейско. Днес това оправдава живия интерес на Вашингтон към работата на европейските институции, въпреки че това не обяснява всичко, а само налага в съзнанието на хората за важността на атлантическата връзка в изработването на политическата агенда в ЕС. Пътят за интеграция на Стария континент може да не е очертан във Вашингтон, но може да се каже, че в контекста на Студената война тя бе предопределена от трансатлантическите отношения.Тази асиметрия на влияние има друга причина.Тя се отнася до особения характер на европейското управление и неговата мекота, която е по-скоро начин на преживяване в условията на настоящите трансатлантически отношения.Тя е създадена през тези 50 години в Брюксел като един модел, в който американските изисквания и досега са определящи. |
| Петдесет години ни тъпчиха главите, че всичко най- хубаво идвало от СССР, че те били безгрешни. Сега се повтаря в много по-голяма степен същия мотив. Някои приемат писанията във "Вашингтон Пост" като БОЖЕСТВЕНО ОТКРОВЕНИЕ, като върховна истина, която не подлежи на абсолютно никакво съмнение. Един " глупак" обаче швейцарецът Jean Zigler е написал за Щатите цяло книжле озаглавено "Империята на срама" l'Empire de la Honte : А малко след това, "Ние отиваме към ново феодализиране на света."Nous allons vers une refé odalisation du monde" справка http://www.jp-petit.com/Presse/empire_de_ la_honte.htm Е това е мнение малко различно от горното, кое е вярно и кое не, всеки има ум и сърце да определи. Аз във всеки случай съм плебей по рождение и милиардерите не са ми братя. |
| Много добра статия.......... Европа има едно солидна бюрократична и безполезна машина, която успешно изпълнява единствено задачите свързани със собственото и възпроизводство и тиражиране. То са организации, обединения, комитети и темподобни образувания от лапачи с дебели задници, тлъсти заплати и проститутки. Нищо повече. Ако някой се съмнява, сори............  |
| Кекава структура това ЕС.Дано не се разпадне преди България да е извлякла някаква полза! Колкото за ОН?..Безполезна?...Ненужна?..Вредна?.. Тука ще хвърля заровете.. Краутхамер tops like allways! |
| Цигането - шофьор на ЗИЛ от Волуяк, именувано Ахмакс Дамаджана, постигна резултат десетка. Изигра си картите блестящо. Унижи и Англия, и ЕС, и донякъде и Америка. Постигна какъвто си искаше ефект. Произвежад си вече какъвто си иска радиоктивен елемент. Както писах преди: докато умните се наумуват в Ирак, лудите се налудуват в Иран. А това, че марините били подлагани на психо турмоз. Напълно е възможно. Но нали за това са марини? Нали за това имат специален тренинг? И тази дебелана - маринката, да не съм я карал на сила да става такава. Никой не ги е карал тези ингилизи да се записват в армиите. И в Англия военната служба е наемна. Освен това стана ясно, че са били на разузнавателна мисия, да следят Иран. Е, проследили са го. И наблизо е имало британски кораби. Защо не са действали? ГБ - стара, повяхнала слава. |
| Специално за чичуфичу "Why (did we attack Iraq)???" Натиснете тук  |
| Смешна статия, пълна с неверни твърдения. Делът на Европейския съюз в износа на Иран е едва 15% и това е нефт. Ако наложат санкции Китай, Индия и Япония веднага ще се възползват да заемат европейския дял. Щели да спрат кредитите за Иран?! За какви кредити говорят? Иран е нетен кредитор и то с повече от 50 млрд долара, и половината са в западни страни. По скоро той ще спре да ги кредитира. |
| Няма да е лошо американците (и техните мекерета) да се събудят и да разберат, че светът не е техен. Където са стъпили американци, просто е останало само едно миризливо лайно. А и не забравяйте, че Осама бин Ладен е обучен за терорист не къде да е, а в САЩ...Колкото до иранското ядрено оръжие, те имат право да си го разработят точно толкова, колкото и всеки друг. А някой да знае какво се разработва в USA и Great Britain? Израел също има атомни бомби, но ООН си трае...някаква резолюция по въпроса? |
| Е па неандерталци са САЩ, колкото и да не му се иска на кретеноидния журналист да си го признае (То и в лудницата много Наполеон има)... А ЕС е курва, дето лиже каквото и подадат. От САЩ или от острова. Все тая - важното е да лиже. Вроден манталитет. |
Абсолютно манипулативна статия на този yankee Хард. Не прави чест на в. СЕГА, че я публикува. Какво общо има политиката на Великобритания в Ирак с тази на останалите Европейки държави? Знаем, че повечето от тях не подкрепят американo - британската политика в Ирак И тези от тях, които изпратиха там свои военни части, отдавна са ги изтеглили, останала е единствена Великобритания. Mето, много правилно отбелязваш за Жискар д’Естан -ския проект за европейка конституция, но забрави да кажеш, че той не бе подкрепен от Европейките държави именно поради причините, които изтъкваш и се провали. Сега конституцията се преработва наново от Германия и трябва да бъде приета до 2009г. SJudge, с курвенските номера на някои европейски държави ще бъде свършено(включително и с българските), след като бъде приета новата конституция, която ще направи ЕС и политически съюз с обединена външна политика.  |
| Дали някой може да ми обясни какво означава изречението: Иран смята да отблъсква предизвикателствата на коалицията, засягащи придобивките му в Ирак, при това напълно безнаказано. В какъв смисъл е употребена думата "предизвикателства" тук ? В съвременния речник на евфемизми това би трябвало д аозначава "трудности", "проблеми" "препятствия". Излиза, че коалицията по някакъв начин създава проблеми на Иран, който си позволява "да ги отблъсква" и то безнаказано ? Значи, ако правилно съм схванал, щом някой ти създава проблеми и ти им се противопоставяш, редно е да бъдеш наказан Къде бъркам ? |
| Подла ционистка статия. както всичко, произведено в ционистка централа, прличините са поставени зад следствието, истината и заместена с повече или по-малко нагли лъжи. Европейският съюз в мнозинсдтвото си беше против интервенцията на USrael в Ирак. USrael си послужи с най-нагли лъжи за наличие на някакви ОМП в Ирак и за връзки на Саддам Хюсеин с "Ал Кайда", скалъпи една изнудена "коалиция на желаещите" и отиде да "разнася свободата и да установява либерална демокрация". ЮК се присъедини въпреки позициите на по-тежките европейски държави, т. е. постъпи некоректно. Безспорно се доказаха долните лъжи на Вашингтон, послужили за оправдание на агресията им. Защо тогава ООН и ЕС ще са им длъжни да им помагат за каквото и да било в Ирак и в региона? Иран абсолютно логично се стреми към притежаването на ядрено оръжие, от тяхна гледна точка напълно основателно е да го притежават, щом го притежават съседите им Русия и Пакистан, а в непосредствена близост Индия, Китай и особено ционистката бандитска държавица. Иран по същество е обкръжен от съюзни или предеблно предани на USrael държави. Иран нищо лошо не е направил на американците, никога не е нападал САЩ, докато те са го нападали и постоянно извършват разностранна подривна дейност срещу него (simo е дал най-важните факти). Иран в много по-голяма степен от Израел "има право да се защитава", иранците са на земята си от хиляди години, докато основанието за съществуването на Израел е някаква шантава мистика за някаква "обетована им" земя. Иранските граничари не са задържали британнските разузнавачи нейсе около остров Мен, а в Персийския залив в свои води или поне на границата. Да не са ходили там! Те са били въоръжена чужда заплаха, а иранците са в правото си да й противодействат поне по границите си и на своя територия. Представянето на USrael като "мисионер на Свободата", като добронамерен и безкористен великан, разнасящ светлина по света и спасяващ унижените и застрашените, е тъпа ционистка пропаганда, призвана да поприкрие поне малко истинското лице на световния терорист, заинтересуван да тъпче всяка относително беззащитна страна, която не желае да се подчини на бандитската му хегемония. USrael е единственият гарант за съществуването на другия терорист - Израел, който е главният източник за нестабилността и перманетнтото напрежение в Близкия Изток и около него. ЕС и другите страни по света по никакъв начин нямат интерес да стават заложници на сатанинските ционистки интереси и затова с крайно нежелание приемат участия в проционистките акции на Вашингтон или направо отказват участие. Примерът с Афганистан, където Вашингтон все пак успя да ги набута чрез НАТО, показва категорично, че са се превърнали в гъзомийници на ционизма, при това без съществени положителни резултати около Хиндокуш. Американската трагедия напредва към своя логичен край - крах на USrael, възстановавяне на суверенитета на САЩ по отношение на Израел, разгром на ционисткия кагал, обхванал като злокачествен тумор Белия дом, отстраняване на защитата на ционистката държавица. Или хилядолетна ядрена зима над Земята, предизвикана от кагала чрез US army. |