Отиди на страница:
| Хайде да речем, че тая музика е от т.нар "културна долница" (по дайнов), спрямо т.нар. "културна горница" в БГ. Ама това не е всичко. Защото дори успоредена до оригиналите - гръцки и сръбски - пак е долница. В гръцко докато бях по едно време се наслушах на Деспина Ванди - нямаше радиостанция, която да не въртеше последния й албум. Прибирам се в Родината и чувам от някаква кръчма на гарата познати мелодии, но с безличен sound, пошли текстове и смешно пеене. После научих, че това бил някакъв "азис" - голяма звезда бил и пр. Лелееее... ми се оказа, че си имал и почитатели... Това че в чалга-бизнеса се краде чужд труд, хайде да махнеш с ръка, ама това, че изтропват някаква карикатура на оригинала и забравят да пуснат водата след себе си си е грозна работа  |
| Има такива аранжименти, но по принцип тези, които праят кинти, са почти като оригиналите, а има и по-добри, дори Калпави правят аджамиите. Старите пушки си изпипват нещата-чалгата се развива. Много поппевици и можещи певици се преквалифицираха |
| Чалгата е тъпа, трижди по-тъпи са нейните фенове! Но макар и с не особено висок интелект създателите и изпълнителите и са ТАРИКАТИ.  |
| Добре е сторил Зе Мария да ни спомни пак за Е.-Дайновата класика от 2001 г. - бедата ни е липсата на горница, а не наличието на долница. * Грациан беше с либерално отношение - щом хората пеят и слушат чалга, значи си има мястото и туйто. * Моя скромност казваше - чалгата е истината за априлската ни култура, пусната от оглавника на художествени съвети и балкантони монополисти, тя си напираше между редовете на българската естрада и в 70-те години още. * За сръбския произход на чалгата - Зе Мария е известен любител на сръбско, но тука не съм съгласен с него. Видяхме как Цеца пиле не преде пред Азис - съотв. 2 хил. и 30 хил. на стадион Левски. Във века на техниката чалгата може да има произход отдето си ще - индийски филми, всевъзможна левантинска естрада (в Израел имат същата) и т.н. България има по-стара и по-популярна по света музикална култура от Сърбия (вж. в Уики на английски за българска музика и за сръбска музика). Българският народен епос е по-стар и автентичен от сръбския (вж. Иван Венедиков, 'Златният стожер'). * Туй, което отличава естетически чалгата от не-чалгата не е "циганското" (фламенко също е циганска музика), не е и непрофесионализма (некадърността) на музикантите, текстовиците и продуцентите, както мисли Ламбовски, а е народната вулгарност (детинско, карнавално преобръщане естетиката на горницата), която има много стари дионисовски корени у нас (срв. Бориловия синодик, Беседата против богомилите, писмата на св. Борис Първи до папата относно народните празници, а и решенията на Турланския събор в Цариград от 681 г.). Интелектуалците (казионните) винаги са се пенили срещу тая вулгарност. * С цивилизоването на живота у нас постепенно и поп културата ще губи първозданната вулгарност и чалгата ще става нормална поп, фолк, джаз, блус, рок, хип-хоп и т.н. музика. |