Отиди на страница:
| Гоце Първанов ни е известен като напълно безпринципен човек. Говорител на ОКЗНИ, "НАТО - заплаха за сигурността на Балканите", "скъпи др. Милошевич", президент на натовска страна, сега ще посреща Буш. * Истерията му (нагнетена от Б. Димитров) около никому неизвестния, невзрачен и още непубликуван берлински проект, чиито автори както узнахме от миналогодишната статия на Балева не отричат факта на Баташкото клане, беше глупав предизборен трик, който доведе дотам, че всичко помаци (които досега поне наполовина гласуваха за БСП) отидоха при Доган. * Освен че беше глупав трик, истерията на Гоце беше и пример за зловредно и престъпно разединяване на нацията относно отдавна минали трагични събития, за които никой от днес живите български граждани не носи вина. За користни партийни цели - да навреди на Доган. Нещо абсолютно недопустимо за "надпартийния президент на всички българи". Изборите минаха - позорно за БСП, истерията издимя кат пръдня от гащи. * Дойде време чамовата дъска да се изметне за пореден път. Да се пишела международно признаваема история на България, двустранни проекти. Всъщност първото условие за такава история е да се откажем от преживяването на отдавна минали събития като нещо станало днес, да спрем да приписваме вина за тях на днешни хора. * Това го правят и са го правили винаги всички интелигентни и порядъчни българи, сред които Гоце не се числи. Баба ми разказваше за "Под игото" и естествено питах - ами сега турците лоши ли са? - Не, това били други турци, сега са други - добри. Напълно задоволителен отговор за четиригодишно дете. * Хората (вкл. Гоце), които се жалват от конспирации (че имало световен жидомасонски заговор за омаловажаване историята на България), разбира се, не четат на западни езици (и изобщо не четат) и нямат понятие какво всъщност пише там за историята ни. В момента чета много интересна книга (сборник) от американски историци, "Balkan Strongmen" - "Балканските тирани" - кратки биографии на авторитарните балкански лидери от 20 в. - има отделни статии и за цар Борис (Борис е и на корицата на книгата сниман редом с Александар Караджорджевич), за Г. Димитров и за Т. Живков. Авторите цитират обилна българска литература (на български), както стара, така и нова - комунистическа, емигрантска (Ст. Груев е само един от многото) и посткомунистическа - документи, мемоари, историография. * Тонът е обективен и критичен, но с явна симпатия към България, която явно е слабост на авторите, със съчувствие за катастрофата в Междусъюзническата война (въпреки отбелязването вината на Фердинанд), с пълно разбиране за причините за съюза с Хитлер, с описание на Лайпцигския процес, което би стоплило сърцето и най-върлия наш комунист, със спасяването на евреите и ролята на Д. Пешев, депутатите, църквата, с разбиране за особеностите на бълг. комунизъм, земеделското движение и т.н. Написано е така, както ще се пише и от българите, когато един ден гражданската война у нас престане и се възцари обективно и мъдро отношение към общата ни история. * Но във фактите им няма нищо, което не би се приело от всеки компететентен български читател. Така е във всеки текст (поне на английски), който съм чел в последните вече близо 15 г. - не са малко. Българската история - средновековната - се представя неизменно в (традиционния за нас) бляскав вид, заимстван от нашите стари историци и от Ст. Рънсиман. Разбира се, не с големи подробности - те трябва да са наша работа. * Така че в пропагандно отношение няма място за тревога. Но по отношение на критическия обективен анализ на историята ни много има да се желае. Но Гоцевщината е живо отрицание на критическия обективен анализ. Гоцевщината-Божовщината-Китовщината е чалга. * Примерно сега (пра)историята преживява голям подем в цивилизования свят благодарение на постиженията генетиката, лингвистиката, историческата екология, физическите методи в археологията. Нашите историци не са на равнище, макар че българската земя крие несметни археологически богатства, привличащи постоянно вниманието на западните археолози. У нас вместо да се работи по смислени съвместни проекти, се копат могили с фадроми и се карат златни колекции на черепи в Страсбург под патронажа на Ламбо да покажем, че ние сме биле най-, по-, супер, хипер, ултра и т.н. * Но никой не го е еня кой е по- и най-, хората се интересуват от особеностите на производството на храна в ЮИ Европа в неолита, разпространението на земеделието от ПШредна Азия към Балканите, на златните гробни накити от нашите земи към степите, на индоевропейските езици от степите към нас, замяната на култа на богинята майка с култа на жреца воин, засвидетелствана за пръв път у нас. Разбира се, у нас има много добри професионални историци, които пишат хубави неща. Но в центъра на вниманието са чалгарите - Божо, Фадромата - и меценатите им архонти и черепи. * Божо е съветник на Гоце, мутрите са му благодетели. Те ще ни учат как се пише история. |
| Основна пречка за двустранните учебници обаче е не нашата чалга, а ретроградната историография у съседите - македонистите, както и до голяма степен румъните и новогърците. Историците там робуват на романтични и напълно измислени схеми от 19 в., налагани безпардонно от властта. * В Гърция в 90-те години страшна истерия предизвика книгата на А. Каракасиду за гръцка Македония - тя беше забранена в Гърция, бяха заплашвани английски издателства какво ще им се случи, ако я издадат, и накрая излезе в Чикаго. Жената (потомка на караманци преселници от след ПСВ - туркоезични християни от Мала Азия, смятани за гърци) била от село до Солун и като изучавала архивите от края на 19 и началото на 20 в. си дала сметка, че населението по това време не било гръцко, а българско. В Гърция българския характер не само на провинции Тракия и Македония, но в по-старо време и на Халкидика, Тесалия, Епир и надолу е тема табу. Произходът на новогръцкия етнос също е тема табу. * В пък Румъния основно занимание на историците пък е кражбата на българска и унгарска история - по смешен, невеж, кокошкарски и то страхлив начин. Вкл. от големи имена като покойния М. Еляде от Чикаго. И скриване на голямото значение на България, на нейния език, култура и държава за формирането на влашкия етнос и държавност. Който етнос най-вероятно се оформил южно от Дунава и мигрирал на север от него чак в 13 в., а до 17-19 в. пишел държавни грамоти и служил литургия на български и на кирилица. А и топонимите в самата Румъния до края на 19 в. са предимно български. * С БЮРМ обща история би означавало края на БЮРМ. С Гърция и Румъния то би означавало основно преаразглеждане на техни национални митове - почти немислима задача. * Сърбия и Турция, изненадващо, са в доста по-добро състояние и с тях по ще може да се работи. Но със Сърбия ще ни отчуждават Македония и покрайнините, а с Турция - нашите възродители, Гоцевци и Боленовци (които не дават обективно да се изучават връзките ни с турците и тюрките, ролята им в историята ни - от късната античност до 20 в. и в България, и в Мала Азия) и турските туранисти, които игнорират мозаечния характер на новотурския етнос, голямата роля на българите и др. балкански народи в образуването му и ролята им в Османската империя. Поразителна е например приликата на нашата (смятана за уж уникална) и анадолската турска ръченица - кой кого е повлиял и кога? Или българските гагаузи, които и в България, и в Бесарабия (освен гръкоманите сред тях) се самонаричали "ески булгар" - стари българи - и били абсолютно лоялни на българите? Или двойните култове у нас, дето християни и мюсюлмани тачат едни и същи светилища и държат едни и същи празници. * Балканските народи, макар да принадлежат на 5 различни езикови семейства, са много близки генетически (както се установи наскоро) и културно (бит, народен епос, музика), а и в езиците им има общи черти, които дали основание да се говори още в 19 в. за балкански езиков съюз - Sprachbund- става дума за български, гръцки, румънски и албански. |
Чичо Фичо .... Истерията му (нагнетена от Б. Димитров) около никому неизвестния, невзрачен и още непубликуван берлински проект, чиито автори както узнахме от миналогодишната статия на Балева не отричат факта на Баташкото клане, беше глупав предизборен трик, който доведе дотам, че всичко помаци (които досега поне наполовина гласуваха за БСП) отидоха при Доган. ... Няма как да узнаем намеренията на участниците в проекта от миналогодишната статия. "Но целта на настоящата статия се състои по-малко в това да изреди десетките примери за това календарно-тематично съвпадение, а най-вече да надникне зад причините, породили съдбовното вторачване не например в трагедиите на селата Ветрен, Брестовица, Козарско, Дребско, Станица, Царово, Баня, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, Бяга, Акънджи, Попенци, Кула, Лесичево, Ляхово и на още около 80 други селища, а само и единствено в тази на Батак. " Разбира се, всеки изследовател сам си поставя целите. Но тук се пробутва тезата: Какво толкова е станало в Батак? Тъй като: "И макар селяните все още да не са разполагали с каквато и да била заучена хомогенно-колективна памет, явно никой от тях не е могъл да си спомни за въстание. Единственото, което са могли да си спомнят батачани, е било бягството на Петър Горанов заедно с цялото му семейство от селото още преди обсадата на османските войски – неговото забъркване в съмнителните за османската власт патриотични кръжоци е било действителната причина за разоряването на Батак". С други думи батакчани, които иначе хабер си нямали, че са правили въстание и са дали толкова жертви, са подкокоросани от Пиотровски, жаден за славата на Дьолокроа и от "жадния за български героизъм Стоянов" да започнат да го твърдят. Не се отричал факта на клането. Да, но самото клане, чиито жертви са силно намалени (1600) се разглежда като една от няколкото "кървави размирици", а не като потушаване на въстание с ясни цели. И т.н. След като толкова обстоятелствено е изследвала генезиса на "мита Батак", защо Балева не е погледнала датата на написването на Вазовите "Възпоминания от Батак". А тя е 1881 г. Впрочем именно тези Възпоминания от Батак, а не картината на Пиотровски разказват на българите за страшното клане в Батак. Обществената реакция няма нужда да бъде активирана от някого: "Гоце", "Божо", или някой друг. Остава да заподозрем Берлинският проект и Първанов в общи съгласувани предизборни действия. Редактирано от - hamel на 03/6/2007 г/ 10:28:53 |
Първанов смъмри историци Непоправим комуняга!...Перманентно зло за България! Мъмри, заплашва и манипулира свободната мисъл в България.Доколкото я има. Путин ги трови и разстрелва.Това и в България ли ще става! |
| Историята на Балканите и балканските народи трябва да се създава от професионалисти историци балканисти. Има множество примери, при които чуждестранни учени изопачават историята на нашата страна и тази на регионът където живеем и представят пред световната общественост неверни данни, които създават негативен образ на нас и нашите съседи. Президентът Първанов като историк има право да даде своето мнение, което в случая си е точно на мястото, а като държавен глава да защити интересите на родината и да се стреми към поддържане на добросъседските отношения. |