Отиди на страница:
Натиснете тук Редактирано от - AVG на 24/10/2010 г/ 20:41:01 |
| В лекцията на Спахийски всичко ми хареса и приемам, само едно не приемам сложено в края, за "независимата" журналистика...Такава категорично твърдя, че няма...!! |
| "Новините - такива, каквито са" или "новините- такива, каквито ви ги поднасям". Кое е Вашето верую, авторе? А що се отнася до независимата журналистика, хм... все се сещам за една друга "независима" професия. |
| Не съм съгласна, че публиката определя истинността на една медия. Публиката обича зрелищата и се скупчва там, където е интересно. А това, че е интересно не означава, че е вярно. Да не бъркаме доверието в една медия с тиража й. Кокото до "независимата журналистика" - всички зависим от портфейла си. Дори Кристиян Ананпур. |
фрагментиране, насипно състояние на фактите не е информация, няма наратива на коментара, ценен е и най е скъп, новинарството е евтения, лесно пълни страниците, другото може да си позволи богата медия с постоянни почитатели  |
| Независима журналистика няма, тъй като вече всички медии се издържат от реклама, а който плаща той и определя. Фактите се интерпретират, както им е изгодно и точно така се преминава границата и новината става коментар, макар и половинчат. Абе, за всичко имат крайната дума редакторите, които, ако материалите са добри са присвояват заслугите, а ако са лоши си измиват ръцете с истинските автори. |
| Най лесно отговорът се получава като се стъпи на фактите?Дори и само от днешният ден фактите са драстични. Примерно: Пример първи.Днешното овикваме за данък богати или данък лукс.Едно предложение да си плащат социалните осигуровки .Социалните осигуровки да нямат таван 1400 лв , пък да се получават десетки хиляди и стотици хиляди , поголовно е превърнато в медиана лъжа.Не плащат данъци и ако трябва да плащат , това било данък лукс.А да се обират пенсионерите и да се ограбват , изписаните страници са с милиони. Пример втори. Британският в. "Обзървър" е публикувал изследване в което има драстични данни засягащи България. Средната продължителност на живота в България е със 7-8 години по-ниска от тази на останалите страни, членки на Европейския съюз. . Смъртността при малките е три пъти по-висока от тази в другите европейски страни.Няма да казвам дали са посочени от домакина на форума.Тези данни или не се съобщават , или няма коментар или коментара е пълна перверзия.Какво обаче бил казал Тони било много съществено , толкова съществено , та даже автора се е оклюмал в дълбоки размисли. Невиждан по големината си факт , как 10 % от българите , ги изпращат на ония свят , толкова предсрочно и толкова скоропостижно , за който българската преса изобщо не пише , изобщо. Пример трети.Вчера вечерта го гледах.Събираха огромно количество вестници , непродадени , огромно.Застанете и вижте , дали се купуват вестници и колко се купуват.Извода се налага от само себе си? Липса на елементарна интелигентност и познания , с това се сблъскваме при коментарите на журналистите.Примерите които могат да се дадат са драстични и същите тези журналисти искат коментари на фактите да правят.А ако ги подложат на елементарен изпит , дали изобщо разбират нещата за който говорят , отговорът е с известен отговор.За тенденциозност , за това как са превърнати в маши на техните собственици , това направо е излишно да се коментира.Достатъчно е да знаеш чорбаджията , за да знаеш какъв коментар ще прочетеш. ------------- Генералният извод е друг.Ако съпоставите говоренето и резултатите от общественото развитие , лично аз не вярвам , че има разумен индивид , който да твърди за някаква обективност и полезност , поне някаква , от това че я има българската журналистика-в българският вариант. |
| За българина спасението е клюката, подигравката, негативната новина за "успелите". Какво с виновни журналистите че Ганчо за хляб няма, но за това плаща и то добре. Кой купува вестници в САЩ? Почти никой! В Бг всеки каруцар. |
| Ако въпросът беше толкова лесен... За да се коментира цялостно трябва едно солидно есе – тук няма как да се пише. Затова няколко неща конспектно (включвам и неща, които колегите са казали преди мен): - Журналистите в никакъв случай не са равнозначна компактна маса – значи изобщо е нелогично да се говори обобщено за работата им. - Безспорно е правото на всеки журналист да коментира или “пречупва” през своя гледна точка поднасяния факт. Абсолютно недопустимо е да го прави скрито. - Манипулации се правят дори и при телеграфно съобщаване на факти (пример накрая). - В медиите решаваща е печалбата. Професионализмът (в истинския смисъл) е доста назад ако не е подчинен на първото. Отдавна те нямат нищо общо с първопричината на появяването си. Спирам до тук за да не стане пак есе.  Примерът, за който споменах: Заглавие (не в “Сега”!): “СНД на Саркози получава абсолютно мнозинство в парламента на Франция”. Чист факт. Ако не знаеш нищо по въпроса очевидно е какво ще ти каже той. Положително не същото, каквото ако пишеше вместо “получава” – “запазва”. Да не говорим, че нито в “чистите”, нито в “коментираните” факти досега не съм прочел да се споменава “загубени места от Саркози” (преди 359, сега 314) и “спечелени места от социалистите” (преди 149, сега 185)... Иначе лъжа няма, чисти факти! Затова в първите години на 90-те четях редовно “Дума” и “Демокрация”. А и сега правя подобни комбинации...  |
| Въпреки всички кусури на журналистиката, единствения източник на информация са масмедиите. Може да са криво огледало, но без тях сме слепи. |
що ли| Съгласен с автора . Само, че ние читателите тия неща си ги знаем. По заблудени са хората от които това зависи да се коригира. Сякаш не разбират, че тиражите и уважението към тях ще се увеличат , ако са по-обективни. |
 Мили Авторе  , Туй , що думат по тези въпроси , да не те вълнува ... Читателят , като има умението да чете , "позиционира" новината през оценката си за Твоето разбиране за нея ... Следователно , то и подкупно да е, в длъжност си да го имаш ... Като Позиция , то сторва живецът , не само на журналистиката , а и на всичкия ни общ живот ...  |
| Журналистиката в досегашния и вид отмира. Сиреч - като инструмент за манипулация. Защото има интернет. Или пишеш със сърцето си (днешен пример - Зафирова) или - отпадаш. Защото сърцето не може да лъже. |
 Навремето Евгений Станчев беше пришил на журналистите от радио София прозвщето "помияри". Неколегиално, нетактично и грубо, разбира се. За съжаление, ако погледнем с по-отворени очи обаче днешната целокупна българска журналистика, асоциацията със скитащите из столицата гладни, кастрирани и обезпаразитени четириноги, надяващи се на коричка хлебец или оглозган кокал, все по-натрапчиво се налага.Достатъчно е да се взрем в медийното поведение на повечето от журналистите ни досежно "Р.Овч.". Вместо сочен тексаски бифтекс, в края на краищата те получиха някаква блажна и смачкана опаковка с неизвестен произход. И само неосъществените милиционери като Росен Петров продължават да си ръчкат муцуните в нея с надеждата, че ще направят някому впечатление. |
| Спахийски, Мильче, • Да обобщим - журналистиката е колективен агитатор, пропагандист и организатор на трудовите маси. Като прибавим, че БКП гледа на ***** като на отговорни идеологически работници, като на свои близки помощници, и в светлината на постановката за собственика и стопанина, напред, другари, към единствено правилната, очевидна и неопровержима шаячна правда. • Ех, да знаеха Ст.Станчев, Вл.Топенчаров и М.Семов каква смяна расте... Редактирано от - bot на 18/6/2007 г/ 16:06:14 |
| Написаното в статията би било вярно, ако не се отнася за България. България е много по-различна държава от останалите и това най-ясно си личи в сравнение с останалите държави в Европа, с които би трябвало много да си приличаме. Та за журналистиката - по принцип повечето неща в статията са вярни, но не за България. Освен това те са доста добре известни. Въпросът е каква е спецификата на журналистиката в държавата България и защо статията прескача този всъщност най-важен въпрос по темата. А спецификата на журналистиката в България е точно и отговора на втория въпрос - защо това не се коментира. Най-лесно нещата се изясняват, ако се подходи от общото към частното, а частното е журналистиката в България. Общото са две неща - кой има властта в България и как и за какво я използва на базата на добре развитите методи за манипулация известни по целия свят. Частното е - кой притежава вестниците и за какво, как и от кого журналистите са насочени да пишат. |
| По същата тема беше и съботно-неделната реконтра, страхотно написана, Натиснете тук Журналистите - и те какво нас, и те хляб ядат, и те вино пият. Какво да ги виним, въпрос е на избор кой вестник, кой журналист, кое радио и телевизия ще си избереш да те информира. Аз прилагам принципа на пасивната съпротива - масмедия, което не удовлетворява потребността ми да получа сравнително обективно поднесена информация, естествено, според моите изисквания и критерии за такава - отказвам да я ползвам след няколко проби. Далеч съм от мисълта да започна - дори като обикновен форумец - да я вразумявам, да я превъзпитавам, да и диря сметка защо, какво и как публикува и какво преследва като цел - това само наивници със смешно самочувствие и съзнание за собствената си извънредна значимост си позволяват да правят. Просто махам с ръка, подминавам този вестник на сергията, врътвам копчето на друга програма, забравям му интернет адреса, ако въобще съм го знаела. И толкоз, дето вика Тим. Редактирано от - Сибила на 18/6/2007 г/ 15:51:10 |
| Тъжна работа е тя - да се обсъжда журналистиката в една олигархична държава... Защото медиите какво друго са, освен терен за словото - да се срещнат там различните визии за действителността. ... Ако в политиката има плурализъм - и в медиите може да има. А ако в политиката НЯМА плурализъм, както е у нас... каква журналистика? Всички припяват едно и също. Тоест - това, което е разрешено. Ако не слушка - изхвърча пишещият брат, от занаята. Ако пишеш "свободно", ставаш свободен - без трудови ангажименти. - Ще кажете има свобода, но в определени граници, които бързо се научават... Именно, именно... - Все едно гледаш състезание между коне с букаи (вързалка за предните крака). Мъчителни несръчни подскоци, от които ти става тъжно и жалко. ________ Разбира се, в. СЕГА от време на време генерира по някое изключение, колкото да ни залъже да се приютим в неговия форум. |