Отиди на страница:
| Да ви се чуди на акъла човек що се дърлите. Полша протестирала. Нека протестира, това е своеобразно тестване на големите в ЕС. Проба доколко ще минат, и ще минат ли изобщо, мненията и съображенията на Новите членки. И за кой ли път стана ясно, че няма да минат. Те ти го и урока за България - жабката да си знае гьола и да не си помисля да се ( на ) мести в друго гьолче. Между другото - някой от нас до момента да е вярвал, че ще се съобразяват с Новите? Затова действията на Полша са своеоПразно напъване, безсмислени къчове не защото не са прави, а защото Старите за сетен път очертаха неприкосновеността на територията си. И ако някой си е мислел друго, то той е наивник. |
Manrico, не трябва да го преименуват. Ама се поинтересувай повече и виж не чие е реализирането, а чия е идеята  Чърчил по това време вече е прекалено дърт, за да докара делото докрай - а и повече се интересува от бъдещето на Британия след разпадането на империята, отколкото от бъдещето на Юропата... |
| Именно, де. Чърчил е политик, който много уважавам! Ролята му за победата над националсоциализма е огромна. Като личност е изключителен. Но за ЕС няма чак такива заслуги. И не е нужно да му се приписват - има си достатъчно други, за да остане като колос в историята. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| ноо убаву са получи, че можем да четем на потника мнението преди развръзката... нашто си е геополитолог-натурсоциалист от класа...  |
| Де не заигравайте толкова с това пианде Бил велик, ма се усра на проливите, че чак си смени и партията Той е като бивш комунист в СДС-спечелил войната -дръжки руснаците ги извадиха , аман от специалисти .скачал, като малко дете , когато немците нападат Русия Просто една добре охранена и напита свиня |
"Старите за сетен път очертаха неприкосновеността на територията си." Няма неприкосновени територии. Ако стоиш наведен - останалите все ще са по-високо от теб... |
| DINAIN, "Общият Пазар"/за стомана и въглища!/ на Европа, който Чърчил е искал, НЯМА нищо общо с днешния Европейски Съюз! Днешният ЕС е по-скоро идеята на Де Гол за "общ европейски дом на Нациите в Европа"! Сиреч, Чърчил е наблягал на икономическата страна и философия на един европейски Съюз, а Де Гол- на политическата! Но и двамата НЕ са си представяли ЕС като някакво федеративно държавно обединение на държави в Европа- с наднационални органи на управление и силно ограниченнационален суверинитет на държавите в това обединение, каквото се опитваше да направи от ЕС вариантът за Конституция, изготвен от екипа на Жискар д`Естен!!! |
| Параграфе, колкото и удивителни да слагаш, това не те прави по-прав. Идеите на Чърчил имат много, ама МНОГО общо с ЕС (може и да го подчертая, ако трябва). Ти какво си мислиш, че довчерашните Велики сили, вкопчили се в националистическо съревнование от 150 години, ей-така, за няколко години ще забравят всичко и ще се гушнат в един съюз? Че "варварите", "жабарите" и "хуните" ей-така ще премахнат границите си и ще обединят валутата си? Хаха, смешки. Много ясно че от някъде трябва да се тръгне, някой трябва да даде началния тласък. Европейските страни са нямали друг избор, освен да се съюзят, ако искат да запазят някакво световно влияние на фона на СССР и САЩ. Чърчил е бил първият, който го е осъзнал и отначало е звучал скандално. Не му е за първи път, и преди ВСВ в британската политика (заради отношението му към Хитлер) се е считал за аутсайдер, паникьор и милитарист. Както казах, той не се е занимавал активно с това начинание, интересувал се е от запазването на британското влияние, но е първият, изказал на глас идеята за европейско общество. Поради същата тази причина той е смятал и че Британия не трябва да е двигател на това начинание (според него, и е напълно прав, Британия е жертвала предостатъчно за Европа по времето на ВСВ), поради което със задачата се е нагърбила Франция и прехваления ти Дьо Гол (който през войната намира убежище знаеш къде). Чърчил вижда задачата с обединението като европейско-континентален проблем - и съответно да си го решават континенталните европейци. Което не му пречи да формулира основните принципи на това обединение, които са приложени на практика години по-късно. |
| Ето един цитат точно по темата: Winston Churchill was an early supporter of the pan-Europeanism that eventually led to the formation of the European Common Market and later the European Union (for which one of the three main buildings of the European Parliament is named in his honour). However, this is often seen as his supporting Britain's membership in a united Europe, which is far from the truth. Rather, he saw Pan Europeanism as a Franco-German project which would foster cooperation amongst European countries and the rest of the world and prevent war on the European continent. This can be seen in Churchill’s landmark refusal to join the European Coal and Steel Community (ECSC) in 1951 as well as his often quoted speech in which he said of Britain's role with Europe: We have our own dream and our own task. We are with Europe, but not of it. We are linked but not combined. We are interested and associated but not absorbed.[35] This stance has, arguably, shaped Britain's feelings toward European integration and its subsequent general ambivalence towards all things Europe. He saw Britain's place as separate from the continent, much more in-line with the countries of the Commonwealth and the Empire and with the United States, the so-called Anglosphere. |
dinain, говоря за американска намеса в този уж вътрешноевропейски въпрос защото просто ни мож мъ убеди че братята янки не са заинтересовани колко гласа ще има държавата която им предложи да я оцвъкат с базите си  за тийнейджърския национализъм на екс-соц държавите си прав, само дето и стара европа не е имунна към подобно клоунско поведение, даже в австрия ултранационалистите трябваше да ги свалят от власт, а във франция едва на последните избори льо пен не се яви като сериозен претендент |
| колкото и да си се кълнат във вечна вярност, колкото и да си партнират, колото и да си приличат, колкото и да се нуждаят един от друг ЕС и сащ са съперници и чрез троянските си коне сащ правят всичко по силите си да забавят политическата и военна организация на ЕС, защото ако в близките години излезе с някаква даже полу-недоклатена обща военна и политическа организация (тип евро-нато, примерно) то сащ незабавно и несимволично ще загуби статута на първа икономическо-политическо-военна сила Редактирано от - Pavlik Morozov на 24/6/2007 г/ 02:38:47 |
Партньорство?  Ами, например от години наред европейците и американците не могат да се спогодят по въпросите на космическата политика на ЕС.Първите дискретно влязоха в тази сфера и си спечелиха малко парченце за своята автономия. Решителна крачка в това отношение бе направена с програмата Ариана, което даде възможност на европейците да разполагат със свои средства за телекомуникации, наблюдение и в бъдеще-за навигация. Противно на тях, американците създадоха своята космическа политика в контекста на противопоставянето м/у “изток”-“запад”, визираща преди всичко военното превъзходство и престиж.Откъде идва тогава тази амбивалентност в установеното през 70 те м/у тях сътрудничество? За Вашингтон, от една страна това означаваше задоволяване нуждите на европейците по въпроса за достъпа им в космоса, и от друга-да ги разубеди да развият свой собствен капацитет на ниво, който би поставил под съмнение американското превъзходство.Тогава НАСА пусна в орбита първия европейски спътник, като ревностно пазеше технологията по изстрелването, за което Пентагонът считаше че то е доста сходно с технологията на балистичните ракети, за да я споделя със съюзниците си. Вместо да предизвика примирение сред европейците, тази услуга, считана за доста ограничена, подтикна в край на краищата развитието на независима европейска космическа политика. Досието за европейска система за навигация-“Галилео”се вписва в същата схема.Основният аргумент на американците, слушан от самото начало на проекта бе-“защо искате да развиете собствена система, когато GPS ви е дадена безплатно на разположение?”, или пък -“правете си спътници и си ги изстрелвайте”, последвани от”кажете ни от кои честоти се нуждаете и ние ще ви ги предоставим”. Но както преди с Арияна, а сега с Галилео, европейците искат да нарушат тази асиметрия, в която те ще са не само потребители, но и оператори на собствената си система.В противен случай тяхната зависимост от американците им е гарантирана. От началото на 2000 г.целите и промяната в американските аргументи по това досие премина на друг етап:от защита към монопол в “трансатлантическото сътрудничество”.САЩ направо започнаха да играят ролята на най-силния партньор в Алианса, за да възпрепятстват този проект.Според Вашингтон, на”Галилео” трябваше да се направи преоценка по отношение на военното сътрудничество(НАТО беше определен като адекватна преговаряща страна, въпреки че “Галилео” е проект за цивилни цели и е произлязъл от ЕК). В този период, който може да бъде квалифициран като застой, американската стратегия се съдържаше в това:да сведат предмета на разговорите на военна основа.Още на 1.12.2001, Уолфовиц призова министрите на отбраната на европейските страни-членки на НАТО от ЕС, да не предоставят досието”Галилео”в ръцете на цивилните.Той отиде още по-далече в заплахите си, препоръчвайки системата да не се разполага, защото САЩ са способни да заглушат сигнала на Галилео, без да засегне GPS. Това изнудване означава поддържане на асиметрията-основа на американската доминация в рамките на радионавигацията, от която Галилео цели да освободи Европа. Разбира се тази простотия на Уолфовиц не зарадва ЕК, макар че тя не е и последната в неговата кариера.Раздразнението по отношение американските действия се повиши още, когато американският представител към ЕС захвана да прави кампания с/у Галилео в ЕП.Там всеки депутат получи документ, подчертаващ "несъстоятелността" на този проект, който в крайната си фаза щял да удвои стойността си , при положение че GPS вече функционира. Е, това не се ли нарича “конструктивно партньорство”?  |
| Тук някои таят надежда, че като се засили централизацията на властта и ЕС ще се откъсне от опеката на Щатите, за да може да плаща още по-високи цени за руските петрол и газ! Няма такова нещо, другари. Русия няма аванта от силен ЕС. Щатите и ЕС не печелят нищо, ако едни други се цакат. Малко ли са другите.... Най-многото до което може да се стигне в междусъюзническите отношения е да постигнат равноправие във вземане на решенията и да си поделят отговорностите. Да си разделят бизнеса и всичко останало. Руската политика много разчита на разрив между съюзниците. Разривът вече се състоя и отминава. Беше каквото беше. |
| Dinain e прав донякъде. Чърчил действително пръв лансира идеята за обединена Европа. Трябва да са знае, че той през целия си живот и дори по време на войните е бил про-германския настроен, общувал е с много немци прогонени от Хитлер и най-довереният му съветник също е бил немец. Неговата симпатия към Германия е била и причината Хитлер непрекъснато да се опитва да сключи някакъв договор с Великобритания. След края на войната Чърчил се запалва по идеята за обединена континентална Европа. Той организира първата следвоенна общоевропейска среща в Страстбург, която по-късно прераства във Съвета на Европа. На срещата са поканени и немците въпреки протестите на Франция. Интересен факт е, че немските представители закъсняват за срещата и френският председателстващ решава да започне без тях. Тогава Чъчил става и казва, че без обединение без германците е немислимо и ако тях ги няма, то по-добре да се откажат от срещата. Това изказване предизвиква много протести, но по това време авторетитетът на Чърчил е достатъчно голям за да се наложи. Немските представители пристигат и срещата се осъществява. Трябва обаче да се знае, че Чърчил никога не е виждал Великобритания като част от един европейски съюз. За него тя си е била имперска сила, която не можа и няма нужда да влиза в такива отношения. Освен това Чърчил изключително много е държал на приоритетните отношения на Великобритания със САЩ. |
| @Мето, да нарича се. Такива примери могат да се извадят безброй за всяко едно сътрудничество и нищо не доказват. Британия и САЩ са стратегически съюзници от ВСВ насам, което не им пречеше през войната да крият информация един от друг, а САЩ и да цака с надути цени за военната помощ. Израел и САЩ също са стратегически съюзници от 40 години, получават парична и военна помощ, но ти идва с цена - неведнъж САЩ прекратява израелски военни или хай-тек проекти или им забранява да изнасят това или онова, за да не навредят на американския износ. Преди време направо заповядаха на Израел да купи Боинг, а не Еърбъс, за гражданската авиация. И т.н. и т.н. - както казват, приятели, приятели, ама сиренето е с пари @Павлик, относно ЕС, мисля че мнооого надценяваш "заплахата" за САЩ. В най-оптимистичния вариант ще минат поне 50 години, преди ЕС да може да заплаши някой от големите от военна или политическа гледна точка. Причината е проста - 300 милиона население в 30 отделни държавички никога няма да са ефективни колкото една 300-милионна държава... страните-членки на ЕС не могат да се разберат за основни въпроси като европейска конституция и самата конструкция на тоя съюз, да не говорим какво ще стане ако се наложи да воюва ЕС за нещо. Тоест, няма да се наложи де, защото дори решението за воюване с някого няма да може да бъде взето - винаги ще има прекалено много "за" и "против". В икономически план нещата са по-розови, защото интересите на всички там са горе-долу еднакви - искат да цоцат - и затова икономическата интеграция ще е най-бърза. Но за да отминат старите дрязги и предрасъдаци и за да се изработи единна външна политика, ще трябва да минат десетилетия. А това е проблем, който Русия, САЩ и Китай нямат. |
| Ку-ку, ще извиняваш, ама не ти вярвам! Историята ти издиша в момента, в който споменаваш че немците закъснели за среща Шегувам се! Сега сериозно - не мога да се съглася че Чърчил е про-германски настроен. В две войни воюва с Германия и постоянно говори за заплахата от Германия, но всъщност много малко знае за тази страна. За първи път я посещава чак през 1932 г. (мисля), когато по случайност се оказва в един хотел с Хитлер, но не се срещат. Отношението му към немците бих казал че е доста примитивно и без съмнение е повлияно от националистическата пропаганда от младостта му ("дивите хуни" и т.н.). Накратко, не съм съгласен че е про-немски настроен, по-скоро е безразличен до негативен към самите немци, а национал-социалистите и комунистите мрази в червата. А съветникът му, т.нар. "Професор" (бяга ми името му сега) не е немец, той е роден в Британия от родители, пристигнали от Германия. Даже се налага да си смени името, за да престанат да го гледат с подозрение. |